№ 1407
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501769 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. М., ЕГН **********, срещу
Решение №1258/18.04.2023г. по гр. д. №930/2023г. на ВРС, 8-ми състав, в
частта с което е увеличен размерът на присъдената с Решение
5363/21.12.2018г., постановено по гр. д. №17996/2018г. на ВРС издръжка,
дължима от бащата М. Г. М., ЕГН**********, в полза на детето Г. М. Г.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Х. С. М.,
ЕГН**********, само за над 220.00лв. до 360.00лв. на месец, считано от
датата на предявяване на иска – 26.01.2023г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, както и е съответно осъден бащата за разноски и за държавна
такса.
Решението не е обжалвано в частите по увеличението на издръжката за
над 150.00лв. до 220.00лв. на месец и в отхвърлителните му части, както и
съответните им такси и разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и с процесуалния закон, както и при неправилно интерпретиране на събраните
1
по делото доказателства. Посочва се, че още с отговора на исковата молба
ответникът е признал иска до размера от 220.00лв. и че е изразил желание и е
очаквал сключването на спогодба с майката на детето, но тя отказала. Поради
това му убеждение не е представил и доказателства за заплащани разходи за
детето. Представените от майката такива счита, че в голямата си част касаят
нея, а не сина им, отделно че ВРС ги е тълкувал произволно. Неправилно ВРС
е обсъдил и показанията на свидетелите на ищеца, единият от които изобщо
не е бил очевидец на разказаните обстоятелства. След като е приел
необходимия общ размер на издръжката на детето от 600лв.,
първоинстанционният съд не е съобразил, че момчето прекарва при баща си
приблизително 1/3 от месеца и по тази причина бащата е недопустимо да
дължи 360лв. от месечната сума. Наред с това задължение в този размер е
непосилно за бащата, който получава само минимални доходи от труд, но има
и други задължения (по банков кредит). Като в същото време майката
реализира приходи от около 2298лв. на месец, тоест около четири пъти по-
високо от бащата, поради което недопустимо последният е осъден да заплаща
повече издръжка от майката. Първоинстанционният съд е следвало да
съобрази и нуждата от лична издръжка на ответника по делото. По тези
причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на иска в тях. В о.с.з. се поддържат оплакванията, допълва се, че
бащата е взел заем за да изплаща предходните си задължения за издръжа,
поддържа се искането до съда по съществото на спора.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Твърди, че бащата
плаща издръжка под признатия от него размер. Твърди и че той разполага с
по-големи от вписаните в справката от НАП доходи и поддържа висок
стандарт на живот, като в това число редовно посещава ресторанти и барове,
турнири по „дартс“ и часове по народни танци, които изискват значителни
доходи. Управлява и МПС „Фолксваген Пасат“, което не е негово собствено.
Задълженията му по банков кредит и предходната продажба на негово МПС
счита за ирелевантни за спора. Счита за нормално майката да има по-малък
дял в задължението за издръжка на детето. Счита приетия размер на
издръжката за съобразен с възможностите на ответника. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски
пред ВОС. В о.с.з. поддържа становището си и искането си до съда по
съществото на спора.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по делото.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание
чл.150 СК на Г. М. Г., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител Х. С. М., ЕГН**********, срещу М. Г. М., ЕГН**********, за
изменение на присъдената с влязло в сила Решение
№5363/21.12.2018г.,постановено по гр.д. №17996/2018г. на ВРС, издръжка в
полза на детето Г. М., чрез увеличаването й от 150.00лв. на 500.00лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 26.01.2023г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че Х. М. и М. М. са родители на детето Г.
Г., родено на ********* С решение №5363 от 21.12.2018г., постановено по
гр.д. №17996/2018г. на ВРС, гражданският брак между страните бил
прекратен и било одобрено споразумение за предоставяне на родителските
права спрямо сина им Г. на майката, при местоживеене с и при нея, за
определяне на режим на лични отношения на момчето с баща му – през две
седмици за по една седмица, от неделя в 19,00 часа до следващата неделя в
19,00 часа, както и режим през ваканциите, както и за осъждането на бащата
за издръжка от 150лв. месечно.
Поддържа се, че от посоченото решение са изминали години, през които
икономическите условия в страната са се променили, детето вече е пораснало
и съответно на това нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали.
Г. вече е на осем години, ученик е в първи клас в ОУ „Черноризец Храбър“ в
гр. Варна, което е свързано с допълнителни разходи за учебни пособия,
книги, учебници, униформа и други, които досега поемала преимуществено
ищцата, тъй като заплащаната от бащата издръжка е недостатъчна. Твърди се,
че по време на учебния процес детето се нуждае от средства за храна на
стойност 26 – 30 лв. седмично, за което се купуват купони. Детето боледува
често, което налага заплащането на средства за лечение. Предстои момчето да
бъде записано на курс по рисуване по два пъти седмично при цена на
посещенията от по 13 лв. През последната година е налице инфлация в
страната, станала причина за повишаване на цените на всички стоки от първа
необходимост, а същевременно детето има нужда от пълноценна и качествена
храна, което е свързано с допълнителни средства. Освен това ищцата твърди,
че изплаща месечни вноски за погасяване на ипотечен кредит.
С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна
и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди
ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му
състояние.
По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски,
като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му,със сочения от
3
ищеца съдебен акт, за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не
възразява и срещу нуждата от увелиение на издръжката; и дори признава иска
до размер от 220.00лв. на месец.
Излага обаче, че размерът на претендираната издръжка е завишен, като
за горницата над 220.00лв. до 500.00лв. не отговаря на реалните и доказаните
по делото потребности на детето и е непосилна за ответника, предвид
неговите доходи и имущество. Твърди, че и към настоящия момент, освен
издръжката на детето плаща и част от средствата за купони за храна, дрехи,
учебни пособия, такси за извънучилищни занимания, както за лечение на
детето. Заявява и готовност за постигане на спогодба.
По същество моли за уважаване на иска до 220.00лв. и за отхвърлянето
му над тази сума до 500.00лв., при съответно присъждане на разноските, като
в о.с.з. поддържа възраженията и искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че нуждата от
увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на
задължението оставя на преценката на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на
страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от
фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и
съответства на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на
осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към него. Не се споделят от
въззивния съд оплакванията за неправилно кредитиране на част от гласните и
от писмените доказателства (относно разходите за детето), доколкото същите
и останалите по делото доказателства са коректно и съвкупно анализирани от
състава на първоинстанционния съд при преценка на решаващите за случая
предпоставки на предявения иск.
От приетите и приложени на л.27-32, л.66-69, л.77 и л.87-97 от делото на
ВОС амбулаторни листи, рецепти и фискални бележки за закупени
лекатствени продукти и добавки се потвърждава относително регулярното
боледуване на детето от вируси и/или възпаления на носа и гърлото, за
овладяването на които регулярно са реализирани разходи (докумените са с
дати след устните състезания пред ВРС). Част от разходите са заплащани от
майката, а друга част – от бащата.
От останалите приети и приложени по делото фискални бележки
относно закупени дрехи и учебни пособия за детето се потвърждава обичайно
нужното за децата на подобна с ищеца възраст редовно закупуване на такива
продукти. Част от разходите са заплащани от майката, а друга част – от
бащата.
Видно от приетата от ВОС разпечатка от парична транзакция от датата
30.08.2023г., на нея отв. М. М. е получил превод на сумата от 3000лв. от
наредител Е.Й. и с вписано основание „даване на заем“.
От обясненията по реда на чл.176 от ГПК пред ВОС се потвърждава, че
4
отв. М. М. не притежава собствен лек автомобил, но понякога ползва
собствения на новата му партньорка такъв с ДК №В9530ВС.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение
за издръжка на непълнолетното си дете. За размера й следва да бъдат
съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите на
призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При
съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на
издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на
комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за
издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да
докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за
изменени възможности на призования за плащане родител, респективно
ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези
две групи решаващи по иска обстоятелства.
В настоящия случай се установи, че от предходното съдебно решение
от 21.12.2018г., съобразно което бащата е бил осъден да заплаща издръжка на
детето от 150.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент
въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали
почти от 5 години. Това е голям период от време, през който икономическите,
социалните и обществените отношения в страната са претърпяли значими
промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки
човек, в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна,
дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт.
Явно отчетливо е поскъпването на живота и на всички стоки и услуги,
обичайно потребявани от домакинствата и от учениците през последните две
години, което се отразява съществено и на издръжката на непълнолетните
лица от техните родители.
На следващо място съгласно чл.142, ал.2 СК размерът на издръжката за
едно дете е равен най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната,
определена с действащото в момента ПМС. Съобразно ПМС
5
№497/29.12.2022г. от 01.01.2023г. минималната работна заплата възлиза на
780.00лв., поради което минималната издръжка на дете е 195.00лв. Но
считано от 01.01.2024г., само след около месец и половина, минималната
работна заплата е прието да бъде 933.00лв. поради което минималната
издръжка на дете ще бъде 233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна
възраст и без никакви особени нужди. На общо основание същата е явно
недостатъчна за дете в ученическа възраст. От 20.12.2023г. и към 01.01.2024г.
Г. ще бъде е на 8 години. Съобразно писмените и гласните доказателства
посещава училище във втори клас през учебната 2023/2024г., като ще
предстои да бъде трети клас през следващата учебна година. Обичайна е за
всички ученици на подобна възраст нуждата от редовно купуване на
допълнителни учебни помагала и пособия извън базовия пакет безплатно
предоставяни от държавата учебници. Обикновено еднократно за годината се
закупуват и училищни униформи, както се и твърди по делото. Към това от
показанията и на тримата свидетели се изясни, че Г. посещава часове по
рисуване, за всеки от които таксата е около 13лв., но освен цената се налага
закупуването и на материали (различни видове бои,моливи, платна и др.). Без
съмнение всяко допълнително образователно и спортно мероприятие или
занимание с изкуство са полезни за развитието и оформянето на детето като
личност, но изискват допълнителни, освен общите училищни, разходи за
детето. Ето защо и дори конкретната им стойност да бъде пълно и главно
доказана, това не променя изяснената нужда от още средства за посрещане на
такива разноски за детето.
На следващо място от приетите от ВРС и от ВОС медицински
документи се се установи, че Г. регулярно боледува от възпаления на носа и
гърлото с различен произход. Макар че не се касае за сериозни заболявания, а
по-скоро за преходни такива, хакатерни за част от децата на тази възраст,
овладяването им налага допълнителни средства за лекарства и добавки.
Доколкото целта на издръжката е обезпечаване правото на детето да има
подходящо отглеждане и развитие (в здравен, физически, умствен, социален и
друг аспект), така както всяко дете и както нуждите биха били задоволени,
ако родителите бяха заедно, то тези разходи също следва да бъдат взети
предвид в случая.
Освен това следва да се отбележи, че тъй като в периода на изпълнение
на настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, те също следва
да отчетат при формирането на крайната издръжка (мотиви в Определение
№629 от 14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други).
На последно място правилно първоинстанционният съд, след обсъждане
на горните обстоятелства, е взел предвид като коректив и официалните данни
от НСИ, за общия разход за издръжката на лице от домакинство за
четвъртото тримесечие на 2022г. – средно в размер 2239лв., от които след
изключване на групите разходи, които обичайно не касаят малолетните лица
(алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и
поддържане на дома, данъци, социални осигуровки, изплщане парични
задължения към трети лица и други) размерът на средния разход за дете
6
възлиза на около 510-515лв. За третото тримесечие на 2023г. разходът на лице
от семейство е дори завишен.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години,
съдът намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето,
осреднено от около 540.00лв. на месец. И доколкото майката ще продължи да
полага непосредствените ежедневни грижи за детето, а бащата разполага с
режим на лични отношения с детето, приблизително два пъти по-малък от
времето, през което детето е с майка си, то бащата следва да поеме 2/3 части
от паричната издръжка или конкретно сумата от 360.00лв., а другата част
следва да посреща майката, при отчитане на предоставяните грижи и
издръжка в натура.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от приетите писмени
доказателства официално регистриран доход от едва 748лв. на месец.
Същевременно обаче още от 01.01.2024г. минималната работна заплата за
страната ще бъде 933лв., а самата заемана от бащата длъжност при
работодател „финансово-брокерска къща“ поставя под съмнение
достоверноста на официално обявената негова заплата. От друга страна
ответникът е на 37 години, в изцяло трудоспособна възраст, без никакви
здравни противопоказания, поради което ако хипотетично би получавал
минимална заплата, това би било само по причини у него, от които той не
може да извежда аргументи за редуциране на задължението му за издръжка
към детето му, при липсата и на други алиментни задължения.
Нещо повече – още в отговора на исковата молба ответникът е заявил
твърдения, че плаща и е готов да заплаща такси за извънучилищни занимания
на детето, извън паричната издръжка, призната в размер до 220лв.; отделно че
редовно купува на детето обувки, дрехи и всичко необходимо. Показания в
този смисъл дава и воденият от него свидетел. По арг. от чл.175 от ГПК
изложеното означава, че ответникът може да отделя повече средства за детето
от тези, до които е признал размера на иска. А следва да се отбележи, че със
заплащането на ежемесечната издръжка се изчерпват безусловните парични
задължения на родителя, който не упражнява родителските права, с
изключение на преките и непосредствени разходи за отглеждането на детето
във времето на режима на лични контакти, което в крайна сметка позволява и
пренасочване на средства.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на детето не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е доказана по
делото, въпреки доводите в обратен смисъл.
По горните групи съображения предявеният иск се явява доказан и в
този смисъл подлежащ на уважаване до размер от 360.00лв. на месец.
В заключение по изложените подробни съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
7
решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адв. хонорар от 500.00лв. (съобразно
актуалната редакция на Наредба №1/2004г. размерът е минималният).
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1258/18.04.2023г. по гр. д. №930/2023г.
на ВРС, 8-ми състав, в частта с което е увеличен размерът на присъдената с
Решение 5363/21.12.2018г., постановено по гр. дело №17996/2018г. на ВРС
издръжка, дължима от бащата М. Г. М., ЕГН**********, в полза на детето
Г. М. Г., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Х. С.
М., ЕГН**********, само за над 220.00лв. до 360.00лв. на месец, считано от
датата на предявяване на иска – 26.01.2023г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН**********, да заплати на Г. М. Г.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Х. С. М.,
ЕГН**********, сумата 500.00лв. – адвокатски хонорар за защита пред ВОС,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8