Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./ 30.08.2019 г.,
град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание на двадесет и шести август, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 227 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр.
чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ и е образувано по жалба на
община Добрич против решение № РД-02-36-374/19.03.2019 г. на заместник -
министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на
управляващия орган на ОП "Региони в растеж" 2014-2020г. за отказ за
извършване на верификация и плащане на разходи по договор за предоставяне на
БФП № BG16RFOP001-1.011-0001-С01 – „Внедряване на
мерки за енергийна ефективност и ремонт на сградата на РДПБЗН (РС ПБЗН) –
Добрич“. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с
отказа на органа да верифицира разходите по т.1 от решението на основание
т.5.4.8.1. от Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на
БФП BG16RFOP001-1.001-039 “Изпълнение на
интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”. Твърди се,
че така нареченото надвишение на разходите за организация и управление над
допустимите 2% от стойността на верифицираните преки допустими разходи е пряка
последица от незаконосъобразния отказ за верифициране на разходите по т.2 от
решението. Твърди се, че отказът да се верифицират разходите по т.2.1. от
решението в размер на 4576, 87 лева е постановен в пълно противоречие с чл.82 и
чл.84 от Общите условия към сключения админинистративен договор, тъй като УО не
е извършил щателна проверка на декларираните в искането за окончателно плащане
разходи, която включва както документална проверка на разходите за изпълнените
дейности от проекта, така и проверка на място на изпълнението на дейността. В
случай че УО е имал съмнения относно реално изпълненото количество дейност
“водоплътна фуга по периметъра на сградата”, незачитайки представените от
бенефициера писмени доказателства, е следвало да предприеме действия по
фактическото му установяване, включително чрез извършване на проверки на място
по чл.98 от Общите условия. С бездействието си УО е постановил решение, без да
е установил действителната фактическа обстановка, което води до липсата на
каквито и да било доказателства относно недопустимостта на извършените разходи,
съставляващи разликата между стойността на актуваното количество в протокол за
приемане на извършени СМР и стойността на изпълненото количество съгласно
протокол обр.12. Твърди се, че незаконосъобразността на отказа за верифициране
на разходите по т.2.1. от решението влече незаконосъобразност и на отказа за
верифициране и плащане на начисления невъзстановим ДДС върху сумата от 4576, 87
лева по т.2.2. от решението. По изложените съображения се иска отмяна на
оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по делото –
заместник - министърът на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на УО на ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020г., чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата по подробно изложени в писмени
бележки съображения и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да
му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Не се спори по
делото, че между управляващия орган на Оперативна програма "Региони в
растеж" 2014-2020 г. – Главна дирекция "Градско и регионалното
развитие" към МРРБ и община Добрич е
сключен административен договор № РД-02-37-273/28.11.2016 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ (100%) в
максимален размер до 600 000 лева по ОП "Региони в растеж"
2014-2020г., Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани
планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“ за изпълнение на
проектно предложение BG16RFOP001-1.011-0001-С01 – „Внедряване на мерки за енергийна ефективност и ремонт на
сградата на РДПБЗН (РС ПБЗН) – Добрич“.
В изпълнение на
договора бенефициерът е депозирал искане за окончателно плащане № 4 от 21.11.2018г.
След извършена проверка на представените документи по постъпилото искане УО е
констатирал несъответствие между договорените и постигнатите количества СМР
относно позиция „водоплътна фуга по
периметъра на сградата“, както и липсващи
документи относно извършените разходи за част от персонала (Димитрина Георгиева
– ръководител проект и Димитрина Стоянова), с оглед на което със съобщение
рег.№ BG16RFOP001-1.011-0001-С01-М082 от 24.01.2019г. е
поискал бенефициерът да представи коригирани и/или допълнителни документи в
срок до 10 работни дни от получаване на писмото.
В отговор на искането
с писмо с изх.№ 04-06-12/30.01.2019г. кметът на община Добрич е изпратил
допълнителни документи и пояснения, след преглед на които УО е констатирал, че
бенефициерът не е представил необходимите документи и пояснения относно
констатираните несъответствия и извършените разходи, с оглед на което със
съобщение рег.№ BG16RFOP001-1.011-0001-С01-М084 от 15.02.2019г. му е дал нов 10 –дневен срок да
представи коригирани и/или допълнителни документи относно точните количества на
реално извършените СМР и изготвения финансов отчет.
В изпълнение на това
искане с писмо изх.№ 04-06-17/25.02.2019г. на кмета на община Добрич са
представени нови пояснения и доказателства относно искането за окончателно
плащане № 4.
След получаване на
допълнителната информация и документи УО е издал оспореното решение, с което от
общо отчетените от бенефициера разходи не е верифицирал разходи в размер на
6 868, 77 лева, от които по т.1 от решението - 1 376, 53 лева,
съставляващи надвишение на максимално допустимия размер на разходите за
организация и управление на база общо верифицирани преки разходи; и по т.2 от
решението - 4 576, 87 лева, съставляващи разходи за СМР, отчетени с
фактура № ********** от 17.09.2018г. по договор № BG16RFOP001-1.011-0001-С01-S-02 от 08.08.2017г. с изпълнител „****“ ЕООД, както и 915, 37 лева,
съставляващи невъзстановим ДДС, отчетени с фактура с фактура № ********** от
17.09.2018г. по договор № BG16RFOP001-1.011-0001-С01-S-02 от 08.08.2017г. с изпълнител „****“ ЕООД.
За да откаже
верифициране на разходите по т.1 от решението в размер на 1 376, 53 лева,
административният орган е приел, че при общо верифицирани преки допустими
разходи с натрупване в размер на 421 194, 86 лева максималният размер на
разходите за организация и управление не би следвало да превишава 8 423,
90 лева или 2 % от преките допустими разходи съгласно т.5.4.8.1. от Насоки за
кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-1.001-039 “Изпълнение на
интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”, приложими
както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет
на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване
при реално изпълнение на проекта. Отчетените и подлежащи на верификация разходи
за организация и управление с натрупване по проекта са в размер на 9 800,
43 лева, в резултат на което е констатирано надвишение на максимално допустимия
размер за тази категория разходи в размер на 1 376, 53 лева, които не
следва да се верифицират поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ условия, във вр. чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл.7, ал.1, ал.2 и
ал.3 от ПМС № 189. Неверифицираните разходи са по бюджетно перо І.1.1
„Ръководител на проекта (фонд : ЕФРР, режим на финансиране : Неприложимо,
допустим)“, респективно по фиш от 23.11.2016г. – 88, 09 лева, фиш от
21.12.2016г. – 253, 79 лева, фиш от 23.01.2017г. – 446, 35 лева, фиш от
23.02.2017г. – 587, 97 лева и фиш от 23.03.2017г. – 0, 33 лева.
Мотивите за
неверифициране на разходите по т.2 от решението се свеждат до констатирани
несъответствия в документите относно изпълнените СМР за позиция „водоплътна
фуга по периметъра на сградата“ и липсата на документи, доказващи реалното
изпълнение на цялото актувано количество фуга. В решението е посочено, че по
отношение на дейност “Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на
СМР по внедряване на мерки за енергийна ефективност и ремонт на сградата на
РДПБЗН (РС ПБЗН) – Добрич” и по - конкретно по изпълнение на СМР са
констатирани несъответствия между представените актове за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване (акт обр.12) и протокол за приемане
на извършени СМР (акт обр.19). В одобрената КСС е заложена позиция „водоплътна
фуга“ с количество 314, 75 м. Към окончателния доклад за обекта е представен протокол
обр. 12 за количество от 237, 46 кв.м. В отговор на изисканите от бенефициера
допълнителни документи е представено становище от строителния надзор на обекта,
съгласно което отчетеното в протокол обр. 12 количество е с мерна единица кв.м.
и при изискване на ширина на фугата от 50 см реалната дължина на фугата в
линейни метри е 474, 92 м, като признатото количество е 403, 65 м. След като е
прието, че това становище не съответства на инвестиционния проект и
екзекутивната документация, е направен извод, че за процесната позиция
(водоплътна фуга) не е представена подробна ведомост, доказваща реалното
изпълнение на цялото актувано количество (ед. цена - 27, 54 лева, актувано количество - 403, 65
м, количество по протокол обр.12 – 237, 46 м, разлика - 166, 19 м), поради което и на основание
чл.84 от Общите условия към АДПБФП, във вр. чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ и чл.82
от Общите условия към договора не подлежат на верификация по бюджетен ред
ІІ.6.1 „Инженеринг – проектиране, СМР (Внедряване на мерки за енергийна
ефективност и ремонт на сградата на РДПБЗН (РС ПБЗН) - Добрич) и авторски
надзор ( фонд: ЕФРР, режим на финансиране : Неприложимо, допустим)“ разходи в
размер на 4 576, 87 лева, съставляващи разликата между стойността на актуваното
количество СМР и стойността на изпълненото количество СМР, отчетени с фактура №
********** от 17.09.2018г. по договор № BG16RFOP001-1.011-0001-С01-S-02 от 08.08.2017г. с изпълнител „****“ ЕООД, както и по бюджетен ред V.50.1 „Невъзстановим ДДС ( фонд : ЕФРР,
режим на финансиране : Неприложимо, допустим)“ разходи в размер на 915, 37 лева, отчетени по
фактура № ********** от
17.09.2018г. по договор № BG16RFOP001-1.011-0001-С01-S-02 от 08.08.2017г. с изпълнител „****“ ЕООД.
