Р Е Ш Е Н И Е
№
261888
29.12.2020 година, град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, V
граждански състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при участието на
секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12927 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е
образувано въз основа на искова молба от
А. С.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
чрез адвокат Е.И. ***, със съдебен адрес:***
против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир11,
№ 15, вх. „Г“, ет. 6, с която са предявени обективно съединени при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожността нищожността
на договор № ******************* за потребителски кредит тип кредитна
линия/22.02.2019г. като противоречащ на императивни изисквания на Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, както и при условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1. ал.2 от договора като неравноправна
и противоречаща на добрите прави, на клаузите на чл. 7 от договора и чл.31 от
ОУ като неравноправни и нарушаващи нормите на чл. 10, ал, 2 , па чл. 10 а,
ал.1, ал. 2 и ал. 4 и па чл. 33, ал. 1 ЗПК и на клаузите на чл. 11, ал. 2 от
договора и на чл. 32 ОУ.
Ищецът счита, че на 22.02.2019
г. е сключил с ответното дружество „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД договор № ***********, по силата на който кредиторът се
е задължил да й предостави в собственост кредитен лимит в размер на 2000 лв.,
при фиксиран лихвен процент по заема 36,00 % и годишен процент на разходите -
50, 00 %.
По силата на чл. 1,
ал. 2 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство на две физически лица,
отговарящи па условията но договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение
от дружество-поръчител, одобрено от кредитора. На същата дата 22.02.2019г.
ищецът- е сключил с „Кредит Гаранция" ЕООД договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който дължи престирането на възнаграждение в размер
па 1252, 44 лв. Ищецът е усвоил заемен ресурс в размер па 2000лв., който е
договорно установен със срок за погасяване на заема - 18 месеца с месечна
погасителна вноска съгласно погасителния план към договора.
Посочва, че ищецът не
дължи плащания за лихва и за възнаграждение за поръчител, тъй като договорът за
кредит е нищожен, поради следните съображения. Сочи се, че договорът за
потребителски кредит е недействителен ab initio поради нарушаване на
изискванията па чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10. ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема
и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 50 %. Във величината на IIГР като глобален
израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 ЗПК липсват.
Посочен е лихвен процент по заема - 36 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и
чл. 10 а. ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и
/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане
за разходи, свързани е договора, които не са предвидени в него. Освен
възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други
действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването
им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 50. 00
%. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и
по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към
закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между
страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а.
ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на
договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него
потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания,
които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано
решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им
възможността да го обслужват. Цитира се
съдебна практика на СЕС в подкрепа на твърденията.
Твърди се, че освен
уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили
други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на
обявения в договора ГПР от 50 % други разходи освен договорната лихва.
Кредиторът е заблудил потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по
този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него
престирането на недължими разходи по кредита.
Твърди се, че
посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания
в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита
на потребителите. Посочва се, ч с преюдициално заключение по дело С-453/10 е
прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от
елементите, па които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Клауза в договора,
сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията па чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗГ1К и на чл. 143, т, 19 от 3311 и като заблуждаваща потребителя е
неравноправна и не е породила правно действие, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Нищожността на клаузата, регламентиращи основен реквизит от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит - ГПР - има за правна последица
изначална недействителност на цялото заемно съглашение на основание чл. 22 ЗПК,
От друга страна, се
твърди, че в пряко нарушение на чл. 19,
ал. 1 и на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК кредиторът не е включил в ГПР разходите
за заплащане на възнаграждението по сключения с „Кредит Гаранция" ГООД договор
за възлагане на поръчителство от 22.02.2019г.
Уговореното възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител с
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.
1 и 2 ЗПК, Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § I, т. 1 от ДР па ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход но кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция
от страна на кредитополучателят, за което той дължи възнаграждение в общ размер
на 1252, 44лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението
на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на
ответното дружество.
