№ 1141
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно гражданско дело №
20211100512177 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20152309/06.07.2021 г., постановено по гр.д. № 33909 по
описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 170-ти състав, първоинстанционния съд е
отхвърлил предявения от ищеца Г. СТР. СТ. срещу Регионална Д. по Г. –
София (РДГ-София) иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. чл. 195,
ал. 1 от КТ, вр. чл. 188, т. 1 от КТ за признаване за незаконно наложеното
дисциплинарно наказание „забележка”, извършено със Заповед № РД № 05-
174/07.07.2020 г. на Директора на РДГ– София, и за неговата отмяна. С
решението ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата в размер на
100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – Г. СТР. СТ.. В жалбата е
направено оплакване, че решението на СРС е неправилно и необосновано.
Посочено е, че СРС е допуснал процесуални нарушения, които са намерили
израз в дейността на съда по оценка на събраните доказателства. Поддържа
се, че съдът е подходил по различен начин към отделните групи
доказателства, които изразяват конкуриращи се насрещни тези на страните по
делото. Писмените доказателства, представени от ответника-работодател и
подкрепящи в известна степен тезата му за законност на заповедта за
дисциплинарното наказание са били възприети с пълно доверие и
безкритичност от съда, а ангажираните от въззивника – ищец гласни
доказателства, които били в подкрепа на оспорването на заповедта, не са
намерили анализ, а съдът ги е квалифицирал като неопределени и
необективни. Твърди се, че свидетелските показания на разпитаните
свидетели са подробно, хронологично ориентирани, абсолютно обективни и
1
достоверни. Сочи се, че работодателят-ответник бил направил запитване до
структурата, в която работил единият от свидетелите с цел проверка на
изложените от ищеца – жалбоподател данни за развитието на работните дни,
като било получено потвърждение на неговата версия, която е и
действителна. Твърди се, че с проведената непълна и превратна оценка на
доказателствата съдът допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като е бил нарушен и материалния закон –
Кодексът на труда, тъй като бил неправилно приложен. Пълната, обективна и
безпристрастна оценка на доказателствата не подкрепял извода на
работодателя за осъществени нарушение от страна на жалбоподателя на
трудовата дисциплина. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка” като незаконна.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от Регионална Д. по Г. – София, в което е изложено
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Във въззивното производство е проведено съдебно дирене като писмени
доказателства са приети Решение № 1431 от 24.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 31316 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 53 състав, Заповед № РД 05-
163/27.05.2021 г., протокол – единствен от 31.05.2021 г.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.09.2012 г. между ищеца и ответника е бил сключен трудов
договор, с който считано от 17.09.2012 г. ищецът е заел длъжността старши
специалист „горски инспектор” РДГ София. С допълнително споразумение
към трудов договор от 03.12.2012 г. длъжността на ищеца е била изменена на
„Старши специалист – Контрол по дисциплината на ползване” в РДГ София.
Според длъжностната характеристика, с която ищецът е бил запознат на
03.12.2012 г., същият следвало да осъществява контрол по прилагането на
Закона за Г. по отношение на всички дейности в горските територии в
обхвата на РДГ - София, както и върху съхранението, транспортирането и
преработването на дървесина и недървесни горски продукти.
До постановяване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание са били сключени няколко допълнителни споразумения към
трудовия договор и са съставяни периодично оценки на изпълнението на
служебните задължения от служителя, които съдът не обсъжда подробно
поотделно поради неотносимостта им към спорния предмет по делото.
Със Заповед № РД05-68 от 16.03.2020 г., считано от 17.03.2020 г. била
създадена организация на горските инспектори от РДГ София в екипи, като
било определено първи екип да се състои от В.А.А. – отговорник-главен
специалист горски инспектор и свидетел по делото, и ищеца – старши
специалист „Контрол по дисциплината на ползване”, със служебен автомобил
Лада „Урбан” с рег. № **** и район на действие ТП ДГС София.
От л. 46 до 47 е приложен график на екип 1, включващ и процесния
период.
С писмо с вх. № РДГ 14-4489/19.05.2020 г. от Министерството на
земеделието, храните и Г., Изпълнителна агенция по Г., Директорът на РДГ
бил информиран, че са констатирани случаи, в които съгласно графиците
екипите горски инспектори е следвало да изпълняват служебните си
задължения, а съгласно данните от GPS устройствата на управляваните от тях
2
автомобили същите не са извършвали движение или са преустановявали
движението си по-рано.
По делото е приложен доклад от 21.05.2020 г. до Директора на РДГ-гр.
