Решение по дело №400/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 213
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 август 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150200400
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 213

 

Град Несебър, 22.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 400 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.Б., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0005945 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, му е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.

              Жалбоподателят счита, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. В него не е описано пълно, точно и ясно извършеното нарушение, кои са приложените правни норми и на кого е наложена санкцията, по който начин фактическата обстановка е неразбираема. Макар и да е посочено, че санкцията се налага на търговското дружество, след като наред с това е използано “управлява”, по този начин се създава неяснота относно лицето, чиято отговорност е ангажирана, нарушава се правото на защита. Ако е прието, че автомобилът е управляван от законния представител на дружеството, това е следвало да бъде изрично посочено и да му бъде наложена глоба в размера по  638, ал.3 от КЗ. Приложената в случая разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ касае случай на неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност, и не е свързана с управлението на автомобила. Като нарушен посочва и чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба предвижда електронен фиш да се издава, когато се налага наказание Глоба, но не и Имуществена санкция, която не е предвидено да се налага на физическо лице. Моли електронният фиш да бъде отменен.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от процесуалния представител на жалбоподателя, последният заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш. Претендират се разноски за платено адвокатско възнаграждение.

              Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

              Съдът като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

              Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД на МВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0005945, за това, че на 11.08.2019г. в 08:41 часа в град Свети Влас, община Несебър, до магазин М. в посока към в.с. Е., управлява МПС без валидна застраховка ГО; МПС е посочено като Лек автомобил “Тойота Приус” с рег.№ *****, а като негов собственик е посочен “Т.” ЕООД, ЕИК *********, чийто законен представител е украинският гражданин И.Б.. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 542. Имуществената санкция в размер на 2 000 лева е наложена за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ.

              Към административно наказателната преписка са приложени: Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система от 11.08.2019г. съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.; Протокол № З-5-19 от 18.03.2019г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол “TFR – 1M” (последваща проверка след ремонт); снимков материал, разпечатка от проверка за сключена застраховка (всъщност от интернет страницата на Гаранционния фонд).

              Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жабата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от получаването на отказа за анулиране на фиша.

              В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, пради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено.

              В материалите по делото не се съдържат данни за връчване на процесния Електронен фиш, поради което и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

              По законосъобразността на електронния фиш съдът преценява два момента: законосъобразност от материалноправно страна и законосъобразност от процесуалноправна страна.

              Според разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. И на такова лице, в хиптезите на чл.638, ал.1 от Кодекса за застраховането, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба или имуществена санкция в зависимост дали е физическо лице или юридическо лице, съответно едноличен търговец.

              Разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1 и чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането са по своята същност материалноправни разпоредби и следва задължително да се посочат, когато се реализира съответния вид административно наказателна отговорност, регламентирана в Кодекса за застраховането, но със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и впоследствие – издаване на наказателно постановление, т.е. по чл.647, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането.   

              В случая става въпрос за съвсем друга процедура, която не е упомената в обжалвания електронен фиш. В Кодекса за застраховянето е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство: чл.647, ал.3 от КЗ гласи: “Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствито на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвиден в Закона за движение по пътища. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага”. Изложеното обективира извод, че за всички останали случаи, извън изрично посочените в цитираната разпоредба, налагането на административно наказание с електронен фиш е недопустимо.

              Направеният извод се предпоставя от посоченото в Електронния фиш, че за допуснатото нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, което е незаконосъобразно. Както бе посочено, с електронен фиш е допустимо да се налагат глоба или имуществена санкция единствено по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ в хипотеза на извършено нарушение, свързано с управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, което деяние следва да е установено и заснето по реда на чл.647, ал.3 от КЗ.

              Такава недопустимост за издаване на Електронен фиш е налице по оношение на процесното нарушение, поради което обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени и на това основание.

              Очевидно е, че законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, към момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като съставът се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

              Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е довършено при установено управление ва моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този случай законодателят е допуснал диференцирана процедура по чл.647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система, е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, при наличие на задължение за това.

              Описаните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, порад което същият следва да бъде отменен.

              Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско в размер на 450 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

              Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

               

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 5788 на ОД на МВР – Бургас, с който на “Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, МОЛ Галерия, сладоледен салон “Д.”, улиця Я.К.№ 6, еаж 1, представлявано от управителя М.К.П., за извършен нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), като незаконосъобразен.

 

              ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на “Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.Б., сумата в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: