Р Е Ш Е Н И Е
Номер 63 25.04.2018 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 11.04. Година 2018
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар ИВАНКА
ГЕОРГИЕВА
Прокурор ХРИСТО
МИШОВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1046
по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 15 от 29.01.2018
г., постановена по н.о.х.д. № 1013/2017 г. по описа на Старозагорския районен
съд, подсъдимият Т.Ж.Р. е признат за виновна в това, че на 04.08.2016 г. в гр.
Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Ситроен“, модел “*****“, с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно 0,71 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство “Дрегер Алкотест 7510“ с № ARBA 0158, след като е осъден с
влязла в сила присъда – споразумение по н.о.х.д. № 1075/2011 г. по описа на
Районен съд –Бургас, в сила на 31.03.2011 г., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл. 58а, ал.4,
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една лишаване
от свобода за срок от шест месеца при първоначален „общ” режим.
На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК районният съд е лишил подсъдимия Р. от право да управлява МПС за срок
от шест месеца,
като е зачетено времето, през което за
горепосоченото деяние е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това свое право, считано от
04.08.2016 г.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият Т.Ж.Р., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника
си адв. Е.Б.. В
жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, както и че е необоснована.
- 2 -
Жалбоподателят счита, че
присъдата е постановена, без да се вземат предвид събраните по делото
доказателства за настъпила реабилитация на основание чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от НК по отношение на предишните му осъждания. Моли въззивния съд да отмени
обжалваната присъда и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно –
моли наказанието му да бъде съобразено с разпоредбата на чл.55 от НК. Подробни съображения за това излага в пледоарията си
пред въззивния съд адв. Е.Б..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Пред въззивния съд не бяха направени искания за
повторен разпит на подсъдимия и свидетелите, както и искания за допускане на
нови доказателства.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в
жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1013/2017 г. по описа
на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Жалбата
на Т.Ж.Р. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното
престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на
делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от
доказателствата по делото.
Жалбоподателят Р. твърди, че районният съд не е приложил
правилно материалния закон по отношение наложеното му наказание със
споразумение по н.о.х.д. № 1075/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
сила от 31.03.2011 г. Според жалбоподателя, за наложените му наказания с
посоченото споразумение е изтекъл законовият срок за реабилитация – както за
наказанието лишаване от свобода /по чл.86, ал.1, т.2 от НК/, така и за
наказанието глоба /по чл.86, ал.1, т.3, вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК/. Жалбоподателят
Р. поддържа становището, че по отношение на двете му предходни осъждания с
наложени наказания пробация също е настъпила реабилитация – абсолютната
реабилитация по чл.88а, вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК. Счита, че с оглед гореизложеното,
следва да бъде оправдан, тъй като за него не са налице съставомерните признаци
на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, а именно предходна
осъдителна присъда по чл.343б, ал.1 от НК.
С оглед събраните в хода на съдебното следствие по н.о.х.д.
№ 1013/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният
съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят Р. е извършил
престъплението по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съдебното производство пред първата инстанция е
преминало по реда на съкратеното съдебно следствие по гл.ХХVІІ от НПК – по
чл.371, т.2 от НПК.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1046/2018 г.
Подсъдимият Р. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не
са събират доказателства за тези факти.
В случая се спори не за фактическата
обстановка по делото, а за направените от районния съд правни изводи за
осъществен състав на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
По делото е безспорно, че подсъдимият Р.
е правоспособен водач на МПС от 1996 г., категории „С”, „В”, „СЕ”, „АМ”, „ТКТ” и
„ВЕ”. Той се води на отчет в ОД на МВР – Бургас.
Около 3.30 ч. на 04.08.2016 г., в гр.
Стара Загора, подсъдимият Р. управлявал служебен товарен автомобил м. „Ситроен *****”
с рег. № *****, като преди това бил употребил алкохол.
