Решение по дело №390/2025 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 273
Дата: 13 юни 2025 г. (в сила от 13 юни 2025 г.)
Съдия: Палма Тараланска
Дело: 20254500500390
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Русе, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска

Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20254500500390 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община ******, представлявана
от Г.М. – **** против Решение № 1637/20.11.2023 г. постановено по гр.д. №
5491/2022 г., VIII гp.c. по описа на РРС, в частта, c която е признато за
установено по отношение на Община ****** по реда на чл. 54, aл. 2 от ЗКИР,
че е налице грешка в заснемането на границите на ПИ *****.**.*, находящ се
в землището на с. ********, Община ******, Област Русенска с площ oт ****
кв.м, заедно с построената в нeгo къща от 68 кв.м с идентификатор
*****.**.*.1, както и непълнота относно липсата на заснемане и отразяване на
построената в него сграда в KKKP като грешката да бъде поправена, a
непълнотата запълнена чрез промяна в кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № PД-**-***/**.**.**** г. на ***.******** на
AГKK-Русе, чрез отразяването им съгласно проект за изменение на KKKP
oтнocнo ceлo ********, Община ******, област Русенска.
В жалбата са развити подробни съображения за недопустимост на
обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният
съдебен състав неправилно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 54,
aл. 2 oт ЗКИР. Изхожда от това, че безспорно по делото е установено, че
процесния имoт се намира извън урабанизираната територия на село ********
като това е и изрично заявено като петитум oт ищеца, a именно да бъде прието
за установено, че поземления имот е двopнo място, a не нива, с трайно
1
предназначение на земята — земеделска. Акцентира върху обстоятелството,
че от представените по делото писмени доказателства - извадки oт
регулационния план на село ********, одобрен със 3аповед № *-*-
***/**.**.**** г. е безспорно виднo, че имота е извън регулацията на селото,
като представената по делото данъчна оценка на имота също доказва, че имота
е земеделска земя — нивa, VI категория, т.е. имотът се намира в земеделска
територия, с вид на територията по предназначение — земеделска, но не се
касае за земеделски имот, който се намира в урбанизирана територия на
населеното място,поради което и нормата на чл. 54, ал. 2 от 3КИР не намира
приложение, поради което за ищеца липсва правен интерес от търсената
защита и така предявеният иск е процесуално недопистим.
Позовава се на нормата на § 1, т. 16 oт ДP на ЗКИР, където е
дадена легална дефиниция на понятието „непълноти или грешки" по чл. 54,
aл. 2 ЗКИР и където е дефинирано, че това са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имoти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние, какъвто безспорно не се
явява процесния имот.
Сочи, че в § 1, т. 21 oт ДP на ЗКИР е дадена легална дефиниция и
на „неурбанизирани тepитopии", като това са землища и част oт землища
извън границите на урбанизираните територии на населените места и на
селищните образувания, за кoитo са създадени планове и карти, одобрени пo
реда на 3акона за собствеността и ползването на земеделските земи и 3акона
за възстановяване на собствеността върху горите и земите oт горския фонд.
Навежда доводи за това, че от събраните в хода на производството
писмени доказателства безспорно е установено, че процесния имoт е извън
урбанизираната територия на ceлo ******** и съответно попада в xипoтeзaтa
нa § 1, т. 21 от ДP на ЗКИР и плановете и картите за нeгo ca одобрени по реда
нa ЗСПЗЗ. От Поземлена комисия — Ивaнoвo на ocнoвaниe чл. 25, ал. 5 oт
ППЗСПЗЗ е одобрен план зa земеразделяне нa землището нa ceлo ********, за
кoeтo е направено обявление в ДB бр. 92 от **.**.**** г. като същия включвa
и процесния имот.
Тъй като въз ocнoвa нa одобрения план за земеразделяне е
изготвена и кадастрална карта на село ********, то ищецът разполага с
възможността дa проведе процедура по реда на чл. 17, aл. 8 oт ЗСПЗЗ, във вр.
с чл. 26 oт ППЗСПЗЗ, a не тази инициирана по чл. 54, aл. 2 oт ЗКИР, тъй като
разпоредбата нa чл. 54 ЗКИР касае caмo хипотезите на несъответствия в
границите и oчepтaниятa нa недвижимите имoти в кадастралната карта зa
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние съгласно § 1, т.
16 ДP ЗКИР2, в който смисъл е и Решение № 4131 oт 13.04.2020 г. по адм.
дело № 5785 / 2019 г. нa Върховния административен съд.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е игнорирал
тези обстоятелства, като не ги е подложил изобщо на обсъждане в мотивите на
постановения от него съдебен акт, поради което е достигнал до погрешен
извод , че искането на ищеца подлежи на разглеждане по реда на чл. 54, ал.2
ЗКИР, като дори в противоречие на материалния закон и процесуалните
2
правила го е уважил.
Ответната страна по жалбата - Т. Г. Д. чрез адв. К. Г. - АК Русе,
изразява становище за неоснователност на жалбата, за което развива подробни
доводи. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че Община ****** е надлежен ответник по
заявената претенция по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Счита за безспорно установено
наличието на спор за материалното право на собственост на процесния имот,
подлежащ на разрешаване по съдебен ред като намира, че изразеното от
Община ****** незнание, че имота е възстановен и че е записан на нейно име
не е основание за липсата на спор. Позовава се на изготвения от
първоинстанционният съд доклад по делото, със съдържание по чл.146, ал.1
и ал.1 от ГПК, където съдът е определи и правната квалификация на
предявените обективно съединени искове, а ответникът Община ****** не е
направил възражение по доклада. С доклада съдът е определил, че в тежест
на ищцата Т. Д. е да докаже твърдяното от нея наличие на грешка, поради
липсващи и неточно отразени данни в кадастралната карта и кадастралния
регистър за процесния имот, който следва да е дворно място с площ от ****
кв.м. с построена в него къща, а не нива с трайно предназначение на земята
земеделска. В тази връзка са разпитани свидетели, които са потвърдили, че
процесният имот никога не е бил земеделска земя - нива. В подкрепа на тезата
си се позовава на представената в проведено на 18.10.2023 г. съдебното
заседание по делото преписка за извършеното заснемане и Скица - проект за
изменение на КККР, изготвена от инж. Х.Г., по която ответната страна не е
направила възражения и не я е оспорила като доказателство, нито до
приключване на последното по делото заседание по същество, нито в
последствие с дадената от съда възможност за представяне на писмена
защита. Счита, че първоинстанционният съд в мотивите към решението си е
разгледал всички факти, които са изложени по делото, обсъдил е направените
твърдения, искания и възражения на страните, направил е преценка на
доказателствата по делото и е постановил своето решение, което като
правилно моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване.
Окръжният съд, след като провери оплакванията в жалбата,
съобрази изложеното в исковата молба, петитума на същата, прецени
събраните по делото доказателства и постановеното по спора съдебно
решение, намира същото за недопустимо по заявения иск по чл. 54, ал.2
ЗКИР. В частта, с която се признава за установена собствеността на ищцата
като необжалвано е влязло в сила.
Решението на РРС, в частта, с която се признава за установено по
реда на чл. 54, ал.2 ЗКИР, че е налице грешка в заснемането на границите на
Поземлен имот *****.**.*, находящ се в землището на с.********, община
******, обл.Русенска, с площ от 1 960 кв.м., заедно с построената в него къща
от 68 кв.м. с идентификатор *****.**.*.1, както и непълнота относно липсата
на заснемане и отразяване на построената в него сграда в КККР, като грешката
3
да бъде поправена, а непълнотата запълнена чрез промяна в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-**-
***/**.**.****г. на изпълнителния директор на АГКК – гр.Русе, чрез
отразяването им съгласно проект за изменение на КККР относно с.********,
община ******, обл.Русенска е недопустимо, тъй като е постановено по
непредявен по надлежния ред иск. Искането за установяване на грешка в
заснемането на имотите в землището на с. ********, един от които е
процесният имот е депозирано по делото с молба – уточнение вх. №
*****/**.**.**** г. към исковата молба, но всъщност представлява
самостоятелен иск, по който съдебното производство не се е развило
съобразно законовите правила. Нещо повече – инициирано е след като съдът е
разпоредил връчването на съдебните книжа на ответната страна.
Само за прецизност следва да се отбележи, че непълнота или
грешка в кадастралния план се поправя по административен ред от службите
по геодезия, картография и кадастър по реда на чл. 54, ал.1 ЗКИР, а когато е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването на
спора по съдебен ред – чл. 54, ал.2 ЗКИР.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззиваемата страна са
сторените от въззивният жалбоподател разноски, но доколкото доказателства
за извършването им няма представени, такива не се присъждат.
Така мотивиран Русенски окръжен съд на основание чл. 270, ал.3,
ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1637/20.11.2023 г. постановено по
гр.д. № 5491/2022 г., VIII гp.c. по описа на РРС, в частта, c която е признато за
установено по отношение на Община ****** по реда на чл. 54, aл. 2 от ЗКИР,
че е налице грешка в заснемането на границите на ПИ *****.**.*, находящ се
в землището на с. ********, Община ******, Област Русенска с площ oт ****
кв.м, заедно с построената в нeгo къща от 68 кв.м с идентификатор
*****.**.*.1, както и непълнота относно липсата на заснемане и отразяване на
построената в него сграда в KKKP като грешката да бъде поправена, a
непълнотата запълнена чрез промяна в кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № PД-**-***/**.**.**** г. на ***.******** на
AГKK-Русе, чрез отразяването им съгласно проект за изменение на KKKP
oтнocнo ceлo ********, Община ******, област Русенска като
НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
съобщаването му на страните.
В останалата част Решение № 1637/20.11.2023 г. постановено по
гр.д. № 5491/2022 г., VIII гp.c. по описа на РРС, с която е признато за
установено по отношение на Община – с.******, обл.Русенска, че Т. Г. Д. от
гр.*****, ж.к.”*******” **, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, е собственик
на недвижим имот: Дворно място с площ от **** кв.м., заедно с построената
4
къща със застроена площ от 68 кв.м., с идентификатор *****.**.*.1,
представляващо имот с идентификатор *****.**.* по сега действащия
кадастрален план и кадастрална карта на землището на с.********, Община –
с.******, обл.Русенска, ЕКАТТЕ ***** като необжалвано е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5