О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.06.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 984 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по частна жалба на С.Д.А. от гр. Варна срещу
определение №5495/25.04.2019г, с което е оставено без уважение искането й за
спиране на принудителното изпълнение на издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 с допуснато незабавно изпълнение по ч.гр.дело
№3308/2019г. на ВРС, 9 с-в.
Частната жалба
вх.№33031/09.05.2019г. е подадена в срок
(считано от връчване на обжалвания акт на 02.05.19г.) от надлежна страна –
длъжник, чрез упълномощен с права за общо представителство адвокат(служебно
известен по приложено пълномощно към ч.
жалба вх.№ 30242/24.4.2019, образувана в гр.д. 994/19на ВОС), срещу обжалваемо
определение( чл. 420 ал.3 ГПК). Таксата за обжалване е внесена авансово. Производството по жалбата е процесуално
допустимо.
Частният
жалбоподател се позовава на необоснованост на акта като сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил възраженията за недължимост на
вземането като оставащи извън предмета на искането за спиране на изпълнението
като счита, че липсата на надлежно доказателство за пораждане на отговорност на
поръчителя е достатъчно за да обоснове спирането на изпълнение на недължимо
вземане. Моли незаконосъобразното определение да бъда отменено и спирането
допуснато, като допълнително моли производството да бъде присъединено за общо
разглеждане към частната му жалба срещу незабавното изпълнение, като основана
на общи факти.
Насрещната страна
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД като заявител по оспорената заповед оспорва жалбата,
като се позовава на установена съдебна практика допускаща договаряне на
поръчителството едновременно с кредитирането, с изявяване на воля на поръчителя
в договора за кредит и с подписване на общи условия.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед
№1761/1.03..2019г по ч.гр.д. 3308/19г на ВРС е било уважено заявлението на
банка - кредитор по чл. 417 ГПК срещу две солидарно задължени лица за плащане
на изискуем паричен дълг по предоставен банков кредит, обезпечен с
поръчителство.
След насочване на изпълнението по получения от
кредитора изпълнителен лист, длъжника поръчител А. е депозирала пред районния
съд, издал заповедта за незабавно изпълнение, немотивирано възражение срещу
дължимост на вземането на заявителя, като с молба вх.№ 30240/19 допълнително
тази длъжница, чрез пълномощника се адв. Б. е поискала спиране на незабавното
изпълнение. Това искане е основано само и единствено на ОСПОРВАНЕ на
удостоверените с писмени доказателства, приложени към заявлението твърдения на
кредитора, като изрично е признато, че въз основа на същото оспорване е предприето
и обжалване на незабавното изпълнение с частна жалба по реда на чл. 419 ал.2 ГПК(служебно известна на съда, като образувана в гр.д. 994/19 на ВОС).
Вземането по заповедта за
изпълнение е било установено с извлечение от сметка за задължения, произтичащи
от договор за банков кредит.
Възражението на
жалбоподателя се основава именно на
интерпретацията на съдържанието на тези документи.
Доколкото спирането като обезпечителна мярка е
израз на защита на длъжника срещу материално-правно незаконосъобразност на
изпълнението (обезпечава възражението срещу дълга, пораждащо исковата защита на
заявителя) , както правилно сочи жалбоподателя молбата за спиране може да се
основава на писмени доказателства за правоизключващи възражения срещу изпълняемото право. Оспорването
на доказателствената стойност на самите документи по чл. 417 ГПК поражда
по-интензивната защита на длъжника, тъй
като е основание за отричане на самата изпълнителна сила, а не за мярка с
привременно действие. Затова и обосноваването на искане по чл. 420 ГПК с доводи
за факти, посочени и като оплаквания по чл. 419 ГПК е несъвместимо, съответно и
искането за съединяване на двете взаимно изключващи се искания поради
основаването им на общи твърдения е безпредметно.
В конкретния случай,
възразяващият длъжник обосновава оспорването на дълга с довод за недоказано
възникване на отговорност поради липса на доказателство за сключване на договор
за поръчителство между жалбоподателката и кредитора. Не се твърди никакъв нов факт като основание на правоизключващо,
правопогасявящо или правоотлагащо възражение. Дали безспорното подписване на
договор за кредит и общи условия, от лице в качеството му на поръчител е
достатъчно за да удостовери пораждане на договорено поръчителство е въпрос,
който касае убедителното доказване с
редовен от външна страна документ, а не опровергаване на твърденията на
кредитора. В този смисъл не може да се приеме оплакването на жалбоподателя, че
оспорването му е основано на писмени доказателства. Въззивиният съд изцяло
споделя мотивите на първата инстанция за необоснованост на искането за спиране
на изпълнението и крайния му извод за неоснователност на молбата.
По
изложените съображения съставът на Варненски окръжен съд, на основание на
чл.420 ал.3 вр. с чл.278 ал.2 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
без уважение искане за съединяване на производствата по разглеждане на частна
жалба срещу допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК и частна
жалба срещу недопуснато спиране на принудително изпълнение на същата заповед.
ПОТВЪРЖДАВА определение №5495/25.04.2019г, с което е оставено без уважение искане по
чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 с допуснато незабавно изпълнение
по ч.гр.дело №3308/2019г. на ВРС, 9 с-в.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.