За издаденото решение
е изготвено съобщение с изх.№ 99-00-6-304 (12) от 19.03.2019г. относно
приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 4 (окончателно), в
което е посочено, че в изпълнение на договора за БФП отчетените с окончателния
финансов отчет разходи възлизат на 411 506, 92 лева, като УО е верифицирал
обща сума на допустимите разходи в размер на 404 638, 15 лева, подробно
описани в приложение 11.20 „Верифицирани разходи по разходооправдателни документи“, и не е верифицирал
разходи в размер на 6 868, 77 лева, като мотивите за отказа са изложени в
приложеното решение за отказ за верификация.
Съобщението относно
решението за отказ за верификация е връчено на жалбоподателя с писмо с обратна
разписка на 21.03.2019г.
От данните по
административната преписка е видно, че в приложените към искането за плащане
актове и протоколи за установяване на обстоятелствата при изпълнението на
строителството са вписани различни данни относно договореното и изпълненото
количество СМР по позиция “водоплътна фуга по периметъра на сградата”.
В акт за установяване
на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта от 15.01.2018г. (акт обр. 12) е отразено, че по проект е договорен тротоар
шлафайн бетон с водоплътна фуга по периметъра на сградата – 314, 75 кв.м., а на
място са изпълнени 237, 46 кв.м. В протокол за приемане на извършени СМР от
17.09.2018г. (акт обр. 19) е записано пък, че договорената по КСС водоплътна
фуга по периметъра на сградата е в размер на 314, 75 м, като на място са
изпълнени 403, 65 м. В линейни метри е показан размерът на водоплътната фуга и
в приложената по делото обобщена КСС, в която е посочено, че заложеното по
проект количество е в размер на 314, 75 м.
Съгласно обяснителната
записка към инвестиционния проект, обектът, предмет на проекта, представлява
комплекс от сгради на РД ПБЗН и РС ПБЗН – Добрич, състоящ се от тяло „А“, тяло
„Б“, тяло „В“, тяло „Г“, тяло „Д“ и още няколко сгради и помещения. В приложения
по делото протокол за установяване на годността за ползване на строежа от
04.10.2018г. (акт обр.16), в част „Вертикална планировка“ е посочено, че по
периметъра на сградите „А“, „Б“ и „В“ в основата между сутерен и терен е
положена хидроизолация, която започва на 50 см от стената и продължава на 1 м
по терена. Върху хидроизолацията е изпълнен тротоар от армиран шлайфан бетон с
дължина 131 м.
За изясняване на
несъответствията в строителната документация и реално изпълненото количество “водоплътна
фуга по периметъра на сградата” е допуснато изслушването на съдебно –
техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е кредитирана от съда
като обективно и компетентно изготвена. Според заключението на вещото лице по
нея в проекта по част „Конструктивна“, фаза „работен проект“ се предвижда
корекция и ремонт на настилката около сградите и запълване на фуги. В проекта
няма детайл, който е задължителен съгласно определението на чл.24, ал.1, т.1 от
Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти. В проекта по част „Геодезия и ВП“, фаза „работен проект“ се предвижда
изкопаване на съществуващата настилка с цел хидроизолация на постройките, но в
него няма детайл, който е задължителен съгласно определението на чл.24, ал.1,
т.1 от Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти. Със заповед № 3 от 08.01.2018г. проектантът предписва за изпълнението
на водоплътната фуга по периметъра на сградите да се изпълни шлайфана бетонова
настилка с фибри и минимална дебелина 5 см, без да се посочват други размери.
Ръководителят и независимият строителен надзор на обекта изготвят двустранно
становище относно отчитане на отделните видове СМР, като в раздел „водоплътна
фуга по периметъра на сградата“ е отчетена измерена дължина 474, 92 м и ширина
50 см и участъци, по – широки от 50 см, без да се уточнява въз основа на какъв
проект и детайл са направени констатациите и определени дименсиите на
отчетеното изпълнение. Реалното изпълнение като ситуация, без да са обозначени
ширините и дължините на отделните участици, е отразено на екзекутив като
настилка от шлайфан бетон с фибри съгласно приложение № 2 към заключението. На
място е изпълнен тротоар от шлайфан бетон в размер на 28, 50 кв.м., защриховани
в зелено на приложение № 1 към експертизата. Около останалата част на периметъра
е изпълнена нешлайфана бетонова настилка в размер на 207, 52 кв.м., очертана в
син цвят на приложение № 1 към експертизата. Между тротоара и фасадата е
изпълнен холкер (наклонен перваз) с обща дължина 129, 00 м, оцветен в лилаво на
приложение № 1. На място по периметъра на сградите няма изпълнена водоплътна
фуга, което не съответства на договореното с КСС и отчетеното с акт обр.12.
