Решение по дело №867/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 776
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20205330200867
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е № 776

гр. Пловдив, 21.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд,  XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

При участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №867/2020г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №2832331, с който на Н.А.У., ЕГН:**********,  е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в  жалбата, иска съда да отмени атакувания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призован чрез процесуалния си представител – адв. Т.К., жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.   

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.  

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство радарна система ARH CAM S1                    №11743са в клип от снимка №011244, за това, че на 24.01.2019г. в                    15:02 часа в гр.Пловдив, ул.Васил Левски до №111, посока бул.Дунав“, при въведено ограничение от 50 км/ч заснетото МПС Ауди А8 Лс рег. ***се движело с установена стойност на скоростта 73 км/час и превишена стойност на скоростта 23 км/час, като стойностите са дадени след толеранс от минус 3 км/ч от отчетената скорост, която е била 76 км/час, с което е извършено нарушение, касаещо движение с превишена скорост.

Първоначално е бил съставен Електронен фиш на управителя на ,,Кристи 12‘‘ ЕООД, а именно Б.Б.Й., тъй като автомобилът, към момента на нарушението, е собственост на посоченото юридическо лице, но Й. в нарочна Декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, придружена с копие от СУМПС на жалбоподателя Н.У. е посочил, че именно това лице е управлявало МПС-то, с което е извършено процесното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш спрямо Й. е бил анулиран и впоследствие е бил издаден процесният такъв спрямо жалбоподателя У..

 Ето защо на жалбоподателя му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните  по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 73 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на закона на чл.188, ал.1 от ЗДвП – а именно този, на когото е предоставено МПС. Правилно това обстоятелство е установено посредством предоставена по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП декларация. В същата лицето Б.Б.Й., в качеството на законен представител на собственика на превозното средство – „КРИСТИ 12“ ЕООД, е отразил, че действителният водач на „АУДИ А8 Л“, с рег. № ***, към процесното време и място, е именно жалбоподателят У.. Безспорно, видно от приложената по делото справка за собственост на лекия автомобил, става ясно и на чие име е притежанието на автомобила, така че напълно основателно, в качеството на законен представител на юридическото лице, Й. е имал правото да предостави информацията за действителния водач по предвидения в закона ред. Действително в конкретния случай жалбоподателят също е представил декларация и копие от свидетелство за управление на МПС на лице с имена ,,М.М.W.’’. Тук обаче съдът намира за необходимо да отбележи, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е напълно ясна и недвусмилена, по отношение на това, че единствено собственикът на МПС в нарушение, има право да попълни и представи такава декларация. Ето защо неоснователни са наведените в тази посока възражения от страна на жалбоподателя. Законодателната идея е с нормата да бъде дадена възможност на собствениците на МПС да преодолеят  фикцията, че след като със собственото им МПС е извършено нарушение, то следва че е извършено от тях. Този облекчен режим на освобождаване от отговорност, законодателят е предвидил само за собствениците на МПС, но не и за други лица.

На следващо място, не е спорен и статусът на първоначално издадения на лицето Й. електронен фиш, който видно от справка за систематата за управление на административнонаказателната дейност – МВР, е действително анулиран. Последното може да се провери  и на сайта www.mvr.bg, в рубриката „проверка на задължения по ФИШ/АУАН/НП”. Така че правилно впоследствие е издаден и атакуваният електронен фиш срещу жалбподателя, като нарушител.

 Нарушението е заснето от автоматизираното техническо средство ATCC ARH CAM S 1  № 11743са, което е от одобрен тип, видно от наличното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. и приложение към него. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Използваното техническо средство ATCC – ARH – CAMS1 с №11743са, макар наречено „стационарно“, представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник - преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, следователно се явява „мобилно“ по своя характер. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата – изискване. В конкретния случай протокол по чл.10 от Наредбата е бил съставен, в който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е било заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че наличието на други МПС на снимковия материал от клип №011244, приложен по делото, не ставало ясно кое с колко км/час се движи, не се споделят от съда, доколкото всяко техническо средство логично разполага с вградено разпознаване на номера на МПС движещо се с установената скорост. Това обстоятелство е потвърдено и в писмото на началника на сектор „Пътна полиция“, изпратено до съда, където като разпознат автомобил в нарушение към конкретните дата и час, е отразен именно процесния автомобил с рег. №***. На следващо място от приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 76 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената, съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при стационарна система от 3 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което следва да носи отговорност, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

Предвид горепосочените съображения, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така вмененото му нарушение.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 100 лева за водач, който превиши от 21 до 30 km/h разрешената максимална скорост в населено място. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 23 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на редуциране от страна на съда.

Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При  извършената служебна  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на  атакувания електронен фиш.   

           По изложените  съображения,  предвид  липсата  на  основания  за  отменяване  или  изменяване  на  електронния фиш и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №2832331, с който на Н.А.У., ЕГН **********,  е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