Р Е Ш Е Н И Е
№260232/17.12.2020г. 17.12.2020 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На четвърти декември две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1628 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба,предявена от И.К. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез
адв.В. К.-ЯАК,против „ДСХ и ДСП-Я.“,със седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.“***,представлявано
от директор инж. П. П., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 358,чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
Кодекс на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна
на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение; за възстановяване
на заеманата от нея допреди уволнение й длъжност „ *** в ДСХ и ДСП-Я.“ на ответното дружество и за присъждане на обезщетение
в размер на 2040 лв., за оставането й
без работа вследствие на незаконното й уволнение,но не повече от 6 месеца.
В исковата молба се твърди,че
съгласно трудов договор № *** г. била назначена и изпълнявала длъжността „***“
на непълен работен ден-четири часа в предприятието на ответника. Със заповед № ***
г.,считано от 13.07.2020 г. трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл.325,ал.1,т.9 КТ. В посочената заповед за прекратяване работодателя
се бил позовал на ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ“*** АД № *** г.,като
същото не било влязло в сила,което на практика означавало,че в случая липсвал първия
елемент от нормата на чл.325,ал.1,т.9 КТ,а именно-влязъл в сила документ от
ТЕЛК,който да докажел невъзможността на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа,поради болест,довела до трайно намалена работоспособност
или по здравни противопоказания. Отделно от това се твърди,че посочената
заповед за прекратяване на трудовия договор не била мотивирана.Същата се
позовавала на становище издадено от СТМ“***“ № *** г.,което не било връчено на
ищцата,като по този начин липсвало запознаване с него. В експертното решение на
ТЕЛК № *** г. не се съдържали собствени мотиви,като се твърдяло,че ТЕЛК
потвърждавало решението на службата по трудова медицина.Твърди се,че ако имало
някакви мотиви защо ищцата не може да работи като *** и на кои точно нейни
задължения от длъжностната й характеристика пречи заболяването й „***“ най
вероятно били изложени в становището по трудова медицина.В тази насока
съдебната практика приемала,че мотивите на даден акт можели да се намират в
друг такъв,но в случая след като работодателя и ТЕЛК са се позовали на
мотиви,намиращи се в становището на службата по трудова медицина е следвало да
ги запознаят с него,респективно да им връчат копие от същото,в едно с актовете
което това становище мотивирало.Също така се твърди,че на практика в ЕР № ** г.
на ТЕЛК-Я. не били изложени мотиви дали ищцата била в състояние или не да
изпълнява конкретната длъжност „***“. Съгласно чл.78,ал.2 Наредбата за медицинската експертиза при лице с 50 и
над 50 % трайно намалена работоспособност ТЕЛК се произнасяли и по
работоспособността му за работното му място и при необходимост го
трудоустроявали. Съгласно чл.78,ал.4
Наредбата за медицинската
експертиза при дефинитивни състояния,при които не се очаквали условията на труд
да обусловят неблагоприятно развитие на заболяването в ЕР се записвало,че
лицето било в състояние да работи според квалификацията си и възможностите си.
В случая ищцата била със сто процента трайно намалена работоспособност и
съгласно посочените текстове ТЕЛК би
следвало да изложи собствени мотиви дали може да работи на длъжността която
заемала и ако счете,че не може да посочи кои точно задължения по трудовата си
характеристика не би могла да изпълнява,поради заболяването си.Също така не
било посочено и каква друга работа би могла да изпълнява,като в ЕР не били
посочени и противопоказните условия на труд,съгласно чл.61,т.7 Наредбата за медицинската експертиза.Непълнотата на
експертното решение не можело да бъде преодоляна в настоящия трудов спор,чрез
заключение на вещо лице. Отделно от това ищцата притежавала друго ЕР което
действало и към настоящия момент и в което било посочено,че може да работи
въпросната длъжност. Съгласно ЕР № *** г. на ТЕЛК *** заболявания с участието
на специалисти в тази област било преценено,че за заболяването на ищцата „***“/***/
