Р Е Ш
Е Н И Е
№ 73
29.03.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на десети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 32
по описа на Административен съд – Хасково за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, гр.С., против Решение № 106/01.07.2020 г., постановено по АНД
№ 173 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В
касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на решението в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. На първо място, се твърди, че
съдът не е изложил мотиви относно възраженията на жалбоподателя, че с издаване
на наказателното постановление органите по приходите нарушили изискванията на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По отношение на последното се посочва, че на
01.10.2019 г. на жалбоподателя били издадени 3 бр. наказателни постановления,
във връзка със същата административна проверка, за нарушение на чл. 118, ал. 10
от ЗДДС във вр. с чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за това,
че през м. 02, м. 03 и м. 04.2019 г. дружеството не подавало данни към НАП за
движението на доставените количества течни горива, както и за промяната в тях.
В тази връзка се изтъква, че по смисъла на наредбата, задължението за подаване
на данни към НАП за движението на горивото е несъвместимо със задължението за
въвеждане в експлоатация на ЕСФП. Едно и също лице можело да бъде санкционирано
или за неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г., във връзка с чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС или за неизпълнение на
задължението за отчитане по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, защото: на първо
място, съгласно чл. 118, ал. 11, т. 3 от ЗДДС, данни по ал. 10 не се подавали
от доставчика за доставки, които отчел по електронната си система с фискална
памет (ЕСФП). Тоест, ако се приемело, че „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ“ ЕООД било задължено
да въведе ЕСФП на основание чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., то
тогава не следвало да бъде задължено да отчита зареждането с гориво към трети
лица по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, защото се приемало, че щяло да ги
отчете с въведения ЕСФП. Тоест, прави се извод, че редът по ал. 10 е неприложим
за вече отчетени с ЕСФП доставки, според изключението на чл. 118, ал. 1, т. 3
от ЗДДС и обратно. На следващо място, по аргумент от чл. 118, ал. 11, т. 3 от ЗДДС, юридически несъвместимо било налагането на две отделни санкции, от една
страна, за липса на въведен ЕСФП, а, от друга, за неотчитане на доставки по
реда на чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В този случай,
по-късно наложената санкция, с потвърденото от РС наказателно постановление,
следвало да се отмени като незаконосъобразна. Акцентира се върху това, че по
смисъла на закона, лицето можело да се санкционира или само за липса на ЕСФП, като
се приеме, че въвеждането на ЕСФП автоматично изключва специалната отчетност по
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, или само за неотчитане на продажби по чл. 118, ал. 10
от ЗДДС, като се приеме, че лицето не е било задължено да въвежда ЕСФП. В
случая било издадено наказателно постановление, въпреки че с предходни
наказателни постановления на дружеството били наложени санкции, с които същото
нарушение били квалифицирано по друг начин. Така бил нарушен материалният
закон.
Твърди се
още, че АУАН и НП са издадени при неизяснена фактическа обстановка. В тази
насока се сочи, че в конкретния случай потреблението на течно гориво можело да
се определи като такова за собствени нужди, макар че с оглед счетоводните
документи било извършвано префактуриране към други дружества, които били
различни юридически лица спрямо първоначалния получател. Според данните в
търговския регистър обаче, всички дружества, чиито МПС „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ“ ЕООД
зареждало през проверявания период, имали характер на свързани лица по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, във вр. с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС. При липса на
легална дефиниция за „собствени нужди“ в ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г.,
обстоятелствата за свързаност следвало да се разгледат и обсъдят от наказващия
орган, тъй като имали пряко значение за правилното прилагане на закона и
правилното третиране на конкретните доставки. На практика, зареждането било
осъществявано именно с цел ползване на горивото в рамките на предприятието.
Този извод се подкрепял от събраните доказателства по
административнонаказателната преписка.
На последно
място, дружеството касатор не споделя извода на районния съд, че не е налице
маловажност на случая. Държавният бюджет не бил ощетен, не били укрити приходи
и не били спестени данъци. Не бил налице умисъл за извършване на нарушението.
Дружеството било коректен данъкоплатец, нямало просрочени задължения.
С оглед на
така изложеното, се моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение и
потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се деловодни разноски
за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ТД на НАП – гр.Пловдив, в подаден чрез пълномощник
писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата, съответно
законосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли се претенцията
за разноски на дружеството касатор да бъде намалена до минимален размер, в
случай на уважаване на жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита атакуваното решение за правилно.
Предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е основателна поради следните съображения:
С Решение № 106/01.07.2020
г., постановено по АНД № 173/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление № 492711-F504948 от
30.01.2020 г., издадено от заместник-директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което за извършено нарушение на чл. 3, ал. 2 и ал. 3
и осъществен състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на
„КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ“ ЕООД гр.С., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че е спазена изцяло административната процедура по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и по издаване на
обжалваното наказателно постановление. Спазени били и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актовете имали необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и били издадени от компетентни органи. Правилна била дадената от
АНО правна квалификация на нарушението.
Правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице. Съдът цитирал относимата според него правна уредба и въз
основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания приел, че нарушението
е доказано и съставомерно от обективна страна. Случаят не бил маловажен,
съответно, не били налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административното
наказание било правилно и законосъобразно определено, както по вид, така и по
размер, справедливо и индивидуализирано в предвидения от закона минимум. Издаденото
наказателно постановление било правилно и законосъобразно.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен
от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба.
От друга страна, касационният
съд намира, че обжалваното решение е постановено при липса на мотиви по
основните направени от касатора оплаквания и релевантните за спора факти, което
възпрепятства проверката за законосъобразността му.
С оспореното решение РС –
Свиленград е потвърдил атакуваното наказателно постановление, като е приел за
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като е посочил, че
същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въпреки
пространно изложените мотиви, на практика съдът се е задоволил единствено да
възпроизведе в решението си относимите правни норми, без да направи изобщо анализ и да обсъди конкретните
възражения на касатора, релевирани в жалбата против НП. В случая пред районния
съд са били релевирани редица възражения, свързани с твърдението, че в
конкретния случай потреблението на течно гориво може да се определи като такова
за собствени нужди, че се касае за „свързани лица“, че са наложени две отделни
санкции по юридически несъвместими текстове и т. н. Липсва обаче какъвто и да е
анализ на тези релевирани оплаквания. Вместо това РС – Свиленград се е
задоволил само бланкетно да посочи, че е налице извършено нарушение, че не са
допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство и
че случаят не е маловажен. Съдът не е направил анализ и не е изложил мотиви
защо приема за недоказани оплакванията в жалбата. На практика в решението
липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията в жалбата правни
изводи. Изводите на съда не са конкретни, а бланкетни и приложими към всяко
едно потвърдително решение на съда.
В тази връзка следва да се
има предвид, че всяко съдебно решение следва да съдържа мотиви, обхващащи
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз
основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка
за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите
на съда, поради което те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен
отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите,
декларативни и бланкетни фрази и формулировки, каквито са използвани в случая,
са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат
да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и
представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се
приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения
съдебен акт.
Касационният съд следва да
извърши преценка за съответствието на обжалваното решение с материалния закон
въз основа на фактите, установени от предходната съдебна инстанция. В този
смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите и съответно дейността
му при преценката нарушен ли е материалният закон се свежда единствено до
проверка дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на
правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни
последици. В случая, доколкото на практика липсват мотиви по направените в
производството пред Районен съд – Свиленград възражения и изложените в жалбата
доводи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, то
касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка за правилността на
въззивното решение, предмет на касационното обжалване.
По изложените съображения,
настоящият състав на Административен съд – Хасково намира, че обжалваното
решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3,
т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.
Предвид горното,
обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, който да изясни всички релевантни
факти и обстоятелства по случая, включително да извърши анализ на събраните
доказателства, след което да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за
законосъобразността на издаденото наказателно постановление и съставомерността
на вмененото на касатора нарушение, доказателствата, които го потвърждават и приложимите
санкционни норми. Съдът следва да извърши конкретен анализ на всички повдигнати
във въззивното производство оплаквания и възражения, наведени с жалбата против
атакуваното наказателно постановление, и в хода на производството пред съда
даде обоснован отговор дали същите са основателни или не.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 106/01.07.2020 г.,
постановено по АНД № 173 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
ВРЪЩА
АНД № 173/2020 г. по
описа на Районен съд – Свиленград за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.