Според императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите но кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал.1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 1252, 44лв. в записания в
договор размер на ГПР от 50 %. Поради това, че тази такса намира основанието си
в противоречащата на чл. 19. ал.4 ЗПК клауза за I ПР следва да се приеме, че
търговецът е заблуди.т потребителя относно размера на 1 IIP прилаган в
отношенията между страните, поради което клаузата за ГПР е неравноправна н
нищожна съобразно критериите, изведени е преюдициално заключение по дело С -
453/10 на СЕС и в съдържанието на договора не е включен изискуем за
действителността на кредитната сделка елемент, съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10
във вр.с чл.22 ЗПК. Ищецът посочва, че
ако се възприеме за неоснователен този довод, то моли да се приложите
правните последици на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На следващо място, се
твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 22 ЗПК като
нарушаващ изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, кредиторът следва да включи в съдържанието на договора условията за
издължаване на кредита от потребителя, което ответникът не е изпълнил.
Търговецът не е посочил в текста на договора каква е общата сума по смисъла на
пар. 1, т. 2 от ДР към ЗПК, дължима от потребителя и кредиторът не е спазил
изискванията на чл.11 ал.1 т. 11 от ЗПК с произтичащите правни последици но чл.
22 ЗПК.
Наред с това се сочи,
че следва да се има предвид и че макар, че в съдържанието на договора и ОУ да
са включени клаузите на чл.4 и чл. 22 относно наличието или липсата па право на
отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде
упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ад.4 и 6„ в тях не са разписани
другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за
размера на лихвения процент па ден. каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20
от ЗПК 1 аз и информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той
следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни
правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред
опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора,
което да има за него тежки негативни последици - това му право да се погаси
поради неизпълнение на условията за упражняването му.
Договорът се сочи, че
е недействителен и на още едно основание. Твърди се, че съдебната практика
приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да
не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й
определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче гя да може да се
приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити -- двукратния размер на
законната лихва. В гази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. но гр. д. 1106/2003
г. ма ВКС,2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/21)05г. на ВКС, 2
г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. но гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;
Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
Ищецът посочва, че по
аргумент от цитираните решения, при обезпечени заеми възнаградителната лихва
следва да не надхвърля повече от два пъти законната лихва. В настоящият случай,
независимо че е учредено поръчителско правоотношение с „Кредит Гаранция"
ЕООД, договорената между страните лихва в размер па 36 % годишно се сочи, че
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, като критерии m норми на поведение, установени в обществото. Сочи се, че
процесната клауза на договора, накърнява
договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се
явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за доверителката ми.
Твърди се, че е неприложима хипотезата на чл. 26. ад. 4 от ЗЗД-
договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде сключен без
недействителната му част, тъй като той нормативно е уреден като възмезден н
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.
Поради това се сочи, че се формира изводът, че недействителността на уговорката относно
договорната лихва води до нищожността на целия договор. Аргумент та недействителност
на договора на това основание се твърди, че може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК -
чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за
кредит, уредени в чл. 10, ал. 1,чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7
- 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло
недействителен. Цитира се съдебна
практика в подкрепа на становището.
При условията на евентуалност, в случай, че не се
уважи главният иск се твърди нищожност на отделни клаузи от договора. Посочва
се, че е изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави уговорката на чл. 1, ал. 2 от
договора, предвиждаща че в петдневен срок от одобряване на искането за
усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит, потребителят следва да
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически
лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение в размер на 1 500лв., неотменима и безусловна банкова гаранция
или одобрено от кредитора дружество - поръчител. Посочва се, че с
изискването се цели да се учреди лично
обезпечение, уговорено по начин,
създаващ предпоставки за неизпълнение, тъй като са поставени ограничителни
условия - поръчителите следва да са минимум двама, независимо от
обстоятелството, че едно лице може да разполага с високи доходи и/или имущество
па значителна стойност и с тях да може да удовлетвори кредиторовия интерес в
случай на неплатежоспособност на главния длъжник, тези лица следва да бъдат
само физически, не и юридически, да имат доход от минимум от 1500лв., който да
произтича само от трудово възнаграждение, не и от гражданско или служебно
правоотношение. Освен ограничителните условия относно поръчителите, които
трябва да бъдат осигурени от кредитополучателя, кредитната институция е
поставила алтернативното условие за осигуряване на банкова гаранция. Твърди се,
че е ноторно известно, че към фирми за бързи кредити се обръщат лица, които не
разполагат с доходи и с имущество, за да получат банков кредит, който с
по-изгоден с оглед на по-ниските лихвени равнища. На кредитната институция като
търговец, специализиран в сегмента на кредитирането е известно това
обстоятелство, като тя разполага и с информацията, че банкова гаранция се
предоставя при още по-засилени изисквания и че такава е невъзможно да бъде
издадена на лице, което не отговаря на условията за банково кредитиране.
