Р Е Ш Е Н И Е
№ 232/20.05.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, ІV-ти състав, в открито
заседание на дванадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в
състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Л.
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 538 по описа за 2020 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по жалба
вх. № 2351/17.12.2020 г.
в АС Монтана, депозирана от Д.П. ***, чрез адв.Б.З., със съдебен адрес ***-8. С
жалбата се оспорва в цялост Ревизионен
акт/РА/ № Р – 04001220001324-091-001/20.08.2020 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в обжалваната част, с решение
№ 176/17.11.2020 г. на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика“/ОДОП/ град Велико Търново при ЦУ на НАП. С РА са установени
допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на
чл.
122 от ДОПК, както следва: за 2014 г. - главница 1642.90 лв. и лихви 885.23
лв.; за 2015 г. – главница 816.92 лв. и лихви от 356.31 лв.; за 2016 г. и 2017 г. – не са установени задължения за
довнасяне, за 2018 г. - главница 278.42
лв. и лихви 36.97 лв. и за 2019 г. – главница – 0.45 лв. и лихви 0.01 лв.
Жалбоподателят счита, че
РА е неправилен и необоснован, издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Счита констатациите на органите на приходната администрация за необосновани, а изводите несъответни на материалния
закон. В хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон. Доказателствата представени от негова страна са игнорирани,
неточни фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни
изводи. Основното възражение касае реда по който е проведено ревизионното производство
по чл.122-124 ДОПК, твърди, че приетото основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК
е необосновано, като за това
обстоятелства следва да е налице конкретен период, а в случая производството за
целия ревизиран период е протекло по реда на чл.122-124 ДОПК, което обуславя
незаконосъобразност на действията по облагане. Неоснователно е променено и
началното декларирано салдо от 16 000 лв. на 5000 лв.
Чрез упълномощения процесуален представител в о. с. з. оспорващата
страна пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА. Депозира писмени
бележки, в които излага доводи в подкрепа на жалбата, претендира да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за които представя списък.
Ответникът по оспорването,
директор на дирекция „ОДОП“ Велико Търново, чрез процесуални представител юрк.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли при постановяване на
съдебния акт да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА,
изложени в решение № 176/17.11.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Велико
Търново. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Доводите в същата се
свеждат до това, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не
оборват фактическите констатации на органите по приходите. Настоява, че не са
доказани твърденията по отношение сумите за които се спори, а също, че
безспорно е доказано основанието производството да протече по особения ред на
чл.122-124 ДОПК, т.к. са налице основанията посочени в уведомлението от 14.05.2020 г., където са
посочени чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. Подробно са изложени доводи в подкрепа
установеното от органите по приходите несъответствие , изразяващо се в
надвишаване на имущественото състояние и разходите на годишна база над
установените доходи/приходи на лицето, като лицето не може да докаже
документално източника на средствата за покриване на разликата, поради което е
прието, че установеното превишение
представлява недеклариран доход с недоказан произход, което се отнася до
2014 г. и 2015 г. По отношение на 2016 г.
и 2017 г., както и 2018 г. и 2019 г. твърди, че жалбата е недопустима,
т.к. за този период не са установени превишения на извършените от жалбоподателя
разходи над получените доходи. Излага доводи и защо органите по приходите, след
обстоен анализ не са приели начално салдо за 2014 г. от 16 000 лв., а от
5000 лева, като тук следва да се има
предвид факта, че първоначално при започване на
ревизията лицето не е представило декларация за налични средства, едва
впоследствие на 29.05.2020 г. е декларирало едни данни, които съществено се
различават от декларираните след това на 13.07.2020 г., за които твърди
техническа грешка. Излага доводи за необоснованост на заключението на вещото
лице, т.к. те не се базират на доказателства, събрани в хода на производството,
а само на изложени от жалбоподателя твърдения, т.е. предвид поставената от
пълномощника задача същите са чисто хипотетични, не са подкрепени с никакви
доказателства. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в размер на
511.21 лв., представя списък в о. с. з.
Съдът установи, че
посоченият по-горе ревизионен акт се оспорва с искане да бъде отменен изцяло.
Всъщност в частта относно данъчен период за 2016 и 2017 г. същият е влязъл в
сила, т. к. за същия не са установени допълнителни задължения за пряк данък
върху годишна ДО по чл. 17 от ЗДДФЛ. В тази част РА не
променя правното положение на ревизираното лице, тъй като не установява данъчни
задължения, нито коригира деклариран вече резултат. В тази връзка, в тази част,
РА не е бил предмет на контрол и не е потвърден по административен ред от
директор на дирекция ОДОП, това е видно от решение № 176/17.11.2020 г.. При
липса на правен интерес и конкретни оплаквания, в тази част РА е влязъл в сила.
По тези съображения обжалването в посочената част вече пред съда е недопустимо,
т. к. е осъществено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за това. На
основание чл.
159, т. 4 от АПК, във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството прекратено в същата тази част.
По отношение на
останалите данъчни периоди за задълженията по ЗДДФЛ, жалбата е допустима.
Подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването
– адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149
от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол –
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.
156, ал. 2 от ДОПК. РА е потвърден с
решение № 176/17.11.2020 г. на директор на дирекция ОДОП В.Търново, в тази
част, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките
на преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното решение на директора на дирекция ОДОП е
връчено по ел.път на 20.11.2020 г., а жалбата е депозирана на 04.12.2020 г.,
видно от представено копие от товарителница на „Тпост“/л.197-201 от делото/.
Делото е подсъдно на АС Монтана
по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на чл.
156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.).
Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това,
изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Преценена
по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е неоснователна,
по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Съдът е указал на оспорващата страна, на основание чл.
124, ал. 2 от ДОПК, че в негова доказателствена тежест е да опровергае
фактическите констатации в РА, които в производството по обжалване на РА,
издаден по особения ред на чл. 122
от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното. В тази връзка
следва да установи за съответните периоди на ревизията различно начално салдо за
2014 г., други стойности на разходите и/или други източници на доходи през 2014
г., 2015 г., в т. ч. всички изложени възражения за получени и преведени суми от
и в полза на трети лица или че превишението между неговите приходи и разходи
като физически лице за този период на ревизията не е съществено.
На ответника указал, на
основание чл.
124, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл.
122, ал. 1, т. 1, т.
