№ 2162
гр. Пловдив, 04.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4791800 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. С допълнително становище с вх. № 51199/10.09.2021 г. от
адв. С.И., с пълномощно по делото, се поддържа да са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване пред кой съд и в какъв
срок подлежи на обжалване електронният фиш, липсата на дата на издаването
му, на подпис на издателя и на доказателство за редовното му връчване на
жалбоподателя. Взема се становище да има неяснота по какъв начин е
определено твърдяното ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и да не е
установено наличието на пътен знак, указващ осъществяването на
видеоконтрол. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди
при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
1
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от З.Г.А., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 22.06.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а
жалбата е подадена на 05.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена
за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея
съображения, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 28.04.2021 г. в 17:05 часа на републикански път II-64, км 49+500 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***,
собственост на жалбоподателката З.Г.А., се движил със скорост от 81 км/ч. В
този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други
забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално
допустимата скорост за движение предвид категорията на управлявания
автомобил била 90 км/ч. Управлението на автомобила с посочената скорост
било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 84 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 81 км/ч.
За това деяние и против жалбоподателката А. в качеството й собственик
на автомобила, бил издаден Електронен фиш серия К № 4791800, с който й
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В
електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало
ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената
стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл.
2
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 49+860 от
републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана
действала до кръстовището, находящо се на км 49+736 от път II-64.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 14 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-13445/11.05.2021 г. се установява, че на дата
28.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на
работа 23:30 ч., с място на контрол републикански път II-64 км 49+500 и
посока на движение на контролираните МПС от юг към север.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 84 км/ч, а заснемането е извършено
на 28.04.2021 г. в 17:05 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя З.Г.А..
От писмо от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист
16 от делото) и схема на процесния пътен участък (лист 18 от делото) се
изяснява, че километър 49+500 от републикански път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд се намира в района на пътен възел „Пловдив Север“ и
след сградата на „Рефан България“ ЕООД. Установява се, че в тази посока на
движение пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по-
висока от означената“ е находящ се на км 49+860 и неговото действие се
изчерпва след изхода от „Рефан България“ ЕООД на км 49+736 от път II-64 и
преди зоната на пътния възел. Изяснява се още, че посоката на нарастване на
километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 28.04.2021 г. в 17:05 часа на републикански път II-64, км
49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд процесният лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката З.Г.А., се е движил със
скорост от 81 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен
участък максимално допустимата скорост на движение за водачите на пътни
превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от
събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на
процесния автомобил е била от гр. Пловдив към с. Труд (т.е. от гр. Пловдив
към гр. Карлово) и следователно се е движил в посоката на намаляване на
километража на пътя. От събраните като писмени доказателства справки от
стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява,
че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ
място на извършване на нарушение /км 49+500 от път II-64/ е имало
поставен пътен знак В26. За този знак се доказа по делото да е въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и конкретното
му местоположение, което е на републикански път II-64, км 49+860.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 49+860 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на
постъпилата справка от ОПУ – Пловдив и приложената към нея схема на
процесния пътен участък /на лист 16 и лист 18 от делото/ се установява, че
км 49+500 от републикански път II-64 се намира в района на пътен възел
„Пловдив Север“, след сградата на „Рефан България“ ЕООД. Съгласно
писмото на лист 16 от делото поставеният на км 49+860 пътен знак В26 (60
км/ч), на който се позовава административнонаказващият орган при издаване
на процесния ЕФ, въвежда ограничение на скоростта във връзка с
организацията и безопасността на движение в района на крайпътния обект
„Рефан“ и неговото действие се изчерпва на км 49+736 след изхода от
„Рефан“. Следователно участъкът на км 49+500 от път II-64 в посока с. Труд
не попада в обхвата на действие на този знак. Събраните по делото
доказателства изцяло потвърждават този извод. Това е така на първо място
при съобразяване на разположението един спрямо друг на интересуващите
делото обекти, които нагледно са графично изобразени на схемата,
приложена на лист 18 от делото. При посока на движение по намаляването на
километража на пътя пътният знак В26 (60 км/ч) е разположен на км 49+860,
след него на км 49+736 се достига до крайпътния обект „Рефан България“
ЕООД, чийто вход/изход образува кръстовище, което прекъсва въведената със
4
знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60
км/ч, едва след това - на км 49+500, е мястото, на което движението на
процесния автомобил е заснето от техническото средство Cordon M2 с № MD
1196.
На следващо място съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят
се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е
легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона като това е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че
мястото, където се пресичат републикански път II-64 и пътната връзка до
обекта „Рефан България“ ЕООД, представлява кръстовище. Същият извод е
направен и в постъпилата справка от стопанина на пътя, която съдът намира
за изцяло съответстваща на посочените легални дефиниции и действащата
нормативна уредба.
Именно това кръстовище, находящо се на км 49+736 от републикански
път II-64, представлява факта от обективната действителност, който
осъществява хипотезата на нормата по чл.61, ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001
г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната,
въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в
обжалвания електронен фиш – км 49+500 от път II-64 в посока от гр. Пловдив
към с. Труд, попада извън обхвата на действие пътния знак В26, който е
сигнализирал максимално допустима скорост за движение от 60 км/ч.
За пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението,
не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с
пътни знаци. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място
на извършване на нарушението пътен участък не е било регулирано от пътен
знак, който да определя максимално допустимата скорост, то няма как
деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага
се извод, че режимът на максимално допустимата скорост за водачите се е
определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Доказа се по
делото, че процесният лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** се е движил
със скорост от 81 км/ч, а предвид категорията на превозното средство,
движението извън населено място и липсата на въведени ограничения на
скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 90 км/ч, поради
което движението се явява правомерно и в рамките на допустимата
максимална скорост.
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателката А. не е
извършила административното нарушение, вменено й във вина с електронния
фиш. Фактическата обстановка е непълно установена, като са игнорирани
значими обстоятелства за правилното приложение на закона. В резултат това
е довело до необоснования фактическия извод в ЕФ, че разрешената стойност
на скоростта е 60 км/ч. Пряка последица от необосноваността и непълнотата
5
на фактическите изводи е и неправилното приложение на материалния закон.
Това налага електронният фиш да бъде отменен, тъй като в действителност
административно нарушение не е извършено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно Областно
пътно управление – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ е
компетентната институция, която може да предостави надлежна информация
дали към даден момент на определен участък от републиканската пътна
мрежа е имало законосъобразно поставен пътен знак. Това е така, доколкото в
чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата наредба
проектът за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Следователно директорът на
ОПУ – Пловдив е компетентен да одобри плана за организация на
движението по процесния републикански път II-64.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
49+500 от път II-64 в посока с. Труд не е попадал в обхвата на действие на
пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се оборва от посоченото в
протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй като от писмото от ОПУ-
Пловдив се установи, че знак В26 в релевантната посока на движение
действително има поставен, но той не разпростира обхвата си на действие
върху интересуващото делото място на км 49+500. Неговото действие е било
прекъснато още на км 49+736 от разположената преди процесния участък
пътна връзка. Това обстоятелство (зоната на действие на пътния знак) не е
било съобразено при осъществяването на видеоконтрола. При разминаване
между отразеното в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. и официалното писмо от ОПУ при А„ПИ“ следва да се
отдаде преимущество на информацията, предоставена от стопанина на пътя -
така изрично Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията,
наведени с допълнителното писмено становище, съдът намира за
неоснователни. По поставените въпроси има формираната изобилна съдебна
практика, която в случая е игнорирана от жалбоподателя и неговия
процесуален представител. Тъй като съдът служебно дължи проверка за
6
законосъобразност и обоснованост, то неоснователността на възраженията не
променя крайния извод за наличие на основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш като необоснован и издаден при неправилно приложение на
материалния закон.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 9 от делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е
уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съдът не следва да намаля възнаграждението под този най-
нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждането на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4791800 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на З.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на З.Г.А., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
7
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8