била неподходяща работата изискваща нормално *** и водеща до опасност от
нараняване на *** и вдигане на тежести. На същата са препоръчани професии
според подготовката,квалификацията и възможностите й,без противопоказни
условия. Професията на *** не попадала в неподходящите условия и
професии,визирани в това ЕР,което било пожизнено. С оглед на това ТЕЛК-Я. не
можело да изменя посоченото по-горе решение от 05.06.2001 г. защото същото било
безсрочно и пожизнено,като от друга страна нито един от комисията участвали в
ТЕЛК-Я. не бил специалист по *** болести. Медицинския въпрос дали конкретно
посочена работа била противопоказна за здравето на работника било от
компетентността на ТЕЛК и НЕЛК,като не подлежало на инцидентно проверка за правилност от гражданския съд по реда на
чл.193 ГПК,било необходимо в решението на ТЕЛК точно и ясно да се посочи,че
работника не може да изпълнява определена работа,поради заболяването си и каква
точно конкретна длъжност по щата на работодателя може да извършва. Непълнотата
на ЕР на ТЕЛК не можело да бъде преодоляна със заключение на вещо лице,нито със
становище на службата по трудова медицина. Поради тази причина се счита,че не
била налице първата предпоставка на чл.325,ал.1,т.9 КТ. Твърди се,че в случая
не била налице и втората кумулативна предпоставка по чл.325,ал.1,т.9 КТ,а
именно липса на друга подходяща за здравословното състояние работа. Съгласно
посочената разпоредба работодателя бил длъжен да предложи на работника или
служителя друга подходяща за здравословното му състояние работа. При
невъзможност работника да изпълнява възложената му работа,поради болест,довела
до трайна неработоспособност,работодателя трябвало да предложи на работника
работа от длъжностите,определени за заемане от лица с намалена
трудоспособност,а след като работника избере една от тях,ТЕЛК следвало да
удостовери дали избраната работа била подходяща за неговото здравословно
състояние.Медицинския въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване
длъжност била противопоказна за здравето на трудоустроения не можело да бъде
поставян за последваща проверка нито от службите по трудова медицина,нито от
в.лица в трудовия спор за законосъобразността на уволнението по чл.325,ал.1,т.9 КТ,като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежала на инцидентна проверка за
правилност от гражданския съд.На изследване и проверка в трудовия спор по
чл.325,ал.1,т.9 КТ подлежал единствено въпросът била ли е свободна посочената
от компетентните органи длъжност,определена
в списъка на работодателя по реда на чл.315,ал.1 КТ,непредложена от
последния на конкретния работник,имащ медицинско предписание за заемането й.
Наличието на свободна подходяща длъжност по предписаното трудоустрояване,която
не била предложена на трудоустроения от задължение по решението
работодател,водило до извод за липсата на основанието по чл.325,ал.1,т.9 КТ. От
цитираното било ясно,чедлъжностите,определени от списъка на работодателя по
чл.315,ал.1 КТ,следвало да бъдат преценявани като подходящи/неподходящи за
здравословното състояние на трудоустроения работник от ТЕЛК,респективно
преценката на последния не можело да бъде реализирана от службите по трудова
медицина. Твърди се,че неизпълнението на задължението на работодателя по чл.315 КТ да определи работни
места,подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност,не го
освобождавало от задължението му по чл.325,т.9 КТ. В настоящия случай
работодателя не предложил на ищцата работно място,подходящо за здравословното й
състояние,като от решението на ТЕЛК-Я. не ставало ясно дали работодателя въобще
е изпълнил задължението си по чл.315 КТ и имало ли съставен списък на длъжности,които
можели да бъдат заети от трудоустроени лица.Ако имало такъв списък то било
очевидно,че работодателя не го представил на ТЕЛК-Я. и не бил поискал становище
относно факта кои от тези свободни длъжности,определени за лица с намалена трудоспособност са
подходящи за здравословното състояние. Взел бил становище на ТЕЛК само за
длъжността „***“,която не била единствено свободната длъжност,определена за
заемане от лица с намалена трудоспособност в предприятието. Отделно от
това,след като в решението на ТЕЛК небили посочени неподходящите условия и
професии,респективно подходящите за здравословното състояние на ищцата,такава
преценка не би могло да бъде направена.
Иска се уважаване на предявените
обективно съединени искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника.Работодателя твърди,че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата било законосъобразно,като не било допуснато нарушение
на трудовото законодателство. Твърди се,че на 16,17 и 18.03.2020 г. самата ищца
декларирала,че не може да изпълнява задълженията си,като положила палец върху
декларациите,които били изготвени от социални работници под нейна диктовка,с оглед
заболяването й. За да не бъде упрекнат работодателя и в унисон с трудовото
законодателство,преди да пристъпи към изготвянето на заповедта за прекратявания
на трудовия договор е отправено искане до Инспекцията по труда с оглед
осъществяване на закрилата и по чл.333,ал.1,т.2 КТ,като на 09.07.2020 г. са
получили отговор от тях. Във връзка с втората хипотеза на чл.325,ал.1,т.9 КТ и
видно от списъка с работните места,предвидени за лица с намелена
трудоспособност били предвидени осем работни места,като към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение била свободна само длъжността „***“.
Твърди се,че ищцата не би могла да
изпълнява тази длъжност,поради спецификите на същата и нейните
увреждания.Въпреки ,че не бил длъжен работодателя е изискал мнението на ТЕЛК
при МБАЛ-Я. с което ищцата била запозната. С оглед на това,че единствената
свободна длъжност за трудоустроени лица била „***“ било отправено искане към
ТЕБК при МБАЛ относно възможността за заемането й от ищцата. С ЕР от 09.07.2020
г.ТЕЛК дали мнение,че ищцата не може да работи на тази длъжност,като и в двете
ЕР било посочено,че евентуалното съкращение нямало да се отрази неблагоприятно
на здравословното й състояние. Счита се,че дали посоченото по-горе решение е
влязло в сила или не е ирелевантно за настоящия спор,като се взема становище по
посочените по-горе ЕР,като мнението на ТЕЛК по чл.333,ал.2 КТ според правилото
на чл.5 от Наредба № 5 не представлявало индивидуален административен
акт.Твърди се,че в случая мнението на ТЕЛК имало консулативен характер и не
пораждало правни последици,като макар и оформено в експертно решение,не било
задължително нито за работодателя,нито за ИТ,нито за съда. Също така се
твърди,че липсвало нормативен акт,който да овластявал НЕЛК с правомощие да
осъществява йерархичен контрол върху мнение на ТЕЛК,изразено в ЕР по
чл.333,ал.2 КТ и следователно не притежавали материална компетентност затова.
Оспорва се като неправилна,неточна и тенденциозна интерпретацията в ИМ за
неспазване на втората предпоставка на чл.325,ал.1,т.9 КТ,като към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата единствената свободна
длъжност била „***“ и по тази причина за нея е изискано мнението на ТЕЛК.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник адвокат,чрез
който поддържа исковата молба, сочат доказателства и моли за уважаване на
исковете.
Ответникът - редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание от законен представител; представлява се от процесуален
представител, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето
им, както и за присъждането на разноски.
След като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от
ангажираните от тях доказателства, се установява, че са били в твърдените трудово – правни отношения, по
силата на които ищцата е заемала в
ответното дружество длъжността „***“ в СУ „ДХС и ДСП“.Със заповед № *** г. на
Директора на СУ „ДХС и ДСП“,считано от 13.07.2020 г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата на заеманата длъжност „***“ в СУ „ДХС и ДСП“. Като
причина за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта е посочено
чл.325,ал.1,т.9 КТ-невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа
на основание ЕР на ТЕЛК № *** г.;липсата на свободна щатна длъжност в ДСХ
,подходяща за здравословното състояние на служителя и отговаряща на
професионалната му квналификация,определена от комисията за трудоустрояване на
основание ЕР на ТЕЛК № *** г. и становище на СТМ „***“ № *** г..
По делото е представено ЕР № *** г. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ“***“-Я.,като констатацията от медицинските
изследвания,представените документи и мотиви на ЕР е посочено,че преписката се
разглеждала по искане на Директора на СУ „ДХС и ДСП“-гр.Я. до Председателя на
ТЕЛК с изх.№ *** г. във връзка-защита от съкращение на лицето И.К.К. работеща
като ***,като лицето имало определени 100 % ТНР с чужда помощ с ЕР № *** г. по
повод заболяване :***. Към преписката било приложено становище от СТМ „***“-Я.,че
лицето не може да работи като „***“ към ДСХ и ДСП въз основа на експертно
решение на ТЕЛК производствена характеристика на длъжността „***“ и карта за оценка на риска за същата
длъжност.ТЕЛК потвърждавало решението на службата по трудова медицина. Съгласно
чл.333,ал.1,т.2 КТ лицето подлежало на защита от съкращение.Евентуалното
съкращение нямало да се отрази неблагоприятно на здравословното й състояние.
Също така е представено ЕР № ***г. издадено от МБАЛ „***“-В.
от което се установява,че ищцата има
заболяване „***“ /***/ с оценка на трудоспособност 100 % с чужда помощ,намалена
работоспособност което е пожизнено.В
същото са посочени неподходящите условия и професии,а именно работа,изискваща
нормално ***;опасност от нараняване на *** и вдигане на тежести и препоръчани
професий/дейности/ -според подготовката.квалификацията и възможностите си без
противопоказните условия.
Представено е ЕР № *** г. на ТЕЛК общи заболявания към
МБАЛ-Я. като констатацията от медицинските изследвания,представените документи
и мотиви на ЕР е посочено,че преписката се разглеждала по искане на Директора
на СУ“ДСХ и ДСП“-гр.Я. до председателя на ТЕЛК-Я. с изх.№ *** г.,относно
становището дали лицето И. К. К.,работеща
като *** в ДСХ-Я. би могла да работи като *** в ДСХ на място за
трудоустроени лица,като къмпреписката била приложена длъжностна характеристика
за длъжност „***“. След като се запознали с представената длъжностна
характеристика ТЕЛК решило,че лицето не би могло да работи и като *** при
условията отразени в приложената длъжностна характеристика.
До ищцата е изпратено уведомление изх.№ *** г. от
работодателя с която я уведомяват,че на основание ЕР на ТЕЛК при МБАЛ“***“-Я. с
№ *** г. не можела да изпълнява трудовите си задължения като „***“ в ДСХ-Я.. В
настоящия момент в ДСХ имало една свободна длъжност,определена от комисията по
трудоустрояване за хора с намалена трудоспособност-„***“,която не била
подходяща за нея като се имало напредвид здлравословното й състояние.Това било
констатирано с ЕР на ТЕЛК при МБАЛ“***“ –Я. с № *** г. и становище на службата
по трудова медицина „***“ с изх.№ *** г.,с ръководител д-р К..
На основание горепосоченото я уведомявали,че в ДСХ-гр.Я.
нямало свободна щатна длъжност,подходяща за здравословното й състояние и
отговаряща на професионалната й квалификация.
Също така са приложени становища изпратени до
директора на СУ“ДСХ и ДСП“ гр.Я. от службата по трудова медицина от които се
установява,че ищцата с оглед приложените ЕР на ТЕЛК-гр.Я.,производствена
характеристика за длъжностите „***“ и карта за оценка на риска за същата
длъжност не можела да работи като „***“ към ДСХ и ДСП,както и като
санитар,което в момента било единственото свободно работно място за хора с
увреждания.
Приложен е и списък на работните места,подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност. Също така е приложено и
становище от психолога и социалните работници до Директора на ДСХ-Я.,във връзка
с издадена от него заповед № *** г. от което се установява,че *** И.К.
декларирала,че не може да изпълнява задълженията си по длъжностна
характеристика.Имала изисквания,които социалната институция не можела да й
осигури,поради предмета й на дейност.В днешната ситуация на извънредно
положение тя не можела дори самостоятелно да достигне до работното си място в
социалната институция и имала нужда от придружител за да я напусне.
Във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е изискано от работодателя разрешение от „Инспекцията
по труда“,като същите са дали становище ,че не могат да се произнесат по
искането за уволнение на ищцата,като закрилата била предвидена в чл.333 КТ,като
при прекратяването на трудовия договор на посоченото в исканото основание по
чл.325,ал.1,т.9 КТ не било предвидено работникът или служителят да е под
закрила при уволнение.
По делото е назначена и изслушена СИЕ и допълнителна такава,като
съдът кредитира изцяло заключенията на в.лице като компетентни и неоспорени от
страните от които се установява,че брутния размер на обезщетението по чл.225 КТ
в размер на шест брутни месечни заплати е в размер на 2067,90 лв.,какъвто е и
нетния размер.Размерът на брутното трудово възнаграждение за един месец възлиза
на 344,65 лв. От материалите по делото и направени справки в.лице установило,че
съгласно поименното разписание на длъжностите и работните заплати на
работниците и служителите в ДСХ-Я.,в сила от 01.01.2020 г.,свободните работни
места били 5,от които 1 бр. *** и 4 бр.***. Съгласно протокол № *** г. и
Заповед № *** г. на Директора на ДСХ и ДСП-Я.,за 2020 г. били определени девет
работни места,подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност и
за хора с трайни увреждания-3 бр.***;2 бр.***;3 бр. *** и 1 бр.***. В периода
м.01.2020 г.-м.07.2020 г. били сключени
два трудови договора за длъжността ***. В периода 01.07.-10.07.2020 г.