2 и т.
7 от ДОПК, че следва да докаже наличието на презумпционните предпоставки за
това, в т. ч. че не са подадени декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ, че са налице данни за
укрити приходи или доходи, че има несъответствие между декларираните и/или получени
приходи и доходи на лицето, от една страна и неговото имуществено и финансово
състояние за ревизирания период, от друга страна.
Във връзка с горното
ответната страна представи заверено копие от административната преписка по
издаване на РА, приложена към писмо изх. № 1904/15.12.2020 г. на дирекция ОДОП,
подредена в три папки от общо 738 листа. Приети като доказателства по делото са
и копия на електронните документи, издадени при ревизията/ЗВР, РД и РА/,
записани на електронен носител/ СД в плик на л.153 от делото/, ведно с файлове
за извършена проверка на електронните подписи и удостоверения по ЗЕДЕУУ,
посредством инструменти за проверка на електронно подписани документи/
л.150-152 от делото/.
В о. с. з., проведено на 03.02.2021
г. на оспорващата страна са представени всички документи от административната
преписка по ревизията и на основание чл.
184, ал. 5 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК е указана възможността за
оспорване на истинността на представените документи, нито в първото, нито във
второто съдебни заседания не е направено изявление за оспорването им. В първо
о. с. з. пълномощника на оспорващата страна заяви само искане за събиране на
гласни доказателства, които не бяха допуснати от съда предвид разпоредбата на
чл.158, ал.1 ДОПК. От страна на пълномощника
на оспорващата страна е направено искане за назначаване на съдебно - счетоводна
експертиза, което е уважено. Заключението на вещото лице, вкл. и допълнително
такова, са приети по делото, по предвидения процесуален ред, като същото
предвид посочените факти, които са само по твърдение на оспорващата страна, са посочени
като необосновани от страна на пълномощника на ответника. Заключението на
експерта е дадено под страх от наказателна отговорност, предвидена чл. 291
от НК, за която вещото лице е предупредено. Вещото лице е изслушано
непосредствено от съда, като поддържа изводите си, отразени в заключенията,
като изрично сочи, че същите са по твърдение на оспорващата страна и съгласно
поставените от същата задачи. Съдът кредитира същите с доверие и цени заключенията,
но съвкупно с всички други доказателствени средства, приети по делото. Всички
представени и събрани доказателства следва да бъдат обсъдени по съществото на
правния спор в решението.
Съдът взе предвид
констатациите в РА, становищата на страните и доказателствата по делото, вкл.
тези в административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност.
При това, намери за установено от
фактическа страна следното:
Ревизираното лице Д.П.
Алексова е местно физическо лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДФФЛ, което има постоянно местоживеене на
територията на България и регистриран постоянен и настоящ адрес ***, същото е
семейно с две деца и като такова съгласно чл.6 ЗДФФЛ е “ носител на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в Република България и в чужбина“. От извършени проверки в
информационни системи е установено, че в ревизирания период
лицето е имало регистрирани трудови договори, описани в РД; лицето е осигурявано; „самоосигуряващо се лице“ като съдружник и
управител на „ДДС 09“ ООД; на лицето са изплатени суми и е удържан данък за
периода 01.01.2014 - 31.12 2019 г., подробно описан в РД; има подадена ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ единствено за 2019 г.,попълнени са Приложение № 1 - Доходи от трудови
правоотношения и Приложение № 3 - Доходи от друга стопанска дейност с код 306 -
описана в РД. При извършена проверка в Търговския регистър се установи, че Д.П.
Алексова няма регистрация като едноличен търговец, същата има участие в три търговски
дружества“ ДДС09“, „ДДС06“ и „ ДДС 05“, не е регистрирана по ЗДДС. По така
установените данни няма спор в производството. На данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ не са
извършвани предходни ревизии.
При ревизията са
установени множество сделки по покупка и продажба на недвижими имоти, за които
периода между датата на придобиване и тази на продажба е по-малък или около една
година, същите са извършени заедно със съпруга на Алексова, но не са декларирани от нея, дори в подадената ГДД по чл.50 от ЗДФФЛ за 2019 г..
При извършване на ревизията са осъществените следните
процесуални действия: 1. На основание чл. 37, ал.3, чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания
за представяне на документи и писмени обяснения; На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК с искания
за представяне на информация от трети лица са изискани данни, сведения, данни в
електронен вид, носители на информация, справки, документи, книжа /заверени
копия/ до трети лица, както следва: всички лицензирани банки в Р. България,
всички застрахователни
дружества, Изипей АД, Финансова къща
"Кеш Експрес Сървис" ЕООД, Български пощи ЕАД, Тръст Финанс ЕООД, относно
получени и/или изпратени от Д.П. Алексова за периода 01. 01.2013 г. -
31.12.2019 г. парични преводи от и за чужбина чрез Western Union International
Bank GmbH, MoneyGram International Limited, S.C. Smith & Smith S.R.L., Dek
Co (UK) Ltd и Money Remittance Worldwide Limited. На основание чл. 37, ал, 5 от ДОПК с искане за представяне на информация от трети лица са изискани данни,
сведения, данни в електронен вид, носители на информация, справки, документи,
книжа /заверени копия/ до ОД на МВР Видин, ОД на МВР Монтана, Община Вършец,
Служба по вписванията Берковица, Община Русе, Служба по вписванията Русе, „ЧЕЗ
Електро България“ АД, „Водоснабдяване и канализация“ ООД, „Лукойл България“
ЕООД, „Ай енд джи иншурънс брокерс“ ООД и Сдружение „Местна инициатива за
Вършец“.
На основание чл. 124, ал.
1 от ДОПК, на задълженото лице е връчено уведомление № Р -
04001220001324-113-001/14.05 2020 г„ с което лицето е уведомено, че основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период
01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. ще бъде определена по предвидения ред в чл.
122-124а от ДОПК. На лицето е връчено и уведомление № Р-04001220001324-139-001
/14.05.2020 г. на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, с което на ДЗЛ са му
разяснени правата в производството, включително и правото на защита в
административното, изпълнителното и съдебното производство, както и последиците
от неизпълнение на задълженията му по ДОПК. Заедно с уведомленията на лицето е
връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения с №
Р-04001220001324-040-003/14.05.2020 г., с което е изискано представянето на декларации
за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2014 г., 2015 г., 2016
г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
В хода на ревизията
документи и проведени работни срещи с ревизираното лице: На 10.03.2020 г. е извършено
посещение в гр. Вършец, ул. „Република" № 98 -протокол обр. 73 №
1544978/10.03.2020 г. На 15.05.2020 г. е проведена повторна работна среща - протокол
обр. 73 № 1544982/15.05.2020 г. В хода на ревизията са приобщени доказателства
- протокол за присъединяване на документи Кд-73 сер АА № 1544994/15.06.2020 г.,
събрани в хода на извършвана ревизия на Алекси Василев Алексов /съпруг на Д.П.
Алексова/, възложена със ЗВР № Р-04001220001325-020-001/09 03.2020 г. Изготвени
са и покани по чл. 103 от ДОПК, след изявено
желание от страна на лицето за извършване на доброволни корекции.
При съвкупния анализ на
събраните в резултат на посочените процесуални действия доказателства,
ревизиращите органи констатират обстоятелства, които определят като основание
за облагане по реда на чл.
122, ал. 1 от ДОПК. В хода на извършваната ревизия на Д.П. Алексова е
изготвено ИПДПОЗЛ № Р- 04001220001324-040-001/09.03.2020 г„ връчено лично на
лицето на 10.03.2020 г. Определен е 14- дневен срок за представяне на
изисканите документи, писмени обяснения и декларации. Към 14.05.2020 г. ДЗЛ е
представило с вх. № 3498/11.03.2020 г. единствено декларации за съгласие за
разкриване на банкова и застрахователна тайна и декларация за електронен адрес
за кореспонденция. Други документи, обяснения, декларации и доказателства
относно имущественото и финансовото състояние, получените доходи и направените
разходи за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. не са представени от ревизираното
лице. Към 14.05.2020 г. на база всички събрани в хода на ревизията
доказателства е извършена съпоставка на имущественото и финансовото състояние,
получените доходи от Д.П. Алексова и направените от нея разходи за периода
01.01.2014 г. - 31.12.2019 г., при което са установени данни за превишение на
разходите над доходите за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Паралелно с извършваната ревизия на Д. Алексова е извършвана ревизия и на
съпруга й Алекси Алексов, където също са установени обстоятелствата по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, но уведомлението
за това е от 08.07.2020 г.. При
издаването на РА са взети предвид: придобитото за периода 01.01.2014 г. -
31.12.2019 г. от лицата имущество в режим на СИО; декларираните от лицата данни
за общ бюджет /общи приходи и разходи/; опитите
на лицата за отрекат по всякакъв начин платени от тях по банков път, чрез
куриерски служби и др. разходи с твърденията, че са разходи на трети лица, а
сумите са им възстановявани в брой; извършените по служебен път компенсирания
на приходи и разходи във връзка с установените превишения на разходите над
доходите на лицата в определени периоди; липсата на декларирани дори минимални
разходи за издръжка и живот в т.ч. за храна, облекло, обувки и т.н.; съставянето
на документи за целите на извършваните ревизии; промяната на декларираните от
лицата данни след научаване на установените резултати по години; установените
за всеки един период недекларирани приходи/доходи и установеното превишение на
разходите над доходите на лицата; данни от ревизионното производство на „ДДС
09“ ООД. След обстоен анализ на всички събрани в производството доказателства
ревизионните органи приемат наличие на данни за укрити приходи или доходи, а
декларираните доходи не съответстват на имущественото състояние на ревизираното
лице за ревизирания период. В тази връзка е връчено на лицето, на основание чл.
124, ал. 1 от ДОПК уведомление от 14.05.2020 г., че основата за данъчното
му облагане ще бъде определена по реда на чл.
122 - 124 от ДОПК/ л.192 от том ІІ от делото/.
Ревизионен акт/PA/ №
P-04001220001324-091-001/20.08.2020 г. е
издаден на основание чл.
119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на ревизионен доклад /РД/) № P-04001220001324-092-001/14.07.2020
г. Ревизията е за определяне на задълженията на физическото лице за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. Ревизията е възложена със заповед за възлагане
на ревизия № P-04001220001324-020-002/09.03.2020 г., връчена на 10.03.2020 г./л.141-143 от делото/,
изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № P-04001220001324-020-002/08.06.2020 г.,
връчена на 09.06.2020 г./ л.144-146 от делото/. За резултатите от ревизията, на
основание чл.
117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № P-04001220001324-092-001/14.07.2020
г., който съгласно чл.
120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания PA/ л.69-134 от делото/.
Срещу РД е подадено възражение по реда на чл.
117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 8958/10.08.2020 г., по описа на ТД на НАП В.
Търново, което е обсъдено в мотивите на обжалвания РА, но не е прието за
основателно, с изключение възражение по т.9, относно курсови разлики на щатски
долари. На основание на констатациите в
РД и приложените към него доказателства компетентните органи по приходите са
издали обжалвания PA № P-04001220001324-091-001/20.08.2020 г./л.37-59 от делото/, с който са
установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на
чл.
122 от ДОПК, както следва: за 2014 г. - главница 1642.90 лв. и лихви 885.23
лв.; за 2015 г. – главница 816.92 лв. и лихви от 356.31 лв.; за 2016 г. и 2017 г. – не са установени задължения за
довнасяне, за 2018 г. - главница 278.42
лв. и лихви 36.97 лв. и за 2019 г. – главница – 0.45 лв. и лихви 0.01 лв. Тези
задължения са предмет на обжалване в настоящото производство, с конкретни
възражения и доводи в тази връзка.
За яснота следва да бъде посочено,
че за данъчни периоди на 2016 г. и 2017 г. РА не е обжалван и е влязъл в сила.
Относно установени задължения за 2018 г. и 2019 г., следва да се обърне
внимание, че не е установено превишение, а общата годишна данъчна основа за
2018 г. включва: годишна данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ за доходи от трудови
правоотношения и облагаемия доход от прехвърляне на имущество по чл. 33, ал.1
от ЗДДФЛ, съответно годишната данъчна основа за 2019 г. включва: годишна
данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения;
облагаемия доход от прехвърляне на имущество по чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ и
облагаемия доход от упражняване на свободна професия съгласно чл. 29, ал.1 т. 3
от ЗДДФЛ.
При ревизията, след
извършена съпоставка между доходите и финансиране на Д.П. Алексова, и
извършените от нея разходи, е установено, че за 2014 г. и 2015 г. направените
разходи явно и съществено надвишават получените доходи и финансирания. Това
безспорно представлява обстоятелство по чл. 122, ал, 1, т. 7 от ДОПК -
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за
ревизирания период. Освен това, при ревизията е установено, че жалбоподателката
и нейния съпруг през 2018 г. и 2019 г. са продали недвижими имоти, от които са получили
облагаеми доходи, съгласно чл.ЗЗ, ал.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.13, ал. 1, т.1,
б. „а“ от същия закон. Тъй като въпросните имоти са в режим на СИО,
ревизията е приела, че тези получени
облагаемите доходи следва да бъдат разделени по равно между съпрузите,
респективно подлежат на деклариране в годишните данъчни декларации. В случая от
Д.П. Алексова няма подадена данъчна декларация за 2018 г., а за 2019 г.,
въпреки, че е подадена данъчна декларация, с вх.№ 1200И0084121/27.04.2020 г., в
нея не с деклариран облагаем доход от продажба на недвижимо имущество. Породи
всичко изложено е преценено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК.
След анализ на относимите обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК с РА са определени данъци върху годишна данъчна основа по чл.117
ЗДФФЛ: за 2014 г. - главница 1642.90 лв. и лихви 885.23 лв; за 2015 г. –
главница 816.92 лв. и лихви от 356.31 лв.; за 2016 г. и 2017 г. – не са установени задължения за
довнасяне, за 2018 г. - главница 278.42
лв. и лихви 36.97 лв. и за 2019 г. – главница – 0.45 лв. и лихви 0.01 лв.
Решаващият орган при
административното обжалване е намерил фактическите основания на РА за
подкрепени от събраните доказателства, а установените задължения за правилно
определени по основание и размер, при което РА е потвърден като
законосъобразен, в обжалваната част. Възраженията в жалбата са приети за
неоснователни, с изключение валутни курсове. Директорът на дирекция ОДОП е
приел, при анализа на доказателтвения материал, че органите по приходите
действително са установили обстоятелства, представляващи основание за облагане
по особения ред на чл.
122-124 от ДОПК. След анализ на събраните в хода на ревизията и приобщени
доказателства, органите по приходите са извършили съпоставка между имуществото
на жалбоподателя и извършените от нея разходи от една страна и доходи и
източници на финансиране от друга страна за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. В резултат на извършената съпоставка е установено, че за част
от ревизираните периоди направените от ревизираното лице разходи превишават
получените от нея доходи, като конкретният размер на установеното превишение е
следният: за 2014 г. - 16 428,99 лв. и
за 2015 г. - 8 169,13 лв., за които суми е прието, че представляват
недекларирани доходи по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. При ревизията е
установено още, че на 03.05.2018 г. жалбоподателката и съпругът й са продали
поземлен имот, находящ се в гр. Вършец, ул. „Христо Ботев" № 75, ведно с
построените в имота триетажна жилищна сграда и едноетажна допълнителна
постройка на „ХУБЕВ" ЕООД, съгласно НА № 180/03.05.2018 г. за сумата от 50
000 лв. Същият имот е закупен от Алекси Василев Алексов /съпруг на
жалбоподателката/ от Петър Иванов Ангелов, съгласно НА № 118/24.11.2017 г. за
сумата от 43 812,89 лв. Тъй като въпросният имот е режим на СИО, ревизията е
установила положителна разлика от 3 093,56 лв. /25 000,00 лв. - 21 906,44 лв./
и облагаем доход от продажбата на недвижимия имот за Д. Алексова в размер на
2784,20 лв. /след приспадане на нормативно признати разходи от 10 на сто/. Този
доход от прехвърляне на недвижимия имот не е деклариран от жалбоподателката за
2018 г. Освен това, при ревизията е установено още, че на 17.10.2019 г.
жалбоподателката и съпругът й са продали 7 броя поземлени имоти, находящи се в
гр. Вършец на Георги Сергеев Давидов, съгласно НА № 141/17.10.2019 г. за сумата
от 4 320 лв. Същите поземлени имоти са закупени от Алекси Василев Алексов
/съпруг на жалбоподателката/ от Петър Иванов Ангелов, съгласно НА №
102/08.09.2017 г. за сумата от 4 310 лв. Тъй като въпросните имоти са в
режим СИО, ревизията е установила положителна разлика от 5 лв. /2 160, 00 лв. -
2 155,00 лв./ и облагаем доход от продажбата на поземлените имоти за Д.
Алексова в размер на 4,50 лв. /след приспадане на нормативно признати разходи
от 10 на сто/. Този доход от прехвърляне на поземлените имоти не е деклариран
от жалбоподателката за 2019 г.
В резултат на изложеното
по-горе е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 7 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити
приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансово състояние за ревизирания период.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие следното:
Приложим процесуален
закон при издаване и обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред
е Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/обн. ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила 01.01.2006 г. /
с последващи изменения и допълнения, субсидиарно,
на основание §
2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК. Приложим материален закон
е Законът за данъците
върху доходите на физическите лица /обн. ДВ бр. 95 от 2006 г., в сила от
01.01.2007 г. / с посл. изменения и допълнения.
В настоящото производство
съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. При това, на основание чл.
160, ал. 4 от ДОПК, административният съд дължи решение на делото по
същество, т. е. отговор на въпроса дължат ли се установените с РА данъци и
правилно ли е определен техният размер, т. к. същите възникват по силата на
закона, при осъществяване на данъчния фактически състав, а не от оспорения РА,
който е декларативен индивидуален административен акт.
При дължимата проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:
Оспореният РА е валиден административен акт. Съдът констатира, че същият е
издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран
електронен подпис, валиден към датата на постановяването на акта. Доказателства
за датата и начина на подписване на РА и РД, както и за валидността на
сертификатите на КЕП към тази дата, са приложени по делото на оптичен носител.
Копия на електронинте документи, издадени при ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, както и
РД и РА са представени на хартиен и на електронен носител /CD в плик на л. 153
от делото/. Пълномощникът на оспорващата страна не се възползва от правото си да оспори
истинността им в срока по чл.
184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК, въпреки дадените указания и възможност за това. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК. По аргумент от чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ квалифицираният електронен подпис има значение на
саморъчен подпис. Съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл.
3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. В тази връзка разпоредбите на чл.
24, ал. 1, чл.
25, ал. 1 и ал.
5 и чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ създават задължения за доставчика на удостоверителни
услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за квалифициран
електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който публикува
удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като
доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.
Следователно, публичния електронен регистър на доставчика на удостоверителни
услуги съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за
квалифицираните електронни подписи, издадени от същия. В настоящия копията на
електронните документи на СД и прикачените удостоверения за КЕП от регистъра за
съответния доставчик на удостоверителната услуга и видно, че представените на
СД копия на електронни документи по ревизията, в т. ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са
подписани като електронни документи с електронен подпис. Всеки от тях е
подписан от органите, посочени за автори на документа. С оглед изложеното,
съдът приема, че изброените ЕД, издадени при ревизията - РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са
подписани от лицата, които са посочени като издатели на същите, с квалифицирани
електронни подписи, валидни към този период, предвид което издадените от тях
документи са подписани и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани
от техните издатели.
РА е издаден след
провеждане на ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия №
P-04001220001324-020-002/09.03.2020 г. от Р.И.Флоров началник сектор“Ревизии“
при ТД на НАП В.Търново, оправомощен със заповед № 6/03.01.2017 г. на директора
на ТД на НАП-В. Търново, със същата възлага извършване на ревизия на
жалбоподателя по ЗДДФЛ за периода 2014 г. -2019 г. /л.147-149 от делото/.
Същият е издал и заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № P-04001220001324-020-002/08.06.2020
г., с която е удължен срокът до 10.07.2020 г./л141-146 от делото/. Предвид
което следва изводът, че Р.И.Флоров е надлежно оправомощен от ТД в хипотезата
на чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. С факта на посочване на органа по приходите в
издадената от директора заповед по чл.
112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният орган по приходите придобива освен
материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да издава заповеди
за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната
дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който издава РА е
лицето Боряна Ценкова Златева, която е имала качеството ръководител на
ревизията, което я определя като компетентен административен орган по силата на
чл.
119, ал. 2 от ДОПК. При така установените обстоятелства, които по време и
предмет са относими към процесния акт и период, съдът приема, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата
на чл.
119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му /20.08.2020 г.
/., предвид отмяната и на препращата норма на чл.
118, ал. 2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Предвид което,
съдът приема, че РА е издаден от компетентните органи - възложителя на
ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, т. е. ревизиращите органи не са излезли извън
предметната им компетентност. РА е подписан и от двамата органи по приходите с
квалифициран електронен подпис.
Решението на директора на
ОДОП № 176/17.11.2020 г., с което е потвърден оспореният в настоящото
производство РА, е издадено от титуляра на длъжността „директор на дирекция „ОДОП“
В. Търново, същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е
предпоставка за допустимост на съдебния контрол на РА.
В заключение, съдът прие,
че оспореният РА е издаден от компетентни по материя, време, място и степен
органи по приходите.
Оспореният РА е
законосъобразен от формална страна.Издаден в предвидената от закона писмена
форма, такава за действителност, като електронен документ, подписан с КЕП,
което е равнозначно. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120
от ДОПК, вкл. подписи на издателите му/КЕП/, същото не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т. е. мотиви. В тази връзка РД съгласно чл.
120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното
в доктрината и съдебната практика същият РД изпълнява и функцията на мотиви към
РА.
При издаване на РА са
спазени процесуалните разпоредби. При издаване
жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната
администрация и му е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата
си, от което същият се е възползвал. Не се установява при извършването на
ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на
фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес
от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните
процесуални права, или същите да са извършили действия, нарушаващи законовите
им правомощия. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното
производство ревизираното лице да е имало някакви съмнения в обективността на
органите по приходите в хода на ревизията и да е поискало член на ревизиращия
екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен.
Съдът установи, че са
спазени сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл.
114, ал. 2 и чл.
117, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав на съда
не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това
число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и
преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на
защита на ревизираното лице или затрудняващи съдебния контрол. В хода на
ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от
закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими
доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по
особения ред на чл.
122 от ДОПК на задълженото лице. На ревизираното лице е връчено уведомление
по чл.
124, ал. 1 от ДОПК от 14.05.2020 г., че основата за облагане с данък върху
доходите на физически лица за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. ще бъде
определена по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК. Разяснена му е възможността да вземе становище и да
представи доказателства. Изискано е и представяне на декларации по чл.
124, ал. 3 от ДОПК. Такива са представени, ведно с писмени обяснения и три
разписки за предадени суми. Тук е мястото да се посочи, че лицето първоначално
след започване на ревизията не е декларирало налични средства,
впоследствие на 29.05.2020 г. е
декларирало налични средства по години/ л.211-213, том ІІ от делото/, след
което с нова декларация вх.№ 13.07.2020 г., съществено е изменило посочените суми, като е
посочило „поради техническа грешка“/л.221,
том ІІ от делото/.
По аргумент от чл.
160, ал. 1 от ДОПК, съдът е инстанция по същество и след преценка на
относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни
констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължат ли се определените с
РА данъци и ако се дължат – дали в посочения от органите по приходите размер.
Следователно, доколко направените изводи, от тези иначе събрани доказателства
са правилни, е въпрос по съществото на спора.
След преценка на
констатациите в обжалвания РА и РД, становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното по отношение на
материалната законосъобразност на обжалвания РА:
Формалната логика изисква
предвид извършеното облагане по аналог, да се изясни първо въпросът налице ли е
основание за прилагане на особения ред на облагане по чл. 122
от ДОПК. На този въпрос съдът отговаря утвърдително. Дори само едно от
посочените в чл.
122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства е достатъчно, за да се проведе облагането
по особения ред на чл.
122 от ДОПК. В случая органите по приходите твърдят наличието повече предпоставки, които
съдът намира за безспорно доказани и неопровергани в хода на съдебния процес.
При ревизията е установено, а и не се оспорва, че лицето няма подадени данъчни
декларации за ревизирания период от 2014 – 2019 г., с изключение на такава за
2019 г., в която обаче не е декларирало продажбата на 7 недвижими имота през
2019 г./НА 141/17.10.2019 г./. При това съдът намира, че са налице
обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 1 и 2
от ДОПК, поради неподаване на декларация и укриване на доходите. Освен
това, следва да се има предвид, че при извършена съпоставка между доходите и
финансиранията на Алексова и извършените от него разходи е установено, че за
2014 г. и 2015 г. направените разходи явно и съществено надвишават получените
доходи и финансирания. Според настоящия състав тази констатацията в РА остава
несъмнена, въпреки твърдянията, но без да са ангажирани доказателства. Съображенията за
този извод ще бъдат посочени по-долу, но това представлява обстоятелство по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансово състояние за ревизирания период. Предвид тези съображения съдът
приема, че ревизиращите органи обосновано и законосъобразно са определили
данъчната основа по реда на чл. 122
от ДОПК, което се потвърждава и от следното:
От събраните множество доказателства в
хода на ревизията, е установено, че ревизираното лице за периода на ревизията,
конкретно за 2014 г. и 2015 г., при съпоставка на доходите и източниците на
финансиране с извършените разходи на ревизираното лице органите по приходите са
установили: доходи от трудови правоотношения с „Ай енд джи иншурънс брокерс“
ООД с ЕИК *********, за 2014 г. и 2015 г.; доход от продажба на недвижим имот в
гр. Русе, ул. „Генерал Радецки № 10, ет. 2/НА № 196/28.10.2014 г./; социални
помощи и обезщетения от НОИ; лихви по банкови сметки в лева и в евро, както и
курсова разлика по банкова сметка ***.; предоставена сума от Георги Генчев за
ремонт на негово жилище; получени преводи по банка от Илияна Евгениева Илиева за
2014 г.; получени суми по банка от Елена Пламенова Илиева и Тодор Александров
Илиев за 2014 г.; получени средства от Алекси Василев Алексов за 2015 г. Към
извършените от Д.П. Алексова разходи са отнесени: комунални разходи по фактури
на Лукойл България; разходи за екскурзии,декларирани от жалбоподателката за
2014 г. и 2015 г.; разход за придобиване на МПС „ Шкода Рапид“, съгласно договор
от 10.12.2015 г. -1/2 част; разходи за застраховки; разходи за заплатени
данъци, осигурителни вноски, такси и др.публични задължения - в т.ч. за данък
върху доходите от лихви за 2014 г. и 2015 г.; платени осигуровки като
самоосигуряващо се лице чрез „ДДС 09“ ООД, за 2014 г. и 2015 г.; платени данъци
и такси чрез „Изипей" АД за 2015 г.; други разходи - платени банкови такси;
покупки, платени чрез банкова карта; заплатени суми за куриерски услуги и
пратки на „Еконт експрес“ ООД ; направени дарения през 2015 г. предоставени
средства на Росица - 100 лв. и на Алекси - 29 337,46 лв. От всичко изложено
оспорването касае основно наличността на парични средства в брой към 01.01.2014
г., както и наличността на парични средства в края на 2014 г., началото на 2015
г. и в края на 2015 г. с оглед на допълнително представената на 13.07.2020 г.
декларация за налични парични средства в брой;
разходите за платените от лицето суми за данъци и такси през „Изипей“ АД
и заплатените суми за куриерски услуги и пратки на „Еконт експрес“ ООД;
дублирани разходи за екскурзии.
Основното оспорване касае
началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г., както и наличността на
парични средства в края на 2014 г., началото на 2015 г. и в края на 2015 г.
Безспорно в хода на ревизията на жалбоподателката са връчени искания, в които
изрично е посочено, че се изискват данни и документи за налични парични
средства към 01.01.2014 г., както и за наличността на парични средства в края и
в началото на горецитираните периоди. С придружително писмо № Р-04001 *********-ПРД-001-И/26.05.2020
г. Д. Алексова е представила единствено следните данни относно налични парични
средства в брой: към 01.01.2014 г. - 16 000 лв. в брой, съхранявани в дома й;
към 31.12.2014 г. -17 000 лв. в брой; към 31.12.2015 г. - 15 000 лв. в брой; и
т. н./ л.211-213,т.ІІ от делото/. Документи и доказателства за произход, начин
на получаване и дата на получаване на паричните средства в брой към 01.01.2014
г. не са предоставени от ревизираното лице,
само се твърдят се дарения от родителите. В тази връзка от ревизиращия
екип е извършена проверка в информационната система на НАП относно декларирани
данни в периода 2006 г. - 2013 г., преди ревизирания. Установено е наличието на
подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ единствено за 2012 г., с декларирана годишна
данъчна основа за доходи съгласно Приложение № 1 /доходи от трудови правоотношения/
в размер на 1 385,37 лв. и за доходи съгласно Приложение № 3 /доходи от
възнаграждения по извънтрудови правоотношения/ в размер на 1 426,50 лв. от
Сдружение Нанси. При проверка в информационна система е установено, че за
периода 2006 г. - 2013 г. Д.П. Алексова е получавала трудови възнаграждения от
следните работодатели: „Фреш драй енд фрозън България мъшрум къмпани“ за
периода от м. 06.2007 г. - до м. 11.2007 г. с основна заплата на размер на 180
лв. и „Ай енд джи иншурънс“ ООД за периода от 28.11.2008 г. до 15.03.2010 г., с
основна заплата в размер на 90 лв. и за периода 01.06.2011 г.-31.12.2013 г., с
основна заплата в размер на 140 лв. Съгласно данните от регистър REGIX, за
периода 2009 г. - 2013 г. Д. Алексова извършени сделки по покупко-продажби на
недвижими имоти в режим на СИО, както следва: с НА за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.12.2009 г. Алекси Василев Алексов /съпруг/ закупува
земеделски имоти с площ 54,245 дка в с. Фурен, общ. Криводол; с НА за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.2011 г. Алекси Василев Алексов и Д.П.
Алексова продават земеделски имот с площ 54,245 дка в с. Фурен, общ. Криводол;
с НА за покупко-продажба на недвижим имот от 26.11.2012 г. Алекси Василев
Алексов /съпруг/ закупува поземлен имот с площ 6,461 дка в гр. Вършец. С оглед
на това органите по приходите са установили, че за периода 2006 г.-2013 г.
ревизираното лице има минимални доходи, продажба на земеделски имот в с. Фурен
през 2011 г. и извършени плащания през 2009 г. и 2012 г. във връзка с покупката
на земеделски имот в с. Фурен и поземлен имот в гр. Вършец. Същевременно
съгласно данните от получените банкови извлечения към 01.01.2014 г. Д.П.
Алексова разполага с налични парични средства по банковите си сметки в общ
размер на 45 319,73 лв. При извършен анализ на тези данни, ревизиращите правилно са достигнали до извода, че няма
никакви доказателства, че лицето е успяло да спести и е разполагало с парични
средства над 60 000 лева, в т.ч. в брой в размер на 16 000 лв. Предвид
което в РД, без надлежни доказателства, изцяло в
полза ни лицето е прието, че на 01.01.2014 г. то е имало налични парични средства в брой в
размер на 5 000 лв., освен наличните по банкови сметки 45 319,73 лв. Едва с
възражението срещу РД жалбоподателката посочва, че наличните парични средства
на 01.01.2014 г. в брой представлявали дадени й пари от нейните родители, за
което обаче не са ангажирани и представени никакви доказателства. По отношение
на наличните парични средства в брой в края на 2014 г., респективно в началото
на 2015 г. и в края на 2015 г., ревизията правилно е приела първоначално
декларираните на 26.05.2020 г. от жалбоподателката суми в размер на 17 000
лв./към 31.12.2014 г. и 01.01.2015 г./ и в размер на 15 000 лв./към 31.12.2015
г./. Съдът споделя изложеното относно отказ да бъдат кредитирани допълнително
декларираните суми в декларацията с вх.№ 13.07.2020 г., посочени
като“техническа грешка“, очевидно не е
налице такава, а и сумите съществено се отличават, което предвид установения
факт на ревизия на съпруга Алексов, уведомен за обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 и 7 ДОПК, очевидно са съществено изменени.
Относно останалите
оспорени факти и обстоятелства разходите
за платените от лицето суми за данъци и такси през „Изипей“ АД и заплатените
суми за куриерски услуги и пратки на „Еконт експрес“ ООД; разходи за екскурзии,
за които се твърди, че са извършени за трети лица, обаче не са представени
надлежни доказателства в производството и съдът намира, че правилно не са приети от органите по
приходите.
Не са представени доказателства и не са
оборени и направените в хода на ревизията данни относно доходи от продажбата на
недвижими имоти, както и установените данни при определяне на данъчната
основа, отчитайки получените от лицето
трудови възнаграждения.
В резултат на извършената
съпоставка ревизиращите са установили, че направените разходи превишават
получените доходи и финансирания с
16 428.99 лв. за 2014 г. и
8 169.13 лв за 2015 г., за които суми е прието, че представляват
недекларирани доходи по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съдът споделя
изложените доводи от ревизиращите, че доколкото ревизираното лице не е
представило доказателства, че изразходваните в повече от него суми са от
необлагаеми източници, то същите следва да се приемат като облагаеми доходи.
За 2014 г.
на основание чл. 122, ал, 2 от ДОПК в РД е направен анализ на всички
относими към лицето обстоятелства. В РА е приета определената в РД обща годишна
данъчна основа по чл.122 от ДОПК за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
/данък върху доходите на ФЛ, с данъчна ставка 10 на сто/ в размер на 17733,52
лв., формирана както следва: получени брутни доходи от трудови правоотношения в
размер на 1506 лв., превишение на разходите над постъпленията в размер на
16428,99 лв., на тази база е определен дължим данък за довнасяне в размер на
1642, 90 лв. и лихви в размер на 885,23лв. За 2015 г. РА определя обща годишна
данъчна основа по чл.122 от ДОПК за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
/данък върху доходите на ФЛ, с данъчна ставка 10 на сто/ в размер на 9363,27
лв., формирана както следва: получени брутни доходи от трудови правоотношения в
размер на 1376,15 лв., превишение на
разходите над постъпленията в размер на 8169,13 лв., определен дължим данък за
довнасяне в размер на 816.92лв. и лихви в размер на 356.31лв.
За 2018 и 2019 г., не е
установено превишение на разходите над постъпленията, но са установени доходи
от прехвърляне на имущество. За 2018 г. в размер на 3039.56 лв, поради което е
определен данък за довнасяне в размер на 278.42лв и лихви в размер на 36.97 лв.
А за 2019 г. този доход е в размер на 5 лв., данък за довнасяне -45лв. и 0.01
лв.лихва.
При така установените
факти, правилно са определени годишна данъчна основа по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на Д. Алексова, като от мотивите на РА
е видно, че същата за 2014 г. и 2015 г. включва: годишна данъчна основа по чл.
25 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения и годишна данъчна основа по чл.
36 от ЗДДФЛ, която представлява превишение на разходите при извършената от
органите по приходите съпоставка на стойността на имуществото на задълженото
лице и получените доходи и направените от него разходи в горепосочените
размери. Общата годишна данъчна основа за 2018 г. включва: годишна данъчна
основа по чл. 25 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения и облагаемия
доход от прехвърляне на имущество по чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ, съответно годишната
данъчна основа за 2019 г. включва: годишна данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ за
доходи от трудови правоотношения; облагаемия доход от прехвърляне на имущество
по чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ и облагаемия доход от упражняване на свободна професия
съгласно чл. 29, ал.1 т. 3 от ЗДДФЛ.
Съдът е категоричен в
извода си, че доколкото ревизията е проведена по особения ред на чл. 122
от ДОПК, то от гледна точка на данъчния закон установените превишения на разходите
над приходите, представляват доход с недоказан произход, съгласно чл.
123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При което правилно е установена обща годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - 17 733.52 лв; за 2015 г.
- 9 363.27 лв; за 2018 г.-
4170.81лв и за 2019 г.- 2960.62 лв.
Изводът на съда, че допълнително установените
данъчни задължения са дължими и правилно определени по основание и размер не се
разколебава от възраженията на пълномощника на жалбопотаделя, т.к. не са
представени никакви доказателства, с които да подкрепи същите и да обори
установените от органите по приходите.
Изложените възражения са правени и
пред органите по приходите, същите са обсъдени и приети за неоснователни,
изключая възражението относно курсови разлики на щатския долар, т.к. не са
подкрепени с доказателства, каквито не са представени и пред съда.
Основното оплакване за
неправилно в началното салдо за 2014 г., също е неоснователно, същото не е
доказано, предвид събраните от ревизиращите данни за декларирани доходи от
лицето в периода от 2006г. до 2013 г., както и непредставяне на доказателства
за произхода на средства общо в размер над 60 000 лв./ 45 317.93 лв.
в банкови сметски/. По-горе бяха изложени конкретни съображения в тази връзка,
като бе подчертано, че дори само недекларирането на доходи, е достатъчно
основание за облагане по особения ред. При което, съдът приема, че
предпоставките за облагане по този ред са доказани от администрацията. Предвид
това, доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в РА се
разпределя върху жалбоподателя, което му е указано от съда. Посочените по-долу
разсъждения са също в подкрепа на тезата, че разходите на лицето превишават
доходите и източниците му на финансиране, което се презюмира от законодателя
като облагаем доход. Презумпцията по чл. 123
от ДОПК, жалбоподателят не обори в хода на процеса пред съда. Настоящият
съдебен състав не кредитира с доверие твърденията за получавани
суми от родителите, т.к. няма никакви доказателства в тази насока.
По силата на презумпцията
по чл.
124, ал. 2 от ДОПК, доказателствената тежест е на жалбоподателя. В тази
връзка като не са приели тези твърдения за истина ревизиращите не са нарушили
принципите на обективност и служебно начало, противно на соченото в жалбата.
Налице са съображения, защо не се приема тази суми от ревизиращия орган. Развоя
на съдебния процес не промени установените факти и обстоятелства, не се
представиха нови доказателства в тази връзка. Поради това съдът споделя изцяло
виждането на администрацията, че жалбоподателят не доказа да е получавал суми
от родителите си, както твърди в писмените си обяснения.
В самия край на
изследването трябва да се обсъди заключението на вещото лице по приетата ССЧЕ.
Съдът го кредитира с доверие като компетентно дадено под страх от наказателна
отговорност, но не счита, че следва да основе решението си на него. Защото
задачите, които са му поставени не кореспондират с приетите за установени по
делото факти, а се основават на твърденията на оспорващата страна. Неприемането
от съда на тези изводи е на принципна
основа и не касае принципите на счетоводното отчитане. Законодателят в случаи
като настоящия е предвидил облагане по особения ред на чл. 122
от ДОПК. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на
имущественото състояние и направените разходи с доказаните доходи и източници
на финансиране е особен процесуален начин /чл.
123, ал. 1 от ДОПК/, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Предпоставките
за прилагане на този ред представляват действия или бездействия на данъчния
субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е
приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от
органа по приходите. Законово са определени механизмът и редът, които следва да
се спазват при осъществяването на тази дейност от страна на ревизиращия орган и
това е регламентирано в ал.
2 на чл. 122 и чл.
123 от ДОПК. Определената данъчна основа по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно точна,
но това е в резултат от поведението на данъчно задълженото лице. Поради тази
принципна несъвместимост приетата по делото ССЧЕ не е от естество да опровергае
фактическите констатации на ревизиращите органи. В РА е направена съпоставка
между имуществото на лицето и получените от него приходи, доходи и източници на
финансиране, а не просто изследване на парични потоци. Самите парични средства,
в брой и по банкови сметки участват в тази съпоставка като крайното салдо за
предходния период е начално салдо за следващия, но оспорващата в различни
декларации сочи различни суми. В случая е определена обща годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
С оглед на приетите по
делото и неоспорени от жалбоподателя доказателства, събрани в хода на
ревизията, както и тези, ангажирани пред съда, настоящата съдебна инстанция
приема, че правилно са определени относимите към жалбоподателя критерии, които
са послужили при определянето на данъчната основа за облагане. Следва да се има
предвид и действието на презумпцията по чл.
124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122
от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В случая по
делото са събрани доказателства както относно наличието както на обстоятелства,
попадащи в хипотезата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК, така и относно критериите за определяне на основата за
облагане по ал.
2 на чл. 122 от ДОПК, поради което съдът приема, че не са оборени с
насрещно доказване ползващите се с презумптивна истинност констатации в
ревизионния акт. Последният като обоснован и законосъобразен следва да бъде
потвърден.
Като акцесорно задължение
следва да бъдат потвърдени и начислените лихви върху допълнително установените
задължения по ЗДДФЛ.
Оспореният РА е издаден
като електронен докумнент, подписан с КЕП, от компетентни по материя, време и
място органи по приходите. Във връзка с това е спазена и предвидената от ДОПК
писмена форма – условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити.
Мотивиран е от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно
материалният закон.
Събраните при ревизията
доказателства подкрепят извода за наличие на обстоятелства, предпоставящи
облагането да се извърши по особения ред на чл. 122-124
от ДОПК, във вр. с чл.
122, ал. 1, т. 1, т.
2 и т.
7 от ДОПК. От друга страна, събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не покриват изискването за пълно насрещно доказване, с което да
бъде оборена презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА, издаден
по особения ред на чл.
122 от ДОПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци обуславящи неговата отмяна.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото,
на основание §
1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, на Национална агенция за приходите, следва да се заплатят разноски
- юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в
размер на 511.21 лв., определено съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените мотиви,
на основание чл.
160, ал. 1, предложение последно от ДОПК и чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като процесуално недопустима жалбата на Д.П. ***, против Ревизионен акт/РА/ № Р
– 04001220001324-091-001/20.08.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП Велико Търново, В ЧАСТТА за данъчни периоди на 2016 и 2017 г., в която не са установени допълнителни задължения
по чл. 48, ал. 1 за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 538/2020 г. по описа на АС Монтана, в тази част.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на Д.П. ***,
против Ревизионен акт/РА/ № Р – 04001220001324-091-001/20.08.2020 г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, в която са
установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на
чл.
122 от ДОПК, както следва: за 2014 г. - главница 1642.90 лв. и лихви 885.23 лв.;
за 2015 г. – главница 816.92 лв. и лихви от 356.31 лв.; за 2016 г. и 2017 г. – не са установени задължения за
довнасяне, за 2018 г. - главница 278.42
лв. и лихви 36.97 лв. и за 2019 г. – главница – 0.45 лв. и лихви 0.01 лв.
ОСЪЖДА Д.П. ***, да
заплати на Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 511.21/петстотин
и единадесет лева и двадесет и една стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалвано пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен съдия: