Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу В.Н.Г., за това че на 25.10.2017г., в гр. Пловдив, е повредил
противозаконно чужда движима вещ – багер марка „Хидромек”, модел „102 Ес”, с
рег. № ******, собственост на „Евромаркет Кънстракшън” АД, ЕИК *********, като
е унищожил предно обзорно стъкло на багера, на стойност 1800 лева - престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
общия ред с изслушване обясненията на подсъдимия, разпит на свидетели и
приемане заключение на съдебно стокова експертиза.
В производството не са конституирани допълнителни
страни- частни обвинители и граждански ищци.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК в размер на 1 година ЛОС,
което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения,
пледира, че от доказателствата по делото не може да се установи извършването от
подсъдимия на деяние съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 216 НК. Счита , че обвинението е неясно, доколкото не можело да се разбере коя от
алтернативите на 216 НК се вменява във вина
на подзащитния му-унищожаване или повреждане. Намира, че действията на подсъдимия са били
извършени при условията на самоотбрана-за да защити себе си от прегазване с
багера и общинския път от неправомерно заравняване.
В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното
от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Н.Г. е роден на ***
***, *****, б.г., със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
бил **** със свид. Р.П.Д. в дружеството „ВААС Ауто” ООД, чиято база/сервиз се
намирала в *******************.
На 20.07.2015г. бил сключен
Договор за покупко – продажба № 2531, между „Евромаркет Кънстракшън” АД, ЕИК
*********, от една страна като продавач и
„Пимк” ООД, ЕИК *********, от друга страна като купувач. Предмет на
договора бил колесен многофункционален багер, с челен товарач HIDROMEK, модел
102 S /4х4х4/, сериен № HMK102SFC2S090293 и номер на двигател –
NM75621U252673Y, с рег. № *****. Договорът бил подписан със специални условия,
а именно че купувачът става пълноправен собственик на съответната стока,
включена в предмета на продажбата, след пълното изплащане на продажната й цена
по сметка на продавача. Багерът бил предаден за ползване на „Пимк” ООД. Към
дата 25.10.2017г., стойността му все още не била изплатена изцяло на
дружеството „Евромаркет Кънстракшън” АД, поради което бил и все още негова
собственост.
Свид. Б.К. работел като оператор на машина – багерист към
„Пимк” ООД. На 25.10.2017г. получил указания от свид. А.Г., на длъжност
„организатор експедиция” към „Пимк” ООД, да заравни и запълни неравностите по
улицата – пътната отсечка от р. Марица до ул. „Рогошко шосе”, която водела към
базата на „Пимк” ООД. Свид. К. се качил да управлява колесен многофункционален
багер, с челен товарач HIDROMEK, модел 102 S /4х4х4/, сериен № HMK102SFC2S090293
и номер на двигател – NM75621U252673Y, с рег. № ***** и се отправил да работи.
На тази пътна отсечка, редовно от страна на „Пимк” ООД се извършвали дейности
по запълване на дупките и заравняването на настилката, която се рушала от
преминаването на тежкотоварните камиони собственост на фирма ПИМК.
На същата
отсечка бил разположен и сервизът на подсъдимия. Той често влизал в конфликт с
работници на „Пимк” ООД, които заравнявали пътя. Причината била, че според
подсъдимия при заравняването се вдигало много шум и прах, а запълването на
дупките неправомерно се извършвало с отпадъчни материали.
През годините подсъдимият нееднократно подавал жалби и
сигнали до различни институции в гр. Пловдив срещу неправомерното според него
заравняване на пътната настилка пред сервиза му.
Процесният пътен участък от ул. Рогошко шосе бил общинска собственост
и попадал в индустриална зона съгласно регулационен план, одобрен със
Заповед № 57/03.02.1973 и движението на
тежкотоварни превозни средства по него било разрешено. В инвестиционната
програма на общината периодично били предвиждани средства за провеждане на
текущ ремонт на участъка, но въпреки това същият често не бил в добро
състояние.
Накрая на работния ден на
25.10.2017г., след 18:00 ч. свид. К. вече се намирал на пътната отсечка и
работел. Вече било тъмно и валял мокър сняг. Когато наближил мястото около
сервиза на подсъдимия, видял него и свид. Р.Д. да стоят отвън в двора на
сервиза. Багерът бил отпред с гребло /което част от свидетелите неправилно
определяли като кофа/ и работел с
включени светлини. Подсъдимият подразнен от присъствието на машината и
дейността, която се извършва излезнал навън и застанал пред багера. Ръкомахал,
подканвал багериста да преустанови заравняването и хвърлял загребан от земята
филц към багера. Като видял подсъдимия пред себе си, багеристът К. намалил
скоростта и преустановил движението напред на багера преди да достигне до
подсъдимия. Двигателят останал включен, светлините на багера работили, а
греблото му било ниско долу, опряно в земята. За да предотврати евентуално
продължаване на дейността му подсъдимият, който продължавал да се намира пред
багера опрял ръка в греблото му, като в същото време с другата ръка продълважал
да хвърля филц към него. За да предпази стъклото на багера, багеристът дал рязко назад като в същото време
започнал да издига греблото на багера, което следвало да закрие пътят на филца
към стъклото. При движението на багера назад, подсъдимият който се бил опрял на
греблото, загубил равновесие и паднал на земята, като падането му било напред в
посока към багера. При падането ударил коляното и главата си в земята. При падането получил охлузвания по тялото и
главата. Подсъдимият се ядосал, че бил
паднал. Изправил се, взел един по – голям камък и го запратил към предното
стъкло на багера. В резултат на това предното обзорно стъкло се напукало
цялото. Свид. К. изгасил багера и се обадил на тел. 112. Междувременно свид. Д.
сигнализирала за случилото се Дежурната на III – то РУ – ОДМВР – Пловдив. На
място пристигнали свид. О.А. и свид. К.Б. – полицейски служители. Те установили
напуканото предно обзорно стъкло. Пред
тях свид. К. разказал какво според него се с е случило. Полицейските служители
разговаряли и със свид. Д. и с подсъдимия. Местопроизшествието било посетено и
от екип на ЦСМП, който отвел подсъдимия в болнично заведение. След проведените
прегледи и изследвания, същият бил изписан. Предното обзорно стъкло на багера
било демонтирано и заменено с ново такова, за да може машината да работи по
предназначение.
В хода на
наказателното производство била назначена и изготвена стоково - оценъчна
експертиза. Съгласно заключението на същата, стойността на предно обзорно
стъкло за багер марка „Хидромек”, мод. 102 СЕ/ възлиза на 1800 лева, а
дейността по демонтаж – монтаж – 300 лева. Вещото лице заключило, че общата
стойност на щетите, предмет на инкриминираното деяние, по средно пазарни цени
към вторичния пазар, към момента на извършване на престъплението – 25.10.2017г.
възлиза на 2100 лева /две хиляди и сто лева/, като тази сума включва стойността
на самото стъкло и стойността на монтажно-демонтажните работи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от следните
доказателства и доказателствени средства:
-обяснения
на подсъдимия дадени на съдебна фаза /частично/,
-показания
на свидетеля Б.К., дадени на съдебна фаза /частично/ и дадени на ДП пред
разследващ орган, в частта, в която са прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1,
т.1 НПК
- показания
на свидетелката Р.Д., дадени на съдебна фаза /частично/ и на ДП пред съдия в
частта, в частта в която са прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.1 НПК,
- показания на свидетелката П.И., дадени на
съдебна фаза /частично/ и на ДП в
частта, в която са прочетени на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК
- показания
на св. А.Г., дадени на съдебна фаза и на ДП, в частта, в която са прочетени на основание чл. 281, ал.5,
вр.ал.1, т.2, предл.2 /поради липса на
спомен/, освен в частта за хвърляне на подсъдимия върху кофата.
- показания
на св. А., св. Д. и св. Б. дадени на съдебна фаза /частично/.
-заключение
на стокова експертиза, което съдът кредитира като обектиено и неоспорено от
страните.
- писмените доказателства приобщени на ДП и на
съдебна фаза- жалба от 2.11.2017г. до Обществения посредник на община Пловдив, Писмо
от Община Пловдив- район Северен изх. № 3-9400-7956/ 10.4.2014г., Писмо от
Община Пловдив- район Северен изх. № 3-3200-236/10.07.2017г., епикриза на В.Г.,
проформа фактура, справка за съдимост, протокол за доброволно предаване,
договор за покупко-продажба № 2531, фактура от 22.07.2015г. и др.
В
посочената доказателствена съвкупност са налице следните противоречия:
-
спрял ли е багеристът движението на багера след като подсъдимият е застанал
пред него. Според обясненията на подсъдимия на процесната дата 25.10.2017г., за разлика от друг път, багеристът отказал да
спре. Нещо повече след като Г. паднал в калта, багеристът продължил да кара и
да го мачка. В този смисъл са и показанията на св. Б. и А., които на съдебна
фаза заявяват, че при проведен разговор с подсъдимия същият им съобщил, че багеристът
го бил бутнал. Според показанията на св.
К., дадени на съдебна фаза, след като Г.
излезнал пред багера, той спрял придвижването на машината напред, но същата
останала с работещ двигател на място и с работещи светлини. Впоследствие изместил
багера назад, при което подсъдимият се подхлъзнал и паднал напред към багера. Според показанията на св. Д., дадени на
съдебна фаза, багерът намалил, но
нямал намерение да спре, бутнал
подсъдимия с греблото и дал рязко назад,
при което подсъдимият който бил с лице към багера паднал напред към
багера по лице. Според показанията на св. Д. пък, дадени на ДП пред разследващ орган на л. 41
гръб и прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК, В. първо се плъзва напред, а след това багерът
го бута с греблото и той пада на земята напред по лице. Съдът кредитира показанията на св. К.,
доколкото единствено те съответстват на обстоятелствата, които са безспорни
според заявеното и от трите лица очевидци на инцидента- подсъдим Г. и свидетели
К. и Д., а именно че подсъдимият бил с лице към багера и че е паднал по лице в
посока напред към багера. Ако багерът беше продължил постъпателното си движение
към подсъдимия, който е бил с лице към него, и го е бил бутнал с греблото, то Г.
би паднал назад по гръб, а не напред по лице в посока към багера.
-
имало ли е съприкосновение между греблото на багера и застаналия пред него
подсъдим Г.. Според обясненията на подсъдимия след като застанал на пътя на багера,
багеристът го награбил с греблото и го подметнал/захвърлил нагоре. На съдебна
фаза свидетелят К. е заявил, че не е видял подсъдимият да се подпира на
греблото на багера, доколкото било тъмно, но с положителност забелязал как
подсъдимият се подхлъзва и пада на земята. В показанията си, дадени на ДП пред разследващ орган на л.40 и
прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК, К. е заявил, че
подсъдимият се бил облегнал на кофата на багера и започнал да хвърля с шепи
камъни. Съдът кредитира показанията на
свидетеля К., дадени на ДП. От една страна тези гласни доказателствени средства
са дадени в отрязък от време, който е бил най-близък до инкриминирания момент и
в този смисъл не са били повлияни от изминалия период от време. Освен това
заявеното от К. на ДП в най-голяма степен съответства и на безпротиворечивото в
показанията на третия свидетел очевидец Д., която на съдебна фаза с
положителност заявява, че не е видяла подмятане на подсъдимия с греблото на
багера, но също така е категорична, че съприкосновение с греблото е имало и че
подсъдимият е бил с лице към багера и е паднал напред по лице, след като багера
е дал назад. Описаният механизъм-движение на багера назад и подхлъзване и
падане на подсъдимия напред по лице изцяло кореспондира на фактическо положение,
твърдяно от К. на ДП, при което подсъдимият
се е бил подпрял на греблото на багера, поради което и при отдръпване на багера назад, той губи
равновесие и пада напред по лице. По-горе вече бе изяснено, защо въпреки че
възприема заявеното от свидетелката Д., че е имало съприкосновение между
греблото на багера и подсъдимият, съдът не кредитира нейното твърдение, че
съприкосновението е било под формата на бутане.
-
какво и кога е мятал подсъдимият Г. по багера. Според обясненията на
подсъдимия това е било кал и то едва след като бил паднал на земята и с цел да
спре багерът, който се движел напред, за да го мачка. Според показанията на св.
К., дадени на съдебна фаза, още щом излезнал на пътя пред багера, Г. започнал
да мята филц /вид камъни/ от земята в посока към машината, като след като
паднал на земята метнал и един по-голям камък. Съдът кредитира заявеното от св.
К., доколкото кореспондира с повредите по багера, установени от назначената по
делото съдебно стокова експертиза. В този смисъл са и показанията на св. П.И. и А.Г. от ДП, които макар и производни по своя
характер съобразно трайната съдебна практика могат да служат за проверка на
първичните доказателства. Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д.
№ 1107 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС, Решение №92/05.07.2018 по дело
№298/2018 на ВКС,
-
имало ли е отправени ругатни и обиди от страна на подсъдимия към свид. К..
Според обясненията на подсъдимия подобни изрази от него не са отправяни, а само
подкани към багериста да спре да заравнява. Според показанията на свид, К.,
дадени на съдебна фаза, след като подсъдимият
излезнал на пътя той започнал да го псува и обижда. Съдът кредитира показанията
на подсъдимия, доколкото кореспондират с показанията на третото лице очевидец
на деянието –св. Д., която заявява, че не е чувала Г. да отправя обиди и псувни.
-
относно лицата, които са излезли пред багера. На съдебна фаза свид. К. е
посочил, че това е бил само подсъдимия, а на ДП в показанията си дадени пред
съдия, прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.1 на л. 51 гръб е посочил, че и
двамата собственици на сервиза, след като видели багера изскочили пред него. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, дадени на съдебна фаза. Действително тези
показания са дадени след по-продължителен период от време в сравнение с
дадените на ДП, но съдът намира, че в по-голяма степен кореспондират с
действителността, доколкото съответстват както на заявеното от самия подсъдим,
че сам е излезнал пред багера, така и на показанията на св. Д., че първоначално
била в двора и излезнала на пътя едва след като видяла, че подсъдимият е паднал
на земята.
-
в какво подсъдимият е ударил главата си. На съдебна фаза свидетелката Д. е
заявила, че е в кофата на багера, а в показанията си дадени пред съдия на ДП на
л. 54-гръб, прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК, че ударът е бил в
земята. Съдът кредитира показанията на свидетелката дадени на ДП, доколкото са
дадени в отрязък от време, който е бил най-близък до инкриминирания момент и в
този смисъл не са били повлияни от изминалия период от време. Освен това при
разпита си свидетелката си изрично заяви, че засвидетелстваното от нея на
съдебна фаза е повлияно и от видяното на снимките, приложени за сведение на л.
24-26 от делото, които обаче съдът отказа да приеме като годно доказателство по
делото.
-
дали св. К. е споделял пред св. П.И. за процесния инцидент. На съдебна фаза
свидетелката твърди, че К. не и е разказвал нищо, докато на ДП е дала подробни
показания за разказаното й от К.. Съдът кредитира заявеното от свидетелската на
ДП, доколкото след прочитане на показанията й, същата заяви, че категорично си
е припомнила и поддържа заявеното на ДП, като объркването й на съдебна фаза се
дължи на изминалия период от време.
-
дали подсъдимият се е хвърлял в кофата на багера. На съдебна фаза св. А.
твърди, че като се навел да вземе камък подсъдимият се подхлъзнал и паднал. На
ДП както св. Г., така и св. А. твърдят, че подсъдимият се е хвърлил върху
кофата на багера. Св. Б. пък на съдебна фаза твърди, че подсъдимият направил опит да се хвърли в
кофата на багера. Съдът намира, че нито едно от твърденията не отговаря на
действителността. На първо място следва да се отбележи, че св. Г., св. Б. и св. А. не възпроизвеждат свои непосредствени
възприятия, а спомените си за това което св. К. им е разказал. Освен това и трите
групи твърдения противоречат на възприетия по-горе и доказателствено обезпечен механизъм
на настъпване на инцидента, а именно подсъдимият да се е подпрял с една ръка
върху греблото на багера, а с другата ръка да е хвърлял камъни, като при
движението назад на багера се подхлъзнал и политнал напред. Следва да се
отбележи и че в случая съдът не намира, че св. К. е проявил недобросъвестност
при пресъздаване на версията си за случилото се пред св. А. и св. Г.. Доколкото
се установи, че подхлъзвайки се подсъдимият е залитнал напред в посока към греблото на багера, то е напълно оправдано К. първосигнално да си помисли, че подсъдимият се
е хвърлил в кофата на багера. Тук само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че всички свидетели, поради недостатъчната им техническа запознатост
използват думите гребло и кофа на багера като синонимни и взаимно
заменяеми.
-
налице ли са били охлузвания по главата на подсъдимия. Според св. Д. такива
били налице. Св. Б., А. и Д. на съдебна
фаза заявяват, че не са забелязали такива. Съдът кредитира заявеното от св. Д.,
предвид азбучното правило на формалната и юридическата логика, че
обстоятелството, че даден свидетел не е забелязал даден факт или не си спомня
за него не означава, че фактът не се е осъществил още повече, когато друг
свидетел с положителност твърди, че той се е реализирал.
Трайно установено
е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойнствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги
кредитира или не.
С оглед изложените
принципни постановки настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия в частите досежно въпросите -спрял
ли е багеристът движението на багера след като подсъдимият е застанал пред него,
имало ли е съприкосновение между греблото на багера и застаналия пред него
подсъдим Г. и какво и кога е
мятал подсъдимият Г. по багера- не следва
да бъдат кредитирани, доколкото както подробно се обоснова по-горе се явяват изцяло опровергани
от останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал. В
този смисъл те са негова защитна версия и не спомагат за установяване на
релевантната по делото фактическа обстановка. Относно останалите заявени от
него обстоятелства, освен гореизброените, обясненията на подсъдимия кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира.
Други противоречия в събрания
доказателствен материал, освен досежно по-горе разгледаните обстоятелства не се
наблюдават. Събраните доказателства установяват в останалата си част приетата
за установена от съда фактическа обстановка по един безпротиворечив и
взаимодопълващ се начин, поради което и се кредитират от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед установеното по делото
от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин, че от
правна страна В.Н.Г. *** е повредил противозаконно чужда движима вещ – багер
марка „Хидромек”, модел „102 Ес”, с рег. № *****, собственост на „Евромаркет Кънстракшън”
АД, ЕИК ********* като е унищожил предно обзорно стъкло на багера, на стойност
1800 лева - престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.
Неоснователно е възражението, че
от обвинението остава неясно коя от формите на изпълнителното деяние повреждане
или унищожаване се вменява във вина на подсъдимия.
Съгласно
Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК
унищожаването е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие
материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той
става негоден напълно и завинаги за използването му съобразно неговото
предназначение. Повредата също засяга материалната субстанция на обекта. При
нея обаче само временно или частично се отнема възможността за използването на
обекта.
В
конкретния случай в резултат от въздействието на подсъдимия изцяло и завинаги е
засегната субстанцията на предното стъкло на багера, като по този начин то изцяло и завинаги е станало негодно за
употреба, т.е унищожено е. Предното стъкло на багера обаче в конкретния случай
не представлява самостоятелна вещ. От момента на трайното му монтиране на
багера, то е загубило своята физическа обособеност и отделеност в пространството
и се е превърнало в неразделна част от по-голямата комплексна вещ, каквато представлява багерът. В случая е
засегната не цялата, а само част от субстанцията на багера, а именно предното
стъкло. Това засягане е направило багерът не изцяло, а само временно негоден за
употреба по предназначение, до подмяната на стъклото, тоест багерът е бил
повреден по смисъла на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК.
Съгласно
трайната съдебна практика когато се засяга субстанцията на вещ, която не е
самостоятелна, а е част от друга комплексна вещ годен предмет на престъплението
по чл. 216 НК не е несамостоятелната вещ, а комплексната вещ, от която е част
несамостоятелната вещ. В този изричен смисъл Решение № 647 от 11.01.2013 г. по
нак. д. № 1993/2012 г. на Върховен касационен съд, в което е разгледан случай напълно
идентичен с настоящия.
От
гореизложеното следва, че предмет на престъплението по чл. 216 НК се явява
багерът, който както вече се посочи е бил повреден. Тази именно е и
инкриминираната форма на изпълнителното деяние-повреждане. Посочването, че несамостоятелната
вещ –предно стъкло е била унищожена е направено само за яснота, за да се уточни
по какъв начин е причинена повредата на вещта, която е годен предмет на
престъплението- багерът.
Само
за пълнота на изложението следва да се обсъди и въпросът със стойността на
предмета на престъплението. В експертизата е посочено, че общата стойност на
отстраняване на повредата по багера е 2100 лева, която сума включва 1800 лева
стойност на стъклото и 300 лева стойност на монтажно-демонтажните работи.
Обвинението е повдигнато само за сумата от 1800 лева, представляваща пазарната
стойност на стъклото. Стойността на монтажно-демонтажните работи не е инкриминирана.
Тук следва да се отбележи, че е конституционно възложено правомощие само и
единствено на Прокуратурата на РБ да определя обема на обвинението, като съдът
не разполага с правомощие да осъди подсъдимия за нещо повече от това, за което
му е повдигнато обвинение. Освен това, доколкото в конкретния случай на подсъдимия е
повдигнато обвинение за по-малка сума отколкото теоретично е било възможно и
при положение, че по делото не съществува неяснота по какъв начин е формирана
тази инкриминирана сума, то правата на подсъдимия по никакъв начин не са
ограничени.
Отново
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от доказателствата по
делото се установи, че към момента на деянието собственик на процесния багер е
била фирма „Евромаркет Кънстракшън” АД. В по-късен момент собствеността върху
багера е била прехвърлена на фирма ПИМК. Доколкото обаче съгласно трайната
съдебна практика, релевантен е моментът на извършване на престъплението, то
правилно като ОЮЛ е посочено фирма „Евромаркет Кънстракшън” АД.
Неоснователен
е доводът на защитата за несъставомерност на деянието от субективна страна. От
установените по делото обстоятелства, а именно хвърляне на голям камък към
стъклото на багера от близко разстояние, може да се направи единствено
възможния извод, че подсъдимия е действал с пряк умисъл за повреждане на багера
чрез цялостно и окончателно разрушаване субстанцията на предното му стъкло.
Неоснователни
са и доводите на защитата, че деянието на подсъдимия било несъставомерно, доколкото той бил хвърлил субстанция към
багера, за да запази собствения си живот и общинския път от неправомерно
посегателство. Макар и недостатъчно ясно формулирани доводите на защитата
всъщност касаят приложението на института на неизбежната отбрана.
Съгласно
чл. 12, ал.1 НК не е общественоопасно деянието, което е извършено
при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели.
Предпоставките
за приложението на института на неизбежната отбрана са подробно и изчерпателно
разгледани в ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 ОТ 29.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 11/1973 Г., ПЛЕНУМ
НА ВС и са както следва:
-да
е налице непосредствено и
противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като
едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено
застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или
законните права на гражданите.
-
неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона.
Затова, когато "отбраняващият се" съзнателно провокира с активни
действия нападение, то той не може да се позовава на неизбежна отбрана.
-
Неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено. Нападението е
непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е
създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и
обществените интереси, личността или законните права на гражданите
-нападението
не следва да е прекратено, а
то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, или ако
нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др.
В конкретния случай подсъдимият твърди, че е
хвърлил субстанция /според подсъдимия
кал, а според кредитираните от съда доказателства камък/ към багера, за да
предпази себе си от прегазване и пътят от неправомерно заравняване.
Съдът
намира обаче, че в случая не е било налице непосредствено противоправно
нападение нито срещу личността на дееца, нито срещу обществени интереси, за да намери
приложение института на неизбежната отбрана.
Доводът,
че хвърлянето на субстанция към багера е било, за да се предпази подсъдимия от
прегазване би имал основание, ако по делото бе установено, че след като
подсъдимият е излезнал пред багера, същият е продължил движението си към Г. и е
съществувала реална опасност да го бутне или прегази. По делото се установи
обаче изцяло противоположна фактическа обстановка- след като подсъдимият
излезнал пред багера, багеристът го забелязал, доколкото фаровете били включени
и преустановил движението напред на багера. Нещо повече подсъдимият се подпрял
на греблото на багера, който вече бил преустановил движението си напред. Тъй
като подсъдимият продължил да хвърля филц, багеристът предприел движение не напред към подсъдимия, а
назад и вдигнал кофата на багера, за да предпази стъклото му. Тоест не
може да се говори за никакво непосредствено противоправно поведение спрямо
личността на подсъдимия.
Не
е налице непосредствено противоправно поведение и спрямо обществени интереси,
доколкото заравняването на дупки по общински път, за който Общината не е
изпълнила задължението си да го поддържа в добро състояние не може да се
приеме, нито за обществено опасно, нито за противоправно деяние. Нещо повече, дори и да можеше да се приеме, че
заравняването на пътя представлява такова обществено опасно и противоправно
деяние, съставляващо нападение по
смисъла на чл. 12 НК, то същото към момента на хвърляне на камъка, с който
стъклото е счупено, вече е било прекратено, доколкото от доказателствата по
делото се установи, че багеристът е преустановил движението на багера и дейността
по заравняване на пътя още в момента, когато
подсъдимият е излезнал на пътя пред багера и е започнал да ръкомаха.
Не
е налице непосредствено противоправно поведение и срещу собствеността на
подсъдимия, доколкото от доказателствата по делото се установи, че е бил заравняван само пътя пред сервиза на
подсъдимия като субстанцията, с която е било извършвано заравняването, не е навлизала в имота му.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 216, ал.1 НК се предвижда наказание до пет години
лишаване от свобода.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се наложи наказание
по реда на чл. 54 НК в размер близък до общия минимум на наказанието лишаване
от свобода, а именно 4 месеца лишаване от свобода.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на
подсъдимия, липсата на данни за други негови противообществени прояви, добрите
му характеристични данни, трудовата му ангажираност.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчита
обстоятелствата, при които е
извършено деянието. По същество подсъдимият е опитал да наложи
собствените си възгледи за обществена справедливост и собствената си представа
за правомерно и неправомерно поведение в обществото, което е една от
проявните форми на хулиганските подбуди за извършване на престъпление. Така Решение
№ 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение, Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на
Върховен касационен съд. Доколкото обаче за престъплението по чл. 216 НК, за
разлика от други престъпления липсва квалифициращ състав, ако деянието е
извършено по хулигански подбуди, то това
обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо при индивидуализация на
наказанието.
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл.
55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер,
което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че
по делото е констатирано и наличието на отегчаващо вината обстоятелство.
Съдът намира, че така определеното наказание в размер на 4 месеца ЛОС ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се
засягат правата на подсъдимия. Налагането на по-тежко наказание на подсъдимия
за деяние, което очевидно се явява изолирана проява в живота му съществено би
накърнило принципите за справедливост на налаганото наказание и за съответност
между използваната наказателна репресия и степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
Определеното наказание съответства и на характера на
засегнатия предмет на престъплението и неговата инкриминирана стойност-1800
лева.
Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на
данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК с
изпитателен срок от три години.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият В.Н.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив,
направените по делото на досъдебното производство разноски в размер на 58.65
лева, както и по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
20 лева, представляваща разноски на съдебна фаза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.