Мотиви към Решение № 227 от 24.04.2019 година
по н.о.х.дело № 754/2019 година
по описа на Районен съд - град Стара Загора:
С
обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият К.Т.Т. - роден
на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан
/реабилитиран по чл.88а от НК/, ЕГН **********, е даден на съд за това, че на
15.12.2018 г., в гр. Стара Загора, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд Фиеста”, с рег. № СТ 9741 ВК, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1228-001279 от
13.10.2017 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Стара Загора, връчена на 20.10.2017 г. и влязла в сила на 04.11.2017 г. –
престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Стара Загора поддържа обвинението както по отношение
на фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, така и по отношение на
правната квалификация на деянието. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен
начин. Пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание глоба по чл.78а, ал.1 от
към минималния предвиден в закона размер.
Служебният
защитник – адв. Е.Ж. *** счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно
наказание „Глоба” по чл.78а ал.1 от НК в минимален размер. Сочи подробни
съображения.
Подсъдимият е съгласен с казаното от адвоката
му.
Делото е разгледано и решено по реда на
Глава 28 от НПК, тъй като са били налице законовите основания за това.
Съдът,
като съобрази доводите и становищата на страните, събраните на досъдебното
производство доказателства преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК и тези в
хода на съдебното следствие, приема:
К.Т.Т. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, не е осъждан /реабилитиран по
чл.88а от НК/, ЕГН **********.
Притежавал свидетелство за управление на МПС
№ *********, издадено на 09.09.2015 г. и валидно до 09.09.2020 г.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-001279/13.10.2017 г., издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Стара Загора, връчена на подсъдимия лично
на 20.10.2017 г., необжалвана, влязла в сила на 04.11.2017 г., на Т. е била
наложена санкция – отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ на водач, който не отговаря на медицинските изисквания - до
отпадане на основанието. Същото се
съхранявало в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора.
На 15.12.2018 г. Т. управлявал лек автомобил,
марка „Форд Фиеста”, с рег. № СТ 9741 ВК. Около 22.45 ч. движейки се по ул.„Витоша”
в гр. Стара Загора, в посока север, на подсъдимия бил подаден звуков и
светлинен сигнал от патрулен автомобил на Второ РУ – гр. Стара Загора с дежурен
екип - свидетелите Г.С.Г.и Д.Д.С.. При изравняване на двата автомобила, свидетелят
Грозев подал през прозореца на патрулния автомобил и ясен сигнал за спиране със
стоп-палка. Вместо да спре, Т. ускорил движението си. Няколко метра след това
бил застигнат и спрян от полицейския екип, който препречил пътя му.
При поискване на свидетелство за управление
на МПС, водачът не го представил. При направената справка в оперативната
дежурна част на МВР - Стара Загора, се установило, че Т. не притежава валидно
СУМПС, същото е със статус отнет/иззет със ЗППАМ № 17-1228-001279 от 13.10.2017
г.
Полицейските служители докладвали и поискали
съдействие от сектор „Пътна полиция” Стара Загора. На място пристигнал свидетелят
Т.Р.Т.– мл. автоконтрольор, който съставил на подсъдимия акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 854361 от 15.12.2017 г. за нарушение на
чл.150а, ал.1 и чл.103 от ЗДвП.
До момента статусът на СУМПС на подсъдимия не
е променен.
Предвид наличие на данни за психично
заболяване на подсъдимия, в хода на разследването е изпълнена съдебно-психиатрична
експертиза.
Видно от заключението й, К.Т. страда от „Параноидна
шизофрения, медикаментозна ремисия. Разстройство вследствие комбинирана
употреба на психоактивни вещества (канабиноиди, стимуланти)”. Понастоящем не
употребява. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното
състояние на Т. позволява да участва в процесуално-следствени действия.
Заключението не е оспорено от страните, а
съдът го приема за компетентно и добросъвестно дадено.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена по несъмнен начин от:
- приобщените на основание чл.378, ал.2 от НПК доказателства приложени на досъдебно производство № 1228 зм - 239/2018 г.
по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора от значение
за изясняване на обстоятелствата: Уведомление за образуване на бързо
производство от 17.12.2018 г.; Акт за установяване на административно
нарушение, серия Д, № 454361 от 15.12.2018 г.; Справка за нарушител/водач от
17.12.2018 г.; Справка от Централна база – КАТ от 17.12.2018 г.; Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-001279 от 13.10.2017
г.; Медицинско свидетелство на К.Т.Т. от 20.10.2017 г.; Медицинска бележка от
ЦПЗ – гр. Стара Загора на К.Т.Т. от 20.10.2017 г.; Справка относно извършена
проверка по заявление от 12.10.2017 г.; Постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение от 21.12.2018 г.; Протокол за разпит на
обвиняем от 21.12.2018 г. в присъствието на служебен защитник с дадени
обяснения, който по естеството си са самопризнания; Протокол за разпит на
свидетеля Е.З.Х.от 17.12.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля Г.С.Г.от
18.12.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля Д.Д.С.от 18.12.2018 г.; Протокол
за разпит на свидетеля Т.Р.Т.от 18.12.2018 г.; Справка за съдимост, рег. № 4758
от 18.12.2018 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 21.12.2018 г.;
Постановление за назначаване на експертиза от 04.01.2018 г.;
Съдебно-психиатрична експертиза № 13/2019 г. от 29.01.2019 г.; Експертно
решение № 2242 от 28.09.2018 г.; Справка – декларация от вещото лице Иван
Ников; Уведомително писмо от ЦПЗ – гр. Стара Загора от 18.01.2019 г.;
Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 14.02.2019 г.;
Постановление за определяне възнаграждение на вещо лице от 26.02.2019 г.;
Протокол за предявяване на разследване от 27.02.2019 г.; Обвинително заключение
от 28.02.2019 г.;
- приетата в съдебното заседание като писмено
доказателство справка за съдимост на подсъдимия;
- обяснения на Т. в съдебно заседание, неоспорващи фактическата обстановка във внесения обвинителен
акт и по същество представляващи направени признания.
Събраните и посочени по - горе доказателства
не са противоречиви и съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно, а следва
да ги ползва за изводи от съставомерен характер. Гореизброените доказателства в
тяхната взаимовръзка подкрепят изцяло възприетата фактическа установка.
По делото не са налице доказателства противни
на установената фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
С оглед възприетата фактическа обстановка,
съдът приема за безспорно доказано, че с деянието си Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.3, вр.
ал.1 от НК, тъй като на 15.12.2018 г., в гр. Стара Загора, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Форд Фиеста”, с рег. № СТ 9741 ВК, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на
ПАМ № 17-1228-001279 от 13.10.2017 г., издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, връчена на 20.10.2017 г. и влязла в сила
на 04.11.2017 г.
За да признае Т. за виновен, съдът прие, че деянието е
извършено виновно при пряк умисъл. Т. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните последици. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-001279/13.10.2017 г., издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Стара Загора, е връчена на Т. лично на
20.10.2017 г., не е обжалвана, влязла в сила на 04.11.2017 г.. С нея на Т. е наложена
санкция – отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ на водач, който не отговаря на медицинските изисквания - до отпадане на
основанието.
Същото СУМПС се съхранявало в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора. Т. е съзнавал, че няма СУМПС, че то
му е отнето временно. В този смисъл е съзнавал, че не следва да управлява и МПС.
Въпреки това съзнателно на процесните време и място е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Форд Фиеста”, с рег. № СТ 9741 ВК, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, наложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1228-001279 от 13.10.2017 г.
Налице са всички изискуеми и кумулативни предпоставки
за приложение на чл.78а, ал.1 от НК – деецът не е осъждан, /реабилитиран по чл.88а от НК/,
не е освобождаван по реда на чл.78а ал.1 от НК; няма съставомерни имуществени
вреди; престъплението е умишлено и наказуемо с лишаване от свобода до три
години и глоба от 200 до 1000 лева; не са налице отрицателните предпоставки на
чл.78а ал.7 от НК.
Поради горевъзприетото, съдът освободи от наказателна отговорност Т. за
извършеното престъпление и му наложи административно наказание – глоба.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, добри характеристични данни, самопризнания и критично
отношение към процесното деяние, оказано съдействие за разкриване на
обективната истина;
- отегчаващи отговорността обстоятелства - не
са налице.
С оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, съдът, след като съобрази и обществената опасност на
деянието и сравнително невисоката степен на обществена опасност на Т., наложи
административно наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
в размер на минималния предвиден в чл.78а, ал.1 от НК, а именно глоба 1000.00
/хиляда/ лева.
При определяне размера на наказанието съдът
съобрази психичното здраве на дееца и сравнително затрудненото имотно и
материално положение съобразно декларацията приложена на лист 38 от ДП.
Съдът счита, че определеното наказание в
максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за
превъзпитаването на дееца, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите
членове на обществото.
С оглед изхода на делото в тежест на Т. се
възложиха разноски в размер на 184,80 лева направени на досъдебното
производство.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови съдебния акт.
СЪДИЯ: