№ 52
гр. Д. , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесет и първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100004 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.224, ал.1 и чл.245, ал.З от КТ; чл.22,
чл.24 и чл.42, т.З от КТД за системата на народната просвета; чл.86 от ЗЗД
/трудов спор/.
Ищеца твърди в исковата си молба, че със Заповед № РД-08-
1169/04.09.2017г. на Директора на СУ "Хр. Б."-гр.Д., на осн.чл.327, ал.1,т.12
от КТ, е прекратен трудовия договор с ищеца на длъжността „старши учител
ЦДО“, считано от 04.09.2017г. като причина за прекратяване на трудовия му
договор е посочено, че той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Твърди, че на осн.чл.68, ал.1, т.1 от КТ, между страните по делото е
сключен трудов договор № 33/02.10.2017г., въз основа на който ищеца е
работил в СУ "Н. Й. В."-с.Б., на длъжност „учител в прогимназиален етап -
дейности в целодневна организация“, с основно месечно трудово
възнаграждение 570.00 лева, на непълно работно време- 6 часа и с
допълнително възнаграждение за продължителна работа- 28 % за всяка
година трудов стаж по специалността- 159.60 лева, за определен срок-от
04.10.2017г. до 30.06.2018 г. вкл. Твърди, че на осн. чл.119 от КТ е подписано
и Допълнително споразумение № 109/09.11.2017г., неразделна част от трудов
1
договор № 33/02.10.2017г. Твърди, че със Заповед № 418/29.06.2018г. на
Директора на СУ "Н. Й. В."-с.Б., на осн.чл.325, ал.1, т.З от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, на длъжността „учител в
прогимназиален етап - дейности в ЦДО“, считано от 01.07.2018г., като
причина за прекратяването на трудовия договор е посочено- изтичане на
уговорения срок по трудов договор № 33/02.10.2017г. Посочено е, че следва
да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ -за неизползван годишен
платен отпуск в размер на 19 работни дни. Твърди, че с трудовия договор №
33/02.10.2017г. е назначен като учител на седми клас в Целодневна
организация на учебния процес, считано от 04.10.2017г. като по предложение
на директора на ответното училище, страните се договорили ищеца да бъде
назначен на 6-часов работен ден, а ищеца не е съгласен с назначаването му
на длъжност "учител", вместо "старши учител", която длъжност той придобил
още през 2010г. съгласно действащата нормативна уредба в системата на
образованието. В подкрепа на това обстоятелство, ищеца представил на
директора на ответното училище документи, удостоверяващи длъжността му
като "старши учител", както следва: 1. Допълнително споразумение със СУ
"Хр. Б."-гр.Д.; 2.Трудова книжка и З. Заповед № РД-08-1169/04.09.2017г. на
директора на СУ "Хр. Б."-гр.Д., за прекратяване на трудовото му
правоотношение от предишния работодател, на длъжност "старши учител",
само 1 месец по-рано. Според ищеца понастоящем няма нормативен
документ с обратно действие за отнемане на вече придобито право по закон.
Точно обратното, до влизане в сила на Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и
професионалното развитие на учителите /в сила от 27.09.2016г./; 3акон за
предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ и Наредба №
4/20.04.2017г., учителите със стаж над 10 години са отговаряли на
изискванията за придобиване на длъжността "старши учител", според
действащата тогава нормативна уредба. Затова след влизане в сила на
Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на
учителите, ищецът продължавал да работи в СУ "Хр. Б."-гр.Д. на длъжност
"старши учител", до прекратяване на трудовия му договор на 04.09.2017г.
Счита, че смяната на работодателя в никакъв случай не може да е основание
за отнемане на вече придобито право по закон, тъй като прилагането на
изискванията за заемане на длъжността "старши учител", регламентирани от
ЗПУО и чл.71, ал.1 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и
2
професионалното развитие на учителите, не касаят тези учители, които вече
са придобили това право, какъвто е неговия случай, който още от 2010г. е
"старши учител". Счита, че това твърдение се доказва и от Трудова книжка
Серия И, № 839009, където на стр.12 и стр.13 е отразено, че длъжността му е
"старши учител". Моли съда да обсъди и разпоредбата на § 3 от Наредба №
12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите. Твърди,
че е потърсил помощ от Дирекция "Инспекция по труда"-С., МОН и СБУ-С.,
от който в писмо изх.№ 402/21.05.2018г. е изразено становище, че той е
"старши учител" и няма никакво законово основание за отнемане на вече
придобито право по закон. СБУ-С. смята, че педагогическите специалисти,
които са придобили право да заемат длъжността "старши учител" до
влизането в сила на ЗПУО и Наредба № 12, при смяна на образователната
институция, трябва да запазят това си право и да бъдат назначавани на
длъжност "старши учител". В писмото е посочено, че ЗПУО няма обратно
действие, а смяната на работодателя не може да е основание за отнемане на
вече придобито право по закон. Относно размера на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, СБУ-С. препраща към
чл.24 и чл.25 от Колективен трудов договор за системата на народната
просвета от 19.06.2016г., според които: За страните по договора се зачита
изцяло стажа, придобит до 01.07.2007г., а след тази дата само на същата или
сходна длъжност. Във връзка с работата му е назначен на 6-часов работен
ден и намалена норма, в писмото на СБУ-С. е отразено, че размерът на
трудовото възнаграждение може да бъде намален пропорционално, но от
възнаграждение за "старши учител",какъвто е ищеца. Счита, че назначавайки
го на длъжност "учител”, вместо като "старши учител", работодателя го е
лишил от трудово възнаграждение в размер на 119.82 лева месечно, при 6-
часово работно време дневно, а при отработени от него 9 месеца, считано от
04.10.2017г. до 30.06.2018г., неизплатеното от ответника трудово
възнаграждение възлиза на 1078.38 лева, която сума е част от претендираната
главница. Счита, че това е така, понеже съгласно Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от МОН /в сила от 01.09.2017г./, минималната основна работна
заплата на старши учител е в размер на 792.00 лева, а за 6-часово работно
време дневно е 75 % от нея или 594 лева. Твърди, че при прекратяване на
трудовия му договор на 29.06.2018г., работодателят е начислил обезщетение
3
по чл.224, ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск в размер на 19
работни дни. Според чл.42 от КТД на национално ниво, размерът на платения
годишен отпуск за педагогически специалисти /синдикални членове/, е
определен на 56 работни дни, а от Служебна бележка от 02.05.2019г. се
установява, че през учебната 2017/2018 година, ищеца е бил член на
Синдикалната организация на СБУ при ответното училище, от м.Х.2017г. до
M.VI.2018r. вкл. Поради това и на осн.чл. 224,а л.1 от КТ, за отработените и
признати за трудов стаж 9 месеца му се полагат 42 работни дни. Освен това
на осн.чл.262, ал.1, т.2 от КТ, за работа през почивни дни му се полагат 3
работни дни, за които е издадена: Заповед № 262/12.03.2018г. и 1 работен ден,
според Заповед № 139/12.12.2017г., следователно му се полагат общо 46
работни дни платен годишен отпуск, от които през 2017/2018 учебна година,
въз основа на подадени от него молби и издадени заповеди на работодателя е
ползвал 12 работни дни платен годишен отпуск, за които няма претенции и
към момента на прекратяване на трудовия му договор на 29.06.2018г.,
останали 34 работни дни, които подлежат на обезщетяване, съгласно
чл.224,ал.1 от КТ. Твърди, че ответника и досега не му е заплатил
претендираните суми, поради което за него се явява правен интерес.
Моли съда да постанови решение, с оглед и допуснатото изменение
в о.с.з. по реда на чл.214 ГПК, с което осъди ответника да му заплати
сумите: 2146.72 лева, включваща главница от 1708.99 лева, от които 1048.15
лева - разлика между получения и дължимия размер на брутното трудово
възнаграждение, за времето от 04.10.2017г. до 30.06.2018г. вкл. и 660.84 лева
- разлика между получения и дължимия размер на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск, за времето от 04.10.2017г.
до 30.06.2018г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от 1708.99
лева, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане и 437.73
лева- мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 1708.99 лева,
считано от 01.07.2018г. до завеждане на делото. Претендира за разноски.
В о. с. з. ищеца лично и с адв. Н.П. поддържа предявените два
обективно и субективно предявени искове, както са предявени. Моли съда да
уважи предявените искове с допусната корекция в съдебно заседание и
осъди ответника да заплати на доверителят му претендираните суми и
разноски по делото по приложения списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
4
Заявява, че поддържа подробните съображения в исковата молба, които
доказват твърденията им, че доверителят му отговаря на условията за
заемане на длъжността „старши учител“. Такава длъжност той е заемал при
предишния си работодател СУ „Хр. Б.“- Д. и на практика неоснователно в
ответното училище с. Б. е назначен като учител, след което на настоящата си
месторабота в училището в гр. Д., кв. Н. отново е назначен като старши
учител, видно от приложените заповеди. Моли съда да обърне внимание, че
доверителят му има специалност „учител“, което му позволява да заема
различни педагогически длъжности в училището. Моли съда да не дава вяра
на твърденията в отговора на исковата молба, че в подаденото заявление до
Бюрото по труда и заявлението до РУО на МОН- С. нямало заявена длъжност
„старши учител“, а само длъжност „учител“. Училището е заявило три
свободни работни места, за учители 5, 6 и 7 клас, за които е могло да
кандидатстват както учители, така и старши учители и главни учители,
независимо от това каква длъжност притежават. Доверителят му е
кандидатствал като старши учител, но е назначен за учител. Счита, че
цитираните от директора ЗПУО и Наредба № 12 не отнемат вече придобити
права на „старши учител“. В Бюрото по труда и в РИО- С. училището не
заявява учителски места, а търси три броя педагогически специалисти, със
специалност „учител“, а съвсем друг е въпроса каква квалификация,
професионален опит, каква длъжност имат тези учители, могат да
кандидатстват и младши учители и старши учители, и учители, които нямат
10 години стаж. Не може да се прави дискриминация, Закона не дава право на
училището да приема учители до 10 години педагогически стаж и да
отхвърля тези над 10 години като излага подробни съображения. Относно
разноските на ответника счита, че те са прекомерни с оглед фактическата и
правна сложност на делото по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Счита също така, че отразяването в отговора
на исковата молба, че той има характера на списък на разноските по чл. 80
от ГПК е неоснователно, тъй като чл. 80 от ГПК е категоричен, че страната,
която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на
разноски най- късно до приключване на последното заседание в съдебната
инстанция, такъв не е представен, поради което следват последствията по чл.
80 изр. второ от ГПК.
5
В о. с. з. ищецът поддържа казаното от адвоката му като дава
пояснения, че след приключване на учебната година на база подадени
заявления от родителите и учениците от 5, 6 и 7 клас се определя броя на
групите. В случая в с. Б. са обявени три броя свободни педагогически
работни места. На тази база директора обявява свободните учителски места
и подава заявка до Агенцията по заетостта и уведомява РИО- С.. За тези три
свободни учителски места имат право да кандидатстват педагогически
специалисти от цяла България, както по- млади, така и по-опитни със стаж
над 20 години, които вече са придобили длъжност „старши учител“. Няма
как в заявката до Бюрото по труда да претендират опитните педагогически
специалисти, както се твърди в отговора. След направения подбор от
директора се назначават педагогическите специалисти и се допълват
незаетите места. Тази процедура приключва до 15.09- началото на учебната
година. Едва тогава на основание попълнените учителски места се пристъпва
към съставянето на щатното разписание, както пише ответника, че на база
щатното разписание се назначават учителите. Щатното разписание се съставя
след като се попълнят свободните учителски места. Счита, че щатното
разписание не е определящо, водещо е окончателния състав на
педагогическите специалисти. Поддържа исковата молба.
В о. с.з. за ответника директора З. В. и адв. М.Д., оспорва
предявените искове по изложените подробни съображения в отговора и
моли съда да ги отхвърли изцяло като излага съображения, че от страна на
ищеца са неговите претенции като смята, че неправилно е бил назначен на
длъжността „учител“, и че след като е имал право и е отговарял на
изискванията за длъжността „старши учител“ е следвало да бъде назначен на
тази длъжност „старши учител“. Тези претенции на ищеца не се основават
нито на фактите, нито на действителността, тъй като всички необходими
писмени документи са приложени по делото, една част от ищеца към
исковата молба, друга част от тях и впоследствие трудовото досие е
представено към делото. Длъжността „учител в прогимназиален етап-
дейности в целодневна организация“ е била обявена в Бюрото по труда и
Инспектората по образованието, именно за заеманата на точно така
обявената длъжност ищеца е кандидатствал със заявление от 30.08.2017г. и
за доказване на тези качества, които той притежава - стаж и длъжност той е
6
представил описаните документи. Свободна длъжност „старши учител“ към
онзи момент е нямало нито в щатното разписание на училището, нито е била
обявявана в БТ и Инспектората по образованието, такава длъжност не е била
и финансово обезпечена с одобрения фонд работна заплата по одобреното
щатно разписание. Счита, че цитираното писмо от синдиката няма никаква
задължителна сила. Със самото заявление за назначаване на работа на тази
длъжност „учител“ той не е отправял искане до работодателя за назначаване
на длъжност „старши учител“, а е заявил искане за назначаване на длъжност
„учител“, именно при тези обстоятелста е бил сключен трудовия договор
между двамата, съгласно който той се е задължил да изпълнява трудовите
функции влизащи в обхвата на дейността „учител“ и именно така, както са
били регламентирани в действащата към онзи момент Наредба №
12/01.09.2016г., която към настоящия момент е отменена, но тогава към онзи
момент тя е действала. Именно тези така договорени трудови функции той е
изпълнявал до прекратяване на трудовия му договор на 29.06.2018г.
Длъжността „старши учител“ не е просто длъжностно наименование на една
по- висока степен на една и съща длъжност и към момента на действащата
към онзи момент Наредба № 12/01.09.2016г. в обхвата на трудовите функции
за длъжността „старши учител“ тя е включвала и много други трудови
функции за справка чл.5 и 7 от Наредбата, които не са включени в обхвата
на трудовите функции на длъжността „учител“. Счита, че няма как ищеца да
претендира да получава възнаграждение за трудови функции, които не са
му възлагани и каквито не е изпълнявал през исковия период от време. Моли
да им бъдат присъдени и направените разноски, които счита, че не са
прекомерни, изчислени са към минималните размери съгласно Тарифата за
минималните адвокатски възнаграждения, изчислени на база двата иска.
Договора за правна помощ, който е приложен към делото се счита за списък
на разноските и моли съда да бъдат присъдени направените разноски.
В о. с. з. директорът В.- поддържа изцяло казаното от адв. Д..
Моли съда да отхвърли изцяло исковете, тъй като счита, че са
неоснователни. Твърди, че Закона за народната просвета е отменен с
влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през
2016г. В същата година влиза в сила и Наредба № 12 за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
7
педагогически специалисти, в сила от 27.09.2016г. и тя действа в периода, в
който ищеца е заемал работна позиция при ответното училище. Набляга на
чл. 71 ал.3 от същата наредба, в която след като едно лице е назначено на
длъжност „учител“, когато лице заемащо длъжността „учител“ или
„възпитател“ изпълни условията по ал.1 и ал.2 от същата наредба и подаде
заявление за заемане на длъжност „старши учител“ или „старши
възпитател“, директорът извършва промяна в длъжносното разписание на
персонала и преназначава лицето на длъжността. Такова заявление в
ответното училище не е настъпило.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищеца е работил в СУ „Н. Йо. В.“- с. Б., за което е
сключен трудов договор № 33/02.10.2017г. на длъжността „учител в
прогимназиален етап - дейности в целодневна организация“, с основно
месечно трудово възнаграждение 570.00 лева, на непълно работно време- 6
часа и с допълнително възнаграждение за продължителна работа- 28 % за
всяка година трудов стаж по специалността- 159.60 лева, за определен срок-
от 04.10.2017г. до 30.06.2018 г., както и има сключено допълнително
споразумение № 109/09.11.2017г. към трудовия договор.
Не се спори, че със Заповед № РД-08-1169/04.09.2017г. на
Директора на СУ "Хр. Б."-гр.Д., на осн.чл.327, ал.1,т.12 от КТ, е прекратен
трудовия договор с ищеца на длъжността „старши учител ЦДО“, считано от
04.09.2017г. като причина за прекратяване на трудовия му договор е
посочено: Придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Със Заповед № 418/29.06.2018г. директора на СУ "Н. В."- с. Б., на
основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца на длъжността „учител в прогимназиален етап- дейности в ЦДО“,
считано от 01.07.2018г. като причина за прекратяване на трудовия му
договор е посочено: Изтичане на уговорения срок по трудов договор №
33/02.10.2017г. В заповедта е посочено на лицето да се изплати обезщетение
по чл. 224 ал.1 от КТ- за неизползван годишен платен отпуск в размер на 19
8
работни дни.
Със Заповед № 139/12.12.2017г. директора на СУ „Н. В.“ с. Б., на
основание чл. 259 ал.1 от ЗПУО, във връзка със Заповед № РД 09-
5411/12.10.2017г. на МОН и Заповед № РД 07-583/01.12.2017г. на началника
на РУО- С. за графика за провеждане на Общински кръг на олимпиадите през
учебната 2017/2018г. е определил училищна комисия за провеждане на
Общински кръг на олимпиадата по БЕЛ – 17.12.2017г. от 10.00 часа- Ю.А. и
С. О..
Със Заповед № 262/12.03.2018г. директора на СУ „Н. В.“ с. Б., на
основание чл. 259 ал.1 от ЗПУО, във връзка с участието на училищните
отбори на областен кръг на ученическите спортни игри за учебната
2017/2018г. е определил Ю. А. А.- учител ДЦО като ръководител на
ученическите отбори от СУ „Н. В.“ с. Б. за участието им по видовете спорт,
както следва: областно състезание по волейбол/юноши/- 18.03.2018г.- неделя
в гр. С.; областно състезание по тенис на маса /момчета/- 24.03.2018г.- събота
в гр.С. и областно състезание по шах- 26.03.2018г.- понеделник в гр. С..
Според писмо изх. № 402/21.05.2018г. на председателя на Синдикат
на българските учители в отговор на запитване от ищеца относно назначаване
на длъжност „старши учител“ на синдикални членове, които са се преместили
да работят в друга образователна институция е отговорено, че до момента на
влизане в сила на Наредба № 12 и Закона за предучилищно и училищно
образование тези лица са отговаряли на изискванията за заемане на
длъжността “старши учител“, съгласно действащия закон, т.е. те са
придобили право да заемат тази длъжност. Премествайки се в друго училище
те не губят правото, което са придобили и би трябвало да бъдат назначавани
на длъжност „старши учител“. Синдикатът на българските учители смята, че
педагогическите специалисти, които са придобили право да заемат
длъжността „старши учител“ до влизането в сила на Закона за предучилищно
и училищно образование и Наредба № 12 при смяна на образователната
институция трябва да запазят това си право и да бъдат назначавани на
длъжност „старши учител“. Изискванията, регламентирани със ЗПУО и с чл.
71, ал. 1 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, за
9
заемане на длъжностите „старши учител" или „старши възпитател" са
определени с приложение № 1. Тези изисквания следва да се прилагат спрямо
педагогическите специалисти, които придобиват това право след влизане в
сила на ЗПУО и Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. С
писмото е даден съвет да се отправи писмено искане до директора за
извършване на съответните промени в договора и начисляване на полагащите
се средства за работна заплата и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
От директора на СУ „Н. В.“ с. Б. до Агенция по заетостта е подадена
Заявка- спецификация за свободно работно място рег. № 81 от 08.08.2017г. за
дъжността „учител“.
От ищеца е подадено Заявление с вх. № 861/30.08.2017г. до
директора на СУ „Н. В.“ с. Б. във връзка с обявените свободни учителски
места и заявява своята кандидатура за учител ЦДО в V, VI или VII клас и е
представил необходимите документи.
Представени са колективен трудов договор за системата на
народната просвета; Поименно разписание на длъжностите в сила от
02.10.2017г.; Вътрешни правила за организация на работната заплата в СУ „Н.
В.“ с. Б.; Колективен трудов договор за системата на народната просвета от
19.06.2016 г.; Анекси към колективния трудов договор и личното трудово
досие на ищеца
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена
ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1.Брутното трудово възнаграждение на
ищеца за времето от 04.10.2017 г. до 30.06.2018 г. вкл., ако се приеме, че
същия отговаря на условията за заемане на длъжността „старши учител“ е в
размер на 7901.56 лв. Начина на изчисление на сумата представя в
Приложение № 1. За периода на действие на трудовия договор съгласно
представените му месечни фишове за заплати, на ищеца е изплатено брутното
трудово възнаграждение в размер на 6853.41 лв. Начина на формиране на
получената сума представя в Приложение № 2. Главницата под формата на
разлика между получения и пълния размер на брутното трудово
10
възнаграждение за времето от 04.10.2017 г. до 30.06.2018 г. вкл., ако се
приеме, че ищеца отговаря на условията за заемане на длъжността „старши
учител“ е в размер на 1048.15 лв. 2.За периода на действие на трудовия
договор на ищеца се полагат 42 дни платен годишен отпуск. След преглед на
личното трудово досие на ищеца вещото лице установило, че същия е
ползвал 16 дни платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
26 дни е в размер на 1144.78 лв. В случай, че се приеме, че дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е за 34 дни, то същото е в размер на
1497.02 лв. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
начислено и изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 660.06
лв. Главницата под формата на разлика между получения и пълния размер на
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, ако се приеме, че към момента на
прекратяване на трудовия договор с ищеца, неизползвания от него платен
годишен отпуск е 26 работни дни, е в размер на 484.72 лв. Главницата под
формата на разлика между получения и пълния размер на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ, ако се приеме, че към момента на прекратяване на
трудовия договор с ищеца, неизползвания от него платен годишен отпуск е 34
работни дни, е в размер на 836.96 лв. 3. Мораторната лихва за забавено
плащане върху главницата в размер на 1532.87 лв., за времето от 01.07.2018
г. до 07.01.2021 г. е в размер на 392.62 лева. В о.с.з. вещото лице уточнява, по
т. 2 от заключението се посочва, че евентуалното дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на ищеца изчислено за 30 работни дни
във варианта на изчисление като старши учител. Разликата от 1320.90 лева и
изплатените- 660.06 лева е 660.84 лева. Сумата на претендираната главница
под формата на неизплатено възнаграждение и неизплатено обезщетение за
платен годишен отпуск е 1708.99 лева. Мораторна лихва за забавено плащане
на главницата от 1708.99 лева, за времето от 01.07.2018г. до 07.01.2021г. е
437.73 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
11
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Правото на отпуск е основно
конституционно право на работниците и служителите, уредено в чл. 48, ал. 5
от Конституцията - работниците и служителите имат право на почивка и
отпуск при условия и по ред, определени със закон. То е пряко свързано с
основното конституционно право на труд - чл. 48, ал. 1 от Конституцията.
Платеният годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовото
правоотношение и има предназначение да предостави възможност на
работника или служителя да възстанови работната си сила. Спор няма, че
през претендирания от ищеца период страните са били в трудови
правоотношения. От ССчЕ се установява, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ в размер на 660.06 лева. Спорен по делото е въпросът дали ищеца е
придобил длъжността „старши учител“ още през 2010г., както твърди в
исковата си молба. Ищеца е бил назначен на длъжност „учител в
прогимназиален етап - дейности в целодневна организация“ /гореописаните
трудов договор, допълнително споразумение/, единствено в Заповед № РД-
08-1169/04.09.2017г. на директора на СУ "Хр. Б."-гр.Д., с която на основание
чл.327, ал.1,т.12 от КТ, е прекратен трудовия договор с ищеца с посочена
длъжност „старши учител ЦДО“. Въпросът за учителските/възпитателски
длъжности е уреден в чл.123, чл. 124, 124а, 125 и 125 от Правилника за
прилагане на Закона за народната просвета /ППЗНП/. Условията за заемането
на длъжността „старши учител” са определени в чл. 124а, ал. 1 и ал. 8 от
ППЗНП. Когато лицето, изпълняващо учителска или възпитателска длъжност
придобие право на заемане длъжността „старши учител“/„старши възпитател“
то следва да подаде заявление до работодателя си, с което изразява своето
волеизлеяние за заемане на съответната по-висока длъжност. В конкретния
случай липсва волеизявление от ищеца А., обективирано в заявление за
заемане на длъжността „старши учител“ до директора на ответното училище.
В подкрепа на този извод е относимата за претендирания период разпоредба
на чл. 71, ал. 3 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти (в сила от 27.09.2016 г., отм., бр. 61 от 2.08.2019
12
г., в сила от 2.08.2019 г.), според която когато лице, заемащо длъжност
„учител" или „възпитател", изпълни условията по ал. 1 или 2 и подаде
заявление за заемане на длъжност „старши учител" или „старши възпитател"
директорът извършва промяна в длъжностното разписание на персонала и
преназначава лицето на длъжността. Липсват доказателства към 2017г –
2018г. длъжността „старши учител“ да е била предвидена в числеността на
персонала на училището, която се определя от директора, както по отношение
на щата за съответната нова учебна година, респ. в тази връзка да е изготвено
ново длъжностно разписание, утвърдено поименно разписание на
длъжностите и работните заплати. Липсват доказателства освен, че няма
между страните за заемане на длъжност „старши учител" подписан трудов
договор, респ. допълнително споразумение, на ищеца да му е връчвана
длъжностна характеристика за длъжност „старши учител", както и в този
период да е изпълнявал такава длъжност. Всичко гореизложено обосновава
извода, че неоснователно ищеца претендира, за сумата от 2146.72 лева,
включваща главница от 1708.99 лева, от които 1048.15 лева - разлика между
получения и дължимия размер за длъжност „старши учител" на брутното
трудово възнаграждение, за времето от 04.10.2017г. до 30.06.2018г. вкл. и
660.84 лева - разлика между получения и дължимия размер за длъжност
„старши учител" на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван
платен годишен отпуск, за времето от 04.10.2017г. до 30.06.2018г. вкл.,
поради което исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Предявени са акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва
върху главницата от 1708.99 лева, считано от завеждане на делото -
07.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и иск за сумата от 437.73
лева- мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 1708.99 лева,
считано от 01.07.2018г. до завеждане на делото - 07.01.2021г. Иска за
законна и мораторна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния
иск, след като главните искове са неоснователни и тези искове подлежат на
отвърляне като неоснователни и недокани.
С нормата на чл. 359 от КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на
дължимите към съда по силата на чл.71 и чл.76 от ГПК държавни разноски за
13
съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на
чл.78, ал.2 от ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови
спорове, дължими да заплатят направените от работодателя разноски в
случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, дължимите на оветника съдебно-
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на
660.00 лева съобразно уважената част на разгледаните няколко иска. Що се
отнася до възражението на ищцовата страна за прекомерност и искането за
намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение и като съобрази чл.36
от ЗА във вр. с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира същото за неоснователно. По силата на чл.78, ал.3 от КТ
ищецът дължи на ответника 660.00 лева разноски по делото, поради което
следва да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 660.00 лева –
разноски за адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и
съдействие /л.38 по делото/, заплатени по банков път.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. А. А. с ЕГН ********** от с. Б.,
обл. См., ул. Л. № * против СУ „Н. Йо. В.“ с. Б., обл.См., ул. Хр. Б. № *,
представлявано от директора З. Дж. В. искове за заплащане на сумите:
2146.72 лева, включваща главница от 1708.99 лева, от които 1048.15 лева -
разлика между получения и дължимия размер за длъжност „старши учител"
на брутното трудово възнаграждение, за времето от 04.10.2017г. до
30.06.2018г. вкл. и 660.84 лева - разлика между получения и дължимия
размер за длъжност „старши учител" на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ -
за неизползван платен годишен отпуск, за времето от 04.10.2017г. до
30.06.2018г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от 1708.99 лева,
считано от завеждане на делото - 07.01.2021г. до окончателното й изплащане
и 437.73 лева- мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 1708.99
лева, считано от 01.07.2018г. до завеждане на делото- 07.01.2021г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
14
ОСЪЖДА Ю. А. А. с ЕГН ********** от с. Б., обл. См., ул. Л. № *
ДА ЗАПЛАТИ на СУ „Н. Йо. В.“ с. Б., обл.См., ул. Хр. Б. № *,
представлявано от директора З. Дж. В. сумата от 660.00 лева /шестстотин и
шестдесет лева/ – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
15