О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№492
гр. Добрич, 01.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На първи юли година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Г. ПАШАЛИЕВ
разгледа
докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно частно
гражданско дело номер 382 по описа за 2020 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК
и е образувано по частна жалба на Н.П. ***, чрез упълномощения адвокат Д.Д., срещу определение от 08.11.2019г. по гр.д.№566/2019г.
на Добричкия районен съд, с което производството по делото е прекратено в
частта по предявения от частния жалбоподател срещу ответника К.В.В. иск по чл.108 от ЗС – поради отказ на ищеца от иска.
В жалбата е посочено, че заявеното от
частния жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство, е отказ от
искането за осъждане на ответника К.В.В. да предаде
на ищеца владението на спорния недвижим имот /реална част с площ от 41 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор ***в гр.Добрич/. Посочено е още, че ищецът не се е отказвал и поддържа
искането си да бъде установено, че притежава правото на собственост върху
описания спорен недвижим имот и срещу този ответник. В тази част по искането,
от което ищецът не се бил отказал, първоинстанционният
съд неправилно прекратил производството. Настоява за отмяна на обжалваното
определение в съответната част и за връщане на делото на първоинстанционния съд
за разглеждане на претенцията срещу ответника К.в.в.
в установителната й част.
В писмен отговор ответниците
Х.А.Н., Н.М.З. и „***“ЕООД, чрез упълномощения
адвокат Г.В., оспорват жалбата. Подчертават, че ищецът се е отказал от
предявения от него срещу посочения ответник иск и оплакванията му срещу прекратителното определение на районния съд са
неоснователни.
Ответниците К.В. *** и З.Г.З. не са изразили становище по частната жалба.
Жалбата е редовна и
е депозирана в срок. Подадена е от процесуално легитимирано лице, имащо правен
интерес да обжалва неизгодното му определение за прекратяване на производството
по предявения от него иск. Следователно частната жалба е допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Предмет на разглеждане по гр.д.№566/2019г.
на Добричкия районен съд са били предявените от Н.П.П.
срещу К.В.В., Х.А.Н., Н.М.З.,
„***“ЕООД и З.Г.З. искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът притежава правото на собственост
върху недвижим имот с площ 41 кв.м., неправилно заснети като реална част от
поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Добрич и за
осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението върху тях. Предявено е било и искане за отмяна на нотариален акт №11
т.3 рег.№2273 д.№291/2007г., невярно легитимиращ ответника К.В.В. като собственик
на основание давностно владение на спорната площ.
Така предявените срещу всички ответници искове са ревандикационни по чл.108 от ЗС, като срещу ответника К.В.В. е предявен и иск по чл.537 ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание на 08.11.2019г. адвокатът на ищеца е заявил - „…, правя отказ
от иска по смисъла на чл.233 от ГПК спрямо ответника К.В.. Оттеглям ревандикационния иск частично спрямо К.В. и моля той да бъде
заличен като ответник, а да остане ответник единствено по констативния иск,
свързан с нотариалния акт“. Така заявеното ясно и недвусмислено, показва
желанието на ищеца, що се отнася до ответника К.В.В.
да получи решение само по иска по чл.537 ал.2 от ГПК и десезирането
на съда от иска по чл.108 срещу същия ответник. Доколкото е била налице
неяснота, тя не е свързана с волята на ищеца съдът да не разглежда предявения
от него срещу К.В.В. ревандикационен
иск, а с това в каква форма ищецът десезира съда – с
отказ или с оттегляне на иска. Неяснотата е преодоляна със следващото изявление
на адвоката на ищеца – „Поискани са от съда две неща, да се приеме за
установено, че ние сме собственици и второ искане да бъдат осъдени всички лица
да ни възстановят владението. Казваме, че правим отказ от иска спрямо К.В. по
отношение и на двете искания, очевидно той не е собственик към днешна дата и не
я владее. Поддържаме иска по отношение отмяната на нотариалния акт“.
Поддържаното в частната жалба, че ищецът
не се бил отказал от установяване на правата му върху спорното дворно място
срещу ответника К.В., е необосновано, с оглед извършеното волеизявление,
цитирано по-горе. Очевидно, изявленията на адвоката на ищеца са пълно и точно
вписани в протокола за съдебното заседание /друго не се твърди, а и не е искано производство
по чл.151 от ГПК/, а съдържанието на изявеното недвусмислено и категорично се
свежда до отказ от ревандикационния иск по чл.108 от
ЗС срещу посочения ответник. Макар петитумът да
включва две искания /за установяване правото на собственост на ищеца и за
осъждане на ответника да предаде владението/ и съдът да се произнася с решение
от два диспозитива, ревандикационният
иск по чл.108 от е едно цяло и, когато ищецът заяви, че се отказва от този иск,
то отказът обхваща цялото. Още повече, в конкретния случай адвокатът на ищеца е
изрично конкретизирал, че ищецът се отказва и от двете искания срещу ответника К.В.В..
При така извършеното от ищеца, чрез
пълномощника му, волеизявление по чл.233 от ГПК за отказ от иска по чл.108 от
ЗС срещу посочения ответник, обжалваното прекратителното
определение на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.11.2019г. по гр.д.№566/2019г. на
Добричкия районен съд, с което производството по делото е прекратено в частта
по предявения от Н.П.П. срещу ответника К.В.В. иск по чл.108 от ЗС – поради отказ от иска.
Определението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.