Разминаванията в строителната документация при отразяване на действително
договореното и изпълнено количество СМР (единица мярка) по КСС, акт обр.19 и
акт обр.12 се дължат на липсващи детайли в проектите за фаза „работна“ и
неспазване на правилата на геометрията. При изслушването му в съдебно заседание
вещото лице е потвърдило, че реално изпълнените количества и видове СМР по периметъра
на сградите не отговарят на договореното в КСС към проекта количество,
респективно на посоченото в екзекутивната документация към проекта количество. Отчетената в акт обр.12 водоплътна фуга не
съществува на място. Тя не фигурира и в екзекутива, където е предвидено само
изграждането на шлайфан бетон. В КСС е договорена като линеен метър, но няма
детайл, който да насочва как да се промени от линее метър в квадратен
метър.
Видно от представената
по делото заповед № РД - 02 - 36 -1179/26.09.2018 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройство, към момента на издаване на оспореното
решение **** - заместник - министър на регионалното развитие и благоустройство,
е определена за ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в
растеж" 2014-2020 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение е
издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.60, ал.1, във
вр. чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, съгласно горецитираната заповед на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, в предвидената от закона писмена
форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване,
при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон.
Уредбата на
производството по верификация на разходи се съдържа в чл.60 - чл.68 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. Съгласно чл.62, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕСИФ УО извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо, като
се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от УО.
Съгласно чл.63 от
ЗУСЕСИФ УО може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с
искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициера, когато сума, включена в искането за плащане, не е дължима, когато
не са представени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна
доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване
на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І, ако има
съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи, както и когато
представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са
некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация. Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, в случай че бенефициерът не представи в срок документ или
разяснения по чл.63 или е започната процедура по администриране на нередност,
съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо
искане за плащане.
Общите условия за
допустимост на разходите за всички оперативни програми са регламентирани в
чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ, а на основание чл.59, ал.1 от ЗУСЕСИФ конкретните
национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите по
програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020 г., са
определени в ПМС № 189/2016 г.
Подробна
регламентация на условията и реда за верифициране на разходите съществува и в
Общите условия към АДПБФП, където в раздел ХІІІ са определени допустимите
разходи, а в раздел ХІV - задълженията на УО при постъпване на искане за
плащане от страна на бенефициера. Съгласно чл.82, ал.1 от Общите условия УО на
ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за
междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи
и на изпълнени дейности от проекта и по преценка проверка на място на
изпълнението на дейността, като се проверява едновременно съответствието на
разхода с планираното в проекта, действителността на извършения разход – дали
действително разходът е разплатен от бенефициера на изпълнителя или служителя
на бенефициера в периода на изпълнение на договора, дали декларираната от
бенефициера в искането за плащане дейност, за която той е платил разхода, е
изпълнена качествено и в срок, дали възлагането на дейността, за която е платен
разходът, е извършено в съответствие с българското и европейското
законодателство, дали са представени доказателства за реалното изпълнение на
всяка дейност, за която е платен разходът. Ал.3 на същия текст задължава УО да
верифицира (одобрява) и разплаща проверените разходи само ако те отговарят на
условията за допустимост, описани в ал.1 и Раздел ХІІІ. Същото задължение е
регламентирано и в чл.84 от условията, съгласно който в случай че се установи,
че разходът не съответства на условията за допустимост по чл.82, ал.1 и ал.2 и
Раздел ХІІІ, УО на ОПРР не го одобрява (верифицира), като уведомява за това
бенефициера и при необходимост назначава допълнителни проверки.
За да откаже верифициране
на разходите по т.2.1. от решението в размер на 4576, 87 лева, органът се е
позовал на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл.82 от Общите условия към
АДПБФП, приемайки че липсват доказателства за реалното изпълнение на цялото
актувано количество СМР относно позиция “водоплътна фуга по периметъра на
сградата” предвид
констатираните несъответствия между отделните актове и протоколи в
строителството, удостоверяващи извършените СМР по проекта. От доказателствата по
делото, в т.ч. и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се
установява по безспорен и категоричен начин не само, че са налице несъответствия
в строителната документация по отношение на установените вид и количество СМР
по спорната позиция, но и това, че тя изобщо не е извършена на място. Заключението
на вещото лице ясно и недвусмислено показва, че отчетената с акт обр.12 и акт
обр.19 водоплътна фуга по периметъра на сградата фактически не съществува, като
на място има изпълнен шлайфан бетон, нешлайфана бетонна настилка и холкер. Поради
това правилно и законосъобразно УО орган е приел, че декларираните разходи са недопустими,
тъй като не са за реално извършени дейности, и не ги е верифицирал на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл.82, ал.1 от Общите условия към договора.
Недопустимостта на средствата за строителни дейности неминуемо води и до
недопустимост на начисления и платения върху тях ДДС, поради което правилно и
законосъобразно УО е отказал да верифицира и сумата в размер на 915, 37 лева по
т.2.2. от решението.
Правилно и
законосъобразно също така органът е счел, че сумата по т.1 от решението в размер
на 1 376, 53 лева е недопустим разход на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ,
във вр. чл.7, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПМС № 189/2016г. и т.5.4.8.1. от Насоките за
кандидатстване, тъй като надвишава максимално допустимите размери на разходите
за организация и управление на база общо верифицираните преки разходи.
Съгласно чл.57, ал.1,
т.4 от ЗУСЕСИФ, за да се считат разходите за допустими, те следва да са
извършени законосъобразно съгласно приложимото право на ЕС и българското
законодателство, част от които са ПМС № 189/2016г. и утвърдените по реда на
чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ Насоки за кандидатстване. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 76 от Раздел ХІІІ от Общите условия по договора за
безвъзмездна финансова помощ, съгласно която без да противоречи на разпоредбите
на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. на Европейския парламент и Регламент /ЕС/ №
1301/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и на ПМС №
189/28.07.2016 г., за да бъдат признати за допустими, разходите трябва да
отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по
съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/
Указанията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, да са разплатени за
действително извършени и необходими дейности по проекта/ бюджетната линия
/финансовия план/, и да са извършени в съответствие с европейското и
националното законодателство.
Съгласно чл.7, ал.1
от ПМС № 189/2016г., когато при прилагане на формата по чл.55, ал.1, т.1 от
ЗУСЕСИФ се определя максимален размер за дадена категория разход, то това
определяне става въз основа на общите допустими разходи по проекта. В отделни
случаи, когато даден разход е пряко обвързан с друга категория разход, като
основа може да се използват общите допустими разходи за съответната категория,
с която е обвързан. Алинея 2 от същия член определя максималния размер за определени
категории разходи, който за разходите за организация и управление е до 10 на
сто от общите допустими разходи по проекта – т.4. Съгласно т.5.4.8.1 от Насоките
за кандидатстване, които на основание чл.7, ал.3 от ПМС № 189/2016г. са
приложими и при определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване
при реално изпълнение на проекта, разходите за организация и управление
(непреки разходи) не трябва да надвишават 2 % от стойността на общите преки
допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта. Отчитайки
общо верифицираните преки допустими разходи с натрупване в размер на 421 194,
86 лева органът правилно е определил, че максимално допустимият размер на
разходите за управление и организация не би следвало да надвишава 8 423, 90
лева, т.е. 2 % от преките допустими разходи, поради което разликата до
заявените за възстановяване разходи за организация и управление с натрупване по
проекта в размер на 9 800, 43 лева не подлежи на верификация като недопустим
разход. Това надвишение в размер на 1 376, 53 лева се явява в разрез с условията
за допустимост, предвидени в чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл.7, ал.3 от
ПМС № 189/2016г. и т.5.4.8.1 от Насоките за кандидатстване, поради което
правилно УО не е извършил верификация и плащане на претендираната с искането
сума по т.1 от решението.
С оглед на изложеното
съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на
процесуалните правила и материалноправните разпоредби, след извършване на
необходимите проверки на представените от бенефициера разходооправдателните
документи и стриктно изпълнение на процедурата по чл.63 и чл.64 от ЗУСЕСИФ за
изискване на допълнителни доказателства и разяснения за разходваните суми, поради
което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от
делото и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, във вр. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.144 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно чл.37 от ЗПП и чл.24
от НЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Добрич против решение № РД-02-36-374/19.03.2019
г. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на управляващия орган на ОП "Региони в растеж"
2014-2020г. за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по
договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-1.011-0001-С01 – „Внедряване на мерки за енергийна ефективност и ремонт на
сградата на РДПБЗН (РС ПБЗН) – Добрич“.
ОСЪЖДА Община Добрич да
заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата
от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :