Решение по дело №13278/2020 на Софийски градски съд

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № ..…

   Гр.  София, 11.03.2022 г.

 

 

 

  В      И  М  Е  Т  О      Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                  Мл. съдия : Калина Станчева  

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13278 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 167537/04.08.2020 г. по гр. д. № 15307/2019 г. Софийски районен съд, 77 с - в е признато за установено, на основание чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че Д.М.Р. е ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 732. 84 лв. - главница за използвана и неизплатена електрическа енергия за периода 21.11.2017 г. - 22.03.2018 г. за недвижим имот в гр. София, ж. к. „**********, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване Заповед за изпълнение - 05.07.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 21. 49 лв. - представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа, до датата на издаване на справката за възникнали задължения - 30.01.2018 г. - 27.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2018 г. по ч. гр. д. № 44506/2018 г. на СРС, 77 с-в. Ответницата е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Д.М.Р., чрез особения й представител, с доводи, че е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и е неправилно и незаконосъобразно. Не се излагат никакви конкретни съображения срещу решението по същество. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете.

Въззиваемата страна - ищецът „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя си оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно, правилно и съобразено със събраните доказателства в тяхната съвкупност. Сочи, че дружеството е краен доставчик на ел. енергия, по смисъла на чл. 92, т. 2 ЗЕ, което се осъществява при публично известни ОУ. Те влизат в сила и обвързват клиентите и доставчика, по смисъла на чл. 98 а, ал. 4 от ЗЕ, поради което е установено, че е налице облигационно правоотношение по доставката на ел. енергия в периода. Подържа, че от доказателствата по делото, в това число от приетите СТЕ и ССчЕ, е установена консумацията на ел. енергия от ответницата през периода, като количество и стойност, чието заплащане се дължи. Излага подробни съображения относно формирането на задълженията, както и че не се установява плащане от страна на потребителя. Поддържа, че при неизпълнение на задълженията в указаните в ОУ срокове, потребителят е в забава и дължи и обезщетение за забавено изпълнение. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението изцяло. Претендира внесените разноски за особен представител пред СГС.

Софийски градски съд, като въззивна инстанция, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира за установено следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване стойност на потребена електрическа енергия за периода 21.11.2017 г. - 22.03.2018 г. за недвижим имот в гр. София, ж. к. „**********.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните в жалбата оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

В случая жалбата на ответницата не съдържа никакви конкретни оплаквания относно незаконосъобразност на решението на СРС.

Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК.

В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Следователно, по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци по правилността на обжалваното решение и в случай, че не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, не следва да се извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.  

Като съобрази правомощията на въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба, настоящият състав намира, че следва да се произнесе основно относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При извършването на посоченото проверка съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и както приема СРС, съобразно действащата към този момент редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си в предвидения в закона срок и производството е допустимо.

Само за пълнота, по съществото на спора следва да се отбележи, че се установява, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г.

Като е съобразил събраните пред него доказателства СРС основателно е приел за установено, че ответницата е имала качеството „потребител“ на ел. енергия за периода 21.11.2017 г. - 22.03.2018 г. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието, битов клиент е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

От представените доказателства по делото се установява, че ответницата е била настанена в общинско жилище в гр. София, ж.к. **********ап. **, заедно със семейството си. Ответницата е заявила желание за откриване партида на нейно име, със заявление от 20.03.2014 г. Според приетото по делото заключение на СТЕ и представените по делото справки и фактури, издадени от ищеца се установява, че в процесния период задълженията за ползвана електрическа енергия за имота са начислявани по партида на името на ответницата.

При това е съобразен със закона извода на СРС, че страните са се намирали в облигационни правоотношения, регулирани от ОУ на ответното дружество, по договор за продажба на електрическа енергия, по който ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за процесния период към ответника, установено от приетата без възражения СТЕ.

В производството са установени както количеството, така и стойността на доставената от ищеца ел. енергия  в периода. Според заключението на СТЕ, титуляр на партидата за периода 21.11.2017 г. - 22.03.2018 г. е ответницата, като електрическата енергия е реално отчетена по СТИ, технически изправно и отговарящо на изискванията за качество на ДАМТН. За периода няма служебно начисляване на електрическа енергия.

Стойността на ел. енергията за периода е 732.84 лв., а лихвата за забава върху главницата за периода от настъпване на изискуемостта по ОУ, съгласно срока, посочен в съответната фактура до 27.06.2018 г., е в размер на 21. 73 лв.

Не се установява ответницата да е изпълнила задълженията си да заплати доставената до имота ел. енергия в периода.

Предвид изложеното, обосновано и в съответствие със събраните доказателства и материалният закон СРС е направил извод за основателност на предявените обективно съединени установителни искове. Решението следва да се потвърди изцяло, както е постановено. Този извод се отнася и до присъдените с решението разноски в тежест на ответницата за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС : При този изход на спора, право на разноски пред СГС има ищеца. В негова полза съдът присъжда претендираните разноски за особен представител в производството в размер на 150 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран СГС

 

          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 167537/04.08.2020 г. по гр. д. № 15307/2019 г. Софийски районен съд, 77 с - в.

 

ОСЪЖДА Д.М.Р. с ЕГН **********, с адрес на особен представител по делото : гр. София, ул. „*********, чрез адв. Г., да заплати на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК *********, с адрес ***, Бенч Марк бизнес център, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 150 разноски за особен представител, заплатени в производството пред СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                

 

 

 

 

 

                      2.