РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Карлово, 15.1*.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № *0*153*0*00451 по описа за *0*1 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № * на ОДМВР П., на основание чл. 189 ал. 4
във вр. чл. 18* ал.1 т. 5 от ЗДвП, на В. С. ИВ. ЕГН ********** от гр. С., ул.
„В. № * в качеството на законен представител на „М.-*“ ЕООД е наложена
глоба в размер на 600.00 лв. за нарушение на чл. *1 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Оспорва извършване на нарушението. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата, ангажира доказателства.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
1
електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството на законен
представител на дружеството, на което е регистрирано МПС. Жалбата е
подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На * г., автопатрул на РУ на МВР К., бил дежурен по контрол
безопасност на движението. Намирали се в гр. Б., км.10 + 600м. път II- 64 в
полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано техническо
средство № TFR1- М61*. Техническото средство било настроено съобразно
максималноразрешената за участъка за движение скорост 50 км/ч., като в
13.43 ч. било констатирано движение на приближаващ се л.а. „Тойота Ланд
Круизер 1**“ с рег. № *. Скоростта от 94 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от
отчетената от автоматизираното техническо средство от 97 км/ч – т.е. след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с мобилната
система за видеоконтрол TFR1- М61*, монтирана в служебния патрулен
автомобил. Същата била преминала последваща проверка през месец юли
*019 г., за което бил издаден Протокол от проверка № ** г., при която било
установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № */11.09.*018 г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 8* от 05.10.*018 г. и
оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите-
една година За мобилната система за видеоконтрол на * г. било издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № * със срок за
валидност до *4.0*.*0*0г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип, предвид разпоредбата на чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията, според
който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, като
процесното, имайки предвид резултатите от последващата проверка, се
считат от одобрен тип. Бил съставен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба
№ 81*1з-53*/1*.05.*015 г., в който било отразено, че на дата * г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 61* е заснела статични изображения с
номера от 10*13 до 10*49, с начален час на работа 10: 00 ч. и краен час на
работа 14: 45 ч. и с място на контрол път II-64 при км. 10+600м. посока на
2
движение на контролираните автомобили – приближаващи автомобили,
където е действало общо ограничение на скоростта 50 км/ч. Последвало
издаване на процесния електронен фиш срещу законния представител на
дружеството, собственик на автомобила - жалбоподателя за нарушение на
чл.* ал. 1 от ЗДвП, с което на основание чл.18* ал. 1 т. 5 ЗДвП му била
наложена глоба в размер на 600 лв. Жалбоподателят в 14дневния срок от
връчване на електронния фиш с декларация от *г. е посочил различно от него
лице М.Ч.в К. от с. В., на което е било предоставено превозното средство по
време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. *1 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер 1**“ с
рег. № * , тъй като същият се е движил със скорост от 97 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч. В случая е ангажирана административнонаказателна
отговорност на правен субект, който е посочен по изрични разпоредби на
закона - чл. 188 ал.* от ЗДвП, законният представител на ЮЛ, чиято
собственост е превозното средство, който се наказва за нарушението, което е
извършено с МПС, освен ако не посочи друго лице, на което да е предоставил
същото. Административнонаказващият орган няма задължение, а
жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП,
след като не е съгласен с данните от фиша в законоустановения срок от
получаването му да представи в ОДМВР П., Сектор „П.п.“ писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай
това право е било упражнено в срок от жалбоподателя, който възразява да е
управлявал превозното средство. От показанията на свидетеля К.С. се
установява, че дейността на представляваното от жалбоподателя дружество,
се изразява във внос и продажба на автомобили. Превозното средство било
закупено от дружеството на *г., като още на следващия ден било
предоставено на техен клиент М.К., който заявил, че има клиент за
автомобила, на който иска да го покаже. Автомобилът бил в негово владение
до *г., когато осигурил лице за продажба на автомобила и за изповядването на
сделката пред нотариус било необходимо участие на представителя на
дружеството. Свидетелят твърди, че след връчване на процесния електронен
фиш жалбоподателят осъществил контакт по телефона с К., за да си заплати
глобата, но последният му отговорил, че не е сигурен кое е лицето
3
управлявало автомобила, след което престанал да отговаря на опитите на И.
да се свърже с него.
От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната
дата автомобилът, за чието управление е санкциониран жалбоподателят, не е
бил управляван от него, като същият се е възползвал от възможността и в
законоустановения срок за това е подал писмена декларация, в която е
посочил лицето, в чиято фактическа власт е било превозното средство. Макар
и към декларацията да не е било приложено копие от свидетелството за
управление на МПС на лицето, на което е бил предоставен автомобила, то
това не променя факта, че различно от жалбоподателя лице е управлявало
автомобила, т.е. нарушител е друг, а не И.. В декларацията се съдържат
достатъчно индивидуализиращи данни за лицето, ползващо автомобила на
процесната дата и евентуално извършило нарушението, като от посоченото в
нея е била налице възможност да се издаде срещу това лице ЕФ, въпреки
липсата на копие от свидетелството му за управление на МПС. Налице е и
база данни, от които може да направи подобна справка. В случая не е била
извършена преценка дали обжалваният фиш е издаден срещу действителния
нарушител или не, в който смисъл е разпоредбата на чл. 188 ал. * от ЗДвП,
посочена като основание за налагане на глобата на И. в ЕФ, да се наказва
законният представител на ЮЛ, чиято собственост е превозното средство, но
в случай, че не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство, което е сторено от жалбоподателя.
По посочените съображения електронният фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
В производството жалбоподателят е защитаван от пълномощник адв.
М.И., негова съпруга, която му е предоставила безплатно адвокатска помощ и
съдействие на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата. Същата е
направила искане за присъждане на разноски. При този изход на делото на
основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 38 ал. * от Закона за адвокатурата, с оглед на оказаната
безплатна правна помощ, на пълномощника на жалбоподателя - адвокат М.И.
следва да се присъдят разноските за производството пред въззивния съд в
размер на минимума по чл. 7 ал. * т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 300 лева.
4
Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № * на ОДМВР П., с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 18* ал.1 т. 5 от ЗДвП, на В. С. ИВ. ЕГН
********** от гр. С., ул. „В. № *, законен представител на „М.-*“ ЕООД, е
наложена глоба в размер на 600.00 лв. за нарушение на чл. *1 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П.
да заплати на адв. М.С. И. от АК П., сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. * от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5