Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 08.10.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 10467 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 01812/21.09.2020г.
на „Д.з.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20208530400245 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, срещу
разпореждане от 31.08.2020г. на
частния съдебен изпълнител за отказ да не се събират разноски за адвокатски
хонорар на взискателя Г.В.Ч.в изпълнителното производство, евентуално разноските
да бъдат намалени до размер от 20 лева, съгласно молба с вх. № 01642/27.08.2020г. на жалбоподателя,
при пълни приети за дължими 400 лева от разноските.
Оплакванията на „Д.з.“ АД са, че взискателят е адвокат и е неморално,
недобросъвестно и в нарушение на изискването за упражняване на процесуални
права адвокат да възлага на друг адвокат да образува изпълнително производство.
Това е в разрез с Етичния кодекс и чл. 3 от ГПК, а сключеният договор е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Договорът е нищожен и като
симулативен (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД) – адвокатите си правят взаимни услуги. На
взискателя – адвокат изобщо не следва да се дължи адвокатско възнаграждение по
чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При условия на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение. Взискателят се е ограничил до образуване на изпълнително дело и
налагане на запор върху банкова сметка ***, като сумата по изпълнителния лист е
била платена в рамките на срока за доброволно изпълнение. Вземането - предмет
на изпълнителното производство е било гарантирано събираемо и то в рамките на
срока за доброволно изпълнение.
Няма основание за
присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в пълния размер по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 2004г., за което жалбоподателят се позовава на Решение от
23.11.2017г. на съда на ЕС, постановено по съединени дело С-427/16 и
С-428/2016г.
Съгласно решението,
националната правна уредба, според която адвокатът и неговият клиент не могат
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с Наредбата, и, от друга страна, съгласно която съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1 от
ДФЕС, като задача на националните съдилища е да проверят дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимните цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. При
препратка към решение на ВАС се приема, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения биха били справедливи и обосновани, ако цената на адвокатския
труд представлява кумулативно изражение на два критерия – обема и сложността на
извършената дейност и величината за защитавания интерес.
При изложеното
жалбоподателят иска от съда да приеме, че на взискателя не се следват разноски,
евентуално адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размер от 20 лева.
Жалбоподателят иска да
бъдат присъдени направените по делото разноски - 25 лева платена държавна
такса, 48 лева такси в изпълнителното производство и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят Г.В.Ч.оспорва
жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Подробно
се обсъждат направените от жалбоподателя оплаквания.
Частният съдебен изпълнител в изложените
мотиви също намира жалбата
неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя. Потвърждават
се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното производство като
минимални.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20208530400245 по описа на ЧСИ А.Д., рег. №
853 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 01576/18.08.2020г. на Г.В.Ч.,
чрез адвокат С.Л., като пълномощник,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.08.2020г. от Окръжен съд
– гр. Пловдив, по търговско дело № 189/2016г.
Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да
заплати на Г.В.Ч.сумата от 880 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА за осъществено представителство в първоинстанционното и
въззивното производство.
С молбата от 18.08.2020г.
е било поискано още изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника,
налагане на запор върху банковите му сметки и вземания, като се насочи
принудителното изпълнение към тях при липса на доброволно изпълнение. При
условията на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител е било
възложено да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника. Поискано
е и присъждане на разноските по изпълнението.
Към молбата за образуване
на изпълнително дело е бил приложен, освен другото, договор за правна защита и
съдействие от 17.08.2020г., сключен между
Г.В.Ч.и адвокат С.Л.. Съгласно договора, негов предмет е било оказване
на правна защита и съдействие, изразяващо се в образуване и водене на изпълнително
дело въз основа на издадения по делото на Окръжен съд – гр. Пловдив
изпълнителен лист. Уговореното
възнаграждение е било в размер на 400 лева, за които в договора е било
отбелязано, че са платени в брой.
Разноските за адвокат са
били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в
изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 01952/18.08.2020г.,
изпратена до длъжника.
Поканата е била получена
на 20.08.2020г. и на 27.08.2020г. по сметка на частния съдебен изпълнител са били
преведени включително разноските.
С молба на длъжника от
същата дата е било поискано разноски на
взискателя за адвокат да не се присъждат, евентуално да се присъдят такива за
образуване на изпълнителното дело, но до размер от 20 лева по съображения идентични
с тези в жалбата по делото.
Въз основа на молбата
частният съдебен изпълнител е постановил оспореното разпореждане.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът, намира жалбата на
„Д.з.“ АД частично основателна.
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключен договор за правна защита и съдействие.
Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист. Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му – общо 400 лева. Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е било и платено.
За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му, са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200 лева.
В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.
Възражението е основателно по следните съображения:
Имало е образуване на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК). Отделно в самата молба принудителното събиране на суми е било предпоставено от липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение, косвено и дължимостта на разноски на взискателя в тази връзка, а такова изпълнение е имало.
На взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело.
Това възнаграждение следва да се приеме дължимо, така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева, по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не би могло да се приеме, че сумата на възнаграждението ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва
да направи националният съд, съгласно решението на СЕС, на което се позовава жалбоподателят.
Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
Минималните
адвокатски възнаграждения по ЗА и Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения са, за да
се осигури надлежното упражняване на адвокатската професия, осъществявана в
съответствие с принципите, освен другото, на независимост и самоиздръжка (чл. 2
от ЗА). Това е и легитимната цел на разпоредбите. С формирането на минимален
размер на адвокатските възнаграждения, задължителен за адвокатите и за съда при
произнасяне по разноските, се гарантира поне
такова възнаграждение като източник на средства, необходимо за техническа
обезпеченост на дейността на адвокатите, адекватна правна подготовка и достойно професионално съществуване,
при стандарта на живот в страната.
На
правилата на конкуренцията би противоречала правна уредба относно размер на
възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически
и правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица
затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги.
В този
смисъл е и тълкуването на СЕС по посоченото от жалбоподателя решение - да се съобразяват конкретните условия на всеки
отделен случай.
Сума от
200 лева за възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнително дело,
състоящо се в подаване на писмена молба със съдържанието по чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, но
и при отделна преценка и отговорност на адвоката кой съдебен изпълнител да се
сезира, в кой момент, на какво основание,
какви изпълнителни действия да се инициират, в рамките на какви разходи за взискателя, би
ли имало основание за спиране и прекратяване на производството и др., независимо от материалния
интерес, не може да се приеме необосновано висока и нарушаваща правилата на
конкуренцията сума при стандарта на живот в страната.
Оплакванията
на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни, но и самият той не сочи
конкретни обстоятелства, обосноваващи прекомерност, а единствено се позовава на
решението на СЕС, което обаче е постановено с условност – да се прецени би ли
се препятствала легитимната цел на националната правна уредба относно минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Същевременно
от самото дружество - жалбоподател в
настоящото производство се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение за подаване на частната
жалба от 200 лева, очевидно прието за адекватно, независимо, че юрисконсултът
не изпълнява дейността си при условия на независимост и самоиздръжка,
така както е при упражняването на
адвокатската професия.
Неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба.
За договора за правна защита и съдействие от жалбоподателя се възразява, че е нищожен поради противоречие с добрите нрави и привидност.
Възраженията са недоказани.
Договорът е за оказване на правна защита и съдействие при осъществяване на процесуално представителство в изпълнителното производство. Представителството, нормативно установен институт на правото, се прилага по обективна необходимост – поради липса на умения (знания) на представлявания, но и поради фактическа обективна невъзможност представляваният да извършва самостоятелно определени действия, както и изобщо по негова преценка, че осъществяването на представителство е необходимо с оглед правата и законните му интереси.
В случая не се установява сключването на договора за правна защита и съдействие, съпоставен с целите на представителството, да противоречи на добрите нрави. Дори взискателят да разполага със знания да води сам изпълнителното производство, не е изключена хипотезата на обективна невъзможност да се води делото или преценката на самия взискател, че това се налага от неговите права и законни интереси. При тези обстоятелства и доказателства не може да се приеме че е налице противоречие на договора за правна защита и съдействие, сключен от взискателя, съответно негова нищожност.
Жалбоподателят твърди симулативност на договора, но също не сочи и не представя доказателства за такива обстоятелства - симулативност (привидност) на изявленията на страните по договора, съответно за симулативност (привидност) на изявленията за плащане и за получаване на сумата от 400 лева по договора.
Също с оглед на събраните доказателства е недоказано твърдението, че със сключването на договора за правна защита и съдействие и с претендирането на разноски от взискателя въз основа на договора е нарушен Етичният кодекс на адвокатите.
Не се установява и недобросъвестно упражняване на процесуални права. Злоупотребителното упражняване на право е упражняването на правото в противоречие на неговата социална функция, което обосновава отказ от съдебна защита. По вече изложеното сключването на договора за правна защита и съдействие има обоснована причина.
Претендирането на разноски по договора също не е злоупотреба с право, а последица от самия договор, който е сключен като възмезден, в рамките на свободата на договаряне.
По разноските
С оглед изхода на делото (намаляване
на разноските на взискателя на половина)
на жалбоподателя са дължими разноски от
общо 61. 50 лева, съответно на
установените разноски от общо 123 лева -
за юрисконсултско възнаграждение от 50 лева,
25 лева разноски за държавна такса и 48 лева разноски по ТТРЗЧСИ,
съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.
Взискателят не е поискал
присъждане на разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждането
на такива разноски.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. №
01812/21.09.2020г. на „Д.з.“ АД, с
ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, разпореждане от 31.08.2020г. на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, по
изпълнително дело № 20208530400245, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя Г.В.Ч.до
размера от 200 лева (двеста лева) - за
образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като дължими 400
лева, като ОТХВЪРЛЯ подадената жалба
в останалата част.
ОСЪЖДА Г.В.Ч., с ЕГН ********** и посочен съдебен адресат адв. С.Л., гр.
Пловдив, ул.“*******, партер, офис 2, да заплати на „Д.з.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на
управление ***,
сумата от 61. 50 лева (шестдесет и един лева и петдесет стотинки)
разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ,
вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.