В 4.10 ч. подсъдимият Р. се движил в посока
запад по ул. „Хан Аспарух”. До дом № 30 на същата улица, в близост до пивоварна
„Загорка”, управляваният от подсъдимия автомобил бил спрян за проверка от полицейския
служител М.И.К..
Свидетелите Б.И.Б.и М.И.К. били младши
автоконтрольори в ОД на МВР – Стара Загора и били наряд в района от 20.00 ч. на
03.08.2016 г. до 8.00 ч. на 04.08.2016 г.
След като установили самоличността на
водача, извършили проверка на документите му и тези на превозното средство,
полицейските служители усетили, че подсъдимият мирише на алкохол. Поради това свидетелят
Б. изпробвал подсъдимия Р. с техническо средство „Алкотест Дрегер
Свидетелят К. съставил и връчил на
подсъдимия Р. АУАН серия „Г”, с бланков № 180953/04.08.2016 г., а свидетелят Б.–
талон № 0373456 за медицинско изследване.
Подсъдимият Р. лично получил талона, но
не се явил в здравното заведение, за да даде кръв за изследване.
Свидетелството за управление на МПС на
подсъдимия Р. е иззето с посочения
по-горе АУАН и временно отнето. Издадена е Заповед за прилагане на ПАМ №
16-1228-000824/04.08.2016 г.
Жалбоподателят Р. оспорва изложената в
мотивите към обжалваната присъда констатация, че тъй като със споразумение от
31.03.2011 г. по н.о.х.д. № 1075/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас му е
наложено наказание за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с
описаното по-горе деяние е осъществил
съставомерните признаци на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Спорният въпрос по делото е дали за жалбоподателя
Р. е настъпила реабилитация за предишните му осъждания.
- 4 -
Видно от справка за съдимост №
2007/23.06.2017 г. и приложените км нея 3 бр. бюлетини за съдимост, издадени от
Районен съд – Бургас /л.30 – л.34 от н.о.х.д. № 1013/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд/, подсъдимият Р. е осъждан три пъти, все като
пълнолетен.
Със споразумение № 182 от 12.05.2009 г. по
описа на н.о.х.д. № 126/2009 г. на Районен съд – Нови пазар, за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 25.09.2008 г. подсъдимият Р. е осъден на пробация
– „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година,
„задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, „поправителен
труд с удръжки в полза на държавата” в размер на 15 % с продължителност 4
месеца, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
Споразумението е влязло в сила на 12.05.2009 г.
С присъда № 356 от 16.09.2009 г. по
н.о.х.д. № 126/2009 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, за престъпление по
чл.343, ал.1, б.”а”, вр. с чл.342 от НК, извършено на 25.09.2008 г.,
подсъдимият Р. е осъден на пробация – „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 2 години с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни срещи
с пробационен служител” за срок от 2 години, „поправителен труд с удръжки в
полза на държавата” в размер на 25 % с продължителност 2 години, както и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години. Присъдата е влязла в сила
на 03.12.2009 г.
Тъй като деянията, предмет на посоченото
дело, са в условия на реална съвкупност, с определение № 133 от 07.04.2010 г.
по н.ч.д. № 16/2010 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, на основание чл.25,
ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Р. е наложено едно общо най-тежко
наказание, както следва: пробация – „задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 2 години с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от 2 години и „поправителен труд с удръжки в
полза на държавата” в размер на 25 % с продължителност 2 години. Към това
наказание е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 години. Определението е влязло в сила на 23.04.2010 г.
Наказанието пробация /двете години
задължителни пробационни мерки и мярката поправителен труд/ е изтърпяно от
подсъдимия Р. на 29.02.2012 г., а
наказанието 2 години „лишаване от право да управлява МПС” е изтърпяно на 06.01.2011 г. /съответно, л.57 от д.п.
и л.69 от н.о.х.д. № 1013/2017 г. на Старозагорския районен съд/.
Със споразумение от 31.03.2011 г. по н.о.х.д.
№ 1075/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас подсъдимият Р. е признат за
виновен в това, че на 15.01.2011 г. управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 2,82 на хиляда – престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК. Наложено му е наказание шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години, както и глоба в размер на 150 лева.
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1046/2018 г.
Със същото споразумение подсъдимият Р. е
лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, като му е приспаднато времето,
през което е бил лишен от това право, считано от 15.01.2011 г. Споразумението е
влязло в сила на 31.03.2011 г.
Наказанието лишаване от право да
управлява МПС е изтърпяно от подсъдимия Р. на 14.02.2012 г. /л.69 от н.о.х.д. № 1013/2017 г. на Старозагорския
районен съд/.
Наказанието глоба в размер на 150 лв. е
изпълнено от подсъдимия Р. на 23.01.2018
г. /л.87 от н.о.х.д. № 1013/2017 г. на Старозагорския районен съд/.
Видно от писмо № 169/09.01.2018 г. от
Районен съд – Бургас /л.85 от н.о.х.д. № 1013/2017 г. на Старозагорския районен
съд/, за наложеното на Р. наказание глоба в размер на 150 лв. по н.о.х.д. №
1075/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас няма издаден изпълнителен лист.
С оглед изложеното, изводът на въззивния
съд е, че за посочените по-горе осъждания не е настъпила реабилитация за жалбоподателя
Р..
А именно:
1.Групираните по н.ч.д. № 16/2010 г. по
описа на Районен съд – Нови пазар наказания подсъдимият Р. е изтърпял, както
следва:
-наказанието пробация – на 29.02.2012 г.;
-наказанието 2 години „лишаване от право
да управлява МПС” – на 06.01.2011 г.
2.На 15.01.2011 г. подсъдимият Р. е извършил престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, за което по н.о.х.д. № 1075/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас
му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен
срок от три години, и глоба в размер на 150 лева. Споразумението е влязло в
сила на 31.03.2011 г.
Т.е. – тъй като само пет дни след
изтърпяването на наказанието 2 години „лишаване от право да управлява МПС” подсъдимият
Р. е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за него не може за настъпи
реабилитация по право по чл.86 от НК по отношение на наказанията, групирани по
н.ч.д. № 16/2010 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.
И тъй като подсъдимият Р. е осъден и по н.о.х.д.
№ 1075/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, следва да се приложи нормата
на чл.88а, ал.4 от НК, според която, ако лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането е последиците му се
заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички
осъждания.
Районният съд законосъобразно и правилно
е приел, че реабилитация за осъждането на подсъдимия Р. по н.о.х.д. № 1075/2011
г. по описа на РС – Бургас не би могла да настъпи по чл.86 от НК, а би била
възможна при условията на чл.88а, ал.1 и ал.3 от НК, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК. Т.е. – би настъпила на 31.03.2019
г., ако подсъдимият не бе извършил процесното деяние на 04.08.2016 г.
- 6 -
Това е така, защото за наказанието шест
месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години, срокът
за абсолютната реабилитация е 3 години
/изпитателният срок – чл.88а, ал.3 от НК/ +
5 години /срокът по чл.88а, ал.1, вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК/ = 8 години.
Тъй като споразумението по н.о.х.д. №
1075/2011 г. по описа на РС – Бургас е влязло в сила на 31.03.2011 г., абсолютната реабилитация би настъпила на 31.03.2019 г.
За
глобата в размер на 150 лв. не е издаден изпълнителен лист.
Съгласно ТР-2-18-ОСНК, т.3, когато е
наложено наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е
образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след
последователното изтичане на давността по чл.82, ал.1, т.5 или по чл.82, ал.4,
вр. с ал.1, т.5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за
реабилитация по чл.86, чл.87 или чл.88а от НК.
В случая срокът за абсолютната
реабилитация за глобата е 2 години /по
чл.82, ал.1, т.5 от НК/ + 2 години
/срокът по чл.88а, ал.1, вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК/ = 4 години.
Разбира се, за да се приеме, че
подсъдимият Р. е реабилитиран досежно осъждането си по н.о.х.д. № 1075/2011 г. по
описа на РС – Бургас, следва да изтекат сроковете по чл.88а, ал.1, вр. с чл.82,
ал.1, т.4 и т.5 от НК за абсолютна реабилитация и за двете му наложени
наказания.
Както беше изложено по-горе, това би
станало на 31.03.2019 г., но тъй
като на 04.08.2016 г. подсъдимият Р.
е извършил деянието, предмет на настоящото наказателно производство, абсолютната
реабилитация за подсъдимия не е настъпила.
Поради изложеното
въззивният съд приема като правилен и обоснован извода на районния съд, че към 04.08.2016
г. подсъдимият Р. е управлявал товарен автомобил марка „Ситроен“, модел “*****“,
с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно
0,71 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Дрегер
Алкотест 7510“ с № ARBA 0158, след като
същият е бил осъден с влязла в сила присъда – споразумение по н.о.х.д. № 1075/2011
г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила на 31.03.2011 г., за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК.
Поради това правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че обвинението против подсъдимия Р. по чл.343б,
ал.2, вр. ал.1 от НК е доказано.
Алтернативното оплакване на жалбоподателя
Р., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало
да му наложи наказание в минималния размер, предвиден в Общата част на НК,
прилагайки разпоредбата
на чл.55 от НК, е неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, извършено от
подсъдимия Р., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Старозагорски окръжен съд - 7 - в.н.о.х.д. № 1046/2018 г.
Тъй като съдебното производство пред
първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното
съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на
осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
правилно е преценил, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
за подсъдимия Р.. А именно: трудова
заетост, родителска ангажираност, добри характеристични данни, критично
отношение към извършеното, съдействие за разкриване на обективната истина, невисока
концентрация на алкохол в кръвта спрямо границата от 0,5 на хиляда /0,71 на
хиляда за Р./, невисока обществена опасност. Районният съд е приел също и това,
че липсват отегчаващи вината обстоятелства.
Тъй като за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК законът предвижда
наказание от една до пет години лишаване от свобода и глоба от 500 лв. до
1 500 лв., районният съд е преценил, че и най-лекото, предвидено в закона наказание,
е несъразмерно тежко за подсъдимия Р..
Поради това и на основание чл.343б,
ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.58а, ал.4,
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК районният съд е наложил на подсъдимия Р. наказание
шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим, с оглед
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Правилна е преценката на районния съд
както за размера на наложеното наказание лишаване от свобода, така и за това,
че в случая не е възможно да се приложи чл.66, ал.1 от НК, тъй като към датата
на деянието подсъдимият Р. е осъждан на лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка по чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на
районния и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя Р. е справедливо,
законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Поради това въззивният съд счита, че е
неоснователно искането на жалбоподателя Р. горното наказание да бъде намалено
до минималния размер, предвиден в Общата част на НК – т.е., да стане три месеца
лишаване от свобода.
Обосновано и правилно на основание
чл.55, ал.3 от НК районният съд не е наложил на подсъдимия Р. наказанието
глоба, предвидено от закона наред с наказанието лишаване от свобода. Това е
съобразено и със сравнително затрудненото имотно положение на подсъдимия Р., с
оглед декларацията му за семейно положение и имотно състояние /л.58 от д.п./.
На основание чл.343г, вр.
с чл.343б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК правилно и
законосъобразно районният съд е наложил на подсъдимия Р. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Приложена е и
разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК и е зачетено времето, през което подсъдимият е
бил лишен по административен ред от възможността да
- 8 -
упражнява това право, считано от 04.08.2016 г.
Що се отнася до твърдението на
жабоподателя Р., че обжалваната присъда е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, това оплакване е неконкретизирано и
голословно и не може да бъде споделено от въззивния съд.
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира
основания за нейната отмяна или изменение.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбата на Т.Ж.Р. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а постановената присъда следва да бъда потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 15 от 29.01.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1013/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд,.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.