Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Таня
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гр.
дело № 7504 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.П.В. срещу Решение № 8295/16.01.2017 г.,
постановено по гр. д. № 58835/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно и неправилно, моли се да бъде върнато за ново разглеждане
на първоинстанционния съд от друг състав, като се приеме, че е постановено при
нарушения на процесуалните правила.
Излагат се съображения, претендира се
присъждане на разноски и за двете инстанции.
Въззиваемата страна Х.М.Г. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена
без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от П.П.В.,
ЕГН **********, срещу Х.М.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.23,
ал.1 СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик, поради пълна трансформация на лични средства в имущество СИО, на
недвижим имот - Офис №5 (преустроен в амбулатория за ИППМП-стоматологична), находящ
се на първи етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. „**********, със застроена
площ от 22.80, състоящ се от една стая и сервизно помещение, при съседи:юг-
офис № 4, запад- двор, север- коридор, изток -коридор, заедно с 0,00752 % от
общите части на сградата и от Урегулирания поземлен имот, в който е построена
-УПИ -14,15, кв.30, по плана на гр.София, м.“Зона Г-14, ЦГЧ, целият с площ от
638 св.м., при съседи: ул.“Веслец“, Д.И.Г., наследниците на П.X.К., Х.Д., В.Б.и
В.П., представляващ съгласно кадастралната карта и кадастрален регистър,
одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.20 Юг. на Изпълнителния директор на АГКК,
съгласно Схема №15 0382501/23.10.2014г. на СГКК, гр.София, Самостоятелен обект
с идентификатор 68134.401.53.1.28, на едно
ниво, с предназначение на обекта за офис, находящ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.401.53, с административен
адрес гр.София, ул.“********, като неоснователен; оставил е без уважение
исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.
Във въззивната
жалба на наведени доводи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, като е лишил страната – ищцата от възможността да
участва в процеса и докаже своите твърдения с исковата молба, като е дал ход на
делото без ищцата да е била уведомена за съдебните заседания. Твърди се, че
Софийският районен съд, като е счел, че ищцата е уведомена по чл. 56, ал.2 ГПК,
неправилно бил приел, че за съдебно заседание на 14.11.2016 г. ищцата е редовно
уведомена и е дал ход на делото при тази нередовна процедура.
Съдът бил приел,
че ищцата е уведомена по чл. 56, ал.2 ГПК, което било процесуално нарушение,
тъй като разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК
следвало да се прилага за страните, които са редовно призовани и при
отлагане на делото не се призовават за следващото съдебно заседание, когато
датата му е обявена в заседанието.
Сочи се и че съдът дал ход на делото при
нередовна процедура по призоваването на ищцата за с.з. на 14.11.16 г. и на
12.12.16 г.
В с.з. на
10.04.2016 г. ищцата била представлявана от процесуален представител и поради
тази причина разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК следвало да бъде приложена само
за следващото съдебно заседание, а именно за заседанието на 04.07.2016 г.
Излагат се доводи, че законодателят ясно бил
изразил с императивна разпоредба - чл. 56, ал.2 ГПК, кога не следва да бъде
призовавана страната - само за следващото съдебно заседание.
След като на
заседанието на 04.07.2016 г. ищцата не се явила и не била представлявана, то за
съдебното заседание на 14.11.16 г. съдът не следвало да може да приложи отново
разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК, а е следвало да изпрати уведомление до ищцата
лично или поне до процесуалния й представител за с.з. 14.11.2016 г.
Отново за с.з. на
12.12.2016 г. съдът дал неправилно ход на делото, като приел, че процедурата по
призоваване на ищцата е редовна и е налице условията на разпоредбата на чл. 56,
ал. 2 ГПК без ищцата да бъде уведомена и за това заседание.
Твърди се, че СРС неправилно приложил
разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК и за двете заседания, тъй като тази разпоредба
ясно и изрично законодателят бил предвидил само за следващото заседание, когато
страните са редовно уведомени.
Единственото
уведомление за ищцата било за с.з. 11.04.2016 г. , редовно уведомена на
07.03.2016 г., поради и тази причина разпоредбата на чл. 56, ал.2 можела да се
приложи само за следващото заседание - 04.07.16 г.
Във въззивната
жалба се твърди и друго процесуално нарушение на първоинстанционния съд, а
именно била изключена от доказателствата по делото възможността за доказване
правоспособността на ищцата, като стоматолог и оттам, че процесният имот е
предназначен за упражняване на професията на ищцата.
Съдът не допуснал
доказателства относно съществуването на фирмата на ищцата, като едноличен
търговец за установяване на факта, че същото е послужило за изпълнение на
дейността на ищцата, като едноличен търговец-стоматолог с частна практика,
която се е осъществявала в процесния имот.
Излагат се доводи, че този факт, независимо,
че имотът с нот. акт № 80, т.2, рег.№4408, н.д. № 364/2001 г. на нотариус per.
№ 274 бил придобит на името на физическото лице, а не на едноличния търговец, подлежал
на доказване на общо основание и съдът не следвало да изключва от
доказателствата фактът на професионалната дейност, извършвана от ищцата в
процесния имот.
С определение от
27.02.2016 г. съдът бил приел и допуснал писмените доказателства, приложени към
исковата молба, които установявали преустройството на процесния имот в
стоматологичен кабинет и доказателства относно правоспособността на ищцата, но
в с.з. но 12.12.16 г. съдът неправилно ги изключил, като ирелвантни за спора и
не допуснал събирането на доказателства в тази връзка.
Излагат се и
доводи, че съдът неправилно бил изключил от доказателствата и не бил обсъдил
фактът, че имотът не е жилищен такъв и изрично е преустроен от съществуващ офис
в амбулатория за първична медицинска помощ - стоматологичен кабинет за
осъществяване на дейността на едноличния търговец.
Съдът не бил
обсъдил и фактът, че към момента на придобиване на собствеността на процесния
имот - 2001 г., макар и на името на физическото лице, ищцата е действала, като
едноличен търговец чрез фирма „Д.М.-П.В.” peг. по ф.д. № 1836/1999 г , т.730,
стр.130, като търговецът бил заличен едва към 2012 г., поради здравословни
проблеми на ищцата/епикриза/.
Тези доказателства
били в подкрепа на ищцата да докаже изключителната си собственост върху
претендирания имот не само при трансформация на лични средства, придобити от
родителите й, но и в частност с оглед предназначението на имота за упражняване
на нейната професионална дейност, като стоматолог.
Сочи се, че
изключването на тези доказателства от процеса ограничавало ищцата да докаже не
само вложените средства, но и насоката на придобиване на частния имот с лични
средства, който е бил за ползване лично от нея за упражняване на
професионалната си дейност. Излагат се и доводи във връзка с Тълкувателно
решение № 2/27.12.2001 г. на ВКС, по гр.д. № 2/2001 г., ОСГК с което било
прието, че е допустим иск на съпруга на едноличния търговец да предявява за
имотите включени в предприятието на едноличния търговец, независимо, че отделя
придобитото от едноличния търговец от СИО.
Излагат се доводи досежно поведението на процесуалния представител на ищцата - адв.
С., който макар и упълномощен, не се явявал на съдебни заседания, не уведомявал
ищцата и увредил интереса на същата, във връзка с което му била потърсена
отговорност пред Висшия адвокатски съвет
и Софийска адвокатска колегия, но съдът следвало да изпълни задълженията си за
уведомяване лично на ищцата и едва след това да даде ход на делото.
Твърди се, че
съдът бил изградил противоречиви мотиви относно факта дали процесният имот е
бил закупен за упражняване на търговска дейност, като едноличен търговец от
една страна, а от друга в с.з. на 14.11.16 г. съдът намерил за ирелевантно за
спора дали ищцата е регистрирана или не, като правоспособен стоматолог, с оглед
твърдението й, че имотът се ползва за упражняване на нейната професионална
дейност.
Наведените доводи
във въззивната жалба са неоснователни.
Видно от
материалите по първоинстанционното дело, ищцата се е представлявала от адвокат Е.С., който за
първото съдебно заседание на 11.04.2016 г. е призован с призовка, изпратена
29.02.2016 г., връчена на същия на 07.03.2016 г., като в съдебното заседание на
11.04.2016 г., същият е присъствал и е бил уведомен за датата на следващо
съдебно заседание за 04.07.2016 г. В случая следва да се има предвид, че
законът /чл. 39, ал. 1 ГПК/ приравнява връчването на представител на лично
връчване.
С оглед
разпоредбите на чл.56, ал.2 ГПК и чл.142, ал.3 ГПК („При отлагане на делото
съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по
делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.”) се налага извода, че макар
действащият ГПК да не е възпроизвел разпоредбата на чл.41, ал.6, изр.2 ГПК („За
останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на
производството”), то това задължение и понастоящем тежи за редовно призованите
страни, а неизпълнението му не съставлява процесуално нарушение. В обобщение –
неучастието на въззивницата в съдебните заседания на 04.07.2016 г., на
14.11.2016 г., както и на 12.12.2016 г., в което въззивният съд е дал ход на
делото и е приключил съдебното дирене и устните състезания, не се дължи на
допуснато от решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на
страните в производството, а на пропуск на самата страна.
Относно доводите,
че не били допуснати доказателства относно съществуването на фирмата на ищцата,
като едноличен търговец за установяване на факта, че същото е послужило за
изпълнение на дейността на ищцата, като едноличен търговец-стоматолог с частна
практика, която се е осъществявала в процесния имот, настоящият съдебен състав
намира и тези доводи за неоснователни. По делото пред първата инстанция се е
установило, че ищцата е придобила специалност „Стоматолог“, за което й бил
издаден Диплом за призната специалност №33435/3.06.1988г., издадена от
Министерство на народното здраве, Медицинска академия (л.11 от д.), както и че
с Решение №1/18.02.1999г., постановено по ф.д.№ 1836/1999г. бил регистриран ЕТ
с фирма „Д.- М.-П. В.“, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“********,
с предмет на дейност: диагностика,
профилактика и лечение на стоматологични заболявания, иглотерапия и лазерна
терапия, дистрибуция и лекарствени средства и стоматологични материали и други
дейности, незабранени от закона, като е представена и декларация за данъчна
регистрация на едноличния търговец, с БУЛСТАТ: ********, от 04.03.1999г (л.13
от д), като при служебната справка по чл.23, ал.4 ЗТР се е установило, че
търговецът не е пререгистриран по реда на ЗТР, а и по делото не е представено
актуално удостоверение за търговската регистрация на едноличния търговец,
издадено от съответния регистърен съд. В постановеното съдебно решение, Софийският
районен съд е обсъдил обстоятелството, че е останал недоказан довода, че
процесният имот е закупен за упражняване на търговска дейност, като едноличен
търговец и включен в предприятието на едноличен търговец. Видно от Нотариален
акт за покупко-продажба № 80, том II, per. № 4408, н.д. №364/2001г. на нотариус
Р.Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара по № 274, с район на действие
СРС, ищцата П.П.В.-Г. (каквото е било фамилното име на ищцата по време на
брака) не е участвала в сделката, като купувач в качеството си на ЕТ с фирма „Д.-М.-П.
В.“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“********, а по делото не
само, че липсват доказателства този имот да е част от активите на едноличния
търговец, но не се установява този едноличен търговец да е пререгистриран по
реда на ЗТР.
Служебно от
въззивния съд беше изискана информация от Българския зъболекарски съюз, като с
писмо от 02.04.2018 г., БЗС уведомява съда, че д-р П.П.В. е регистрирана на
16.06.1999 г. с рег. № *********, плащала е членски внос за 1999 – 2001 г.,
отчислена е от регистъра на СРК на БЗС
на 29.06.2004 г., с молба, вх. № 51/08.06.2004 г. поради непрактикуване като
лекар по Д.лна медицина. Независимо
от обстоятелството обаче, че към датата на покупката на процесния недвижим
имот, въззивницата е упражнявала дейност като стоматолог, това не променя
фактите по делото, че този имот е закупен от П.
П.В. като физическо лице – видно от Нотариален акт за покупко-продажба №
80, том II, per. № 4408, н.д. №364/2001г. на нотариус Р.Д., вписан в регистъра
на Нотариалната камара по № 274, с район на действие СРС, ищцата П.П.В.-Г.
(каквото е било фамилното име на ищцата по време на брака) не е участвала в
сделката, като купувач в качеството си на ЕТ с фирма „Д.-М.-П. В.“
За основателността
на иск за пълна трансформация на лично имущество следва да се установят
следните предпоставки:
1) личен характер на имуществото или
средствата, чрез които е придобита вещта или влога;
2) влагане на това лично имущество или
парични средства за придобиване на вещта, правото върху вещ или влога-предмет
на иска, като последните следва да са придобити изцяло срещу личното имущество
или парични средства.
Съобразявайки
оплакванията във въззивната жалба досежно поведението на процесуалния представител на ищцата - адв.
С., който макар и упълномощен, не се явявал на съдебни заседания, не уведомявал
ищцата и увредил интереса на същата, настоящият съдебен състав прие като
доказателство по делото препис от Решение по д. д. № 76/2017 г. на
Дисциплинарния съд при САК, както и препис от Решение на Висшия дисциплинарен
съд на Адвокатурата в РБ от 19.01.2018 г., като допусна на въззивницата един свидетел при режим на довеждане.
В съдебно заседание, проведено на 05.11.2018
г., беше разпитана свидетелката – Е. А., която посочи, че на дата 23.05.2001 г.
е присъствала лично при предаването като подарък на сума в размер на
22 000 лв., поставена в кутия от шоколадови бонбони, която сума бащата и
майката на П.В. й казали, че й даряват, за да си купи стоматологичен кабинет.
При това предаване на парите, въззиваемият Х. не бил там, но решили да го
извикат, защото същият работел като охрана и разполагал с пистолет. Извикали го
и той тръгнал сМ./майката на въззивницата/ и П.В. да купуват стоматологичния
кабинет. Свидетелката твърди, че видяла как се качват в таксито, отивайки при
нотариуса, а след 1 час ги видяла, когато се върнали - много радостни, били
направили всичко за покупката.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК, лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. За да
настъпи трансформация на лично имущество, по време на брак в законов режим на
общност, е достатъчно с имущество, лична собственост, да бъде придобита
собствеността върху друго имуществено благо. Уважаването на установителния иск
по чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно установяване и потвърждаване при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата на обстоятелствата,
че процесният имот е закупен през време на брака й с ответника на посочената в
договора цена, както и че преди датата на изповядване на сделката родителите й
са дарили сочената сума и че именно с подарените й средства е заплатила
продажната цена на гореописания имот.
Сочените предпоставки, не се установяват
нито от събраните пред първата инстанция, нито от събраните в настоящата
инстанция доказателства. След като по
делото е установено, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака
на страните посредством възмезден придобивен способ /договор за продажба,
сключен на 23.05.2001г./, правилно първоинстанционният съд е намерил, че за да
се приеме, че установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос е
оборена, е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично
имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23, ал.1 и 2 СК , като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че
именно дарената сума е действително вложена при покупката на процесния имот,
т.е. че е необходимо доказване на произхода на средствата, с които е платена
цената на имота при неговото придобиване.
Действително в случая от
свидетелските показания на св. А. е видно, че на 23.05.2001 г., родителите на
въззивницата са й дарили сумата от 22000 лв., но тази свидетелка не е
присъствала по време на самото предаване
именно на тази сума на продавача, от който е закупен процесния
апартамент, същата само е видяла, че страните, заедно с майката на въззивницата
се качват в такси, като са се върнали след един час след извършване на
покупката. В случая следва да се отбележи и че в нотариалния акт е отразено, че
сумата, за която е закупен апартаментът /в размер на 9562.18 лв./, е получена в
брой от купувача изцяло и в брой преди подписването на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариалния акт.
Доколкото по делото не е установено по категоричен начин цената на процесния
апартамент да е била платена именно с дарената на П.В. сума, за правилен следва
да се приеме изводът на първоинстанционния съд, че установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос не е оборена, особено след като по делото
пред първа инстанция са налице данни, от
показанията на свидетеляГ., че Х.М.Г. е получил обезщетение в размер на 8500
лв., които е дал на съпругата си за закупуване на кабинет, за да практикува
частна практика. Към момента на придобиване на собствеността и двамата бивши
съпрузи са разполагали със средства, поради което и при липса на доказателства
за заплащане на цената на апартамента само и единствено със средства, дарени на
П.В., следва да се приеме, че е налице съвместен принос при придобиването.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да обосновава неговата
неправилност. Правилен е крайният извод, че установената в чл. 21, ал.3 СК
презумпция не е опровергана.
С оглед изхода на делото въззивницата няма право на разноски.
Право на такива има въззиваемата страна, като съдът й присъжда действително
сторени такива в размер на 1353.90 лв., съобразявайки направеното възражение за
прекомерност относно адвокатското възнаграждение от процесуалния представител
на въззивницата, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал.
5 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 8295/16.01.2017 г., постановено по гр. д. № 58835/2014 г. по описа на
СРС, III ГО, 80-ти състав.
ОСЪЖДА П.П.В., ЕГН **********, да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********, сторените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 1353.90 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.П.В., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.