ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1673
гр.Плевен, 13.09.2023
год.
Административен
съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №698/2023г. по описа на Административен съд –
Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от Народно читалище „Ракитин-1969“ гр.Плевен,
представлявано от И.С.Г., против Разрешение за строеж №336/03.08.2023г.,
издадено от главния архитект на Община Плевен.
В жалбата са
наведени твърдения за незаконосъобразност на издадено разрешение за строеж,
като се твърди, че е приложима разпоредбата на §4 /предишен §3/ от ПЗР на ЗНЧ,
както и че е нарушена процедурата по ЗУТ. В заключение се моли за отмяна на
разрешението за строеж.
От процесуален
представител на административния орган е изразено становище за недопустимост на
жалбата, алтернативно неоснователно, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева /л.133-134/.
След като се
запозна с административната преписка и становищата на страните, съдът намира
жалбата за недопустима за разглеждане. Съображенията за това са следните:
Предмет на
оспорване е Разрешение за строеж №336/03.08.2023г., издадено от главния
архитект на Община Плевен, с което на „Фиеста 13“ ЕООД гр.Плевен, в качеството
на възложител, е разрешено да извърши строително-монтажни работи в съответствие
с влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен със заповед
№РД-15-4516/09.08.1998г., виза за проектиране от 13.12.2022г. и съгласно
технически работен проект, съгласуван и одобрен на 10.04.2023г. от главния
архитект на Община Плевен на основание чл.142 ал.1, ал.4, ал.5, ал.6 т.2, ал.9,
ал.10 и чл.145 от ЗУТ вр. чл. 144 от ЗУТ по части:Архитектура, Конструктивна,
Електрическа, ВиК, ОВК, Геодезия, ПБ и КС за строеж: Магазин за промишлени
стоки „Пепко“ – пристройка, преустройство и промяна на предназначението на част
от сграда с идент. 56722.654.383.1 и част от сграда с идент. 56722.654.383.2,
четвърта категория, в УПИ II, кв.714 по
плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, жк.“Сторгозия“.
Видно от
приложените по делото договори от 17.12.1998г., от 26.09.2007г. и от
29.01.2018г. е, че от Община Плевен в полза на НЧ „Ракитин-1969“ гр.Плевен е
учредено безвъзмездно право на ползване върху недв. имот – публична общинска
собственост, актуван с АОС, находящ се в жк“Сторгозия“ №80, гр.Плевен,
представляващ масивна едноетажна сграда с идент. 56722.654.383.1 със застроена
площ 369,15кв.м., разположена в поземлен имот с идент. 56722.654.383, а по
регулационен план на гр.Плевен в УПИ II, кв.714, за
срок съответно 10год., 10год. и 5год.
Съгласно чл.149
ал.1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде
такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда
на АПК. А според ал.2, заинтересовани лица
са: 1.в случаите на нов строеж, пристрояване или
надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти
по чл. 22, ал. 1 - възложителят и
собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на
предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл.
185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на
преустройваните обекти, помещения или части от тях;4. в случаите по чл.
185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в
сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Според чл.38 ал.3 от ЗУТ, в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се
допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на
самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за
индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата,
ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж, преустройството им
е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически
изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на
всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите; По изключение
може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи
само въз основа на решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето
по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички
собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта. А според ал.4, съществуващо жилищно
помещение или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда може да се
преустрои с промяна на предназначението му за магазин или за други обслужващи
дейности, извън тези по ал. 3, при спазване на санитарно-хигиенните,
противопожарните и другите технически изисквания и ако се осигури самостоятелен
вход извън входа и общите помещения на жилищните етажи, като в тези случаи се изисква
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и
изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища -
непосредствени съседи на обекта. Съгласно чл.39 ал.2 от ЗУТ, при промяна на
предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони,
когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за
зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено
нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени
вещни права в съседни поземлени имоти.
Видно от горните
разпоредби и доказателствата по делото е, че оспорващото читалище не е сред
заинтересованите лица по смисъла на т.1 от закона, доколкото не е възложител,
нито е собственик на процесния имот, като не са приложими и останалите хипотези
от нормата, тъй като не става въпрос за жилищна сграда в режим на етажна собственост.
Що се отнася до това
дали читалището е носител на ограничено вещно право-учреденото безвъзмездно
право на ползване, съдът намира, че и тази хипотеза не е налице. §3 от ПЗР на
Закона за народните читалища /предишен §2/ дава право на съществуващите
читалища да се регистрират по този закон в срок до 31.12.1997г., за да
придобият качество на юридическо лице, съгласно изискванията на чл.3 от ЗНЧ. Съгласно
§4 ал.1, предишен §3, от ПЗР на ЗНЧ, на народните
читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за
общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху
сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди, като според ал.2, правото на ползване се
погасява с прекратяването на читалището.
Т.е. условие да възникне право за читалището да му се предостави безвъзмездно
право на ползване върху имот, докато то съществува като юридическо лице, са:
читалището да е съществувало преди влизането в сила на ЗНЧ на 25.10.1996г.,
недвижимият имот да му е предоставен от общината за читалищни нужди също преди
влизането на закона в сила и читалището да се е регистрирало в срока по §3 от
ПЗР на ЗНЧ като юридическо лице. Иначе казано, при анализ на тези разпоредби е
видно, че въведеното от закона ограничение е приложимо само при условие, че това право на
ползване е предоставено до влизане в сила на този закон от общинските органи за
читалищни нужди, като не е налице спор по делото, че читалището е съществувало
преди влизането в сила на ЗНЧ и същото е регистрирано в срока по §3 от ПЗР на
ЗНЧ като юридическо лице. Видно е, обаче от доказателствата по делото, че първото
учредяване на безвъзмездно право на ползване на процесния имот в полза на
оспорващото читалище е станало с договора от 17.12.1998г., т.е. след влизане в
сила на 25.10.1996г. на Закона за народните читалища. Предвид последното не е
приложима нормата на §4 ал.2 за погасяване на учреденото право на ползване само
при прекратяване на читалището, тъй като последното не отговаря за изискванията
на ал.1 на §4. И тъй като договорът от 29.01.2018г., с който е учредено
безвъзмездно право на ползване в полза на читалището за срок от 5години, е прекратен, тъй като срокът е изтекъл на
30.01.2023г., то НЧ „Ракитин-1969“ гр.Плевен към момента на започване на
административното производство и към момента на подаване на жалбата не е и
носител на ограничено вещно право – право на безвъзмездно ползване на процесния
имот.
От изложеното по-горе се
налага извода, че оспорващото читалище не е заинтересовано лице по смисъла на
чл.149 ал.2 от ЗУТ, което да обуславя неговия правен интерес да оспорва издаденото
разрешение за строеж., поради което жалбата е недопустима за разглеждане на
основание чл.159 т.4 от АПК.
При този изход
на делото и своевременно направено искане за разноски следва на основание
чл.143 ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за правната помощ в полза на Община
Плевен да се присъдят разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, като за разликата до 300лева искането следва да бъде оставено
без уважение, с оглед обема на осъщественото процесуално представителство.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Народно читалище „Ракитин-1969“ гр.Плевен,
представлявано от И.С.Г., против Разрешение за строеж №336/03.08.2023г.,
издадено от главния архитект на Община Плевен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №698 по описа за 2023г. на Административен съд
Плевен.
ОСЪЖДА Народно
читалище „Ракитин-1969“ със седалище гр.Плевен, жк.“Сторгозия“ №80, ЕИК:*********,
да заплатят в полза на Община Плевен направените по делото разноски в размер на
150лева /сто и петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на ответника за присъждане на
разноски за разликата от 150лева до 300лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред
Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я: /п/