са били свободни следните работни места 1 бр. *** и 2 бр. ***. Експертизата
считала,че не било налице друга длъжност,която била подходяща за здравословното
състояние на ищцата,която не й е предложена от работодателя.
По делото е приложено и заверено копие за вярно с
оргинала от трудовата книжка на ищцата,както и административно дело № *** г. на
АС-Я..
По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпита
на свидетелите С. М. В. и Е. С. А.. От показанията на същите се установява ,че
са колежки на ищцата,като във връзка с изпълнение на служебните си задължения
до 13.03.2020 г. нямало никакъв проблем. Същия се появил след тази дата,когато
със заповед на Директора на ДСХ и във връзка с карантината от Ковид 19 се
наложило домуващите да стоят и да се хранят по стаите си. Разпределили си
етажите,като за ищцата бил определен етаж 2 за да и бъде по-лесно с оглед на
това,че била ***. Същата отказала да ходи по стаите и да се занимава с
домуващите,като се прибрала в библиотеката и стояла там. Заповедта на директора
и била изчетена,но след това казала ,че е*** и не може да ходи по етажите,ако
нямало сложени табели с ***. След това излязла в отпуск и като се прибрала
продължила да стои в библиотеката,без да вършела нищо. С оглед на това,че не
изпълнявала трудовите си задължения директорката направила запитвания до
службата по трудова медицина и до ТЕЛК и била освободена от работа.
При тази фактическа обстановка ,съдът прави
следните правни изводи :
Основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл.325,ал.1,т.9 КТ се състои от два
елемента,които трябва да са налице кумулативно-невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,довела до трайна
неработоспособност или поради здравни показания и липса на друга подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. В компетността на ТЕЛК е със заключението по ЕР да се посочи
болестта,довела до инвалидност,и наличието на съответните здравни
противопоказания на
труд,характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното
условие-при работодателя да няма друга работа,подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя.Медицинския въпрос дали конкретно
посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на
трудоустроения,не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите
по трудова медицина,нито от вещи лица в трудовия спор,за да се установи
законосъобразността на уволнението,тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не
подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.Предписанието
на здравния орган е задължително,както за работника,така и за
работодателя,независимо от това дали последния е участвал в производството по
издаване на предписанието.Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на
чл.3 Наредбата за трудоустрояване може да бъде сами дали предлаганата работа е
подходяща.Такъв спор може да възникне,когато в решението на здравния орган не е
посочена подходящата работа за трудоустрояване,като ако в решението на здравния
орган е посочена друга подходяща работа,издаденото решение се изпълнява,но
страните могат да искат здравния орган да измени или допълни предписанието си.
В експертно решение № *** г. издадено от МБАЛ „***“-В.
се установява,че ищцата има заболяване „***“
/***/ с оценка на трудоспособност 100 % с чужда помощ,намалена
работоспособност което е пожизнено.В
същото са посочени неподходящите условия и професии,а именно работа,изискваща
нормално ***;опасност от нараняване на*** и вдигане на тежести и препоръчани
професий/дейности/ -според подготовката.квалификацията и възможностите си без
противопоказните условия.
В ЕР № *** г.
на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ“***“-Я.,като констатацията от медицинските
изследвания,представените документи и мотиви на ЕР е посочено,че преписката се
разглеждала по искане на Директора на СУ „ДХС и ДСП“-гр.Я. до Председателя на
ТЕЛК с изх.№ *** г. във връзка-защита от съкращение на лицето И.К.К. работеща
като ***,като лицето имало определени 100 % ТНР с чужда помощ с ЕР № *** г. по
повод заболяване :***. Към преписката било приложено становище от СТМ „***“-Я.,че
лицето не може да работи като „***“ към ДСХ и ДСП въз основа на експертно
решение на ТЕЛК производствена характеристика на длъжността „***“ и карта за оценка на риска за същата
длъжност.ТЕЛК потвърждавало решението на службата по трудова медицина. Съгласно
чл.333,ал.1,т.2 КТ лицето подлежало на защита от съкращение.Евентуалното
съкращение нямало да се отрази неблагоприятно на здравословното й състояние. В
това експертно решение послужило като основание за прекратяване на трудовия
договор на ищцата,не е посочено,че при лица с 50% и над 50% трайно
намалена работоспособност ТЕЛК се произнася и по работоспособността му за
работното място и при необходимост го трудоустроява, а когато условията на труд
не обуславят неблагоприятно развитие на заболяването се посочва, че лицето е в
състояние да работи. В случая в решението не е посочено, че ищцата И. К.К. не е в състояние да
изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да
извършва през периода на инвалидизация. Непълнотата на експертното решение не
може да бъде преодоляна във настоящия трудов спор чрез заключение на вещо лице.
Затова, при липса на предписание на компетентния орган към датата на издаване
на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото
основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че работодателят не е
упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото
правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
не е доказал първата предпоставка на чл.325,ал.1,т.9 КТ.Още повече от приложеното адм.дело № *** г. на
ЯАС се установява,че посоченото ЕР не е от категорията на индивидуалните
административни актове по смисъла на чл.21,ал.1-4 АПК,като това мнение на ТЕЛК
макар и оформено като ЕР имало само консултативен характер и не поражда правни
последици,тъй като не представлявало вид експертиза за работоспособност. В тази
връзка не е доказано невъзможността на работника или служителя в случая ищцата
да изпълнява възложената й работа поради болест,довела до трайно намалена
работоспособност или по здравни противопоказания не е установено със заключение
на ТЕЛК. Втората
хипотеза на чл.325,ал.1,т.9
изр.1 КТ е поради"здравни
противопоказания" и е налице в случаите, при които работникът боледува от
болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя
в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по ТПО.
Настоящия съдебен състав приема, че единственото предписание за
трудоустрояването на ищеца се съдържа в
експертно решение № *** г. издадено от МБАЛ „***“-В.,от което се
установява,че ищцата има заболяване „***“
/***/ с оценка на трудоспособност 100 % с чужда помощ,намалена
работоспособност което е пожизнено.В
същото са посочени неподходящите условия и професии,а именно работа,изискваща
нормално ***;опасност от нараняване на *** и вдигане на тежести и препоръчани
професий/дейности/ -според подготовката.квалификацията и възможностите си без
противопоказните условия.
В тази връзка, съгл. задължителните разяснения дадени с решение № 195/17.09.14
г. по гр д № 1997/14г на ВКС-ІІІ г. о. пост. по реда на чл.290 ГПК , при преценка
законността на уволнението, решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила към
момента на уволнението на ищеца. Според ВКС, действително в чл.112,ал.9 ЗЗ, е предвидено, че
обжалването на решението на ТЕЛК, не спира изпълнението му, но за да може
работодателят законно да упражни правото на уволнение спрямо работника, следва
да изчака влизането на решението на ТЕЛК в сила.
В настоящия случай ЕР № *** г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ“***“-Я.
послужило като мотивировка за издадената уволнителна заповед няма характер на
такова,а само на мнение по реда на чл.333,ал.1,т.2 КТ.
Предвид изложеното съдът приема,че издадена уволнителната заповед № *** г., с която ТПО на И.К.К. с ответното
дружество е прекратено на осн. чл.325,ал.1,т.9 КТ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, т. к. в същата не се съдържа становище на ТЕЛК, че ищецът не
може да работи на длъжността"***"
в СУ“ДСХ и ДПС“ гр.Я..
Данните по делото сочат,че
работодателя е поискал становище от „Службата по трудова медицина“,но съдът не
следва да обсъжда тези становища,т.к. те не са дадени от компетентния
орган-ТЕЛК или НЕЛК, чиито актове имат задължителен характер, когато са влезли
в сила, а медицинския въпрос, дали ищцата може ил не може да работи на определени длъжности, не може да
се изследва от службите по трудова медицина и наведените в тази насока
аргументи от ответника са
голословни.
Предвид горното съдът намира иска на ищцата по
чл.144,ал.1,т.1 КТ за основателен,поради което заповедта за уволнение следва да
бъде отменена на посочените по-горе основания.
По иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ:
Предвид основателността на главния иск по чл.344, ал.1
т.1 от КТ, основателен се явява и иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, поради което
той също следва да бъде уважен, като ищцата бъде възстановена на заеманата от
нея допреди уволнението й длъжност "***"
в СУ“ДСХ и ДПС“ ,със седалище и адрес на
управление гр.Я.,ул.“***.
По иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ:
Последица от уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ
е уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ в случай,че ищцата докаже,че за
период от шест месеца след прекратяването на трудовото правоотношение е
останала без работа.Не се спори,че трудовото правоотношение е прекратено на
датата посочена в заповедта за уволнение-13.07.2020 г. Съгласно представената
по делото трудова книжка на ищцата,съдът
намира за установено твърдението на същата,че за процесния период 13.07.2020
г.-17.12.2020 г. тя е останала без работа поради уволнението. Не се спори а и
съгласно приетата СИЕ става ясно,че брутното възнаграждение на ищцата за м.юни
2020 г. е в размер на 344,65 лв.,поради което претенцията на ищцата по
чл.344,ал.1,т.3 КТ е основателна и доказана. Същата следва да бъде частично уважена
за 5 м. и 4 дни,изчислено на базата на брутно трудово възнаграждение от 344,65
лв.,при приета от съда продължителност на последния месец от 31 дни,или общо
сумата от 1767,72 лв. за която сума иска следва да бъде уважен,като за
горницата над 1767,72 лв. до пълния предявен размер от 2040,00 лв.
иска следва да се отхвърли,като неоснователен.
Относно разноските и държавните такси:
При този изход на делото
основателно се явява искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, като с оглед на представените доказателства за реално
направени разноски, съдът намира, че в полза на И.К.К. следва да бъдат присъдена сума в
размер на 600,00 лв., съставляваща платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса върху уважените искове и разноски в общ размер
на 300,71 лв., състояща се от определена от съда държавна такса от 40.00 лв. за
неоценяемия иск по чл.344, ал.1 т.1, държавна такса в размер на 40.00 лв. за
неоценяемия иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ и от 70,71 лв. за оценяемия иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ и възнаграждение
за в.лице вразмерна 150,00 лв.
Предварително изпълнение
на решението:
Предвид характера на присъденото с решението
обезщетение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението, в частта му, касаеща присъденото
обезщетение за оставане без работа / в този смисъл определение от 17.05.2010
г. по гр. д. № 214/2010 г. на ВКС и определение от 17.07.2009 г. по гр. Д. № 1584/2008 г. на ВКС/.
Водим от изложените мотиви на основание чл.235 от ГПК Районен съд -
Ямбол
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението
извършено със заповед №*** от 10.07.2020 г. на Директор на СУ „ДСХ и ДСП“,с
която считано от 13.07.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение с И.К.К.,с
ЕГН **********,***,чрез адв.К.-ЯАК на заеманата длъжност "***" в СУ“ДСХ и ДПС“ ,със
седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.“***,на основание чл.325,ал.1,т.9 КТ..
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1 т.2 КТ И.К.К.,с ЕГН **********,***,чрез адв.К.-ЯАК,
на заеманата от нея до уволнението й длъжност"***" в СУ“ДСХ и ДПС“ ,със
седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.“***.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225,
ал.1 КТ СУ „ДСХ и ДСП“,,БУЛСТАД ***,със
седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.“***,представлявано от директор инж.П.П. да
заплати на И.К.К.,с ЕГН **********,***,чрез адв.К.-ЯАК , сумата от 1767,72 лв., съставляваща
обезщетение за оставането и без работа вследствие на незаконното й уволнението
за периода 13.07.2020 г.-17.12.2020 г.,в едно със законната лихва върху сумата
от предявяването на иска-17.07.2020 г. до окончателното и изплащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата 1767,72 лв. до предявения размер
от 2040,00 лв. и за периода от 18.12.2020 г. до 13.01.2021 г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СУ
„ДСХ и ДСП“,,БУЛСТАД ***,със седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.“***,представлявано
от директор инж.П.П. да заплати на И.К.К.,с ЕГН **********,***,чрез
адв.К.-ЯАК сумата от 600,00 - съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК СУ „ДСХ и ДСП“,,БУЛСТАД ***,със седалище и
адрес на управление гр.Я.,ул.“***,представлявано от директор инж.П.П. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол държавна такса и разноски
върху уважените искове в общ размер на 300,71 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му, касаеща присъденото обезщетение за
оставане без работа.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от посочената
дата на обявяването му – 18.12.2020 г., а в частта му, в която се допуска
предварително изпълнение решението има характера на определение и подлежи на
въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Ямбол в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: