Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 346
гр. Велико Търново, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря Ст. М.изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 649 по описа
за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на „Ш. ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес за кореспонденция с.
Глогово, ул. „Христо Кърпачев“ № 6, представлявано от А.С.Ш. против Ревизионен
акт № Р - 04001117007774 - 091 - 001/27.04.2018 година, издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение №
140/25.07.2018 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция
за приходите, с която по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/2013г., м. 02, 11 и
12/2014г., м. 08, 11 и 12/2015г., м. 03/2016г. и м. 05, 06 и 10/2017г. е
отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 120 лв.,
в резултат на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и лихви за
просрочие общо в размер на 3 777,02лв., в т. ч. включително и лихви за
просрочие за данъчни периоди м. 04/2016г. и м. 07/2017г. в размер на 50,76 лв.;
по ЗКПО, в която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за
2013г. в размер на 800лв. и лихви за него – 331.01лв.; за 2014г. в размер на 1 450лв.
и лихви за него – 452.61лв.; за 2015г. в размер на 2 210лв. и лихви за него –
464.81лв. и за 2016г. в размер на 1 440лв. и лихви за него – 156.81лв.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на РА поради необоснованост на
извода на органа по приходите за липса на реално получени доставки. В тази
връзка се посочва, че дружеството има сключен договор за счетоводни услуги с
фирма, като нееднократно е изисквано от същата преди да извърши осчетоводяване
на фактурите, да извърши проверка на фирмите за тяхното актуално състояние и
дейност. Предвид това счита, че именно нейно задължение е било да извърши
осчетоводяване и да вземе предвид липсата на регистрирани ЕКАФП, поради което същата
следва да носи отговорност за извършените от нея действия и за нанесената щета
на фирмата. По тези съображения моли за отмЯ.на РА.
Ответник жалба - директорът на Д ”ОДОП” гр.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва,
че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да
оборят констатациите на РА, а назначената и изслушана експертиза изцяло
подкрепя изводите на органите по приходите. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 406 лева, за което
представя списък.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
ревизионната преписка, приема за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен
акт № Р - 04001117007774 - 091 - 001/27.04.2018 година, издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение №
140/25.07.2018 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция
за приходите, с която по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/2013г., м. 02, 11 и
12/2014г., м. 08, 11 и 12/2015г., м. 03/2016г. и м. 05, 06 и м.10/2017г. е
отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 120лв.,
в резултат на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и лихви за
просрочие общо в размер на 3 777,02 лв., в т. ч. включително и лихви за
просрочие за данъчни периоди м. 04/2016г. и м. 07/2017г. в размер на 50,76лв.;
по ЗКПО, в която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за
2013г. в размер на 800лв. и лихви за него – 331.01лв.; за 2014г. в размер на 1 450лв.
и лихви за него – 452.61лв.; за 2015г. в размер на 2 210лв. и лихви за него –
464.81лв. и за 2016г. в размер на 1 440лв. и лихви за него – 156.81лв.
Процесният РА е издаден въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001117007774-020-001/13.11.2017г. на Й.Д. – началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Габрово, надлежно
оправомощена за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед №
6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП. Посочената ЗВР е редовно връчена на
ревизираното лице с електронно съобщение на 17.11.2017г. и определя тримесечен
срок за приключване на производството, считано от тази дата. Така възложената
ревизия е за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчни
периоди от 01.12.2013г. – 30.06.2017г. и по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2013г.
– 31.12.2016г.
Същата е изменена със ЗИЗВР №
Р-04001117007774-020-002/14.11.2017г. и ЗИЗВР №
Р-04001117007774-020-003/06.02.2018г. на същия орган по приходите, като е
включен в обхвата на ревизията установяване на задълженията по ЗДДС за данъчни
периоди от 01.07.2017г. – 31.07.2017г. и от 01.08.2017г. – 31.10.2017г. С
последваща ЗИЗВР № Р-04001117007774-020-004/16.02.2018г. срокът за приключване
на ревизионното производство е удължен до 18.03.2018г. И тези ЗВР са надлежно
връчени на ревизираното лице.
За да достигне до крайните изводи и констатации,
ревизиращия екип е извършил следните процесуални действия:
На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-04001117007774-040-001/23.11.2017 г., с което са изискани всички счетоводни и
търговски документи във връзка с дейността му за ревизираните периоди.
Конкретно в т.10 и т.11 от въпросното ИПДПОЗЛ са изискани копия на конкретно
изброени фактури и всички налични в счетоводството на лицето документи,
доказващи осъществени доставки по тези фактури. С писмо вх. №
21594/12.12.2017г. от задълженото лице са представени главни книги и оборотни
ведомости, счетоводна политика на дружеството по години, копия на
регистрационни талони на наличните МПС, договори за специализиран превоз на
работници, договор за наем на сервизно помещение, справки за наличните МПС и
наличните машини, декларация за притежаваните банкови сметки, както и заверени
копия на изисканите фактури и хронология на осчетоводяване. В писмото е
уточнено, че мястото за извършване на ревизията е счетоводна кантора в ***, с
която има сключен Договор за счетоводни услуги.
В хода на ревизията е извършено посещение в
счетоводната кантора, обслужваща ревизирано дружество, за което е съставен
Протокол № 0008624/22.01.2018 г. От същия протокол е видно, че посещението е
извършено в присъствието на А.С.Ш. - управител и представляващ „Ш. ТРАНС"
ЕООД, като същият е запознат- с извършените процесуални действия до
момента в хода на ревизията.
От органите по приходите са предприети действия за
обезпечаване на доказателства, като са иззети оригинали на процесните фактури,
подробно описани в опис към Протокол № 0002626/22.01.2018 г., а на
жалбоподателя са предоставени заверени копия на същите.
С цел установяване реалността на фактурираните
доставки са извършени насрещни проверки на ДЗЗД „АКВА 81", „КОМЕРСИАЛ - ДХ"
ЕООД, „СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД, ЕТ „ЗАРА - С.Д."
/с ново име ЕТ „Изолир – С.С.“/ и „В. Р. Б. БГ" ЕООД, резултатите от които
са обективирани в ПИНП № П-03000317206839-141-001/15.01.2018г., ПИНП № П-22221417206603-141-001/08.12.2017г.,
ПИНП № П-22221017206959-141-001/19.12.2018г., ПИНП № П-22221717206764-141-001/06.12.2017г.,
ПИНП № П-22221417206761-141-001/28.12.2017г. и ПИНП № П-22221017206960-141-001/18.01.2018г.
При извършените насрещни проверки, от страна на представляващите „КОМЕРСИАЛ - ДХ"
ЕООД, „СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД и ЕТ „ЗАРА - С.Д."/с
ново име ЕТ „Изолир – С.С.“/ в отговор на връчените им ИПДПОЗЛ са представени
декларации и обяснения, в които писмено е заявено, че нямат търговски
взаимоотношения с „Ш. ТРАНС" ЕООД, както и, че не са издали процесните
фактури на жалбоподателя и не са подписвали договори с него. Освен това,
въпросните фактури не са отразени в дневниците за продажби на издателите, нито
пък са отразени в техните счетоводства. Останалите доставчици, а именно ДЗЗД
„АКВА 81" и „В. Р. Б. БГ" ЕООД не са открити в хода на насрещните
проверки, връчванията са извършени по реда на чл. 32 от ДОПК, но и в указания
срок не са представени изисканите документи и обяснения.
От органите по приходите е извършена проверка в
информационната система на НАП, при което е установено, че фактура № 11244/26.05.2017г.
не е отразена в дневника за продажби от издателя „В. Р. Б. БГ" ЕООД, както
и че това дружество няма регистрирано ФУ и няма назначени лица по трудов
договор за извършване на ремонтни услуги. Относно ДЗЗД „АКВА 81" при
проверка в информационната система на НАП е установено, че въпросните две
фактури са отразени в дневниците за продажби на издателя както и че, същият е
имал регистрирано фискално устройство DY367978 с фискална памет
36468140 за периода от 01.11.2013г. до 20.08.2014г., но няма отчетени обороти
от това фискално устройство, включително и на датите на фискалните бонове към
процесните фактури, представени от ревизираното лице. Освен това, ДЗЗД „АКВА
81" е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по
приходите, като към датите на издаване на процесните фактури няма назначен
персонал или наети лица по извънтрудови правоотношения.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) №
Р-04001117007774-092-001/28.03.2018г., връчен по електронен път на
02.04.2018г., съдържащ съответните предложения за
установяване на дължими данъчни задължения.
Срещу РД е
подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. №
10493/18.04.2018 г., което след анализ е прието за неоснователно.
При това
положение, органите по чл. 119, ал. 2 от АПК –възложителят и ръководителят на
ревизията, са издали оспорвания в настоящото производство РА № Р - 04001117007774 - 091 -
001/27.04.2018г., с който след анализ и съпоставка на събраните в хода на
ревизията доказателства, на „Ш. транс“ ЕООД е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в размер общо на 18 120,00 лв. за данъчни периоди м. 12.2013 г.,
м.02, м.11 и м. 12.2014 г., м.08, м.11 и м. 12.2015 г., м.03.2016г., м.05, м.06
и м.10.2017 г. по фактури, издадени от ДЗЗД „АКВА 81", „КОМЕРСИАЛ ДХ"
ЕООД, „СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД, ЕТ „ЗАРА - С.Д."
/с ново име ЕТ „Изолир – С.С.“/ и „В. Р. Б. БГ" ЕООД, в резултат на което
е определен ДДС за довнасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие
общо в размер на 3 777,02 лв. /включително и лихви в размер на 50,76 лв. за
данъчни периоди м.04.2016 г. и м.07.2017 г./. Органът по приходите е приел, че
от страна на „Ш. транс“ ЕООД неправомерно е ползван данъчен кредит, тъй като не
са налице доказателства за реално осъществени доставки на стоки и услуги по
смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни събития по чл. 25 от същия закон, като
във връзка с това и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал.
2 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит с мотив за
констатирана липса на реалност на доставките.
В частта по
ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2013г., 2014г., 2015г. и
2016г. с непризнати разходи в размер съответно на 8 000 лв. за 2013г.,
14 500 лв. за 2014г., 22 100 лв. за 2015г. и 14 400 лв. за
2016г., в резултат на което е установено допълнително задължение за
корпоративен данък в размер съответно на: за 2013г. – в размер на 800 лв. и
лихви в размер на 331,01 лв., за 2014г. – в размер на 1 450,00 лв. и лихви
в размер на 452,61 лв., за 2015г. – 2 210,00 лв. и лихви – 464,81 лв. и за
2016г. – 1 440,00 лв. и лихви – 156,81 лв. Отделно от това са начислени
лихви на основание чл. 89 от ЗКПО за невнесени авансови вноски за корпоративен
данък за 2013г. в размер на 91.59 лв.,
за 2014 г. в размер на 10.93 лв., за 2015г. в размер на 153.21 лв. и за 2016г.
в размер на 120.21 лв.
За
останалите ревизирани периоди по ЗДДС, а именно за данъчни периоди м.01.2014
г., от 01.03.2014 г. до 31.10.2014 г., от 01.01.2015 г. до 31.07.2015 г., от
01.09.2015 г. до 31.10.2015 г., от 01.01.2016 г. до 28.02.2016 г., от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., от 01.08.2017 г. до 30.09.2017 г., с РА не са
установени допълнителни задължения, поради което по отношение на същите актът е
влязъл в сила.
Ревизионният
акт е връчен по електронен път на 08.05.2018г. Недоволен от него,
жалбоподателят го е оспорил изцяло по административен ред пред директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП.
С Решение №
140/25.07.2018г. решаващият орган е потвърдил РА в частта, в която по ЗДДС за
данъчни периоди м. 12/2013г., м. 02, 11 и 12/2014г., м. 08, 11 и 12/2015г., м.03/2016г.
и м.05, 06 и 10/2017г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 18 120,00 лв., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в
същия размер и лихви за просрочие общо в размер на 3 777,02лв., в т. ч.
включително и лихви за просрочие за данъчни периоди м. 04/2016г. и м. 07/2017г.
в размер на 50,76лв.; по ЗКПО, в която са определени допълнителни задължения за
корпоративен данък за 2013г. в размер на 800лв. и лихви за него – 331.01лв.; за
2014г. в размер на 1 450лв. и лихви за него – 452.61лв.; за 2015г. в размер на
2 210лв. и лихви за него – 464.81лв. и за 2016г. в размер на 1 440лв. и лихви
за него – 156.81лв. Прието е, че действително не е доказано реалното получаване
на описаните стоки и услуги, вкл. липсват доказателства, че доставчиците са ги
притежавали, че са ги предали на „Ш. транс“ ЕООД, както и че са ги
транспортирали до обект на жалбоподателя, нито плащането по фактурите. Недоказано
е останало и конкретното използване на стоките в дейността на дружеството.
Изложени са мотиви, че в случая е налице злоупотреба с ДДС по смисъла на
практиката на СЕС, за която ревизираното дружество не само е знаело, а и е участвало
в нея, като целта на същата е отчитане на по-големи разходи, с цел намаляване
на финансовия резултат, и неправомерно приспадане на данъчен кредит от негова
страна, каквото не му се следва. Позовавайки се на изложеното в частта по ЗДДС,
решаващият орган е приел, че правилно и законосъобразно е извършено увеличение
на финансовия резултат за ревизираните 2013г.,2014г., 2015г. и 2016г. на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10,
ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО със следните суми: 8 000 лв. за 2013г., 14 500
лв. за 2014г., 22 100 лв. за 2015г. и 14 400 лв. за 2016г.,
представляващи отчетени разходи по фактурите, за които е отказано право на
приспадане на данъчен кредит. Посочено е, че фактурите не отразяват реално
осъществени стопански операции и фискалните бонове към тях не удостоверяват
реално извършени плащания, поради което отчетените разходи не са документално
обосновани и по отношение на същите е приложима и разпоредбата на чл. 16, ал. 1
от ЗКПО, касаеща третирането на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно
облагане. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.08.2018г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне /л.20 от делото/.
Ревизионният акт, в потвърдената от решаващият орган част, е оспорен от
„Ш. транс”
ЕООД в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК
по съдебен ред с жалба, подадена чрез решаващия орган до съда на 29.08.2018
г. видно от пощенското клеймо. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото
дело.
С
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящата
инстанция се е произнесла относно разпределението на доказателствената тежест,
като е указала на жалбоподателя, че следва да докаже обстоятелствата относно
плащането по процесните фактури; реалното извършване и приемане на услугите с
предмет – ремонт на автобуси, изкърпване, боядисване, китосване и др.;
транспортиране на стоките по процесните фактури за доставка на стоки,
получаването и заприхождаването на стоките – резервни части, масла и гуми в
обект на „Ш. ТРАНС“ ЕООД, доказателства за кой автомобил/автобус са били
предназначени и вложени същите.
По делото са
приети като писмени доказателства, съдържащите се в ревизионната преписка документи, постъпили от Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново с писмо вх. № 4716/04.09.2018г., съдържаща 2 броя папки, общо
229 листа. Приети като доказателства са и 1 бр. CD-R, именуван „Ш. транс“ ЕООД, ЕИК
*********, като в о.с.з., проведено на 26.03.2019г. е извършен оглед на
съдържанието на представеното по делото веществено
доказателство.
Приобщен към
доказателствения материал е и представеният от процесуалния представител на
жалбоподателя трудов договор № 2/2012 година, сключен между „Ш. транс“ ЕООД и П.И.М..
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя са изслушани свидетелските показания
на П.М.. Същия посочва, че работи като „Ръководител движение“ в „Ш. транс“ ЕООД
от около 4-5 години. Когато има проблеми с техниката на автобусите, се
ремонтират, а когато не може да се отремонтират се пуска друг автобус да вози
работниците. Някои фактури ги получава той, но има счетоводител, който се
занимава със счетоводната дейност. Понякога когато автобуса закъсал някъде,
шофьора отивал в София да купи частите и след това му носи фактурата, но не си
спомня колко точно фактури. Ако не вземел шофьорът частите, тези части ги карал
служител на фирмата с колата. Човекът, който му праща стоката, му я изпращал по
негов човек или собственикът на фирмата ги карал. Някъде са правили протоколи
за приемане на стоката, някъде – не. По куриери също са получавали стоката. Има
гараж, в който се извършва подмяната с тези получени стоки (гуми или други
техни материали). Идвал шофьор или някой друг, доставял стоката, давал фактура
и си заминавал, като приемо-предавателни протоколи почти не са се правели.
Нямат постоянен доставчик. Знае, че фирмата се обслужва счетоводно от къща,
като лично не се е виждал със счетоводител. Счетоводителят му се е обаждал да
му каже, че има фактура за конкретна сделка, защото знаел, че той е правил
ремонта, но това е било един-два пъти.
По искане на
оспорващото дружество по делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза, като
заключението по нея е прието без оспорване от страните и ще бъде ценено ведно с
другите доказателства от съда, доколкото вещото лице в пълнота и обективно е
отговорило на поставените въпроси съобразно притежаваните от него специални
знания. След преглед на документите, приложени по делото и тези, предоставени
от счетоводителя на дружеството - жалбоподател, вещото лице дава заключение, че
издадените от доставчиците ДЗЗД „АКВА 81", „КОМЕРСИАЛ - ДХ" ЕООД,
„СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД, ЕТ „ЗАРА - С.Д." /с
ново име ЕТ „Изолир – С.С.“/ и „В. Р. Б. БГ" ЕООД към „Ш. транс“ ЕООД
фактури, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит (подробно
изброени на л.88 и 89 от делото), притежават реквизитите, съответстващи на чл.7
от ЗСч, като към тях има издадени касови бонове. Плащането на фактури с №
16/03.12.2013г. и № 121/28.02.2014г., издадени от ДЗЗД „Аква 81“ не е
осъществено на датата, на която е издадена съответната фактура, а в следващ
данъчен период. Представените към всички
фактури приемо-предавателни протоколи са еднотипови и са съставени по един и
същи начин. В същите не е посочено към коя фактура се издават, има само дата на
издаване, която съвпада с датата на фактурата. На приемо-предавателните
протоколи, които се отнасят за ремонт на автобуси са посочени съответните МПС. В мястото на
приел и предал има само подписи без да са посочени имената на тези лица. След
съпоставка между фактурите и приемо-предавателните протоколи, вещото лице е
установило, че посоченият вид на стоката/услугата, основание за издаване на
фактурите и по приемо-предавателните протоколи е посочен по различен начин. В
заключение е посочено, че тези представени документи не са достатъчни, за да
може да се провери и да се констатира дали дадена фактура показва, че е
извършена доставка на стока или услуга, документирана с нея.
По отношение
на фактурите, които се отнасят до покупка на материали и резервни части, вещото
лице е посочило, че същите са отнесени по Д-т с/ка 601 „Разходи за материали“,
респ. тези разходи за отнесени към основната дейност на дружеството по с/ка 611
„Разходи за дейността“. Посочено е, че когато са издавани фактури за ремонт на автобуси, разходите са отнесени по
с/ка 602 „Външни услуги“, респ. тези разходи са отнесени към основната дейност
на дружеството по с/ка 611 „Разходи за дейността“. Предвид това вещото лице е
дало заключение, че не са налице данни, че жалбоподателят е вложил получените
стоки/услуги от сочените доставчици в дейността си за пряко извършване на
облагаеми доставки.
Разпитано в
съдебно заседание вещото лице посочва, че за ремонтите на автобуса в приемо-предавателния
протокол е посочен регистрационния номер на автобуса, което я навежда на
извода, че са допълнително съставени, а не в момента на съставяне на фактурата.
Изтъква, че в приемо-предавателните протоколи не е посочено към коя фактура са
издадени, като единствено може да се ориентира
по датата и стойността.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното
лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
мотиви:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не
страда от пороци водещи до неговата нищожност. Спазени са сроковете за
извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен
като електронен документ с квалифицирани електронни подписи.
В
съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на
ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в приложимата му редакция, вр.
с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмЯ.на
Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ само
квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички значение на
саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 12 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни
подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и
чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ в различните им приложими при провеждането и
приключването на процесната ревизия редакции, създават задължения за доставчика
на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за
квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. При проверката на електронните документи/РА, РД и др./,
представени на СД като файлове, при помощта на DSTool/свободно разпространявана
програма за проверка на електронни подписи за Windows базирана операционна система на PC/, се
установи, че същите са издадени като електронни документи, подписани са от
органи по проходите, посочени за техни автори с квалифициран електронен подпис /КЕП/,
които подписи са били активни в период на валидност към момента на подписване
на съответния документ. Същото се потвърждава от извършената служебно от съда
проверка в публичния регистър, поддържан от съответния за периода доставчик на
удостоверителната услуга. Предвид тези данни, съдът приема, че издадените ЗВР,
ЗИЗВР, РД и процесният РА са подписани с
КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице основания да се считат за
нищожни, като неподписани от техните издатели.
Следва да
се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис
в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен
носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за създаване и
проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи
формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му.
Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с
проверката за правилното приложение на материалноправните норми на ЗДДС и ЗКПО
съдът намира ревизионния акт за законосъобразен по следните мотиви:
В частта по ЗДДС:
С оспорения
РА за данъчни периоди м. 12/2013г., м. 02, 11 и 12/2014г., м. 08, 11 и
12/2015г., м. 03/2016г. и м. 05, 06 и 10/2017г. е отказано право на приспадане
на данъчен кредит общо в размер на 18 120,00 лв. по фактури и доставчици,
както следва: 2 000.00 лв. по 2 бр. фактури с № 16/03.12.2013 г. и №
121/28.02.2014 г., издадени от ДЗЗД „АКВА 81", с ЕИК *********, за данъчни
периоди м.12.2013 г. и м.02.2014 г. Предмет на фактурите са „скоростна кутия и
диференциал за автобус" и „резервни части за скоростна кутия"; 7
030.00 лв. по 5 броя фактури с № 5168/28.11.2014г., № 5330/20.12.2014г.,
№6004/25.11.2015г., №18100/26.02.2017г. и № 18112/08.09.2017г., издадени от
„КОМЕРСИАЛ - ДХ" ЕООД, с ЕИК *********, за данъчни периоди м.11.2014 г., м.12.2014
г., м.12.2015 г., м.05.2017 г. и м.10.2017г. Предмет на фактурите са „ремонти на
автобуси" и „резервни части - гуми и чанти за автобус"; 1 480.00 лв.
по фактура № 5001/30.07.2015 г., издадена от „СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, с ЕИК
*********, за данъчен период м.08.2015г.
с предмет „гуми и скоростна кутия
за автобус"; 4 580.00 лв. по 3
броя фактури с № 6126/18.11.2015г., № 6177/26.03.2016г. и № 2467/16.08.2017г.,
издадени от „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД, с ЕИК *********, за данъчни периоди м.11.2015г.,
м.03.2016 г. и м.10.2017 г. Предмет на фактурите са „изкърпване, боядисване и
гуми за автобуси"; 1 440.00 лв. по фактура № 6119/03.02.2016 г., издадена
от ЕТ „ЗАРА - С.Д.", с ЕИК *********, за данъчен период м.03.2016 г., с
предмет „антифриз концентрат и масло двигателно"; 1 590.00 лв. по фактура
№ 11244/26.05.2017 г., издадена от „В. Р. Б. БГ" ЕООД, гр. София, с ЕИК
*********, за данъчен период м.06.2017 г., с предмет „ремонт на автобус - китосване,
боядисване, челно стъкло";
За да
откажат правото на приспадане на данъчен кредит на оспорващото дружество
органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1,
чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, като
са преценили, че в хода на ревизията не е доказана реалността на фактурираните
от посочените във фактурите лица доставки на стоки и услуги.
В хода на
ревизията са извършени насрещни проверки, като в отговор на връчените им
ИПДПОЗЛ от страна на представляващите „КОМЕРСИАЛ - ДХ" ЕООД, „СЪНРАЙС -
2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД и ЕТ „ЗАРА - С.Д."/с ново име ЕТ
„Изолир – С.С.“/ са представени декларации и обяснения, в които писмено е
заявено, че нямат търговски взаимоотношения с „Ш. ТРАНС" ЕООД, както
и, че не са издали процесните фактури на жалбоподателя и не са подписвали
договори с него. Освен това, въпросните фактури не са отразени в дневниците за
продажби на издателите, нито пък са отразени в техните счетоводства.
Останалите
доставчици, а именно ДЗЗД „АКВА 81" и „В. Р. Б. БГ" ЕООД не са открити
в хода на насрещните проверки, връчванията са извършени по реда на чл. 32 от ДОПК, но и в указания срок не са представени изисканите документи и обяснения
по повод фактурираните към „Ш. транс“ ЕООД
стоки и услуги. В тази връзка приходния орган е предприел справки в
информационните масиви на НАП и е установил, че фактура № 11244/26.05.2017 г.
не е отразена в дневника за продажби от издателя „В. Р. Б. БГ" ЕООД, както
и че това дружество няма регистрирано ФУ и няма назначени лица по трудов
договор за извършване на ремонтни услуги. Относно ДЗЗД „АКВА 81" при
проверка в информационната система на НАП е установено, че въпросните две
фактури са отразени в дневниците за продажби на издателя както и че, същият е
имал регистрирано фискално устройство DY367978 с фискална памет 36468140 за
периода от 01.11.2013 г. до 20.08.2014 г., но няма отчетени обороти от това
фискално устройство, включително и на датите на фискалните бонове към
процесните фактури, представени от ревизираното лице. Освен това, ДЗЗД „АКВА 81"
е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, като
към датите на издаване на процесиите фактури няма назначен персонал или наети
лица по извънтрудови правоотношения.
От своя
страна ревизираното лице е представило копия на процесните фактури, издадени от
посочените доставчици с прикрепени към тях фискални бонове от ЕКАФП. Представени
са и извлечения от счетоводни регистри за отразяването на тези фактури при
получателя. Тези доказателства обаче не са убедили компетентния, а впоследствие
и решаващият орган, че доставките са реални. Настоящият състав напълно споделя
тези изводи.
Правото на приспадане на данъчен кредит на
данъчно задълженото лице възниква при кумулативното осъществяване на елементите
от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на
данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на
реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата
доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на
нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за
доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за
преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на
всички събрани по делото доказателства. Трайна е съдебната практика, че
издаването на фактура само по себе си не установява действителното извършване
на обективираната в нея доставка, а осчетоводяването на фактурите в
счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно да удостовери факта на
получаване на стоките в изпълнение на спорните доставки, като установяването на
това обстоятелство може да е само допълнителен аргумент за признаване на
правото на данъчен кредит. Необходимостта от установяването на действителното
извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е
многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на
претендираното право.
Независимо, че договорът за търговска продажба
е неформален, то изводът за реално осъществена доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС
е предпоставен от доказване на изпълнението на поетото облигационно задължение
за прехвърляне на получателя на правото на разпореждане със стоката като
собственик. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, СЕС
сочи, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че
във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената
стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и
доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с
формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.
Понятието „доставка на стоки“ по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО включва
всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което
овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като
националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите
по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната
вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в
съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното
производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го
упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona,
С-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, С-285/11,
точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, С-643/11, точка 57).
Гореизложеното сочи, че реалното осъществяване
на доставката е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички
доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за нейното извършване.
Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка,
съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите
материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по
принцип не може да бъде ограничавано. В случая обаче, по делото не са
ангажирани никакви доказателства за транслиране на правото на разпореждане със
стоката, като собственик от издателите на фактурите към жалбоподателя, нито за
извършване на услугите. В тази връзка от страна на жалбоподателя са представени
единствено процесните фактури /заверени
копия и оригинали/, издадени от горепосочените доставчици. Действително към тях
са приложени фискални бонове, но при проверка в информационната система на НАП
е установено, че доставчиците нямат регистрирани ЕКАФП с такива номера на
фискалното устройство и фискалната памет, поради което същите не могат да
удостоверят реално извършено плащане. Към фактурите с предмет услуги – ремонт
на автобуси, изкърпване, боядисване, китосване, издадени от КОМЕРСИАЛ -
ДХ" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД и „В. Р. Б. БГ" ЕООД, от страна на
ревизираното дружество не са представени никакви доказателства за реално извършена
и приета работа по тях. Към фактурите с предмет различни видове резервни части
за автобуси /скоростни кутии, диференциал/, гуми, антифриз, масло двигателно и
др., издадени от ДЗЗД „АКВА 81", ЕТ „ЗАРА - С.Д." /с ново име ЕТ
„Изолир – С.С.“/, „СЪНРАЙС - 2007" ЕООД и по част от фактурите, издадени
от „КОМЕРСИАЛ - ДХ" ЕООД и „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД, от ревизираното лице
не са представени доказателства, удостоверяващи реално получаване на стоките от
тези доставчици. Липсват
данни и за начина на транспортиране на стоките по тези фактури, както и писмени
доказателства за това обстоятелство - пътни листи и товарителници. Не са
представени също стокови и складови разписки, удостоверяващи получаването и
заприхождаването на стоките - резервни части, масла и гуми в обект на „Ш.
ТРАНС" ЕООД, нито пък документи, конкретизиращи автомобила /автобуса/,
броя и вида на резервните части, вложени в ремонта му, както и къде и от кого е
извършен ремонтът. Тези обстоятелства не се установиха и от разпита на свидетеля
П.М.. Разпитан в съдебно заседание, същият посочи, че при счупване на автобус шофьора
отива в София да купи частите и след това му носи фактурата. Ако не вземе
шофьорът частите, тези части ги кара служител на фирмата с колата. Човекът,
който му праща стоката, му я изпраща по негов човек или собственикът на фирмата
ги кара. Някъде са правили протоколи за приемане на стоката, някъде – не. По
куриери също са получавали стоката. Има гараж, в който се извършва подмяната с
тези получени стоки (гуми или други техни материали). Идва шофьор или някой
друг, доставя стоката, дава фактура и си заминава, като приемо-предавателни
протоколи почти не са се правели. Съдът не кредитира тези показания, доколкото
същите са твърде противоречиви и неконкретни, като не съдържат конкретизация относно
лицето, доставяло резервните части, лицето, което ги е получавало, обекта, в
който се е извършвала подмяната на тези доставени части,по отношение на кои
автомобили /автобуси/ е извършен ремонт и т.н.
Доказателства за реалност на доставките по
процесните фактури не са представени и при извършените насрещни проверки на
доставчиците. Дори напротив, видно от ПИНП, с които са документирани
извършените насрещни проверки на „КОМЕРСИАЛ - ДХ" ЕООД, „СЪНРАЙС -
2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД и ЕТ „ЗАРА - С.Д.", от същите в
отговор на връчените им ИПДПОЗЛ са представени декларации и обяснения, в които
писмено е заявено, че нямат търговски взаимоотношения с „Ш. ТРАНС" ЕООД,
както и, че не са издали процесиите фактури на жалбоподателя. Освен това,
въпросните фактури не са отразени в дневниците за продажби на издателите, нито
пък са отразени в техните счетоводства. Това подкрепя извода
на органите по приходите, че процесните фактури не отразяват реално извършени
стопански операции - доставки на стоки и услуги към жалбоподателя.
От друга страна, при извършените насрещни
проверки на другите двама доставчици – ДЗЗД „АКВА 81“ и „В. Р. Е. БГ" ЕООД,
същите не са открити на адресите им за кореспонденция, поради което исканията
за представяне на документи относно доставките по процесните фактури са връчени
по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок от посочените лица също не са
представени изисканите документи, от които да се установи, че същите действително
са осъществили доставка на стоки/услуги по фактурите, издадени на „Ш.
ТРАНС" ЕООД. Предвид това е извършената проверка в информационната система
на НАП, при която е установено, че фактура № 11244/26.05.2017 г. не е отразена
в дневника за продажби от издателя „В. Р. Б. БГ" ЕООД, както и че това
дружество няма регистрирано ФУ и няма назначени лица по трудов договор за
извършване на ремонтни услуги. Относно ДЗЗД „АКВА 81" при проверка в
информационната система на НАП е установено, че въпросните две фактури са
отразени в дневниците за продажби на издателя както и че, същият е имал
регистрирано фискално устройство DY367978 с фискална памет
36468140 за периода от 01.11.2013 г. до 20.08.2014 г., но няма отчетени обороти
от това фискално устройство, включително и на датите на фискалните бонове към
процесиите фактури, представени от ревизираното лице, поради което последните
са негодни да удостоверят реално извършено плащане. Освен това, ДЗЗД „АКВА
81" е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по
приходите, като към датите на издаване на процесиите фактури няма назначен
персонал или наети лица по извънтрудови правоотношения.
Предвид така изложеното, се налага извода, че
нито от страна на ревизираното лице, нито от страна на доставчиците са представени
доказателства за реалното изпълнение на въпросните услуги, респ. че са държали
стоките, за да прехвърлят правото на разпореждане с тях на жалбоподателя като
собственик. Жалбоподателят не доказа получаването на такива стоки и услуги от
сочените за доставчици лица, както и че ги е вложил в дейността си за
извършване на облагаеми доставки, поради което правилно е прието от органите по
приходите, че сделките с ревизираното лице не са осъществени и не е налице
право на данъчен кредит по процесиите фактури. В случая, както в хода на
ревизията, така и в хода на настоящото производство, не се доказва самата
доставка - получаването на стоките и услугите от съответния доставчик, за който
се твърди, че е издал процесните фактури. Тук не се касае до действия на доставчика,
за които получателят трябва да отговаря. Ако процесиите доставки са реално
извършени, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават
доказателства за това изпълнение. Последният обаче не е представил
доказателства за това изпълнение, поради което органите по приходите правилно
са приели, че липсват реално осъществени доставки на стоки и услуги по спорните
фактури.
Както се посочи по-горе, получаването на
доставка на стока и услуга е основно изискване за упражняване на право на приспадане
на данъчен кредит, което е залегнало, както в националното, така и в
европейското законодателство /чл.168 от директива 2006/112/ЕО/ и практиката на
СЕС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява когато
са изпълнени двете условия: стоките и услугите да са били доставени/извършени и
данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно
критериите, определени от въпросната държава членка, може да се счита за служещ
за фактура. В конкретния случай и двете условия не са изпълнени. Процесните
фактури, /с изключение на две/ не съдържат никаква конкретна информация относно
предмета на доставката, като конкретен актив, който е ремонтиран, или някакви
технически параметри на получените стоки /гуми, скоростна кутия, масло/. Две от
фактурите съдържат посочване на рег.№ на автобус, за който се твърди, че е
ремонтиран, но липсват каквито и да било документи, съпътстващи фактурата, от
които да се установява обема на ремонта, елементите, които формират посочената
крайна стойност /труд, материали и т.н./. Всички фактури са отчетени на разход
по с/ка 602, но няма каквито и да било доказателства /протоколи, сметки,
договори, искания за отпускане на СМЦ и т.н./, от които да се установява как
точно и в кой автобус са вложени съответните материали - гуми, резервни части,
диференциал и прочие. По този начин от една страна самите фактури не отговарят
на изискването на чл. 114, ал. 9 от ЗДДС - да съдържат конкретно посочване на
вида и количеството на стоката, съответно вида на услугата, което съставлява
самостоятелно основание за непризнаване на данъчен кредит по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Същевременно липсата на документи, от които да се установи съществуването
на въпросните стоки и тяхното придобиване и влагане за дейността на дружеството,
съответно - извършването на услугите по ремонт именно на активи на дружеството,
представлява още едно основание за горния извод.
От събраните и приложени към преписката
доказателства е видно, че доставчиците отричат да са доставили стоки и да са
извършили услугите по процесиите фактури към жалбоподателя. Предвид това,
липсват доказателства, че издадените от ДЗЗД „АКВА 81 „КОМЕРСИАЛ - Д"
ЕООД, „СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД, ЕТ „ЗАРА - С.Д."
и „В. Р. Б. БГ" ЕООД фактури на „Ш. ТРАНС" ЕООД отразяват реални
доставки, като факти от обективната действителност, което обстоятелство няма
как да не е известно на ревизираното дружество. Напротив - от съвкупния анализ
на всички факти може да се заключи, че ревизираното лице е знаело, че „сделките",
с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит, не са реално осъществени,
поради което е налице изключение от основния принцип, какъвто се явява правото
на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай е налице и злоупотреба с ДДС
по смисъла на редица решения на СЕС, за която жалбоподателят не може да не с
знаел, доколко процесните сделки водят до данъчно предимство за него под
формата на приспадане на ДДС. Същевременно прави впечатление, че всички
фактури, за които се претендира, че са издадени от шест различни дружества с
различни седалища, са написани с очевидно един и същ почерк, което навежда
извода, че са съставени на едно и също място, а именно при ревизираното
дружество. Това подкрепя крайния извод на решаващият орган за знание у
жалбоподателя и дори за целенасочено извършени от него действия по съставяне на
документи, които не обективират вярно факти от обективната действителност, но
пораждат права за него - правото на приспадане на данъчен кредит.
Изводите за липса на реални доставки по
фактурите, издадени от ДЗЗД „АКВА 81", „КОМЕРСИАЛ - ДХ" ЕООД,
„СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД, ЕТ „ЗАРА - С.Д." /с
ново име ЕТ „Изолир – С.С.“/ и „В. Р. Б. БГ" ЕООД не се опровергават и от
заключението по назначената по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя СИЕ, доколкото след анализ на приложените по делото доказателства
и тези, представени от счетоводителя на фирмата, вещото лице посочва, че същите
не са достатъчни, за да може да се провери и да се констатира дали дадена
фактура показва, че е извършена доставка на стока или услуга, документирана с
нея. В тази връзка вещото лице изрично посочва, че при съпоставка на фактурите
и приемо-предвателните протоколи посочения вид на стоката/услугата и основанието
за издаване са посочени по различен начин, като в съдебно заседание уточни, че
в приемо-предавателните протоколи липсва отбелязване към коя конкретна фактура
се отнясят като
единствено може да се ориентира по
датата и стойността. Отделно от това след анализ на счетоводните записвания при жалбоподателя, вещото лице посочва, че не
са налице данни жалбоподателят да е вложил получените стоки/услуги от сочените
доставчици в дейността си за пряко извършване на облагаеми доставки, тъй като стойността
на фактурите за покупка на материали и резервни части са осчетоводени на директен
разход по сметка 601 „Разходи за материали“, респ. стойността на фактурите за
ремонт на автобуси – по с/ка 602 „Външни услуги“.
При така изложеното, съдът намира за правилен извода
на органите по приходите, че не са налице обективни данни за реално получени
доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, респективно
данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл. 69,
ал.1, т.1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ЗДДС правилно са отказали право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици.
Неоснователни
са наведените в жалбата доводи, че отговорност следва да носи счетоводната
фирма, с която има сключен Договор за счетоводни услуги. В тази връзка следва
да се отбележи, че носител на задълженията за ДДС и КД във връзка с
извършваната стопанска дейност е
търговското дружество „Ш. транс“ ЕООД, който е и ревизираното лице в случая.
Отношенията му с трети лица, в т.ч. и дружеството, осъществяващо счетоводното
му обслужване, са частно-правни и немогат да променят констатациите на органите
по приходите. Всъщност чие виновно поведение е довело до осчетоводяването на
фактури, по които няма реална доставка е без значение за данъчното облагане,
след като се касае за сделки и стопански операции, извършвани от името на
дружеството, управителят на което носи отговорност за изборът си на
счетоводител.
В частта по ЗКПО:
С оспорения
РА в частта по ЗКПО на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 16,
ал. 1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на „Ш. транс“
ЕООД, както следва: за 2013г. със
сума в размер на 8 000.00 лв., представляваща отчетени разходи за материали /скоростна
кутия и диференциал за автобус/ по фактура № 16/03.12.2013 г., издадена от ДЗЗД
„АКВА-81"; за 2014 г. със
сумата общо в размер на 14 500 лв., представляваща отчетени разходи за
материали - резервни части за скоростна кутия в размер на 2 000 лв. по фактура
№ 121/28.02.2014 г., издадена от ДЗЗД „АКВА 81" и отчетени разходи за
услуги - ремонти на автобуси в размер на 12 500 лв. по фактури №
5168/28.11.2014 г. и № 5330/20.12.2014 г., издадени от „КОМЕРСИАЛ - Д"
ЕООД; за
2015 г. със сумата общо в размер на
22 100 лв., представляваща отчетени разходи за материали - резервни части в
размер на 7 400 лв. по фактура № 5001/30.07.2015 г., издадена от „СЪНРАЙС -
2007" ЕООД; отчетени разходи за услуги в размер на 7 200.00 лв. по фактура
№ 6004/25.11.2015 г., издадена от „КОМЕРСИАЛ - Д" ЕООД и отчетени разходи
за услуги - изкърпване и боядисване на автобуси в размер на 7 500 лв. по
фактура № 6126/18.11.2015 г., издадена от „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД; за 2016
г. със сумата общо в размер на 14 400 лв., представляваща отчетени разходи
за материали - антифриз и двигателно масло в размер на 7 200 лв. по фактура №
6119/03.02.2016г, издадена от ЕТ „ЗАРА – С.Д.“ и гуми в размер на 7 200
лв. по фактура № 6177/26.03.2016г., издадена от „МЕГА ГРУП ИН" ЕООД.
Увеличението е със стойността по
фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит от
ревизията. Органите по приходите са преобразували декларирания
от дружеството финансов резултат за
Правилно органът по приходите е установил,
че по отношение на отчетените разходи по фактурите, издадени от ДЗЗД „АКВА
81", „КОМЕРСИАЛ ДХ" ЕООД, „СЪНРАЙС - 2007" ЕООД, „МЕГА ГРУП
ИН" ЕООД и ЕТ „ЗАРА - С.Д." /с ново име ЕТ „Изолир – С.С.“/ е налице
хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се
признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. Това означава предприятията да осъществяват
счетоводството си на основата на стопанските операции и факти, като спазват
изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена
документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е
извършена. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава,
когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно
стопанската операция. В настоящия случай е установено, че фактурите, издадени
от горепосочените дружества, не са подкрепени с необходимите съпътстващи
документи и не отразяват вярно стопанските операции, тъй като не се доказа
реалното получаване на материали /скоростна кутия, диференциал за автобус,
резервни части, антифриз, масло, гуми и др./ и ремонтни услуги /ремонт,
изкърпване, боядисване на автобус/, което несъмнено рефлектира върху
определянето на финансовия резултат за съответния данъчен период.
Отделно
от това, относно отчетените разходи по фактурите, издадени от посочените
по-горе петима доставчика е налице основание за непризнаването им за данъчни
цели и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, тъй като не са представени фискални касови бележки,
издадени от фискално устройство, съгласно приложимата наредба. Представените от
жалбоподателя касови бележки към фактурите, издадени от името на горепосочените
лица са неистински и не доказват реално плащане по процесните фактури. В случая
не са представени надлежни доказателства за плащане по фактурите, тъй като
приложените към тях касови бележки са издадени от устройства, които не са
регистрирани в НАП по реда на чл.18, ал.1 и 2 от Наредба № Н-18 от 13.XII.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни
да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба
на министъра на финансите, № Н-18/2006г., като липсата на фискална касова
бележка от фискално устройство, регистрирано по съответния ред, е основание за
непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
В
случая безспорно е налице и отклонение от данъчното облагане и същевременно
липсва съответствие между документалната обоснованост на разходите и
действителните стопански операции. Действително ЗКПО не анализира доставките,
които са предмет на облагане по ЗДДС, а разходите и приходите, но и този закон
държи сметка за наличието на реални стопански операции, за които се признават
съответните разходи и приходи. Фактурирането на разходи за стоки и услуги,
които реално не са получени, или за които липсват съответните първични
счетоводни документи, представлява сключване на сделки с цел отклонение от
данъчното облагане - хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, според която когато
една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при
условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният
финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои
техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният
финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от
съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически
резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Предвид
гореизложеното, в случая несъмнено е налице основание за увеличение на
финансовия резултат с размера на отчетените разходи. По този начин
законосъобразно е отстранено влиянието на тези разходи върху финансовия
резултат на жалбоподателя, тъй като посочените действия - приспадане на разходи
по фактура за сделка, по която липсва реална доставка от издателя на същата
фактура, правилно се квалифицира като сключване на сделка при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, защото не могат да се
признават разходи към определен доставчик, срещу които липсва насрещна
престация. Така се стига до намаляване на разходите, което е напълно
произволно, защото срещу него не стои никаква корелативна операция. При това
положение, правилно счетоводният финансов резултат на жалбоподателя за
процесните периоди е преобразуван в увеличение и настоящата инстанция изцяло
споделя аргументите в потвърдителното решение на ДОДОП в този смисъл. Жалбата и
в тази част е неоснователна.
Предвид всичко гореизложено,
изводите на органите по приходите при определянето на задълженията по ЗДДС и
ЗКПО са правилни и в съответствие с установените факти и събраните
доказателства, поради което подадената срещу РА жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на делото, с оглед направеното искане
от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съдът следва да присъди такива в размер на 1
406 лева, на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при материален
интерес в размер на 29 202,26 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл.
161 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, V-ти състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ш. ТРАНС“ ЕООД с ЕИК
********* с адрес за кореспонденция с. Глогово, ул. „Христо Кърпачев“ № 6,
представлявано от А.С.Ш. против Ревизионен акт № Р - 04001117007774 - 091 -
001/27.04.2018 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико
Търново, в частта му потвърдена с Решение № 140/25.07.2018 година на директор
Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при
Централно управление на Националната агенция за приходите, с която по ЗДДС за
данъчни периоди м. 12/2013г., м. 02, 11 и 12/2014г., м. 08, 11 и 12/2015г., м. 03/2016г.
и м. 05, 06 и 10/2017г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 18 120,00 лв., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в
същия размер и лихви за просрочие общо в размер на 3 777,02лв., в т. ч.
включително и лихви за просрочие за данъчни периоди м. 04/2016г. и м. 07/2017г.
в размер на 50,76лв.; по ЗКПО, в която са определени допълнителни задължения за
корпоративен данък за 2013г. в размер на 800лв. и лихви за него – 331.01лв.; за
2014г. в размер на 1 450лв. и лихви за него – 452.61лв.; за 2015г. в размер на
2 210лв. и лихви за него – 464.81лв. и за 2016г. в размер на 1 440лв. и лихви
за него – 156.81лв.
ОСЪЖДА „Ш. ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ********* с
адрес за кореспонденция с. Глогово, ул. „Христо Кърпачев“ № 6, да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” - гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 406 (хиляда четиристотин и шест) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: