РЕШЕНИЕ
№ 2878
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110202129 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. И. И., ЕГН **********, чрез адв. С. Е. С. от САК, против
Наказателно постановление № 23-4332-029912/08.12.2023г., издадено от Началник група в
СДВР, ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно- издадено от
некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон. Навеждат се твърдения, че обжалваното НП не
съдържа всички изискуеми по закон реквизити- липсват посочени доказателства, които
потвърждават твърденията в НП. Твърди се, че посоченото в НП нарушение не е извършено.
Твърди се, че на жалбоподателя не му била предоставената възможност да бъде изследван с
доказателствен анализатор, каквото желание е имал, което било в нарушение на Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотично вещества или техните аналози. Посочва се, че процесното НП е
издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН, тъй като констатациите в него не
отговарят на обективната действителност, а също така според жалбоподателят актът страда
от вътрешни противоречия. По изложените съображения се прави искане атакуваното НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание от 10.04.2024г. жалбоподателят Х. И. И., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. С. С., който пледира за отмяна на наказателното
постановление по аргументите в жалбата. В допълнение изтъква, че в хода на съдебното
следствие не се установява еднозначно фактическата обстановка. Поддържа искането за
1
присъждане на разноски и представя доказателства за извършването на такива от
жалбоподателя.
Наказващият орган - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на
жалбата. На 18.04.2024г. с Вх. № 130017, извън процесуалните срокове, са входирани
писмени бележки от Началник група при ОПП- СДВР, чрез пълномощника му гл. юрк. Б С.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 05.11.2023г. около 05:15 ч. жалбоподателя Х. И. се намирал в гр. София.
Управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № , собственост на „Порше Лизинг БГ“
ЕООД с Булстат № , движейки се по бул. „Рожен“, с посока от ул. „Генерал Никола Жеков“
към ул. „Йордан Хаджиконстантинов- Джинот“. На бул. „Рожен“ до №19 автомобилът бил
спрян за извършване на полицейска проверка от свидетеля Л. и колегата му Б С М,
полицейски служители при 02 РУ-СДВР. По време на проверката на последните направило
впечатление, че проверяваното лице лъхало на алкохол и проявявал признаци на алкохолно
опиянение, което ги провокирало да извикат патрулен автомобил и да му направят проверка
с алкотест -дрегер. За съдействие бил изпратен екип на ОПП СДВР, с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARВА- 0144, но след неколкократен инструктаж за
тестване с устройството, жалбоподателя направил многократни неуспешни опити, при които
не бил отчетен някакъв резултат. Техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер ARВA 0144 било преминало успешно последваща проверка в "Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери" на 06.11.2023 г.
Жалбоподателя отказва да бъде тестван, поради което му бил издаден талон за медицинско
изследване в УМБАЛ „Св. Анна“ с № 0150527/05.11.2023г. и срок 45 мин. Талонът бил
придружен от осем броя холограмни стикери, първият от които бил залепен на екземпляра
на талона, предназначен да се приложи към АУАН, а останалите 7 броя стикери били
приложени към екземпляра от талона, предоставен на водача. Талонът бил връчен на
жалбоподателя на 05.11.2023 г. в 06:30 часа. Няма данни лицето да се е явило в лечебното
заведение за изследване и по този факт не се спори.
Свидетелят Л. му съставил и АУАН серия GА № 706284/05.11.2023 г., в който описал
времето, мястото и обстоятелствата относно констатираното нарушение на чл. 174, ал. 3,
пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Б.. Жалбоподателят
подписал съставения АУАН без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения
срок.
Била издадена и връчена Заповед №160/05.11.2023г. на 02 РУ СДВР, с която на Х. И.
И., на основание чл. 172, ал.2, т.3 от ЗДвП му било наложено временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, която е обявена за нищожна с Решение №1603 от
12.03.2024г. на АССГ, 3-то отделение, 8 състав.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушенията и дадена правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, Началник Група в СДВР, ОПП СДВР издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на И. глоба в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
2
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите Л. и Б., и писмени - талон за медицинско изследване №
0150527/05.11.2023 г.; Заповед №160/ 05.11.2023г. за ЗПАМ, справка-картон на водач;
заповед № 513з-4576/01.06.2022 г.; заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г.; заповед № 8121к-
14531/23.11.2023 г., заповед 8121з-1632/02.12.2021г., писмо вх. №100879/ 27.03.2024г. на 02
РУ СДВР, копие на Протокол Рег. №3286р-55992/ 06.11.2023г., талон от квитанция Серия А-
12 №431211, писмо Вх. №104547/ 29.03.2024 на 02 Ру СДВР, ведно с приложение, писмо вх.
№111471/ 04.04.2024г. на ОПП СДВР, както и всички други писмени документи,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и
отказа на жалбоподателя, след многократни опити, да бъде изпробван за употреба на
алкохол съответното техническо средство, се установяват еднопосочно посредством
показанията на свидетелите Николов и Младенова, издадения талон за медицинско
изследване и издадената заповед за ПАМ. Показанията на полицейските служители са
обективни и в корелация с писмените доказателства, предвид което съдебният състав ги
прецени като достоверни и ги кредитира в цялост, намирайки релевантните по делото факти
са изяснени в пълнота.
Материалната компетентност на свидетеля Николов по съставяне на АУАН и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на наказателното
постановление следват съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях
правомощия, предоставени им по силата на заповед № 513з-4576/01.06.2022 г., заповед №
8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на санкционираното
лице. Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му
в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени
съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити, като възраженията в
съответната насока са неоснователни.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, два от които са
именно отказ за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата на
алкохол, и отказ за тестване с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози от страна на водач в процес на управляване на
моторно превозно средство, като и в двата случая е без значение дали съответният водач е
обективирал или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване. Предвид това
неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че фактическото описание на
нарушенията е неясно и не позволява на жалбоподателя да разбере за какво е ангажираната
административнонаказателната му отговорност.
Останалите релевирани възражения също са неоснователни. Допуснато нарушение в
процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. не се констатира, доколкото не се спори е, че И.
3
не е дал кръв за изследване. В приложения талон за медицинско изследване жалбоподателят
не се е подписал срещу предоставения му избор за метод на изследване, поради което
контролния орган е определил метода на изследване.
Съгласно текста на чл. 2, ал.1 от посочената Наредба, при извършване на проверка за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен
ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал.2 на
същия член е записано, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава. От доказателствата по делото се установява, че лицето не е спазвало
стриктно указанията на органите на реда при извършването на теста, а също така от
изложеното в свидетелските показания може да се направи извод, че физическото състояние
на лицето не е позволявало извършването на проверка с техническо средство или тест и
законосъобразно му е издаден талон за медицинско изследване. Съдът счита, че наведените
от жалбоподателя съждения, че същия не се чувствал физически добре, са вид защитна теза
и не са основание същия да не изпълни дадените му указания за медицинско изследване,
още повече, че същия е изпратен в медицинско заведение, където е можело да му се окаже и
медицинска помощ.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. В настоящия случай жалбоподателят е
имал особеното качество "водач" на МПС, възведено в дефинитивната норма на § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП, тъй като в процесното време е управлявал пътно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване. Въз основа събраните в хода на
производството доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в
АУАН и НП време и място жалбоподателя И., като водач на МПС, след многократни
неуспешни опити е отказал извършването на проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. С тези свои отделни действия И. е осъществил от
обективна страна нарушение на предложение 1 от състава на разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП. При извършването му той е действал с пряк умисъл като форма на вината, доколкото
в качеството на водач на МПС не изпълнил дадените му указания и съзнателно е отказал
извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
което задължение му е изрично вменено с инкриминираната законова норма.
В конкретната ситуация поради наличие на отказ от подлагане на тест с техническо
средство за алкохол, проверяващият полицейски служител е пристъпил към оформяне по
указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец,
съгласно Приложение №1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като е вписал в него
обстоятелствата съобразно Наредба № 1/19.07.2017 г. мястото, където следва да се извърши
медицинското изследване, определено съгласно чл. 11 от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока
за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил
е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на
нарушителя. Въпреки това следва да се отбележи, че обстоятелството дали е съобразен
изборът на лицето за провеждане на допълнително изследване чрез доказателствен
анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е съобразен часовият интервал, в
който се указва посещение в съответното болнично заведение или структура на МВР за
целта, дали са връчени всички стикери, прилежащи към талона за изследване в случая са
ирелевантни, доколкото в тази си част разпоредбите на горецитирания подзаконов
нормативен акт не са относими към хипотезата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разглежда
единствено отказа на водача да се подложи на съответен вид изследване. Поради
4
изложеното и доводите на въззивника в съответния аспект са изцяло неоснователни. Не се
споделят и възраженията, свързани с неизправност на процесното техническо средство,
доколкото на първо място това твърдение не намира подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът намира, че при заложената в закона алтернативност в способите за доказване на
концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества или техни
аналози отказът от приложение на който и да е от тях изпълва състава на административното
нарушение. Неявяването на лицето за медицинско изследване е нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, който императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат изпробвани за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози с техническо средство с
налагане на глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управляват
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, с оглед на което наложените на И. наказания
са правилно индивидуализирани в регламентирания от закона абсолютен размер.
Основания за приложение хипотезата на маловажен случай не подлежат на изследване,
предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова
следва да бъде потвърдено в цялост. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Респективно присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не се
дължи.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в
полза на въззиваемата страна, която не е поискала своевременно присъждането на такива,
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-029912/08.12.2023 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Х. И. И. за
извършено две нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5