№ 1118
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №260001/02.01.2024 г. по гр. д. №3315/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, да
заплати на Н. Н. Р., ЕГН **********, при участието на Л. Л. Е., ЕГН
**********, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника,
сумата 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 2240 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
заплатени за остеосинтеза, за лечение и поддържащи лекарства, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 13.03.2016 г., причинено виновно от Л. Л. Е.,
ЕГН **********, при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел МЛ 270
ЦДИ , с peг. № ********, чиято отговорност била застрахована със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
по застрахователна полица № BG/22/116000360433, валидна до 18.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.03.2021 г., до
окончателното им изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за сумата 90000 лв., която е разлика над присъдените 90000 лв. до общо
претендиралите 180000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, поради установеното съпричиняване, както и иска за имуществени
вреди за сумата 4560 лв., която е горница над присъдените 2240 лв., до общо
претендиралите 6800 лв., като неоснователен и поради установеното
съпричиняване, ведно със законната лихва върху главниците считано от
1
02.03.2021 г., до окончателното им изплащане, както и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главниците за неимуществени вреди в
пълно предявените размери от 180000 лв. и за имуществени вреди от 6800 лв.,
за периода от 13.06.2016 г. до 02.03.2021 г.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, действащ чрез процесуалния си
представител, в неизгодната за него уважителна частта за сумата над 18 000
лева до присъдения размер от 90 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2021 г. до окончателното му
изплащане. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер
на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал
обстоятелството, че пострадалата съзнателно е пътувала в автомобила на пиян
водач, което наред с липсата на поставен предпазен колан, обосновавано също
съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Посочва се, че
първоинстанционният съд не се е съобразил със съдебната практика относно
размера на присъждани обезщетения за сходни увреждания, а също така при
определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен
стандартът на живот в страната към момента на застрахователното събитие –
м. март 2016 г. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като
исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
бъде отхвърлена над размера от 18000 лева. Прави се искане да се присъдят
направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, ищецът в първоинстанционното
производство – Н. Н. Р., действащ чрез процесуалния си представител, също е
депозирал въззивна жалба срещу неизгодните за него отхвърлителни части от
съдебното решение, с които съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
сумата над 90000 лв. до пълния претендиран размер от 180000 лв., както и
иска за имуществени вреди за сумата над присъдените 2240 лв. до пълния
претендиран размер от 6800 лв., а също в частта за разноските. И във
въззивната жалба на Н. Н. Р. се излагат подробни съображения, че решението
в обжалванати части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа, че
необосновано и неправилно първоинстанционният съд е приел за осъществено
от пострадалата съпричиняване в размер на 50 % за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва се изводът на първата инстанция, че липсата
на поставен предпазен колан в случая е довело до по-тежки телесни
увреждания у пострадалата, като се изтъква липсата на доказателства, че при
поставен такъв колан травмите биха се намалили. Посочва се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
2
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП
телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено
в обжалваните части, като предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 150 000 лева, а предявеният
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да бъде изцяло
уважен за сумата от 6800 лева. Прави се искане да се присъдят сторените пред
двете инстанции съдебни разноски в пълен размер.
В установения от закона срок, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, действаща чрез
процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба на
Н. Н. Р.. С него тя се оспорва като неоснователна по подробно изложени
съображения. Моли се да се потвърди в отхвърлителните части решението на
първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В установения от закона срок, Н. Н. Р., действаща чрез процесуалния си
представител, е депозирала отговор на въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД. С него тя се оспорва като неоснователна по подробно изложени
съображения. Моли се да се потвърди в обжалваната уважителна част
решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъде разгледани по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на Н. Н.
Р. неимуществени вреди е уважен до сумата от 18 000 лв. и за имуществени
вреди до сумата от 2240 лв., а съответно от ищеца в отхвърлителната част над
сумата от 150 000 лева за неимуществени вреди до сумата от 180 000 лева,
поради което в тези части то е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
3
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие на 13.03.2016 г. – до сумата съответно от
2240 лв. и от 18 000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е
обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права
юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила
на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали е осъществено съпричиняване от страна на пострадалата
и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
Видно е от присъда № 69/18.03.2019 г. на СГС, по НОХД № 4557/2017
г., влязла в сила на 19.10.2020 г., че процесното ПТП е настъпило на 13.03.2016
г., около 4.45 часа, в гр.София, бул. „Копенхаген“, причинено е виновно от Л.
Л. Е., който при управление на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“,
с peг. № ********, в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, след употреба на алкохол, при превишение на разрешената
скорост, движейки се с посока бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Цветан
Лазаров“, срещу бл. 284, напуснал пътното платно надясно и с педната част на
автомобила се блъснал в метален електрически стълб на улично осветление,
при което причинил на ищцата, която пътувал в средата на задна седалка две
средни телесни повреди: счупване на лакетната и лъчевата кости на дясната
предмишница, причинило „трайно затруднение в движението на горен десен
крайник" за срок по-голям от 30 дни, счупване на шийката на дясна бедрена
кост, довело до „трайно затруднение в движението на долен десен крайник“ за
срок по-голям от 30 дни. В тези части присъдата съгласно чл. 300 ГПК е
задължителна гражданския съд.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
4
неоспорена от страните, се изяснява по категоричен начин механизмът на
настъпване на процесното ПТП и конкретният механизъм на причиняване на
увреждането на пострадалата. Установява се, че при ПТП-то ищцата е била
без поставен обезопасителен колан, при наличен такъв на мястото и в
автомобила. Травматичните увреди са получени в резултат от внезапното
политване на тялото и напред след удара, най вероятно в лява предна седалка.
Получила е силен удар в областта на дясно коятно, като интензитета на удара
се е пренесъл по хода на дясната бедрена кост, което е станало причина да
получи изкълчване на дясна тазобедрена става и фрактура на бедрена шийка.
От извършеното хаотично движение на десен горен крайник е получила
фрактурите на костите на дясната предмишница. Мекотъканните увреждания
са получени то директния удар на главата в облегалката на стоящата пред нея
седалка. Съгласно заключението всички травматични увреждания са получени
вътре в автомобилното купе. Ако бе пътувала с правилно поставен
обезопасителен колан и при същия по интензитет удар, тя нямало да получи
част от процесиите увреждания, но би могла да получи други тежки
увреждания - гръдна травма, фрактури на ребра, коремна травма. Пак би могла
да получи фрактури на костите на дясна предмишница, т.к. тези движения не
се ограничават от колана. Удара в дясно коляно би бил възможен, но с по
малка интензивност, което би довело до не толкова тежки травми.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява, че по
своят вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата имат следната
медико-биологична характеристика: получената луксация на дясната
тазобедрена става в счетание с фрактура на шийката на дясната бедрена кост
са довели на пострадалата „трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая над 6 месеца); получените
закрити диафизарни фрактури на лъчевата и лакетната кости на дясната
предмишница, са причинили на ищцата- „трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни" (в случая около 4
месеца); претърпените мекотъканни увреждания: контузии и охлузвания на
носа и тилната област на главата, разкъсно-контузна рана на десния долен
очен клепач са причинили „разстройство на здравето неопасно за живота".
Ищцата е получила спешна медицинска помощ веднага след ПТП в болнично
заведение. Постъпила е в тежко състояние, гранично с травматичен шок,
затова е приведена в шокова зала. По спешност са извършени множество
изследвания и консултации. Извършени са хирургична обработка на раната на
очния клепач, а под обща анестезия е извършено спешно наместване на
изкълчената дясна тазобедрена става, а кракът временно е бил поставен на
екстензия. Счупената дясна предмишница е била временно обездвижена с
гипсова имобилизация. Впоследствие е претърпяла първа костна операция на
15.03.2016г., когато под обща анестезия е било извършено открито наместване
на лактната и льчевата кост на дясната предмишница, костна пластика и
стабилизране на костните фрагменти с LSP-метални плаки и винтове.
5
Продължена е била медикаментозната терапия като допълнително е била
включена антибиотична и антикоагулантна терапия. Оперирана е за втори път
на 23.03.2016г., когато е извршена открита репозиция на счупената шийка на
дясната бедрена кост и стабилизирането и с вътрешна фиксация. Изписана е
от болницата на 30.03.2016г. като лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна и
обезболяваща терапия. В периода от 10.08.2016 г. до 17.08.2016г. ищцата е
провела стационарна рехабилитация. В продължение на първите 3,5 месеца
ищцата е повеждала лечението си на постелен режим поради това, че не е
трябвало да стъпва на оперирания десния долен крайник, а не е можела да се
предвижва и с помощни средства (патерици) поради това че десният горен
крайник също е бил опериран. През посоченият 4-месечен период ищцата не е
можела да се грижи за себе си и да се обслужва самостоятелно в ежедневието,
затова през този период е имала нужда от помощ от трети лица. В областта на
горния, десен очен клепач има остатъчен белег от получената рана с дължина -
2 см. и друг на челото над дясното око - 4 см., с видим кожен ръбец. На
дясната предмишница има остатъчни белези от извършените операции с
размери: по външната страна 14см на 0,5см. и по вътрешната страна - 12см. на
0,5см. - трайни по вид с ръбци, които не могат да бъдат премахнати при
пластична операция. Движенията на дясната лакетна става и дясната киткова
става вече са в плен обем и сила. Все още не са извадени металните синтези от
зарасналите кости. В областта на да дясната тазобедрена става има остатъчен
белег от извършена операция по повод счупената бедрена шийка с размери:
16см. на 0,4см. Счупената бедрена шийка е зараснала окончателно.
Движенията на дясната тазобедрена става са вече почти в норма. Видно от
последното рентгеново изследване на горния ръб на ацетабулума има
начеващи артрозни изменения, както и леко изразена халтавост на ставата.
При измерване десният крак е със скъсяване около 1-2 см., което води до леко
накуцване на ищцата. В тази връзка, за компенсиране на това скъсяване тя
носи стелка в дясната си обувка. Това скосяване след време може да се отрази
негативно върху поясната част на гръбначния стълб с явяващи се периодични
болки. Към момента на изготвяне на експертизата пострадалата се предвижва
самостоятелно с леко накуцваща походка надясно. От заключението съдебно-
медицинската експертиза се установява също така, че към момента на ПТП
водачът Л. Л. Е. е управлявал л .а. с наличие (концентрация) на етилов алкохол
в кръвта му - 1,9 %о (промила). Установената концентрация - 1,9 % (промила)
алкохол в кръвта представлява „средна степен на алкохолно опиване".
Проявите лица намиращи се в средна степен на алкохолно опиване се
установяват следите негативни последици: емоционална нестабилност,
начално нарушение на координацията. Най често при тях липсва критичност,
имат влошаване на мисловната дейност, речта им е променена (говорят с
висок тон, парадират), имат забавени реакции при извършване на някакви
движения, често рязко променят движението по време на управлението на
МПС и не оценяват средата при внезапно възникнали промени и опасности.
6
Съгласно обясненията на вещото лице в о. с. з. тези прояви са забележими от
околните, ако са по наблюдателни. Съгласно заключението по приетата
съдебно-медицинска експертиза, както и съгласно заключението по приетата
съдебно-автотехническа експертиза, при ПТП-то ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, при наличен такъв на мястото и в автомобила.
Травматичните увреди са получени в резултат от внезапното политване на
тялото и напред след удара, най вероятно в лява предна седалка. Получила е
силен удар в областта на дясно коятно, като интензитета на удара се е
пренесъл по хода на дясната бедрена кост, което е станало причина да получи
изкълчване на дясна тазобедрена става и фрактура на бедрена шийка.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза, се установява, че
вследствие ПТП-то при ищцата е било налице трайно негативно повлияване
върху общото й психично и социално функциониране. Непосредствено след
инцидента е налице краткотрайно и интензивно негативно преживяване с
характеристики на остра стресова реакция, след това преживяването е
доминирано от силни отрицателни емоции на уплаха, чувство за нарушен
телесен интегритет и страх от инвалидизация, неудобство и притеснение,
соматично страдание (продължителни и интензивни болки). В началната фаза
на възстановяването (около месец) са били чести негативните емоционални
състояния. В следващите 6 месеца с напредване на оздравителния период са
били изявени потиснато настроение, песимистични проекции за бъдещето,
социална изолация и неудобство в контактите. Към момента продължават да
са налице тревожност и несигурност, страх от возене в кола и други ситуации,
притеснения относно нарушената функционалност на крака.
Въззивният съд кредитира също обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи и личен преглед на
пострадалата, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Ю. И.
А. и К. М. З. (майка на пострадалата).
От свидетелските показания на Ю. И. А. се установява, че същият при
ПТП-то бил пътник в л.а. марка „Мерцедес“. Седял на задна седалка, вляво от
ищцата. При ПТП-то свидетелят бил без предпазен колан. Не видял дали
ищцата е с колан. Преди да се качат в колата всички били в заведението
„Коко“. Свидетелят, С. и ищцата употребили алкохол. С водачът на
автомобила Л. Л. Е. се запознал същата вечер, за пръв път. Той не бил с
тяхната компания вечерта. Бил познат на Е. и С.. Някой предложил Л. да ги
закара и всички се качили в колата. Не му направило впечатление нещо в
походката на Л., докато отивали към колата. Докато се возили някой казал, че
Л. кара много бързо.
От свидетелските показания на К. М. З. се установява, че същата
разбрала за ПТП-то по телефона и веднага отишла в болницата. Там намерила
7
ищцата в потресаващо състояние. Оперирали я два пъти, правила и
рехабилитация около месец. Правила упражнения и в къщи, сама. Не можела
да стане от леглото в болницата и месец след това. Всичко правела в леглото.
Била абсолютно неподвижна. Ползвала инвалиден стол, който е и тоалетен.
Преди инцидента ищцата работела в един склад, но за шест месеца след това
не работела. Започнала работа чак след година. Започнала да се храни сама
три месеца след инцидента. Първо ядяла пасирана храната, защото имала
счупени дъвкателни зъби. Имала големи болки и била почти непрекъснато на
обезболяващи около 6 месеца. И сега я боляло при промяна на времето. Рядко
я посещавали приятели. Тя отказвала да излиза. Приятелят и, с когото живеели
заедно, скоро след инцидента я напуснал окончателно. Според свидетелката,
защото бил отвратен от грижите, които се полагали за нея. Имала големи
затруднения с придвижването, защото и ръката и била счупена и не можела да
се движи с патерици. След четири месеца започнала да се движи с патерици.
Подтискало я, че единият и крак е по къс от другия, което продължавало и до
момента.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства. Освен това
субективните възприятия на свидетелката К. М. З. за последиците от
увреждането върху ищцата - изживените от нея болки и страдания са
непосредствени.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – първата половина на 2016 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
8
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв.
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди при причиняване на неимуществени вреди, независимо
от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – първата
половина на 2016 г., и наложилите се морални норми в обществото, самият
механизъм на причиняване на увреждането; респективно съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания (луксация на дясната тазобедрена става в
счетание с фрактура на шийката на дясната бедрена кост, закрити диафизарни
фрактури на лъчевата и лакетната кости на дясната предмишница,
мекотъканни увреждания: контузии и охлузвания на носа и тилната област на
главата, разкъсно-контузна рана на десния долен очен клепач), на
пострадалата на възраст - 20 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от нея болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 120 000 лв. САС, при
съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт,
че при настъпване на процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла
силен стрес и уплаха. Същата е постъпила в болнично заведение в тежко
състояние, гранично с травматичен шок, затова е била приведена в шокова
зала. Освен това видно от заключението на съдебно-психологическата
експертиза е, че вследствие ПТП-то при ищцата е налице трайно негативно
повлияване върху общото й психично и социално функциониране.
Непосредствено след инцидента, с характеристики на остра стресова реакция,
след това в периода на възстановяване се наблюдават силни отрицателни
емоции и чести негативни емоционални състояния, изявено потиснато
настроение. И към момента на изготвяне на заключението продължават да са
налице тревожност, несигурност и страх. Няма как да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че при пострадалата са останали трайни увреждания - белези
в областта на горния, десен очен клепач и челото с видим кожен ръбец, белези
на дясната предмишница от вътрешна и външна страна, както и в областта на
дясната тазобедрена става, които са трайни, загрозяващи и не могат да бъдат
премахнати с пластична операция. Движенията на дясната тазобедрена става
са почти в норма, но на горния ръб на ацетабулума има начеващи артрозни
9
изменения, както и леко изразена халтавост на ставата. Налице е скъсяване
на десният крак с около 2 см., което води до походка с накуцване на
ищцата в дясно и е предпоставка за поява на периодични болки в
поясната част на гръбначния стълб, поради неравномерното
натоварване. От друга страна размера на дължимото обезщетение, както вече
беше посочено, следва да бъде съобразено обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие – първата половина на 2016 г., което не е осъществено от
първоинстанционния съд и е довело до определяне на завишен размер на
обезщетение. С оглед на всичко гореизложеното, въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди
в резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от 120 000 лв.
Видно от представените към исковата молба фактури и касови бележки
е, че ищцата е доказала извършени разходи за лечението си в размер на 4480
лв. Лисват представени доказателства за извършени от пострадалата разходи
над тази сума до пълния претендиран размер на обезщетение за имуществени
вреди от 6800 лв. И въз основа заключението по приетата съдебно-медицинска
експертиза въззивният съд приема за доказан по основание предявеният иск за
имуществени вреди, настъпили като пряка последица от ПТП, до
установеният размер от 4480 лв., заплатени за оперативни консумативи,
потребителска такса и медикаменти. За останалата част не са представени
доказателства – касови бележки или фактури за закупени лекарства или за
заплатено лечение на получените увреждания.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това
на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014
10
г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
Обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано
възражението за съпричиняване в частта, че качвайки се в автомобила на лице,
което е употребило алкохол, което и е било известно, ищцата сама е поставила
себе си в риск. Видно от свидетелските показания на Ю. И. А., че
пострадалата не е познавала преди инцидента виновния водач и не е седяла на
една маса с него в заведението преди да се качи в неговата кола. От друга
страна от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че водачът Л. Л. Е. е управлявал л. а. с наличие (концентрация) на етилов
алкохол в кръвта му - 1,9 промила, което представлява „средна степен на
алкохолно опиване" и е напълно възможно лице, което не го познава да не
разбере за неговото пияно състояние.
В разглеждания случай безспорно е, че при настъпване на ПТП
пострадалата е пътувала в л. а., като пътник на задна седалка в средата, без
поставен обезопасителен колан. В резултат на липсата му тялото и е полетяло
напред при ПТП, ударило се е в предна, лява седалка и за нея са настъпили
най – тежките травматични увреждания - луксация на дясната тазобедрена
става в счетание с фрактура на шийката на дясната бедрена кост и съответно
мекотъканни увреждания: контузии и охлузвания на носа и тилната област на
главата, разкъсно-контузна рана на десния долен очен клепач. Поставеният
обезопасителен колан би предотвратил тези травми, поради което в
разглеждания случай е налице в тази насока съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Действително е хипотетично възможно при поставен
обезопасителен колан да настъпят други различни травматини увреждания, но
те не биха били толкова сериозни. Няма как хипотетичната възможност за
избягване на друг вид травми при поставен обезопасителен колан да изключва
съпричиняването в случая. Ето защо е правилно заключението на първата
инстанция за наличието на такова. Неправилно обаче е определен завишен
негов размер – 50 %.
Съгласно установената практика на ВКС - решение № 60126 от
19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1999/2020 г., I т. о., решение № 15/19.02.2020 г.
по т. д. № 146/2019 г. на ВКС, ІI т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. №
3871/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008
г. на ВКС, II т. о., и др., при определяне на степента на съпричиняване
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. В случая
първоинстанционният съд не е съобразил конкретните обстоятелства, при
които е настъпило произшествието, като не е извършил необходимата
съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една
страна, и това на ищцата, пътувала в управлявания от него автомобил.
Решаващият извод за приноса на пострадалата е мотивиран с данните от
заключенията на съдебно – медицинската и автотехническата експертиза
относно възможността за намаляване на травмите при поставен предпазен
11
колан, без да се отчетат заключенията на експертизите в цялост и по –
специално данните относно механизма на процесното ПТП, поради което не е
обосновано определеното от съда съотношение на приноса на ищцата и този
на виновния водач за настъпилите увреждания. Обстоятелството, че причина
за настъпване на процесното ПТП е виновното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача Л. Л. Е., - чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
който след употреба на алкохол, при превишение на разрешената скорост,
движейки се с посока бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Цветан Лазаров“,
срещу бл. 284, напуснал пътното платно надясно и с педната част на
автомобила се блъснал в метален електрически стълб на улично осветление,
води до извод, че необосновано е прието съпричиняване от страна на ищцата в
размер на 50%. При процесните фактически данни приносът на ищцата за
настъпване на вредоносния резултат не може да бъде приравнен на приноса на
предизвикалия ПТП-то водач, поради различната тежест на техните
нарушения. При преценка и съпоставката на поведението на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, с това на
пострадалата се налагат извода, че приносът на пострадалата за настъпилите
вследствие на процесното ПТП вреди е значително по-малък от приетия от
първата инстанция и следва да бъде определен на 20%, а не на 50%. С оглед
така определения принос на пострадалата в размер на 20%, дължимият размер
на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 96
000 лева, а за имуществени възлиза на 3 584 лева. Поради изложено
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 90 000 лева за следва да
се завиши с още 6 000 лева, а за имуществени вреди с още 1344 лева.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада частично с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, въззивната жалба на Н. Н. Р. е частично
основателна, а на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е изцяло неоснователна, като
обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за
сумите съответно от 6 000 лева за неимуществени вреди и 1344 лева за
имуществени и потвърдено в останата обжалвана част.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на Н. Н. Р. следва да бъде
присъдено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, което
е под претендирания размер от общо 8600 лева и е съобразно с уважения от
въззивната й жалба, не високата правна и фактическа сложност на делото,
решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и това че във
въззивното производство не са събирани доказателства. Предвид
неоснователността на въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД в нейна полза
не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба на Н. Н. Р. решение №260001/02.01.2024 г.
по гр. д. №3315/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с което са
отхвърлени предявените искове от Н. Н. Р., ЕГН **********, срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, с ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, за сумата над присъдените 90 000 лева до сумата от 96 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата на
присъдените 2240 лв. до сумата от 3 584 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 13.03.2016
г., причинено виновно от Л. Л. Е., ЕГН **********, при управление на л.а.
марка „Мерцедес“, модел МЛ 270 ЦДИ , с peг. № ********, чиято отговорност
била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, по застрахователна полица № BG/22/116000360433,
валидна до 18.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 02.03.2021 г., до окончателното им изплащане, като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на Н. Н. Р.,
ЕГН **********, сумата от още 6 000 лв. или общо 96 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от още
1344 лв. или общо 3 584 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 13.03.2016 г., причинено
виновно от Л. Л. Е., ЕГН **********, при управление на л.а. марка
„Мерцедес“, модел МЛ 270 ЦДИ , с peг. № ********, чиято отговорност била
застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, по застрахователна полица № BG/22/116000360433, валидна
до 18.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
02.03.2021 г., до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана от страните част решение
№260001/02.01.2024 г. по гр. д. №3315/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, с която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, е осъдена да заплати на Н.
Н. Р., ЕГН **********, сумата 90000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 2240 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
02.03.2021 г., до окончателното им изплащане, съответно е отхвърлен иска за
неимуществени вреди за сумата над 96000 лв. до общо претендиралите
180000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и е
отхвърлен иска за имуществени вреди над сумата от 3 584 лв. до общо
претендиралите 6800 лв., ведно със законната лихва върху главниците считано
от 02.03.2021 г., до окончателното им изплащане.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ИЗМЕНЯ решение №260001/02.01.2024 г. по гр. д. №3315/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на Н. Н. Р.,
13
ЕГН **********, сумата от 3359 лв., представляващи сторените съдебни
разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н. Н. Р., ЕГН **********, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
с ЕИК *********, сумата от 364 лв., представляващи сторените съдебни
разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на Н. Н. Р., ЕГН **********, сумата
от 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред Софийски апелативен съд съобразно
изхода на делото пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Л. Л. Е., ЕГН **********, в
качеството на трето лице помагач на страната на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14