РЕШЕНИЕ
№ 1377
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110202361 по описа за 2022 година
Производството е образувано е въз основа на жалба, подадена от Е. С. Ю. против
Наказателно Постановление № 636110/650698/17.05.2022г. на заместник Директор на ТД -
НАП гр.Варна, с което на Ю. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч, вр. чл. 16, ал.1, т.4
ЗСч.
С жалбата се иска отмяна на постановлението, като се излагат аргументи за
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилното
приложение на сроковете по чл. 34 ЗАНН. В условията на евентуалност пледира за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като се позовава на несработване на
електронния подпис, за което същият не следва да носи отговорност.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично, като поддържа
доводите си, изложени в жалбата и моли за отмяна на издадено НП, като акцентира на
обстоятелството, че в продължение на 10 години е подавал стриктно ГФО на дружеството.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Посочва, че случаят по нищо не се отличава от останалите, поради което и
не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Излага още, че не
са били нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй акто НАП не администрира първично
данните при подаване на ГФО, а е сезиран по повод на неподаването им от друга
институция – Търговски регистър. Пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
1
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството в срок до 30 септември на следващата година, търговците и по-специално
техните ръководители по см. на чл. 16 ЗСч., следва чрез заявление и представяне за
обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет.
Такова задължение за 2020 г. е било налице и по отношение на „Еврида“ ЕООД,
представлявано от Е. С. Ю., като следвало годишния финансов отчет да бъде публикуван в
регистъра до 30.09.2021 г.
То обаче не било изпълнено и годишния финансов отчет за 2020 г. на дружеството не
бил публикуван в Търговския регистър.
На 20.04.2022 г. св. М. П.– инспектор по приходите, в изпълнение на служебните си
задължения, извършила проверка в Търговския регистър, информационните масиви на
НАП-Варна и на Агенцията по вписванията и установила, че за „Еврида“ ЕООД до
30.09.2021 г. не е публикуван ГФО за 2020 г. в Търговския регистър. Поради това тя
изпратила покана до адреса на дружеството, в която било посочено че представляващия
следва в 7 дневен срок да се яви в ТД –НАП-Варна за съставяне на акт за извършено
нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Поради това св. П. съставила против Е. С. Ю. в качеството му на управител на
„Еврида“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение, в който описала
констатациите си и квалифицирала нарушението като такова по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били направени и депозирани възражения, които били
възприети като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната
в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 38, ал.1, т.1
от ЗСч. Поради това и на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч административно-наказващият орган
наложил на ръководителя и управителя наказание "глоба" в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. П. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях
се установи, че нарушението е констатирано при извършена проверка в информационните
масиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
2
относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Зам.Директора на
ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министъра на
финансите.
Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
посочени в акта.
Съдът не може да се съгласи, че в издаденото НП отсъства пълно, точно и ясно
описание на мястото, датата и начина на извършване на нарушението, като очевидно
нарушението е посочено като извършено в гр. Варна, с факта на неподаване на изискуемия
ГФО в срока до 30.09.2021г., като на практика от 01.10.2021г. нарушението следва да се
счита за допуснато, като то е било установено от надлежните органи едва на 24.06. при
извършване на документалната проверка, поради което и не е налице допуснато нарушение
на сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като безспорно органите по приходите не следят
служебно за подаването на отчетите пред друг държавен орган и предприемат мерки за
санкциониране на неподаването му едва след надлежното им сезиране .
Правилно е било прието, че е допуснато нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма.
Установено е, а и не се оспорва от страните, че „Еврида“ ЕООД е търговец по смисъла на
Търговския закон, а негов управител към разглежданите събития е бил жалбоподателят Ю..
За дружеството съществува несъмненото задължение по смисъла на чл. 38, ал.1, т.1
от ЗСч до 30 септември на следващата година да публикува годишния финансов отчет чрез
заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчета за
2020 г. е следвало да бъде публикуван до 30.09.2021г, като причините за неизпълнението в
конкретния случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на дружеството
не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред, както и че не са налице
изключенията, предвидени в чл. 38, ал.9 от ЗСч, то за него не е отпаднало задължението по
чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Публикуването на годишен финансов отчет е задължение на всички търговци, като
законът не прави разграничение за наличие или липса на положителен финансов резултат,
осъществявана стопанска дейност и други. В тази връзка съдът намира възраженията
посочени в жалбата, че имало проблем с електронния подпис за неприемливи, доколкото
дори и това да е било така, то задължение на управителя е било да се увери, че процедурата
по публикуване е била проведена и завършена успешно, като крайния резултат публикуване
3
на ГФО да е бил реално постигнат.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер е
формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен
резултат. Допуснатото от жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.
Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена
конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъдат положени всички
необходими усилия, за да бъде спазен в срок до 30.09.2021г.
Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата
на чл. 74, ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за този, който е задължен и не
публикува годишен финансов отчет, каквото виновно поведение в случая е налице поради
изложените по-горе обстоятелства. Съгласно нарушената радпоредба на чл. 74, ал.1 от ЗСч
който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в
размер от 200 до 3000 лв. При определяне на размера на наложената на имуществена
санкция наказващият орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за първи
път, като е наложил санкция в минималния, определен от закона размер.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, като на наказващия орган следва да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 лева, предвид отсъствието на
правна и фактическа сложност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 636110/650698/17.05.2022г. на заместник
Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на Е. С. Ю. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1
ЗСч, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч.
ОСЪЖДА Е. С. Ю. да заплати на ТД на НАП – гр. Варна сумата от 80 лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5