РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Петрич, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200825 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.-А.-20**“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № *, представлявано от управителя А. М.
П., против Наказателно постановление № 21-0000332 от 14.05.2024 г. на
Началника на ОО „АА“ гр. Благоевград, с което на дружеството
жалбоподател, за административно нарушение по чл.11б, изр.1 от Наредба №
37 от 02.08.2002 г. на МТС, на основание чл.178б, ал.7, предл.1 от Закона за
движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт, тъй като изложената фактическа обстановка не отговаря
на действителността и не е извършено нарушение. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
1
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от адвокат
А. Б., която поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи за
незаконосъобразност на акта, като моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира съдебни разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител
по делото, но в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда,
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно
и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Прави се възражение
за прекомерност на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.
За ТО – Петрич към РП – Благоевград, призовани в качеството на
заинтересована страна, представител не се явява и не изразява становище по
жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протоколите от проведените заседания, разпитани са свидетелите Е. А. Г., С.
Х. Г. и А. Д. Я..
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа стрА. следното:
Безспорно се установи по делото, че на 24.04.2024 г. около 14:15 часа в офиса
на учебен център „Б.-А.-20**“ ЕООД в гр. П., ул. „Р.“ № *, служителите на РД
„АА“ гр. София – свидетелите Е. А. Г. и С. Х. Г., след направена на 19.04.2024
г. в ООАА – Благоевград справка в информационната система „Regix“ за
актуално състояние на трудовите договори установили, че от 10.03.2024 г.,
дружеството - жалбоподател не е назначило на трудов договор технически
сътрудник, след като на 09.03.2024 г. бил прекратен трудовия договор на Ц. В.
К., заемала посочената длъжност до момента до посочената дата. В хода на
проверката, проверяващите установили, че учебният център притежава
2
Разрешение № 3906 за извършване на обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на
ОО „АА“ – Благоевград област. Установили още, че в учебния център за
периода от 10.03.2024 г. до деня на проверката не е имало назначен по трудов
договор технически сътрудник. Нарушението е установено след извършена
справка в регистъра на информационната система „Regix“ на НАП за
актуалните трудови договори към 19.04.2024 г.
За така установеното нарушение, на 24.04.2024 г. актосъставителят Е. А. Г., в
присъствието на свидетеля С. Х. Г., съставил на дружеството жалбоподател
Акт за установяване на административно нарушение № 343380, в който
отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.11б, изр.1 от
Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на управителя на дружеството – А.
М. П., ЕГН **********, която в графа обяснения и/или възражения по акта, е
отразила, че поради заминаване за чужбина на досегашния технически
секретар и поради ниското заплащане не е имало кандидат, а на 09.03.2024 г.
управителят на фирмата е назначен да съвместява двете длъжности.
Въз основа на така съставения акт, на 14.05.2024 г. Началникът на ОО „АА“ -
Благоевград издал и обжалваното НП № 21-0000332, в което възприел изцяло
изложената в акта фактическа обстановка, като за описаното административно
нарушение по чл.11б, изр.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, на
основание на основание чл.178б, ал.7, предл.1 от ЗДвП, наложил на
дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
НП не е връчено на жалбоподателя, като видно от приложените по делото два
броя известия за доставяне от 15.05.2024 г. и от 09.07.2024 г., същото е върнато
като непотърсена пратка. Дружеството-жалбоподател разбрало за издаденото
срещу него НП при справка в информационната система на НАП.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са
разпитани А. Д. Я., актосъставителят Е. А. Г. и свидетелят по акта С. Х. Г..
Свид. А. Я. изнася, че работи като ръководител учебна дейност в дружеството
жалбоподател от 2013 г. до настоящия момент. Твърди, че бил извикан когато
проверяващите пристигнали в офиса на фирмата, като същият им обяснил, че
3
предишният технически сътрудник напуснал и имало издадена заповед
управителя на фирмата да съвместява и двете длъжности. Излага твърдения,
че техническият сътрудник напуснал на 09-ти март и веднага пуснали обява за
работа, както и пуснали заповед управителят да съвместява и двете длъжности
– управител и технически сътрудник. Посочва, че първоначално
проверяващите след разговор по телефона казали, че нямало на база на какво
да съставят наказателно постановление, но след около пет-десет минути
получили обаждане, след което заявили, че трябва да съставят акт, тъй като
техническият сътрудник нямал трудов договор. Сочи, че били в очакване
наказателното постановление да излезе в рамките на месец, но такова не им
било връчено и след пет-шест месеца получили покА. от НАП да заплатят
доброволно санкцията по издаденото наказателно постановление или тя ще
бъде принудително събрА.. Излага, че никой не е получавал наказателното
постановление, че управителят на фирмата е всеки ден в офиса, но същата не е
получавала или подписвала нищо. Посочва, че към настоящия момент
формално има лице на трудов договор, но по принцип никой не се хващал да
работи, защото работата била два пъти седмично по два часа. Своевременно
след прекратяването на трудовия договор на предишния технически
сътрудник пуснали обява за работа, но никой не идвал, нямало желаещи и
затова пуснали заповед управителят да съвместява и двете длъжности.
Свид. Е. Г. посочва, че на 24.04.2024 г. в офиса на фирмата съставили акт
затова, че от 09.03. до момента на съставяне на акта нямало назначен
технически сътрудник в учебния център. При съставянето на акта присъствал
управителят на дружеството, на когото връчили акта и същият се подписал.
Заявява, че установеното нарушение било единствено след направена справка
на 19.04.2024 г. от системата на ИИ „АА“ София, „Реджикс“ за актуални
трудови договори. Не може да посочи дали имало възражения, но казали, че
предишният сътрудник бил освободен на 09.03 и от 10.03. до съставянето на
акта приемат, че няма сътрудник.
Свид. С. Г. заявява, че на 24.04.2024 г. в седалището и адреса на управление в
гр. П. сред направена справка в системата „Реджикс“ за актуални трудови
договори извършили проверка в учебния център на дружеството-
4
жалбоподател, при което установили, че няма назначено лице като технически
сътрудник във фирмата от 10.03.2024 г., като такова имало до 09.03., когато
бил прекратен трудовият договор с другото лице. Посочва, че в хода на
проверката от управителя на фирмата не били представени документи, че
имало назначено друго лице като технически сътрудник. Изнася, че било
обяснено, че след съставянето на акта имали възможност да представят
обяснения или документи в потвърждение на това, че имало назначено друго
лице на тази длъжност. Сочи, че актът бил връчен и подписан, не може да
посочи дали имало написани обяснения, но изразили несъгласие с написаното
в акта. Излага твърдения, че наказателното постановление се издавало в
едномесечен срок от съставянето на акт, като се изпращало уведомително
писмо на фирмата или на нарушителя, ако е физическо лице, че има издадено
наказателно постановление и следва да отидат в офиса, за да го получат на
място. Заявява, че по пощата не се изпращат наказателни постановления, нито
актове, а само се уведомят, че наказателното постановление е издадено и
могат да си го получат, след което имат възможност да го обжалват.
По делото е представена Справка за актуално състояние на всички трудови
договори към 19.04.2024 г. от Регистър на уведомленията за трудовите
договори и уведомления за промяна на работодател. Същата установява, че
длъжността технически сътрудник при дружеството - жалбоподател е заемА.
от съответния служител за периодите, както следва: от 11.02.2016 г. до
15.09.2016 г. - Б. Я., от 20.08.2018 г. до 01.10.2018 г. - Б. Я., от 02.10.2018 г. до
07.12.2018 г. - Г. В. К., от 08.03.2022 г. - К. И. В., от 01.02.2024 г. до 09.03.2024
г. – Ц. В. К.
Приложени са и заверени копия от Списък към Разрешение № 3906, Заповед
за съвместяване на длъжността управител и технически сътрудник №
3/09.03.2024 г., информация за непогасени публични задължения и справка за
задълженията към 10.10.2024 г. на „Б.-А.-20**“.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
5
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Относно срока за обжалване съдът намира, че същият е спазен
поради липсата на надлежно връчване на НП, респективно невлизане в сила на
атакуваното НП.
По отношение на въпроса за допустимостта на жалбата в аспект на спазване
реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи допълнително следното:
Действително върху обжалваното НП е отбелязано, че следва да се счита за
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН от дата 31.07.2024 г.,
съответно е влязло в сила на 15.08.2024 г.
От изричния текст на чл. 58, ал. 2 ЗАНН следва, че за да се счита НП за
редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две предпоставки в
кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката
адрес и новият му адрес да не е известен.
От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице
първата предпоставка не е достатъчно пратката да не е потърсена на адреса, а
да се констатира, че лицето трайно е преустановило връзката си с него.
Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по
несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно,
но не по-малко от два пъти и то в различно време. По мнение на настоящата
съдебна инстанция и предвид събраните по делото писмени, а и гласни
доказателства тези условия не са налице. Съображенията в тази насока са
следните:
От приложената по преписката разписка – известие за доставяне е направен
опит на 31.07.2024 г. да се връчи екземпляр от процесното НП на седалището
и адреса на управление на дружеството, като пратката е върната с отбелязване
– непотърсена.
Очевидно е, че от представените по преписката доказателства, не се
установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което
изцяло незаконосъобразно се явява вписването, че НП следва да се счита
6
връчено и то от дата 31.07.2024 г.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна
практика, според която при преценка за срочност на жалбата:
- в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията
на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване
акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;
- при доказано от въззиваемата стрА. редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен
срок за обжалване на НП.
В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства
от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на
същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на
основание чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и
реда за издаване на разрешение за тяхното обучение на МТС, а съгласно чл.
189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбрА.та, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. По
делото е приложена Заповед № РД-08-107 от 29.02.2024 г. на Министъра на
транспорта и съобщенията за определяне на длъжностни лица от ИААА, които
7
да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен Началникът на областен отдел „Автомобилна администрация“.
Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията
на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното
връчване.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че за периода от 10.03.2024 г.
до 24.04.2024 г. не е имало назначен по трудов договор технически сътрудник,
тъй като на 09.03.2024 г. е прекратен трудовият договор на Ц. В. К. -
нарушение на чл. 11б, изр.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.
Съгласно цитираната разпоредба в редакцията й към процесната дата, в
учебния център трябва да има назначен по трудов договор технически
сътрудник.
Така посоченият от наказващия орган период, през който дружеството
жалбоподател не е имало технически сътрудник, не се подкрепя по какъвто и
да е начин от приложените по делото доказателства. Напротив, от
представената и приета по делото Заповед № 3 от 09.03.2024 г. се установява,
че същата длъжност е била съвместявА. от управителя на дружеството
жалбоподател. Следователно, не се доказва от представените по делото
писмени доказателства, че през визирания период дружеството жалбоподател
не е имало технически сътрудник. Факт е, че не е имало трудов договор, но
това е по причина издадената заповед за съвместяване на длъжността
управител и технически сътрудник поради липсата на лица, желаещи да
заемат тази длъжност. Очевидно няма как управителят на дружеството да
бъде назначен и на трудов договор, а липсата на кандидати за това се обяснява
с ниската заетост, респективно ниското заплащане. Горното налага извода, че
дори да се приеме, че формално в дружеството не е имало назначен на трудов
договор технически сътрудник, то горното, съпоставено със съвместяването
на тази длъжност от управителя и липсата на кандидати води до извод за
8
маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи, че актуалната редакция на сочената за
нарушена материална разпоредба на чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 3 от 2008 г., изм.,
бр. 77 от 2024 г., в сила от 12.12.2024 г.) е, че в учебния център трябва да има
технически сътрудник Едно и също лице не може да бъде преподавател и
технически сътрудник в един и същи учебен център. Т.е. отпаднало е
изискването технически сътрудник да бъде лице, назначено на трудов договор.
Наред с изложеното и като самостоятелно основание за отмяна на НП следва
да се посочи, че дружеството - жалбоподател е санкционирано на основание
чл. 178б, ал. 7, предл. 1 от ЗДвП, съгласно който за нарушения на изискванията
за провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство, за които не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер
500 лева.
При съпоставка на сочената за нарушена разпоредба и санкционната такава, се
констатира, че за да е приложима разпоредбата на чл. 178б, ал. 7, предл. 1 от
ЗДвП, следва да са нарушени изискванията за провеждане на обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, и то нарушението е необходимо да е в резултат на
неназначаването по трудов договор на технически сътрудник в учебния
център, т.е. предполага се извършване на обучение на кандидати в учебния
център, по време на което обучение, да са нарушени изискванията във връзка с
провеждането му.
В тази връзка, както в АУАН, така и в НП липсва изложение на каквито и да е
конкретни обстоятелства досежно извършвано обучение на кандидати в
учебния център по време на посочения период и същевременно, ако е било
извършвано обучение по време на процесния период, то по какъв начин
липсата на технически сътрудник в учебния център е довело до нарушение на
изискванията за провеждане на обучението на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. По делото също не се съдържат
доказателства, удостоверяващи провеждането на обучение на кандидат водачи
през посочения от наказващия орган период, през който учебният център не е
имал назначен по трудов договор технически сътрудник.
От всичко изложено следва обоснованият правен извод, че в АУАН и НП,
9
както и в преписката като цяло, не се съдържат каквито и да е данни, които да
установяват, че АНО при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател, е взел предвид съображенията на
последното касаещи заемането на длъжността технически сътрудник.
С оглед всичко изложено, съдът следва да постанови съдебно решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на
направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на оргА., издал отменения акт или
отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за производството по настоящето
дело. Искането е направено своевременно, представен е и съответният
документ - договор за правна защита и съдействие серия АВ № ********** от
14.11.2024 г. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в
минимално предвидения размер съгласно на Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнаграждение за адвокатска работа, както в редакцията й преди изм. и доп.,
бр. 14 от 18.02.2025 г.. Поради което същото се явява основателно и следва да
бъде уважено, като РД „АА“ - С., гр. С., ул.“В.“ № *, следва да бъде осъдено
да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
500.00 лева.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000332 от 14.05.2024 г. на
Началник ОО „АА“ – гр. Благоевград, с което за извършено нарушение по чл.
11б, изр. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, е наложена на „Б.-А.-
10
20** ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Р.“
№ *, представлявано от А. М. П., „имуществена санкция“ в размер на 500.00
/петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София,
да заплати на „Б.- А.-20**“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Р.“ № *, представлявано от А. М. П., сумата от 500.00
/петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11