Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 11.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 12492/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 23.06.2019 г., постановено по гр.д. № 59072/ 2018 по описа на СРС съдът отхвърля предявения
от А.Н.Г., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******иск е правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 227.04 лв., представляваща
заплатена без основание сума за топлинна енергия за отоплителен сезон м.05.2016
г. - м.04.2017 за имот е абонатен номер 171350 съгласно фактура №
**********/2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145 състав.
Недоволна от съдебното решение е останала ищцата, която е
подала настоящата въззивна жалба, с която посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за присъждане на
сумата, тъй като по делото е установено, че тя е превела процесната сума на
въззиваемия, че няма договорно отношение между тях и че сумата не е върната.
Освен това твърди и че неправилно съдът е приел, че не тя, а ползвателя на
процесния имот е потребител на ТЕ. Представя подробно становище в подкрепа на
доводите си.
В срок не е постъпил отговор на подадената въззивна
жалба.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е
основателна, поради следните съображения:
Между страните не е спорно, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост (в която се намира процесният
имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Няма спор и за това, че въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е собственик на процесния имот, но в
процесния период върху него е било учредено и вещно право на ползване в полза
на трето, неучастващо в делото лице.
Безспорно е между страните и че за периода м.05.2016
г. - м.04.2017 г. е налице надплатена
сума за потребена топлинна енергия в размер на 227,04 лв., отразена
във фактура № ********** от 31.07.2017 г.
Няма спор и за това, че сочената сума не е върната на
правоимащото лице, като въззиваемият, в качеството на ответник е твърдял, че
няма договорно отношение с ищеца и че потребител на ТЕ, съответно и задължено
лице е лицето, на което е учредено право на ползване.
От представените по делото писмени доказателства –
платежни нареждания, е видно, че сумите за потребена ТЕ енергия в процесния
апартамент и за процесния период са били заплатени от въззивника, който е
посочен в банковите документи и като платец, и като вносител, което
обстоятелство и доказателства, не се оспорват от въззиваемия.
При така установеното съдът намира от правна страна
следното:
В доказателствената тежест на ищеца по иска по чл. 55 ЗЗД
е да установи даването на нещо. В тежест на ответника е да докаже, че даденото
има правно основание. Тези два елемента изпълват ФС на неоснователното
обогатяване по чл. 55, ал.1, предл.1 ( без основание) ЗЗД.
От представените писмени доказателства, а и поради
липсата на спор между страните, се установи, че процесната сума е била изплатена
в полза на въззиваемия от въззивника( като платец и вносител по банковите
документи). В рамките на делото въззиваемият не твърди и не представя
доказателства, че е било налице основание за нейното плащане, като дори отрича
да има каквито и да било договорни отношения с въззивника.
Горното е достатъчно, за да се уважи предявения иск по
чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради което съдът намира, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил иска. В тази връзка въззивната инстанция
намира за правилни изводите на съда, че в хипотезата, в която едно лице е
собственик на имота, а друго има качеството на ползвател по силата на учредено
вещно право на ползване, то именно второто се явява потребител на ТЕ по смисъла
на чл. 153 ЗЕ доколкото то ползва веща и дължи разноските за това, съобразно
правилото на чл. 57, ал.1 ЗС. Това обаче би било релевантно в случай, че бе
предявен иск за заплащане на дължими суми за топлинна енергия например по чл.
79 ЗЗД, но не и за основателността на настоящия иск, доколкото по делото е
безусловно установено, че едно лице (въззивникът) е заплатило на
друго(въззиваемия) определена парична сума, без да е налице валидно правно
основание за това.
С оглед горното съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора, въззивникът има право на
следните разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК: 25 лв. разноски за държавна
такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 25 лв.
държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и 25 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 23.06.2019 г., постановено по гр.д. № 59072/ 2018 по
описа на СРС и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис партер сумата от 227.04
лв., представляваща заплатена без основание сума за топлинна енергия за
отоплителен сезон м.05.2016 г. - м.04.2017 за имот е абонатен номер 171350
съгласно фактура № **********/2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на А.Н.Г.,
ЕГН **********
следните суми: 25 лв. разноски за държавна такса и 300 лв.
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 25 лв. държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 25 лв.
държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.