Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Радина Хаджикирева
при секретаря Цвета Данаилова и в присъствието
на прокурора С.С., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 402
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от М.И.Д. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство № 173/2009 г. по описа
на ОСлО при ОП Хасково, по което наказателното производство е прекратено с
постановление на прокурора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на влизане в сила на постановлението от 29.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 10.03.2010 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.
280, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК и чл. 282,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С последващо постановление от 30.08.2010 г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление с правна квалификация чл. 280, ал. 2,
т. 4, предл. 1 и т. 5, предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК. Поддържа, че
на 27.12.2010 г. прокурор от ОП Хасково прекратил частично наказателното
производство по отношение обвиненията за престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 4 и
т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК и чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и изпратил материалите, касаещи престъплението по чл. 280, ал. 2, т.
4, предл. 1 и т. 5, предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК на РП Свиленград
по компетентност. С постановление от 29.01.2019 г. наказателното производство
било окончателно прекратено по отношение на ищеца. Поддържа, че във връзка с
воденото наказателно производство бил първоначално задържан за срок от 24 часа,
след това за 72 часа, като на 10.03.2010 г. му била наложена мярка за
неотклонение „домашен арест“. Впоследствие на 14.04.2010 г. мярката му за
неотклонение била изменена в „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Поддържа,
че по време на досъдебната фаза били извършени редица процесуално-следствени
действия, сред които обиск и изземване на намерени у него вещи. В резултат на
повдигнатото обвинение със заповед на директора на ГД „Гранична полиция“ при
МВР било образувано дисциплинарно производство срещу него. Бил временно
отстранен от длъжност. Посочено е, че дисциплинарното производство срещу него
продължило около три месеца, като впоследствие бил възстановен на работа.
Твърди, че непосредствено след това бил изпратен да изпълнява служебните си
задължения на зелена граница в отдалечено работно място – ГПУ – Доспат, което
продължило една година. Също така заради привличането му като обвиняем било
отнето разрешителното му за носене на ловно огнестрелно оръжие, като
притежаваното такова било иззето. Поддържа, че в резултат на продължилото около
девет години наказателно преследване понесъл значителни неимуществени вреди.
Бил под постоянен стрес и напрежение, като изпитвал тревога от възможността на
бъде осъден на лишаване от свобода за дълъг период от време и на сериозна
финансова санкция. Твърди, че случаят бил публично разгласен, което го
дискредитирало пред хората от града, колегите и близките му. Изпитвал
неудобство пред най-близките му – майка му, съпругата му и децата му. Заради
злословенето по негов адрес избягвал да посещава обществени места и да се среща
с приятели. Поддържа, че се влошило и здравословното му състояние – постоянно
имал високи стойности на кръвното налягане, заради което приемал лекарства.
Поради лишаването му от правото да ловува, не могъл да упражнява хобито си.
Притеснявал се, че може да изгуби работата си и няма да може да издържа
семейството си. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Прокуратурата на Република България, в който се съдържат подробни съображения
за неоснователност на исковата претенция. Счита, че не са налице доказателства,
че актът за прекратяване на наказателното производство е влязъл в сила.
Посочено е, че не било доказано, че ищецът действително е претърпял морални
вреди. Не било установено и наличието на пряка причинна връзка между твърдените
вреди и повдигнатото обвинение. Възразява, че не била налице нито една от
изброените в чл. 2 ЗОДОВ хипотези, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата за вреди, причинени от разследващите органи, прокуратурата и съда.
Също така намира, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
била прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че размерът
на обезщетението не бил съобразен с продължителността на наказателното
производство и с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Твърди,
че производството било прекратено поради недоказаност на обвинението, а не
защото нямало данни за участието на ищеца в разследваното престъпление. По отношение
претендираното обезщетение за вреди в резултат на първоначалното обвинение, за
което производството било прекратено на 27.12.2010 г., счита, че претенцията е
погасена с изтичането на петгодишната давност. Възразява, че задържането за 24
часа се налагало със заповед на органите на МВР и не било в причинна връзка с
дейността на Прокуратурата. Посочено е, че дори взетите мерки за процесуална
принуда да са увредили пострадалия, то това увреждане било в ниска степен и не
било довело до промяна в обичайния му начин на живот. Твърди се, че
наказателното преследване било проведено в разумен срок, тъй като по делото
били привлечени множество обвиняеми и били извършени множество
процесуално-следствени действия. Счита, че разгласяването на случая от медиите,
воденото дисциплинарно производство и отнемането на разрешителното за лов не
били резултат от преки действия на Прокуратурата, поради което не следвало да
се ангажира деликтната ѝ отговорност. По тези съображения моли да бъде
отхвърлен предявеният иск, а при условията на евентуалност да бъде намалено
претендираното обезщетение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От
постановление за привличане на обвиняем от 10.03.2010 г. по ДП № 173/2009 г. по
описа на ОслО при ОП Хасково се установява, че на ищеца М.И.Д. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на 26.01.2010 г. и
29.01.2010 г. в качеството на длъжностно
лице – полицай на ГКПП „Капитан Петко войвода“ в ГПУ – Ново село към РДГП –
Смолян, възползвайки се от служебното си положение, като съизвършител превел
през границата на страната от Република България за Република Гърция, без
разрешение на надлежните органи, отделни лица, като за превеждането било
използвано моторно превозно средство и превеждането било извършено от група. За
този състав на престъпление към момента на деянието НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до десет години, „глоба“ от хиляда до три хиляди
лева и „конфискация“ на част или на цялото имущество на дееца. Със същото
постановление ищецът е привлечен в качеството на обвиняем и за извършено
престъпление по служба с правна квалификация чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години или
„пробация“. Прокурор от ОП Хасково е направил искане за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия, като за осигуряване
явяването му пред съда на 10.03.2010 г. е задържан за срок до 72 ч. С
Определение от 12.03.2010 г. по ЧНД № 127/2010 г. по описа на ОС Хасково спрямо
ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Тази мярка за неотклонение
е изменена в парична гаранция в размер на 2000 лв. с постановление на прокурор
от ОП Хасково от 14.04.2010 г. Установено е още, че с последващо постановление
от 30.08.2010 г. е изменена правната квалификация на повдигнатото обвинение за
незаконно превеждане през границата, като вместо като съизвършител ищецът е
привлечен да отговаря като помагач за деянието от 26.01.2010 г.
Между
страните не е налице спор, а и от събраните доказателства се установява, че с
постановление на ОП Хасково от 27.12.2010 г. наказателното производство по ДП №
173/2009 г. по описа на ОСлО при ОП Хасково спрямо ищеца е било прекратено
частично за повдигнатите обвинения по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
чл. 280, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В
мотивите на прокурорския акт е посочено, че от събраните доказателства се
установявало, че обвиняемият Д. е извършил престъпление по чл. 280 НК. Тъй като
това деяние било подсъдно на РС Свиленград, материалите са изпратени на РП
Свиленград по компетентност. На 18.07.2011 г. е била отменена взетата спрямо
ищеца „мярка за неотклонение“ парична гаранция в размер на 2000 лв. С
постановление от 29.01.2019 г. на РП Свиленград, влязло в сила на 06.02.2019
г., е прекратено окончателно наказателното производство срещу обвиняемия Д.,
водено за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 4, предл. 1 и т. 5, предл. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК. Прието е, че съучастническата дейност на ищеца при
извършване на процесното престъпление е останала недоказана.
В
хода на разследването на 09.03.2010 г. е извършен личен обиск на ищеца, а на
същата дата – и претърсване и изземване на ползвания от него метален шкаф в ГКПП
„Капитан Петко войвода“. Също така на 11.03.2010 г. разследващите органи са
провели процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в дома на
ищеца в гр. Свиленград и друг негов имот в с. Малко градище, общ. Любимец.
Ищецът е бил разпитван в качеството на обвиняем от разследващите органи три
пъти – на 10.03.2010 г. и 30.08.2010 г., както и на 18.10.2010 г. Видно от
материалите по ДП на 27.10.2010 г. и 28.10.2010 г. му е предявено
разследването.
От
изисканата от Регионална дирекция „Гранична полиция“ – гр. Смолян дисциплинарна
преписка се изяснява, че със заповед от 12.03.2010 г. на Директора на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР е образувано дисциплинарно производство
срещу ищеца за същите деяния, за които е било водено ДП № 173/2009 г. по описа
на ОСлО при ОП Хасково. На основание чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) ищецът е бил
временно отстранен от длъжност. Дисциплинарното производство е било удължавано
четири пъти до 02.07.2010 г. Определената от работодателя дисциплинарна комисия
е изразила мнение за налагане на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“,
като той е бил запознат с тези становища. Със заповед от 13.07.2010 г. на Директора
на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е прекратено образуваното
дисциплинарно производство срещу ищеца и е възстановен на заеманата длъжност.
Видно
от изисканите от РУ на МВР – Свиленград документи на 26.04.2010 г. във връзка с
воденото срещу ищеца ДП № 173/2009 г. по описа на ОСлО при ОП Хасково били
приети притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси. На 01.11.2011 г.
същите са върнати на ищеца.
От
приложените към исковата молба статии от ел. сайт на вестник „Стария мост“ и от
вестник „Мост“ се установява, че е разгласено, че ищецът М.Д. бил арестуван по
обвинение, че е пропускал през границата лица със забрана за излизане от
страната. Като източници на информация са посочени както пресцентъра на МВР,
така и Прокуратурата.
От
показанията на свидетелката Т.Д. – съпруга на ищеца, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични
възприятия, се изяснява, че на 09.03.2010 г. ищецът бил обвинен в трафик на
хора. Същият ден бил задържан, след което му била определена мярка за
неотклонение „домашен арест“. Твърди, че било образувано и дисциплинарно производство
срещу него. Посочила е, че впоследствие бил възстановен на работа, но го
изпратили да работи на зелена граница в ГПУ – Доспат. Тъй като гр. Доспат се
намирал на около 300 км от гр. Свиленград, ищецът трябвало да остане на
квартира и бъде разделен от семейството си. Това продължило около година. След
като се върнал в гр. Свиленград, бил разпределен отново на зелена граница и
никога повече не работил на ГКПП „Капитан Петко войвода“. Посочила е, че точно
преди да му бъде повдигнато обвинение се явил на конкурс за повишение за
длъжността „командир на екип“, който спечелил. Разказва, че бил голям авторитет
в службата си, тъй като бил специалист по подправени документи. Спомня си, че
след този случай съпругът ѝ се чувствал унижен. Затворил се в себе си и
ограничил приятелите си. Тъй като живеели в малък апартамент, преди това използвали
всяка една възможност да са навън и често ходили на пикници. Когато го
задържали, тази възможност била ограничена. Децата го питали защо не могат да
излизат. През това време станал нервен, избухлив, получавал хипертонични атаки.
Личният им лекар бил съсед и често се налагало да го викат. Разказва, че
характерът на ищеца се променил – или мълчал, или избухвал, като отказвал да се
срещат с приятели. Притеснявал се и за майка си, която към този момент била на
76 г. Изпитвал неудобство от разгласяването на случая в местната преса. Тъй
като му било отнето ловното оръжие, той не можел да упражнява хобито си. Контактувал
по-рядко с колегите си, като се усетила дистанцията от тяхна страна.
Притеснявал се, че може да отиде в затвора. Разказва, че оттогава съпругът
ѝ много се променил и у него останала една тревога. Твърди, че в момента
не живеели заедно и се разделили през пролетта на тази година.
В
тази насока са и показанията на свидетеля И.С.– колега на ищеца, който е потвърдил,
че последният бил много добър експерт по разпознаване на подправени документи.
След изпращането му да работи на зелена граница не могъл да бъде използван
придобитият му опит. Разказва, че вследствие на повдигнатото обвинение се
променил – по-трудно приемал да се среща с хора, станал по-затворен и мрачен. Ищецът
му бил споделял, че се притеснява, че ако бъде осъден, семейството му ще остане
без неговата подкрепа. Колегите започнали да странят от него, избягвали го и
шушукали „този престъпник какво прави още тука“. Всичко това стигало и до него
и той се натоварвал отрицателно. В резултат на преживяното характерът му се
променил и в крайна сметка преди няколко месеца се разделил със съпругата си.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Основателността
на така предявения иск предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1) спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2) образуваното наказателно производство да е
било прекратено с влязъл в сила акт поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3) да е претърпял твърдените
неимуществени вреди и 4) между незаконното действие на правозащитните органи и
вредите да е налице причинно-следствена връзка. Отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установява осъществяването на всички елементи от
правопораждащия фактически състав. В разглеждания случай е налице незаконен акт
на правозащитен орган – обвинение в извършване на престъпление, като
образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето. Както бе посочено по-горе, отговорността на
прокуратурата е обективна, поради което не е необходимо в настоящото
производство да се установява, че съответните органи са извършвали действия
извън правнорегламентираните. Незаконността на обвинението произтича от факта,
че впоследствие наказателното производство е било прекратеното, тъй като деянието
не е осъществено от ищеца. Настоящият състав намира, че винаги с незаконното
повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на
привлеченото към наказателна отговорност лице, което неминуемо води до
увреждане и настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху
психиката на човек. Т. е. самият факт на съществуване на незаконно обвинение е
достатъчен, за да възникне отговорността на Държавата, в лицето на нейните
правозащитни органи, а доказателствата за конкретните душевни страдания и
притеснения имат отношение към размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. С оглед на изложеното, съдът приема, че воденото
наказателно производство се е отразило неблагоприятно върху правната сфера на
ищеца, като настъпилите морални вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение.
Съгласно
установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на
всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи. Справедливостта като законов критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна
значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със
стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за
увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен
да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно
проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане
на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди без оглед кой
държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на
ответника по иска – така ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС); броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и
предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната
тежест и продължителност; общата продължителност на наказателното производство;
фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението
незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия,
предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото
лице; неговата възраст, съдебното му минало, обществения и професионалния живот;
разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве.
От
значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както и други
особености в субективния състав на престъплението (например користна цел),
особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/
или изпълняваната работа е в публичен интерес. В тези случаи, за да прецени
негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази
професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това – и начина,
по който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното развитие на
увреденото лице. Връзката на тези конкретно проявени факти с наказателното
преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на накърнените морални
ценности. Когато
като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е въведен и дългият,
несъобразен с разумния срок период на наказателното преследване, а съдът по
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ установи допуснато нарушение на правото по чл.
6, § 1 КЗПЧОС, това предполага по-висок размер на обезщетението (така Решение №
40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г. о.).
С
оглед всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай при определяне
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземе
предвид, че престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се предвижда лишаване от
свобода от една до десет години, както и обстоятелството, че ищецът е бил обвиняем
за един продължителен период от време – около девет години. Несъмнено в резултат
на привличането му като обвиняем ищецът е понесъл конкретни вредни последици,
изразяващи се в стрес, притеснение и несигурност от това как ще се развие
наказателното производство, дали ще се стигне до осъждане. В тази хипотеза
следва да се отчете, че е настъпила промяна в характера на ищеца, станал е
по-затворен, като е отказвал да се среща с хора. Заради привличането му като
обвиняем колегите му са избягвали да общуват с него и са започнали да злословят
срещу него. Също така воденото срещу него наказателно производство се е отразило
върху здравословното му състояние и предизвикало проблеми в семейството му. В
тази насока съдът не споделя възражението на ответната страна, че производството
било проведено в разумен срок, тъй като последното предприето спрямо ищеца
процесуално действие, а именно предявяването на разследването, е осъществено на
28.10.2010 г. Окончателно воденото наказателно производство е прекратено на
29.01.2019 г., като за период от повече от осем години органите на досъдебното
производство не са проявили активност по отношение повдигнатото на ищеца обвинение.
Дори и при липсата на извършени процесуални действия през този дълъг период от
време ищецът е продължил да изпитва тревога, тъй като не е бил постановен акт за
окончателно прекратяване на наказателното производство. Въпреки това е
необходимо да се отчете, че най-интензивна е била упражнената процесуална
принуда през първия месец от привличането на ищеца като обвиняем, тъй като
тогава му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, която е
препятствала правото му на свободно придвижване. След това тя е била заменена с
гаранция в размер на 2000 лв., като след освобождаването ѝ с
постановление от 18.07.2011 г. спрямо него не е била взета мярка за
неотклонение. Именно през този начален етап на разследването са били провеждани
следствени действия с участието на ищеца – личен обиск, претърсвания и
изземвания и разпити. Настоящият състав не споделя и възраженията на ответника,
че Прокуратурата не следва да носи отговорност за разгласяването на случая от
медиите, воденото дисциплинарно производство и отнемането на притежаваните от
ищеца огнестрелни оръжия. Видно от представените материали от вестник „Мост“ сведения
за ареста и обвинението на ищеца са дали Прокуратурата и органите на МВР, които
също осъществяват дейност по разследване. Тази информация бързо се е
разпространила в малък град като Свиленград и хората са разпознавали ищеца като
лице, извършило престъпление при изпълнение на служебните си задължения. Въпреки
че издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца е в
компетентността на работодателя му, съдът счита, че претърпените неимуществени
вреди в резултат на воденото дисциплинарно производство са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Този извод следва от факта,
че дисциплинарното производство е водено за установяване на същите нарушения,
за които ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното
производство. Поради това съдът намира, че дисциплинарното производство и
последващото временно отстраняване от работа за около 4 месеца са пряко
следствие от воденото наказателно производство, поради което е налице причинна
връзка между поведението на ответника и претърпените неимуществени вреди. В
тази смисъл е и Решение № 53 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г. на ВКС, IV
г. о. Всичко това се е отразило върху кариерното израстване на ищеца, тъй като
в резултат на тези събития първоначално е бил изпратен да работи на отдалечено
работно място в ГПУ – гр. Доспат за около една година, а след това е бил
разпределен на зелена граница, като е бил лишен от възможността да работи в
областта, в която е натрупал най-голям опит и познание, а именно разпознаването
на подправени документи. Не е бил назначен и на длъжността, за която е спечелил
конкурс. По същите съображения съдът намира, че отнемането на притежаваните от
ищеца огнестрелни оръжия за период от около една година и половина е последица
от повдигнатото обвинение. Обстоятелствата, които предполагат по-нисък размер
на обезщетението, са приключването на производството на досъдебна фаза,
непредприемането на процесуални действия от страна на Прокуратурата спрямо
ищеца за период от повече от осем години и липсата на мярка за неотклонение
след 18.07.2011 г.
Съобразявайки
гореизложеното, наличните данни за публично разгласяване на случая и отражението
на воденото наказателно производство върху общественото, семейно и социално
положение на ищеца, както и продължителността на воденото срещу него
наказателно производство, настоящият съдебен състав намира, че следва да се
определи размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди в размер на 12
000 лв., като искът за разликата над
сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. следва да се
отхвърли. Съгласно указанията на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС законна лихва върху обезщетението се дължи от датата на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, от което следва, че в настоящия случай трябва да се присъди от
06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Тук
е мястото да се изясни, че не се споделят и възраженията на ответника, че по отношение
претендираното обезщетение за вреди в резултат на първоначалното обвинение, за
което производството било прекратено на 27.12.2010 г., вземането било погасено
с изтичането на петгодишната давност. Видно от съдържащите се в досъдебното
производство материали на 30.08.2010 г. е извършено ново привличане на ищеца за
същото деяние, което по своята правна същност съставлява изменение на
обвинението. Според императивната разпоредба на чл. 243, ал. 9 НПК в тази
хипотеза не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното
производство. От това следва, че с постановлението от 27.12.2010 г. фактически се
прецизира единствено правната квалификация на деянието, за което на ищеца е
било повдигнато обвинение, и след преценка, че тази деятелност не може да се
квалифицира като престъпление по служба, досъдебното производство е изпратено
по компетентност на РС Свиленград. Видно от указанията на прокурора от ОП
Хасково същото е продължило да се води срещу ищеца за престъпление по чл. 280,
ал. 2, т. 4, предл. 1 и т. 5, предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за
което се предвижда по-тежко наказание от престъплението по служба. Поради това
съдът намира, че след този акт ищецът е продължил да има качеството на обвиняем
за същото деяние, за които му е повдигнато първоначалното обвинение. С оглед
изложеното и постановяването на окончателен прокурорски акт на 29.01.2019 г. не
може да се приеме, че претенцията за обезщетение е погасена по давност.
По
разноските:
Ищецът
е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и за
държавна такса в размер на 10 лв. С оглед изхода от спора на основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ на ищеца трябва да се присъди заплатената държавна такса и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част, или общо сумата от 810
лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати по иска с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на М.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 12 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство № 173/2009 г. по описа
на ОСлО при ОП Хасково, по което наказателното производство е прекратено с
постановление на прокурора, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.02.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 12 000
лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, както и да заплати сумата от 810 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: