Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр. Перник, 16.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.
Костадинова в.гр.д. № 435 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №
717/09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9277/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил претенцията на К.С.Т., с ЕГН: **********
с правно основание по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД против Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* като е осъдил ответника да заплати в полза на ищеца сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, страдания, психически стрес и уплаха,
получени на 15.11.2018 г. от ухапване от безстопанствено куче в гр. Перник, на
ул. Търговска, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането (15.11.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Със същото
решение първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски между
страните в производството като с оглед резултата от същото е осъдил Община
Перник да заплати на К.С.Т. разноски в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение. Община Перник е осъдена да заплати и 400 лева разноски в полза
на Пернишкия районен съд, от които 200 лева за държавна такса и 200 лева за
вещо лице.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 15571/28.05.2019 г от Община Перник, с която същото се
оспорва изцяло. Излагат се съображения, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материални и процесуални норми.
Оспорва се изводът на районния съд, че жалбоподателят не бил изпълнил
задълженията си по предприемане на дейности за предотвратяване на агресивното
поведение на безстопанствените кучета. В тази връзка изрично се посочва, че
тези дейности са възложени на общинско предприятие „Общинско обслужване“,
където с оглед на същите е образувано нарочно звено „Дейности по контрол на
популацията на безстопанствени кучета“, с което възлагане общината била
изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ).
На следващо място се излагат доводи, че присъденият от районния съд размер на
обезщетението е прекалено завишен с оглед действително претърпените от
насрещната страна болки и страдания. Акцентира се върху обстоятелството, че от
изготвената по делото експертиза се установявало, че няма трайни увреждания и
неблагоприятни последици за пострадалото лице, а само козметичен дефект. В тази
насока се навеждат подробни доводи, че присъденото на същото обезщетение не
съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната
съдебна практика при аналогични увреждания. По тези съображения се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено като бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално присъденото
обезщетение да бъде намалено. Претендират се разноски и пред двете инстанции, в
това число юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна – К.С.Т.,
чрез пълномощника му адв. Р.З. е постъпил писмен отговор с вх. №
18410/25.06.2019 г. на жалбата. В същия се излагат доводи за законосъобразност
и правилност на обжалваното решение, като се поддържа, че същото е мотивирано,
а при постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. Акцентира се върху обстоятелството, че въззиваемият е
преживял сериозен стрес и уплах в резултат от процесния инцидент като дори се е
преместил на друга работа в гр. ***, където почти нямало безстопанствени
кучета. С тези аргументи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, изпраща
представител юрк. А.А., която поддържа въззивната жалба, не прави
доказателствени искания. По същество излага съображения за необоснованост и
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Иска същото да
бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск
да бъде отхвърлен изцяло. Евентуално иска размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди да бъде намален. Претендира разноски като представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.
Вместо нея се явява процесуалният й представител – адв. Р.З., който оспорва
подадената жалба, поддържа отговора, не сочи нови доказателства. Излага доводи,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да
бъде потвърдено. Счита, че определеният с обжалваното решение размер на
обезщетението е справедлив като при присъждането му са съобразени критериите по
чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд –
гр. Перник от 28.12.2018 г., подадена от К.С.Т.. Със
същата е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева (главница),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки, страдания,
неудобства и уплаха, резултат от нападение от безстопанствено куче, станало на
15.11.2018 г. около 15.00 ч. в гр. Перник, ул. Търговска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 15.11.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът работи като *********. На следващо място се
твърди, че на 15.11.2018 г. около 15.00 часа на ул. Търговска, ******* до
заведение „Хюга“, находящо се в х-л „Струма“, бил нападнат от безстопанствено
куче. В тази връзка се посочва, че последното ухапало ищеца в областта на
средната задна част на дясната подбедрица като му причинило разкъсано контузни
рани. Допълва, че след нападението му се наложило да потърси медицинска помощ –
раните му били превързани и му била поставена инжекция. Поддържа се, че кучето
ухапало ищеца било безстопанствено – средно голямо, черно на цвят, с бяла
лапичка и жълта ушна марка.
На
следващо място се твърди, че непосредствено след случилото се ищецът изпитвал
постоянно уплах от самото нападение, а и силни болки от получените ухапвания,
които му създавали неудобства и трудности в личния му живот. Уточнява се, че по
време на лечението и възстановителния период, ищецът продължавал да търпи
допълнителни болки и страдания, както и неудобства поради манипулациите по
лечението и процеса на възстановяване. По
тези съображения същият счита, че настъпилите промени в здравословното и
психическото му състояние вследствие на нападението от безстопанствено куче са
му причинили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответната община е
постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва изцяло като недопустим
евентуално като неоснователен. На първо място по отношение на допустимостта се
твърди, че.с Решение № 960/05.10.2018 г. на общински съвет Перник, община
Перник е възложила дейността по овладяване популацията на безстопанствените
кучета в гр. Перник на общинско предприятие (ОП) „Общинско обслужване“, в което
е създадено звено „Дейности по контрол на популацията на безстопанствени
кучета“. Уточнява се, че в тази връзка на ОП са предоставени сградата на
общинския приют в кв. Кристал, както и средства за храна, консумативи, и
заплати с оглед изпълнение на възложените дейности. По тези съображения се
прави извод, че ако действително ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче,
то легитимиран ответник по делото е не общината, а създаденото общинско
предприятие, в която връзка е анализирана и нормативната основа за създаването
и функционирането му.
На следващо
място се поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е в твърде завишен
размер предвид полученото увреждане и не отговаря на критериите по чл. 52 от ЗЗД. Обръща се внимание, че твърдените в исковата молба промени в
здравословното му състояние не кореспондират на ангажираните по делото
доказателства. Акцентира се върху обстоятелството, че при ищеца не се
установяват трайни белези, нарушения на движението, нарушения в нерви, мускули
или кости в резултат на нападението.
Поддържа се и че липсват доказателства относно понесените неимуществени
вреди от гл.т. психическото състояние на ищеца. Обръща се внимание и че липсва
посочване на възстановителния период. В тази връзка се оспорва и наличието на
причинна връзка между претърпените увреждания и нападението от куче.
На следващо място се излагат доводи, че
въобще липсва основание за ангажиране отговорността на общината в процесния
случай. В тази връзка изрично се оспорва твърдението, че кучето нападнало ищеца
е безстопанствено. Поддържа се, че същият не е представил никакви доказателства
в подкрепа на това си твърдение, а и животното не можело да бъде
индивидуализирано.
С оглед на
така изложените аргументи се твърди, че община Перник е изпълнила надлежно
всички свои законови задължения и е предприела съответните мерки по отношение
на безстопанствените кучета, поради което и процесният инцидент не е настъпил в
резултат от бездействие на нейни служители. В тази връзка се поддържа, че
липсват доказателства въз основа на които да се установи виновно поведение от
страна на общината, нито причинно следствена връзка между поведение на нейни
служители и твърдените от ищцата увреждания. С тези съображения се иска
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В
допълнително становище от 05.02.2019 г. във връзка с постъпилия отговор ищецът
излага доводи, че общинските предприятия не са самостоятелни ЮЛ и нямат процесуална
правоспособност по ГПК, поради което именно община Перник е надлежен ответник
по делото.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: медицинска документация на К.С.Т., протокол № 8 от 22.05.2008 г. на
общински съвет Перник, Решение № 960/05.10.2018 г. на общински съвет Перник,
Правилник за структурата и дейността на ОП „Общинско обслужване“ Перник 2019
г. Извършени са и две експертизи – съдебно медицинска експертиза (СМЕ) и съдебно психиатрична
експертиза (СПЕ). От заключението по СМЕ се установява какви телесни увреждания
е получил ищецът и как същите са се отразили на здравословното му състояние.
Установява се също какви действия са предприети за лечение на получените
травми, както и продължителността на възстановителния период. В СПЕ подробно е
изследвано как процесният инцидент се е отразил на психичното състояние на К.С.Т..
По
делото е разпитан и един свидетел – Н.Ю.К., която излага подробни твърдения
относно процесното нападение. Посочва как кучето се е нахвърлило върху ищеца
като дава и подробно описание на животното. Излага твърдения и относно
действията на ищеца след нападението предвид получените рани, както и относно
потърсената от него медицинска помощ.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че ищецът е бил нападнат от безстопанствено куче, което му
се е нахвърлило и го е ухапало в областта на дясната подбедрица. Това наложило
посещение в медицинско заведение и оказване на лекарска помощ. Приел е също че в
резултат на нападението ищецът е получил физически увреждания – контузни рани
от ухапване от куче по външната средна част на дясната подбедрица, които са му
причинили хигиенен и ежедневен дискомфорт. Като е анализирал изготвените СМЕ и
СПЕ районният съд е счел, че същите кореспондират с ангажираните писмени и
гласни доказателства относно здравословното състояние на ищеца, поради което ги
е кредитирал. Въз основа на СМЕ решаващият състав е приел и че получените
телесни увреждания са наложили лечение, като възстановителният период е
продължил общо две седмици. Приел е и че е налице траен козметичен дефект, но
без смущения в движението и без усложнения от травмата.
На следващо
място доколкото е приел, че животното нападнало ищеца е безстопанствено и като
е анализирал приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е достигнал
до извод, че за вредите от поведението му следва да носи отговорност ответната
община, поради неизпълнение на законово установените си задължения за овладяване
популацията на такива кучета. В тази връзка решаващият състав е счел, че процесният
инцидент и получените при него телесни увреждания са причинили на ищеца
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Като е взел предвид
доказателствата по делото и е подложил същите на подробен анализ,
първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение, което следва да
бъде присъдено на ищеца съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД, е в размер на 5 000
лева, поради което изцяло е уважил иска. Относно законната лихва върху
определеното обезщетение, същата е присъдена от датата на увреждането т.е. на
процесния инцидент – 15.11.2018 г.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна от доказателствата по делото се
установява, че на 15.11.2018 г., около 15.00 часа ищецът се намирал в гр.
Перник, като извършвал доставка на стоки до заведение „Хюга“, находящо се в
хотел „Струма“. Докато осъществявал тази дейност и като минавал по ул.
Търговска в гр. Перник, същият бил нападнат от куче, което го ухапало по десния
крак. От показанията на св. Н.К. се установява, че кучето било черно на цвят с
бяло краче, като имало маркировка и често обикаляло района, но никой не се
грижел за него. Доколкото показанията па посочената свидетелка са
последователни и логични, като липсват основания за поставяне под съмнение на
тяхната достоверност, то и въззивният намира, че следва да им даде вяра като
същите са годни да обосноват правните му изводи.
На следващо място от представената медицинска документация, а и от
показанията на св. К. се установява, че след нападението на ищеца се наложило
да потърси медицинска помощ – за дезинфекциране и превръзка на получените
наранявания. При формиране на изводите си по делото въззивният съд също
кредитира изготвената и приета съдебно медицинска експертиза, доколкото
експертното изследване е задълбочено, подробно и компетентно извършено, а по
делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода
на производството. Съгласно заключението по същата ищецът е ухапан от куче в
областта на дясната подбедрица като е получил контузия и нараняване в същата
област, които са наложили първична хирургична обработка и последващо домашно
амбулаторно лечение с превръзки за период от около две седмици. Вследствие на
ухапването при лицето се установяват в засегнатата област на нивото на прасеца
два ръбеца с дължина по 3 и 4 см. и ширина 0.5 см., тъмно пигментирани леко
надигнати, но неангажиращи дълбоките подкожни слоеве. От СМЕ е видно и че
посочените увреждания са причинили на ищеца болки и страдания – по време на
самата травма и през последвалия възстановителен период от две седмици, като
получените белези в областта на дясната подбедрица представляват траен
козметичен дефект. Претърпените в следствие на нападението увреждания не водят
до смущения в движенията на крайника като не се очакват и допълнителни
усложнения във връзка с травмата.
Следва да се кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и
заключението по извършената съдебно психиатрична експертиза, от което се
установява, че преживяното нападение и ухапване са причинили на ищеца стрес и
уплаха, но това представлява психологическа функционална реакция и не се
отразило на психичното му състояние. Психичното и емоционалното състояние на
лицето след инцидента е стабилно като липсват нарушения в емоционално волевата
му сфера. На последно място от СПЕ се установява, че ищецът не е променил
съзнателната си волева дейност, нито поведението си, като е продължил с
трудовата си заетост и адекватни социални ангажименти.
От протокол
№ 8/22.05.2008 г. от заседание на общински съвет Перник се установява и че в община Перник е създадено общинско предприятие
„Общинско обслужване“. Видно от Решение № 960/05.10.2018 г. на общински
съвет Перник в структурата на последното е създадено звено „Дейност по контрол
на популацията на безстопанствените кучета“ с предмет на дейност: овладяване
популацията на безстопанствени кучета и цялостна организация на общински приют
– кв. Кристал гр. Перник – залавяне и транспортиране на безстопанствени кучета
на територията на община Перник, кастрация, обезпаразитяване и ваксинация,
поставяне на микро чип – видима ушна марка, евтаназия на болни агресивни кучета
и временно настаняване на безстопанствените кучета в приюта. Приет е и
правилник за структурата и дейността на ОП „Общинско обслужване“ Перник.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предвид
оплакванията във въззивната жалба настоящият състав намира, че по делото са
налице два основни спорни въпроса – относно предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответната община и относно размера на присъденото обезщетение с
оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По отношение
на първия въпрос следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда
отговорност за чужди деяния (действия
или бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане. Когато
вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод
извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил работата,
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на
възложителя.
В тази връзка и с оглед общото
правило на чл. 45 от ЗЗД въззивният съд намира, че основателността на
предявения иск се обуславя от наличието на следните предпоставки: възлагане на
работа от ответника, деяние (действие или бездействие) на натоварените с
работата лица при или по повод изпълнението на тази работа, вреда за ищеца по
иска, причинна връзка между деянието и вредата и вина на натовареното с
работата лице. Вината на последното се предполага, а останалите елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от
ищеца.
Доколкото се претендират
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие нападение от безстопанствено
куче, при което същият е получил телесни увреждания, то съгласно трайната
съдебна практика (Решение №
308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068 / 2017 г. на ВКС, 4-то Г.О.),
обстоятелството, че животното е безстопанствено също следва да бъде установено
от ищеца с оглед ангажиране отговорността на ответната община по чл. 49 от ЗЗД.
В настоящия случай безспорно е
установено обстоятелството, че с оглед изпълнение на вменените съгласно Закона
за защита на животните (ЗЗЖ) задължения в съществуващото в ответната община ОП „Общинско
обслужване“ Перник е обособено звено „Дейност по контрол на популацията на
безстопанствените кучета“, на което звено е възложено да осъществява контрол върху
безстопанствените кучета на територията на община Перник. Цитираният нормативен
акт предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ) като от доказателствата по делото е видно, че именно
тези дейности са възложени на посоченото звено в общинското предприятие. Независимо
от така предприетите действия и макар същите сами по себе си да са адекватни на
вменените на ответника задължения по ЗЗЖ, то фактът че на територията на община
Перник продължава да има агресивни безстопанствени кучета води до извод, че
провежданите от ответника мероприятия не са достатъчни по своя обем и
интензитет за постигане целта на закона подобни кучета да не са на свобода в
населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. По тези
съображения и съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че щом са предприети
с дължимата грижа мерки по овладяване популацията на бездомните кучета, то дори
да настъпи инцидент, в резултат на който човек да претърпи вреди от нападение
на куче, общината следва да бъде освободена от отговорност. В тази връзка съдът
приема, че макар общината да е предприела мерки за надзор върху
безстопанствените кучета като е възложила дейностите по залавяне, маркиране,
ваксинация и т.н. на същите на звеното „Дейност по контрол на популацията на
безстопанствените кучета“ в общинското предприятие,
то е налице виновното неизпълнение на нормативно установеното й задължение да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора на нейна територия. Посочените
изводи следват именно от обстоятелството, че въпреки предприетите мерки на
територията на общината са останали агресивни кучета, които нападат хора.
В
настоящия случай обстоятелството, че ищецът е бил нападнат от куче се установява
от показанията на свидетеля очевидец Н.К..
Последните са ясни и последователни като свидетелката разказва, че пострадалият
е бил нападнат от куче, което го е ухапало. От показанията на К. с достатъчна степен на сигурност се
установява и безстопанственият характер на кучето, доколкото същата е
категорична, че животното е имало маркировка и често е обикаляло района на
инцидента, като около него не е имало
човек, който да покаже признаци, че е негов стопанин. По тези съображения настоящият
състав приема, че кучето нападнало ищеца е безстопанствено животно.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че по делото са доказани елементите на фактическия състав, който обуславя ангажиране
на гаранционно-обезпечитeлната отговорност
на ответната община за противоправното бездействие на нейни служби и
изпълнители, каквото е ОП „Общинско обслужване“ Перник и в частност създаденото в него
нарочно звено „Дейност по контрол на популацията на безстопанствените кучета“ –
по реда на чл. 49 ЗЗД.
По
отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди обаче настоящият
състав намира, че възраженията, изложени във въззивната жалба на ответната община,
досежно определения от районния съд размер на обезщетението за неимушествени
вреди, са основателни. В тази връзка въззивният съд счита определеното
обезщетение от 5 000 лева за прекомерно завишено като размер с оглед
действително претърпените вреди от пострадалия. Действително
неимуществените вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да
бъдат възстановени, но предвиденото в закона обезщетение следва да бъде
определено по справедливост от съда съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД. В този смисъл при формиране на изводите си относно
размера на това обезщетение решаващият състав отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД то се определя от съда по справедливост. Посоченият критерий е предмет на
разглеждане и в задължителната съдебна практика – Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС.
Съгласно последното понятието „справедливост“ не представлява абстрактна
категория, а предполага преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В
настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер въззивният
съд на първо място взе предвид приетата по делото СМЕ. Съгласно същата в
резултат от ухапването ищецът е получил контузия и нараняване
в областта на дясната подбедрица като на раните е извършена първична хирургична
обработка. Осъществено е последващо домашно амбулаторно лечение с превръзки за
период от около две седмици. Вследствие на ухапването в засегнатата област на
нивото на прасеца при ищеца са останали белези – два ръбеца с дължина по 3 и 4
см. и ширина 0.5 см., които представляват траен козметичен дефект. На последно
място от СМЕ се установява и че получените наранявания са причинили на
пострадалия болки и страдания – по време на настъпване на увреждането и през
последвалия възстановителен период от две седмици.
Определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
налага да бъде взето предвид и психическото състояние на ищеца след инцидента. В
тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че съгласно СПЕ последният е
причинил стрес и уплаха при лицето, но посочените състояния са нормална
психологическо функционална реакция от нападението.
На
последно място при преценката с оглед критерия за справедливост не могат да се
пренебрегнат и показанията на разпитаната
по делото свидетелка К. досежно механизма на инцидента. В тази връзка
същата посочва, че кучето е нападнало и ухапало ищеца, докато същият е пренасял
стока.
При преценка на всички посочени обстоятелства в тяхната съвкупност
настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението, което следва
да бъде определено за претърпените от ищеца неимуществени вреди, възлиза на
3 000 лева. Последният е адекватен с оглед естеството на получените
увреждания и последиците от тях, доколкото ще възмезди ищеца за претърпените
болки и страдания в достатъчна степен, без да води до прекомерно и неоснователно
обогатяване от негова страна за сметка на ответната община.
В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на въззиваемия за
основателност на исковата претенция за неимуществени вреди в пълен размер.
Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че съгласно СМЕ
получените увреждания не водят до смущения в движенията на засегнатия крайник
като не се очакват и допълнителни усложнения във връзка с травмата. От своя
страна макар действително да са останали белези вследствие на ухапванията
същите са неангажиращи спрямо дълбоките подкожни слоеве, от където може да се
заключи, че проявлението им е сравнително повърхностно.
Освен това съгласно СПЕ получените по време и вследствие на нападението
страх и уплаха, не са се отразили на психичното състояние на ищеца. Последното
е стабилно като липсват нарушения в емоционално волевата сфера на пострадалия.
Освен това същият не е променил съзнателната си волева дейност, нито
поведението си, като е продължил с трудовата си заетост и адекватни социални
ангажименти. В тази връзка въззивният съд достигна до извод, че процесният
инцидент не е оставил трайни последици върху психиката на ищеца. При формиране
на изводите си за неоснователност на претенцията за остатъка до пълния заявен
размер от 5000 лева въззивният съд съобрази в последна сметка и показанията на
разпитаната по делото свидетелка, от които не се установява при нападението
кучето да е проявило особена агресия, жестокост или ярост спрямо
пострадалия.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира иска за
неимуществени вреди за основателен до размер от 3 000 лева. Доколкото
районният съд е присъдил на ищеца 5000 лева, то с въззивното решение
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен за сумата от 2000 лева,
представляваща разликата между дължимите 3000 лева и претендираните 5000 лева,
като в тази си част искът се явява неоснователен и недоказан, поради което и следва
да бъде отхвърлен. По отношение на лихвата за забава, същата следва да бъде
присъдена от 15.11.2018 г. – когато е настъпил инцидентът, както правилно е
приел и районният съд.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни по спора като с оглед
изхода на същия такива им се дължат съобразно уважената респ. отхвърлена част
от исковите претенции:
По исканията
за разноски в производството по гр.д. № 9277/2018 г. по описа на РС – гр.
Перник:
Ищецът К.С.Т.
претендира разноски в размер на 600 лева – адвокатски хонорар, чието
действително заплащане се доказва от представен договор за правна защита и
съдействие. Съобразно уважената част от исковата претенция на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 360 лева.
Ответникът
община Перник претендира разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, което е в минималния установен размер по чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съобразно отхвърлената част от исковата
претенция на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 40 лева.
Доколкото
ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството на основание
чл. 83, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 02.01.2019 г. на Пернишкия РС, то
дължимите разноски за държавна такса и вещо лице в производството следва да
бъдат възложени в тежест на община Перник съобразно уважената част от исковата
претенция. Дължимата държавна такса в производството възлиза на 200 лева, а
разноските за вещи лица – в размер на 400 лева, от които 200 лева за съдебно
медицинската експертиза и 200 лева за съдебно психиатричната експертиза. В този
смисъл ответната община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Пернишкия РС сумата от 120 лева – държавна такса и сумата от 240 лева –
разноски за вещи лица по изготвените експертизи.
По исканията
за разноски в производството по в.гр.д. № 435/2019 г. по описа на Пернишкия ОС:
Въззивникът
община Перник претендира съгласно списък по чл. 80 от ГПК разноски в размер на
100 лева само за юрисконсултско
възнаграждение, което е в минималния размер по чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид изхода на делото на общината следва да
бъде присъдена сумата от 40 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият
К.Т. претендира разноски в размер на 600 лева – адвокатски хонорар, чието
заплащане се установява от представен по делото договор за правна защита и
съдействие. Предвид изхода на спора на същия следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 360 лева.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
717/09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9277/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник в частта, с която е уважен искът на К.С.Т., с ЕГН: ********** срещу
Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от
2000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки,
страдания и неудобства в резултат от ухапване от безстопанствено куче,
настъпило на 15.11.2018 г. в гр. Перник, на ул. Търговска – която сума
представлява разликата между присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 5000 лева и
приетият за основателен и доказан от въззивния съд размер на това обезщетение
от 3 000 лева, както и изцяло в частта му
за разноските като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на К.С.Т., с
ЕГН: ********** против Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* с правно основание по
чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 2000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди болки, страдания и неудобства в резултат от ухапване от
безстопанствено куче, настъпило на 15.11.2018 г. в гр. Перник, на ул. Търговска
– която сума представлява разликата между присъдения от първоинстанционния съд
размер на обезщетението от 5000 лева и приетият за основателен и доказан от
въззивния съд размер на това обезщетение от 3 000 лева.
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Т., с ЕГН: **********
сумата от 360 лева – представляваща разноски за адвокатски хонорар в
производството по гр.д. № 9277/2018 г. по описа на РС – гр. Перник.
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – гр. Перник
разноски по гр.д. № 9277/2018 г. по описа на съда: сумата от 120 лева,
представляваща държавна такса и сумата от 240 лева – разноски за вещи лица по
изготвените две експертизи.
ОСЪЖДА К.С.Т., с ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* сумата от 40 лева
– разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. № 9277/2018
г. по описа на РС – гр. Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 717/09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9277/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Т., с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от
360 лева, представляваща разноски – адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.С.Т.,
с ЕГН: ********** ***, с БУЛСТАТ: *********
сумата от 40 лева разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.