РЕШЕНИЕ
№ 1263
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203021 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. А.
Е., ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Кузман Шапкарев" №
4, ет. 1, срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 4746848 издаден от ОДМВР Варна, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
същият е незаконосъобразен. Изтъква се, че възз. не е управлявал автомобил в района
на Варненска област, а той бил управляван от съпругата му. Именно това бил
декларирано и в приложената към уведомлението му декларация. Към декларацията
било приложено копие от свидетелството за управление, но органът издал ЕФ твърдял
обратното. Въпреки това, обаче, административно наказващият орган не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
На следващо място се сочи, че процесният електронен фиш не е връчен на възз. и
той не е запознат с него.
Сочи се, че липсват данни къде е било поставено измерващото устройство и в коя
част от пътя е измерена скоростта на автомобила.
1
Възз. счита, че процедурата по издаване на електронен фиш е неприложима в
случая. Законът определял мобилните АТСС, временно разположени на пътя като
такива, установяващи нарушение винаги в присъствието на контролен орган,
независимо, че са разположени на пътен участък. С оглед липсата на посочване в
разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП с какво АТТС може да се установи нарушението, на
още по-голямо основание, след като "в отсъствие на контролен орган" е отнесено
единствено към издаването на електронен фиш, както и с оглед нормативните
разпоредби, че мобилните системи установяват нарушение в присъствие на контролен
орган, независимо дали са прикрепени към превозно средство (движещо се или в
покой), или са разположени временно на участък от пътя, според жалбоподателя
следва извода, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е
недопустимо издаване на електронен фиш, и следва административно-наказателната
отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. С
тези и други аргументи се иска отмяната на ЕФ.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 4746848 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 14.04.2021 г. в 20:28 часа, в населено място- гр.Варна, по
бул.“Владислав Варненчик“, срещу ресторант „Комитово ханче“ в посока центъра на
града е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Мицубиши Аутлендър” с
рег.№ СВ8528СВ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/
№ ARH CAM S1 с №11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена
скорост 77 км./ч., като превишението е 27км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 23.04.2021г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-
Варна било установено извършеното нарушение.Впоследствие като собственик на
превозното средство бил установен възз.Б. Е.. Поради това още на 23.04.2021г. бил
издаден електронния фиш, с който на въззивника Е., като собственик на автомобила,
била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
2
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На 24.06.22г. Е. изпратил уведомление в Сектор ПП-Варна, придружено с
декларация, в които посочил, че не е управлявал автомобила при извършване на
нарушението описано в ЕФ. Посочил още имената, ЕГН и номера на СУМПС на
водача управлявал автомобила му. В уведомлението било записано, че се представя
СУМПС на водача. На 29.06.2022г. началникът на Сектор ПП-Варна преценил, че няма
да бъдат предприети действия по анулиране на ЕФ, тъй като към уведомлението и
декларацията на възз. липсвало копие от СУМПС на лицето извършило нарушението и
изпратил писмо до възз..
На 19.07.2022г. Б. Е. депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва
на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи
обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е
връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното
производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и
съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото
заседание. От друга страна от доказателствата по делото е видно, че към 24.06.2022г.
възз. е бил известен за съставения срещу него ЕФ, тъй като е депозирал пред Сектор
ПП на МВР-Варна молба и декларация относно управлението на МПС. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗДвП срокът за обжалване на
електронния фиш пред съда е 14-дневен и започва да тече от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша. От доказателствата по делото представени от полицията е видно,
че ОД на МВР-Варна не разполага с доказателства за датата на връчване на
3
съобщението, че се отказва анулирането на ЕФ. Ето защо и жалбата срещу него се
явява допустима и подадена в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за
управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 23.04.2021г.
т.е. осем дни след установяване и заснемане на нарушението, така че не е налице дори
индиция за нарушение на сроковете визирани в чл.34 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
14.04.21г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 23.04.2021г. /видно от
отбелязването в системата на МВР/. Оттук следва, че административнонаказателната
отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане
на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към
настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е
погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда
специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че
възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като
жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на
датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не
е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от
съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не
носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено
4
лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва
да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване
на нарушението – 14.04.2021г. и предвид датата на съставянето му /23.04.21г./ и датата
на връчването му /11.06.22г./ на наказаното лице, не е налице и индиция за
несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното
административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено
ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и
ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Е..
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговоростта на въззивника.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
5
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 14.04.2021г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя. Поради което и възраженията в жалбата не се споделят от настоящия
съдебен състав.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
6
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, преминала метрологичен контрол на
29.10.2020г., удостоверено с представени по административната преписка Протокол от
проверка №82-С-ИСИС/29.10.2020г. на БИМ от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126,
ведно с приложения, валидно до 07.09.2027г.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната
посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от
протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го
полицейският служител-Георгиев, е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 14.04.2021г. във времеви интервал 20:00.-23:00ч., гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ срещу ресторант „Комитово ханче“, като посоката н
движение на контролираните МПС е от АМ-2 /Хемус/ към гр.Варна. От приложената
към протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в горепосочения
участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя
/мобилна камера тип „тринога“/. Съставеният от полицейския орган въвел в
експлоатация АТСС протокол отговаря на всички изисквания на Наредбата и съдържа
изискуемите реквизити. Посочените в снимката координати 43.223471 27.867931
напълно отговарят на описаното в протокола от използване на АТСС местоположение.
При въвеждане на тези координати в интернет пространството /общодостъпно за
всички/ безспорно се локализира именно бул.“Владислав Варненчик“ в посока центъра
7
на гр.Варна- място посочено в ЕФ.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак,,
който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-31.01.2018г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Измерената скорост на движение на автомобила е 80 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
77км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч.. Следва да се посочи и че съдът не споделя възражението на възз., че нямало
знак, който да известява разрешената скорост или той не бил видим на повече от 100м.
В случая се касае за движение в населено място, в рамките на град Варна, като ноторно
известно е, че разрешената скорост на движение на МПС в рамките на населено място
е именно 50 км/ч, освен ако не е въведено по-голямо ограничение- правила за
движение, които следва да са известни на всеки правоспособен водач.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване определено от
АНО на 27км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.3 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 100 лева (сто лева ) в редакцията на разпоредбата действала към
момента на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
8
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № № 11743с9 било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 77км./ч. при ограничение от 50
км./ч. , в населено място –гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 27 км./ч. От наказаното лице не
са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е
извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на
снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че това е заснетата
скорост на процесния автомобил- на представеното снимково изображение ясно се
виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като
маркерите на изображението се пресичат върху автомобила. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Въпреки горното съдът намира, че неправилно АНО е определил нарушителя.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния
случай видно от справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с
което е извършено нарушението, е въззивникът Б. Е.. Съгласно разпоредбата на чл.188
ал.1, изр.2 от ЗДвП, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В случая след получаване на електронния фиш наказаното лице е подало до
административнонаказващия орган уведомление и декларация, в което е декларирало,
че не е извършило нарушението, както и че нарушението е извършено от Р.А.Е.а. В
декларацията е посочено и ЕГН, както и номер на СУМПС на Е.а, а в подадената до
Сектор ПП-Варна молба е посочено, че се прилага и СУМПС на нарушителя. Напълно
в духа на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС - въззивникът е понесъл тежестта за
установяване на водача на МПС. Същият, обаче, отново според изискванията на
закона, е посочил на кога е предоставено МПС, като е посочил както № на СУМПС,
така и ЕГН на нарушителя. Вместо да извърши разследване и да изиска информация
от посочената от собственика като извършител на процесното нарушение, при
положение, че са налични данни дори за ЕГН и номер на СУМПС, АНО е отказал да
анулира фиша, тъй като не било представено копие от свидетелството за управление
на МПС. Резонни са възраженията на въззивникът, че АНО е следвало да положи
усилие и да поведе разследване при така посочените фактически твърдения. Следва да
бъде посочено, че нито един български гражданин не би могъл да се сдобие
правомерно с копие от български личен документ на друг български гражданин/било
то и негов съпруг/, като изиска от него предаването на такова копие, което да използва
9
т.к. Законът за българските лични документи забранява това /чл.11 от същия закон/.
Вярно е , че процедурата разписана в ЗДвП изиска предоставяне на копие от СУМПС
на управляващия водач, което по смисъла на ЗБЛД е личен документ, копие от който
не следва да се предоставя на трети лица извън държавните институции, но пък този
правен парадокс е преодолим чрез провеждане на административно разследване от
компетентните за това административни полицейски органи. Изрично в уведомлението
до Сектор ПП-Варна въззивникът е посочил, че представя копие от СУМПС, но е
неясна причината поради която при липса на такова копие АНО не го е изискал
повторно от възз.. Нещо повече, в случай, че МПС се управлява от неправоспособен
водач, който не притежава СУМПС, то буди интерес как би била изпълнена
процедурата на ЗДвП. Наказващият орган е следвало да изиска допълнително
доказателства, ако е била налице неяснота относно вписаните в уведомлението и
декларацията факти, за да изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а не да
подхожда формално и да отказва анулирането на ЕФ. Следвало е да прояви активност
и със способите дадени му от закона, като контролен орган, да изиска обяснения от
въззивника и от посочената като водач на МПС. Като не е проявил никаква
процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по случая е допуснал
съществено процесуално нарушение.
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението, за което е издаден
електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, което обосновава извод за
неправилност на същия. В този смисъл е практиката на АС-Варна- Решение на АС-
Варна по к.адм. дело № 1024 по описа на съда за 2017г.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
10
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде отменен/, по
арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К№ 4746848 издаден от ОДМВР Варна, с който
на Б. А. Е., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11