София относно мониторинга на служебните автомобили с GPS устройства за
периода от 01.05. до 10.05.2020 г., в който в т. 8 е отразена липсата на
движение на датите 03.05.2020 г. от 10.30 ч. до 19.00 ч. и 10.05.2020 г. от
10.30 ч. до 19.00 ч. на автомобил с рег. № **** на екип 1 с отговорник В.А..
Видно от находящите се от л. 51 до л. 69 по делото писмени материали
касателно данни от GPS оборудване, монтирано на 22.02.2018 г., и движение
на МПС, за датите 03.05.2020 г. и 10.05.2020 г. не е било отчетено движение
на автомобил с рег. № ****. От л. 70 до л. 94 се намират и доказателства за
изправност на устройства, но доколкото същите се отнасят за дата преди
монтиране на устройството в автомобил с рег. № **** и същите не могат със
сигурност да се отнесат до устройство в посоченото МПС, материалите не
следва да бъдат кредитирани. Видно от събраните по делото писмени
доказателства в цялост обаче, за изследваните от РДГ – София нарушения в
период, надхвърлящ процесните две дати, е отразявано движението или
липсата на такова на автомобил с рег. № ****, поради което не може да се
приеме, че за тези две конкретни дати устройството е било повредено и затова
не е отчело движение.
С писмо-искане с изх. № РДГ 14-4601/22.05.2020 г. са поискани
писмени обяснения от ищеца във връзка с разследване на извършени
нарушения на трудовата дисциплина. Искането е било връчено на ищеца на
26.05.2020 г. лично и срещу подпис. На 01.06.2020 г. са били депозирани
писмени обяснения от ищеца. В обясненията си ищецът посочил, че на
посочените дати заедно с В.А. – главен специалист горски инспектор, и Б.Б. –
горски стражар в район „Суходол”, са извършели проверки, без да използват
служебен автомобил, с цел съобразяване с определения месечен лимит за
разход от гориво и за да не бъдат разпознати от евентуални нарушители.
С писмо с вх. № РДГ14-5677/30.06.2020 г. от Директора на ТП „ДГС
София” до Директора на РДГ София са представени писмените обяснения за
случая, депозирани от Б.Б.. В писмото е посочено, че не е издавана заповед за
извършване на проверка на посочените дати в землището на кв. Суходол.
Със Заповед № РД 05-174/07.07.2020 г. на основание чл. 187, ал. 1, т. 1
вр. чл. 188, т. 1 и чл. 189, ал. 1 от КТ е било наложено дисциплинарно
наказание „забележка” на ищеца. В заповедта са били коментирани
обясненията на последния и била формулирана аргументация за налагане на
наказанието. В заповедта били посочени разпоредбите на закона, които били
нарушени. Заповедта била връчена в присъствието на двама свидетели на
09.07.2020 г.
Видно от Решение № 1431 от 24.02.2022 г., постановено по гр.д. №
31316 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 53 състав, Заповед № РД 05-
163/27.05.2021 г., протокол – единствен от 31.05.2021 г. към момента на
приключване на устните състезания пред въззивния съд трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищецът е обжалвал заповедта пред
съда. С Решение № 1431 от 24.02.2022 г., постановено по гр.д. № 31316 по
описа за 2021 г. на СРС, ГО, 53 състав, първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете на ищеца. Няма данни дали решението е влязло в сила.
Останалите представени по делото писмени доказателства се явяват
неотносими към изясняване на предмета на спора, поради което е
безпредметно обсъждането им.
3
По делото са разпитани двама свидетели – В.А.А. и Б.Г.Б.. Свидетелите
единодушно разказват, че на процесните дати не са ползвали служебния
автомобил на екип 1, а са извършвали проверка в кв. Суходол с личния
автомобил на свидетеля Б.. Свидетелят А. посочва, че в задълженията му
влизало да помага на горските стражари. Кореспондиращо на това свидетелят
Б. заявява, че е поискал такова съдействие. Свидетелите посочват, че не са
имали писмена заповед за извършване на проверката. Свидетелят А. заявява,
че не знае дали горският стражар е имал разрешение да помоли екипа за
съдействие, но че има съставен протокол, че има нарушение в участъка.
Свидетелят Б. отбелязва, че същият имал правомощия да извика екипа, но
нямал писмена заповед – посочва, че имал устно разрешение от своя директор
когато и където се наложи да ходи, но не може да посочи кога е съставил
протокол за проверките. Предвид посоченото, съдът счита, че показанията на
свидетелите се препокриват както помежду си, така и с твърденията в
исковата молба, касателно факти и обстоятелства, които се явяват
благоприятни за тях и ищеца, отчитайки обстоятелството, че по делото има
данни за започнали проверки във връзка с изпълнение на трудови
задължения. Предвид посоченото, съдът счита, че показанията им са
тенденциозни. Показанията на свидетелите не се характеризират с
обстоятелственост, подробност или точност, а напротив същите макар
кореспондиращи си помежду си, се явяват общи, хаотични и неопределени,
тъй като свидетелите не посочват обстоятелства от съществено значение за
твърдените проверки. По делото липсват каквито и да е доказателства за
възлагането на проверки на посочените дати, а дори са налице и такива
опровергаващи ги - писмо с вх. № РДГ14-5677/30.06.2020 г. от Директора на
ТП „ДГС София” до Директора на РДГ София. По посочените съображения
показанията на свидетелите в коментираните по-горе моменти не следва да
бъдат вземани предвид от съда, както е направил и първостепенният съд.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да се обсъдят релевираните във въззивната жалба доводи
относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл.
195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
На първо място следва да се отбележи, че към момента на произнасяне
на въззивната инстанция са налице данни за прекратено трудово
правоотношение между страните по спора. Обстоятелството, че трудовото
правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от
установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и
отмяната му. Характерно за дисциплинарното наказание „забележка” е, че то
е с морално съдържание. За ищеца продължава да е налице правният интерес
да се премахват последиците на наказанието и да се възстанови положението
отпреди налагането му, за да се изчисти дисциплинарното му минало от
наказанието.
Въззивният съд счита за неоснователни възраженията в жалбата.
4
Контролиращата инстанция не констатира допуснати процесуални
нарушения, които са намерили израз в дейността на съда по оценка на
събраните доказателства, а оттам – и рефлектирали върху правните изводи на
съда.
Въззивният съд не констатира различен подход при анализа на събрания
по делото доказателствен материал, ангажиран от страните. Настоящият
състав счита, че ответникът-работодател е провел пълно и главно доказване
съобразно разпределената доказателствена тежест. Видно от писмените
доказателства, на датите 03.05.2020 г. и 10.05.2020 г. е била констатирана
липса на движение на служебния автомобил на екип № 1, част от който е и
ищецът. По делото не се установи да са били извършвани разрешени
проверки на посочените дати, при липса на необходимост от използване на
служебното МПС. Не се доказа и наличието на проблеми с автомобила или
GPS устройството, монтирано в него. По горепосочените съображения
събраните по делото свидетелски показания не успяват с необходимия
стандарт да докажат твърденията на ищеца. В действителност мотивите на
районния съд по отношение на анализа на гласните доказателства се явяват
лаконични, но това по никакъв начин не съставлява процесуално нарушение,
довело до порочност на съдебното решение, до неправилност на крайния
извод на съда или до нарушение на материалния закон. Въззивната инстанция
намира изложените възражения касателно доказателствения анализ, направен
от първата инстанция, за изцяло неоснователни. Контролът и анализът на
доказателствените материали са извършени прецизно от първостепенния съд,
като е било гарантирано в пълна степен обективно изграждане на вътрешното
убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за спорния
предмет по делото.
Несъстоятелен е доводът, че работодателят-ответник бил направил
запитване до структурата, в която работил единият от свидетелите, с цел
проверка на изложените от ищеца – жалбоподател данни за развитието на
работните дни, като било получено потвърждение на неговата версия. С
писмо с вх. № РДГ14-5677/30.06.2020 г. от Директора на ТП „ДГС София” до
Директора на РДГ София са представени писмените обяснения за случая,
депозирани от Б.Б., като директорът на РДГ – София е бил уведомен, че не е
издавана заповед за извършване на проверка на посочените дати в землището
на кв. Суходол.
Доколкото във въззивната жалба не са били направени други конкретни
оплаквания по повод обжалваното решение, въззивният съд счита, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция въззивникът следва
да бъде осъден за заплати претендираните от въззиваемата страна разноски.
Последната прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Доколкото делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, отговорът на въззивната жалба не е бил подаден чрез
юрисконсулт и същият възпроизвежда приоритетно отговора на исковата
молба, но въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт в
открито съдебно заседание пред въззивния съд, настоящият съдебен състав
счита, че на страната следва да се присъди сумата от 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20152309/06.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 33909 по описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 170-ти състав, в цялост.
ОСЪЖДА Г. СТР. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. Желява, ул. ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на РЕГИОНАЛНА Д. ПО Г.-
СОФИЯ, Булстат ****, със седалище и адрес за кореспонденция: гр. София,
ул. ****, сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6