Твърди се недействителност на уговорката за учредяване
на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител.
Посочва се, че договорът за поръчителство е съглашение
между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице,
чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е
едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването
на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение
на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е
уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето,
различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има
легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът
няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между
него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание.
Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни
правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на
поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен.
Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора се сочи, че противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла па
чл. 143, т. 19 ЗПК. Съдебната практика се посочва, че е константна, че
противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно
нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и
поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването
на принципа на справедливост е още по-драстично.
Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение
за осигуряване на лично обезпечение се
посочва, че противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От
член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
Задължение за предварителна оценка па платежоспособността па длъжника преди отпускане
на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския
кредит. Твърди се нарушение на чл. 26 от директивата, тъй като не е направена
оценка на кредитоспособността на ищеца.
Твърди се, че клаузата за
осигуряване на поръчителство и заплащане на възнаграждение прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му
нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Поради изложеното се посочва, че е изпълнен общият
фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване
на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на
чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и
непораждаща правни последици за потребителя.
В тази връзка се посочва, че неравноправни и
нарушаващи нормите на чл. 10, ал. 2 , на чл. 10 а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и на
чл. 33, ал. 1 ЗПК са клаузите на чл. 7 от договора и чл.31 от ОУ, гласящи, че в
случай, че заемателят не изпълни задълженията си по сключен договор за заем,
същият дължи заплащане на разходите, направени от заемодателя за събирането на
вземането по просрочения кредит, които включват разходи за изпращане на
текстови съобщения /SMS/ и напомнителни писма, разходи за извършване на
напомнителни обаждания, разходи за посещения на служител на Кредитодателя на
адреса па заемателя, както и разходи за ангажиране на човешки ресурс в процеса
по събиране на вземането. Предвидено е, че размерът на дължимите разходи не
могат да надвишават 100лв. месечно.
С тези клаузи се посочва, че кредиторът
недобросъвестно в ущърб на потребителя е уговорил предварително установени
вземания, които не кореспондират с реално извършвани от него действия по
събиране па просрочения дълг. Вземанията се поражда от неизпълнението на главните
задължения на кредитополучателят да върне на падежа предоставената му в заем
сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на
задълженията, респ. предпоставките за възникването им, се посочва, че целта на
таксите е да обезпечат срочното изпълнение на основните задължения па
кредитополучателя и да обезщетят вредите от тяхното неизпълнение, т.е. на
практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение, която е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Ищецът посочва, че целта на таксите и комисионните по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне
на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне па кредита - чл.
10а, ад. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса та едно и също
действие. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът,
размерът и действието, за което се събира такса трябва да бъдат точно описани в
договора, като кредиторът няма право да събира такси и комисионни, които не са
предвидени в договора.
Посочва се, че в потребителския кредит не са описани
конкретните действия, които ще извърши кредиторът за събиране на вземанията, не
е уговорен конкретния размер на таксите, които по същество са разходи за
управлението на кредита и не възмездяват допълнително оказвани от търговеца
услуги и съответно противоречат на императивните разпоредби на закона и
обуславят нищожността им.
Твърди се, че
са неравноправни и нормите на чл. 11,
ал. 2 от договора и чл. 32 ОУ. Разпоредбата на чл.32 от ОУ гласи, че ако кредитополучателят
не изплати в срок две или повече вноски, кредиторът има право да направи
вземането си предсрочно изискуемо, считано от падежната дата на втората
последователно непогасена вноска. Разпоредбата на чл. 11, ад. 2 от договора
предвижда, че кредитодателят има право да прекрати договора с отправяне па
2-месечно писмено предизвестие, като в тази хипотеза длъжникът също губи
преимуществото на срока и ще следва да
възстанови на кредитора получената в заем сума. Цитира се съдебна
практика на СЕС, като се посочва, че в конкретния случай, предсрочната
изискуемост е предвидена за неизпълнение на основното задължение по договора за
кредит - заплащане на погасителните вноски но него. В договора обаче не са
въведени критерии за тежестта на неизпълнението, съобразени с общия срок па
кредита или е размера на задълженията по него, които необходимо да варират в
отделни случаи. Предвидено е, че неплащането на две последователни месечни вноски, изцяло или частично
представлява основание за загубване па преимуществото на срока, като не са
съобразени цитираните в исковата молба критерии за това по по преюдициално
заключение по дело С - 415/11 г. на СЕС. На основание подробно изложените
съображения се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор
на исковата молба, като излага
подробни съображения за недопустимост на евентуалния иск за сумата от
1252,44 лв., като се твърди, че е отправен към ненадлежна страна, тъй като
размерът на предявения иск се формира от всички суми по договора, включително и
възнаграждението за поръчителство. Посочва се, че предявените искове са
неоснователни. Посочва се, че изложените в исковата молба твърдения са
неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между
страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства.
Ответникът посочва, че договорът за кредит тип
„Кредитна линия“ съдържа всички, предвидени в чл. 11 от Закона за
потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания
на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е
действителен.
Не спори, че на
22.02.2019г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ************. Посочва
се, че на същата дата ищецът е усвоил главница в размер на 2 000 лв., с лихвен
процент по кредита 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
50%. Кредитът е следвало да бъде върнат на 18 вноски, всяка в размер на 145.42
лв. Към настоящия момент ищецът е заплатил на ответника 2 вноски в общ размер
на 290.84 лв., от които 176.68 лв. главница и 114.16 лв. лихва, след което е
преустановил плащанията по кредита, като към момента са просрочени 5 вноски.
По повод изложените от ищцата твърдения за
недействителност на договора за кредит на основания чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с
чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, ответникът счита, че същите не могат да
бъдат основания за недействителност на договор за потребителски кредит, тъй
като не са част от законноустановените в чл. 22 от ЗПК основания за
недействителност. В тази връзка се сочи,, че уговорените в Закона за
потребителския кредит обществени отношения са такива, развиващи се между
„Потребител“ и „Търговец“, като целта е да бъде осигурена защитата на
потребителите. Именно по тази причина и законът се явява „специален“ спрямо
общите норми, включително разпоредбите на Закона за задълженията и договорите,
уговарящи предоставянето на заеми и недействителността. Специална спрямо чл. 26
от ЗЗД се явява и нормата на чл. 22 от ЗПК, където изчерпателно са изброени
основанията, на които договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за
недействителен.
По повод Годишния процент на разходите (ГПР) посочва,
че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1начин. Твърди
се, че в чл. 1, ал. 4, т. 7 от Договора
е посочен годишния процент на разходите, а именно 50%, като в същата графа от
таблицата са включени взетите предвид допускания за неговото изчисляване. В
тази връзка сочи, че законодателят не изисква от кредитора да предостави
методика или начина на изчисляване на Годишният процент на разходите (ГПР), а
„допусканията“, които са използвани за неговото изчисляване. На базата на допусканията
и конкретните параметри на кредита, Годишният процент на разходите може да бъде
изчислен посредством законноустановената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗГЖ формула за изчисляване. Предвид това ответникът не счита, че процесният
договор за кредит притежава твърдения от ищцата порок по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Оспорва като неправилни изложените в исковата молба
доводи, че освен възнаградителната лихва в договора не са уговорени други
разходи и съответно кредиторът няма право да включва такива в обхвата на
обявения ГПР. Ответникът посочва, че в чл. 5 от договора изрично е записано, че
„всички разходи, свързани с изплащането на кредита и останалите суми, които са
дължими съгласно настоящия Договор, като банкови такси и други подобни, се поемат
от Кредитополучателя, а в чл. 20 от Общите условие е посочени, че: „Всички
разходи, свързани с връщането на дължимите суми, са за сметка на
Кредитополучателя В тази връзка посочва,
че такива разходи са възникнали, като кредитът е усвоен по банков път, за което
е заплатена такса от кредитора; първата вноска по кредита е внесена в офис на
Кеш Кредит, като за да предостави тази възможност на клиента, кредиторът следва
да бъдат поети редица разходи - за наем, заплати за персонала, консумативни
разходи и други; втората вноска по кредита е заплатена в каса на Изипей, като
заплащането на разходите за предоставянето на това обслужване от страна на
платежната институция отново е извършено от кредитора.
Оспорва
изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно
изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и
счита, че ГПР е изчислено правилно, както включително и че са взети предвид
всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В така посочената разпоредба се указва, че „общи
разходи по кредита за потребителя“ са „всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид
обстоятелството, че ГПР трябва да бъде записан като реквизит в договора за
потребителски кредит, то неговото изчисляване следва да се извърши преди
сключването на договора, като използваните за изчисляването „общите разходи по
кредита за потребителя“ следва да са били известни на кредитора именно към
момента на сключване на договора за кредит.
В тази връзка оспорва
твърдението, че посоченият разход е бил известен на кредитора към
момента на сключване на договора за кредит. От чл. 2, ал. 1 на предоставения от
ищцата Договор за възлагане на поръчителство е видно, че възнаграждението за
поръчителя е дължимо за оценяването и поемането на задължението за
поръчителство. В чл. 1, ал. 2 от същия договор е записано, че договорът поражда
действие, само ако Кредитополучателят в петдневен срок от одобряване на
усвояването не осигури друго обезпечение на задълженията си. От Договора за
поръчителство, сключен между кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и поръчителя
„Кредит Гаранция“ ЕООД, е видно, че ангажиментът за поръчителство от страна на
„Кредит Гаранция“ ЕООД е възникнал 5 дни след сключване на договора за кредит,
а именно на 27.02.2019г. От същата дата е възникнало и задължението на клиента
за заплащане на възнаграждението за поръчителство. С цел запазване на характера
на предоставяната услуга, а именно „бърз кредит“, се посочва, че в договора за
кредит е предвиден 5-дневен срок в полза на кредитополучателя, течащ от
одобряването на искането за усвояване, в рамките на който същият може да
предостави обезпечение по кредита си под формата на поръчителство от физически
лица или гаранция. Посочва, че в случай че клиентът не предостави към датата на
сключване на договора за кредит предвиденото обезпечение, а се възползва от
5-дневния срок, кредиторът няма как да знае какъв би бил видът на
обезпечението, нито конкретните условията и цена на обезпечението, както и индивидуалните
договорки (били под формата на писмени договори или устни) с физическите или
юридическите лица, които биха поръчителствали по кредита или с банките, с които
се договори банкова гаранция. По повод изложените твърдения за недействителност
на договора за кредит на основания чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 9,
т. 20, т.П от ЗПК, ответникът счита, че същите са неоснователни, както и че
процесният договор за потребителски кредит съдържа всички, законоустановени в
чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити.
Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. II от ЗПК в
договора за потребителски кредит следвала се съдържа; ,,условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В чл. 1, ал. 3 от Договора е записано, че кредитополучателят се
задължава при условията и сроковете на договора да върне, предоставения кредит,
както и да заплати, уговорената лихва и други разходи съгласно Договора, Общите
условия и приложимия към всяко усвояване на сума погасителен план. Посочва се,
че в чл. 1, ал. 4, т. 6 от Договора са посочени условията за издължаване, както
и изрично е препратено към погасителния план. Същевременно в погасителния план
са посочени размерът, броят, периодичността и конкретните дати за заплащане на
погасителните вноски, както и разпределението на различните компоненти -
главница и лихва към всяка една от погасителните вноски. „Общата сума, дължима
от потребителя“ също е посочена в погасителния план и се изразява в сбора на
погасителните вноски, а именно 2617.56 лв.
Ответникът посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа; „наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден". Посочва, че правото на отказ е обстойно разписано както в чл. 4, чл.
5, чл. 8 от Договора, така и в точки 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26 и т. 27 от
Общите условия на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД към Договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа: „лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му". В чл. 1 ал. 4, т. 3 от Договора за
потребителски кредит е посочен именно лихвения процент в размер на 36%, както и
условието, че същият се прилага при „максимален срок на кредита“, който съгласно
погасителния план е 18 месеца. Наред с това и предвид изложените в табличен вид
параметри на кредита в чл. I, ал. 4 от Договора, посочва, че следва да се има
вземе предвид, че същите се прилагат кумулативно, като промяната на един
компонент би довело до промяна на друг, предвид което и всеки компонент се
явява условие за прилагането на всеки един от останалите компоненти.
Оспорва и изложените доводи за нищожност на лихвата в
размер на 36 % поради твърдяното й противоречие с добрите нрави. Както вече
беше посочено в настоящия отговор Законът за потребителския кредит е специален
спрямо общите норми, включително разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите, уговарящи предоставянето на заеми и недействителността. Посочва се,
че специална спрямо чл. 26 от ЗЗД се явява и нормата на чл. 22 от ЗПК, където
изчерпателно са изброени основанията, на които договорът за потребителски
кредит може да бъде обявен за недействителен. Твърди се, че Законът за потребителския кредит предоставя
на потребителя специфична защита срещу завишени стойности на възнаградителната
лихва, като в същия е уговорена горна граница на Годишния процент на разходите,
в който се включва като основен компонент именно лихвения процент. В тази
връзка се посочва, че основните промени
в ЗПК, свързани с определянето на лимита на ГПР и условието, че клаузите, които
го надвишат, са нищожни, влизат в сила на 23.07.2014г., предвид което
цитираната в исковата молба съдебна практика се явява абсолютно неактуална и
несъотносима към настоящия правен спор.
Твърди се като несъотносима и цитираната практика по Директива 93/13
относно неравноправните клаузи, като включително от исковата молба не става
ясен поводът за нейното посочване.
Оспорват се като неправилни и недоказани са изложените
твърдения за нищожност на отделни клаузи на договора, а именно: чл. 1, ап. 2 от
договора; чл. 7 от договора и чл. 31 от ОУ; чл. 11, ал. 2 от договора и чл. 32
от ОУ;
Оспорва изложените в исковата молба твърдения за
недействителност на чл. 1, ал. 2 от процесния договор. Посочва, че изискването
за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на
разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби. В тази връзка абсолютно
неправилни и в явно противоречие както с българското законодателство, така и на
Европейския съюз, са твърденията за това, че уговарянето на задължение за
обезпеченост на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие със
съображение 26 от Директива 2008/48 по повод задължението за кредитора за
предварителна оценка на кредитоспособността. В чл. 11, ал. 1 т. 18 от ЗПК,
който пряко кореспондира с чл. 10, параграф 2, буква ,,о)“ от директивата, е
предвидено, че в договора за кредит следва да се съдържат „обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива“. Именно в изпълнение на
посочените разпоредби се посочва, че е разписан и чл. 1, ал. 2 от договора за
кредит.
В
тази връзка се посочва, че следва да се има предвид на естеството на получената
от ищеца услуга, а именно т.н. „бързи кредити“, които от гледна точка на
занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната
платежоспособност, се явяват високо рискови, предвид което и в случай не
неблагоприятно развитие на възникналите правоотношение /каквото е и настоящото,
предвид отказа от страна на ищцата да върне предоставения й кредит/,
единствената сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора,
е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. Оспорват се твърденията за неизпълнимост на
изискванията за обезпечение. Посочва се,
че приложеният по делото от ищецът договор, сключен между него и Кредит
Гаранция ЕООД не е договор за поръчителство, а споразумение, по силата на което
ищецът е възложил на юридическо лице, срещу възнаграждение да се задължи
солидарно по процесния кредит, като да сключи договор за поръчителство. В тази
връзка на 27.02.2019г. е сключен договор за поръчителство, по силата на който
Кредит Гаранция ЕООД се е задължило да поръчителства по кредита на ищцата.
Оспорва като неправилни са и изложените аргументи за
недействителност на чл. 7 от Договора и чл. 31 от ОУ, поради нарушаването на
нормите на чл. 10, ал, 2, чл. 10а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Посочва, че в чл. 10, ал. 2 от ЗПК е посочено, че „Кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит", като такива
разходи са уговорени именно в чл. 7 и чл.31 от ОУ, предвид което и не смята, че
е налице каквото и да е нарушение на нормата.
Посочва, че в случая, уговореното няма характера на „такса“ или
„комисионна“, а се явява допълнителен разход, който кредиторът поема. Наред с
това, посоченият разход не е свързан с „усвояването и управлението“ на кредита,
а е свързан с погасяването на кредита.
Оспорва и
изложените в исковата молба твърдения за неравноправност на чл. 11, ал. 2 от
договора и т. 32 от Общите условия. Твърди, че посочените разпоредби
установяват две напълно различни положения. Чл. 11, ал. 2 от Договора уговаря
възможността за кредитора да прекрати договора с отправяне на 2-месечно
предизвестие. Същата е уговорена с оглед спазване на изискването на чл. 35, ал.
2 от ЗПК, като възприема дословно записаното в закона. Предвид това
обстоятелство няма как посочената клауза да има неравноправен характер, при
условие, че законодателят изрично я е уговорил в ЗПК. Нещо повече, посоченият
срок се сочи, че е изцяло в полза на кредитополучателите и е законоустановен с
оглед защита на правата на потребителя.
Относно т. 32 от Общите условия, се сочи, че същият
уговаря възможността за „предсрочна изискуемост“ на вземанията по кредита. Тази
възможност е предвидена в чл. 71 от ЗЗД и цели да защити кредитора срещу
недобросъвестни длъжници. Клаузата по никакъв не противоречи на действащото
законодателство, като съдебната практика и практиката на Комисията за защита на
потребителите обявяват за неравноправна единствено т.н. автоматична предсрочна
изискуемост, когато се уговаря, че след изтичането на определен период от
време, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Настоящия случай не е
такъв, като в случай че кредиторът желае да се възползва от правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, същият следва да уведоми надлежно длъжника.
Нещо повече, ако т. 32 от Общите условия не присъстваше в тях, то кредиторът би
имал възможността да упражни това си право, като се позове директно на чл. 71
от ЗЗД.
По повод всички, изложени в исковата молба, твърдения
за нищожност, поради неравноправност на договора /в цялост или на отделни
негови членове/, ответникът счита, че в исковата молба не се предоставят
никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени“ клаузи, което
предвид изключението, предвидено в чл.146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, изключва възможността същите да бъдат нищожни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на твърденията за недопустимост
на исковете, съдът е изложил становище за неоснователност на същите, доколкото се оспорва като нищожен в цялост
договора за кредит и отделни клаузи и съответно ответникът се явява надлежна
страна по така сключения договор за кредит.
Не се спори, че на 22.02.2019г. между ищеца и ответника „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ № ***************** с лихвен процент по кредита 36.00 % и Годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 50%.
Прието е като писмено доказателство искане за
кредитна линия с кредитен лимит 4000 лв. и сума за усвояване 2000 лв.
Подписан е от ищеца и стандартен европейски
формуляр и приет като писмено доказателство. Подписани са и общи условия,
приложими към договор за потребителски кредит тип кредитна линия.
По
делото е приет като писмено доказателство Потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ от 22.02.2019 г. Уговорен е
кредитен лимит в размер на 2000 лв. и минимална сума, която може да бъде
усвоена по кредита – 200 лв. Уговорен е лихвен процент при максимален срок на
кредита 36 %. Предвидено е обезпечение – поръчителство от две физически лица,
наети по безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в
размер на 1500 лв. или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.
Начин на усвояване – по банков път, в брой или съгласно други налични способи.
Отразен е годишен процент на разходите при максимален срок на кредита – 50 %
при следните допускания: приема се, че кредитът се предоставя за срок от една
година, считано от датата на първоначалното му усвояване и че окончателното плащане,
направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и
други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на
равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на
първоначалното му усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде
погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се
приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата,
направени от кредитополучателя настъпват в рамките на период от една година;
лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и
погасявания на главницата, съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.
Съгласно чл.1, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен
срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по този договор да осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети
на безсрочен договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500
лв. или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество, съгласно
списък. Кредитополучателят се задължава да върне при условията и срока на
договора предоставения кредит, както и
да заплати уговорената лихва и други разходи.
Съгласно чл. 2.1. от договора за кредит кредитополучателят има право да
заявява и усвоява парични суми по договора до размера на кредитния лимит и се
задължава да заплаща вноските за издължаването им, съгласно погасителния план,
приложим към съответната сума. Съгласно ал. 4 всяка сума по договора се отпуска
след оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Съгласно чл. 10 от договора се сключва за
неопределен срок. В чл.11, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят
има право да прекрати договора с отправяне на 1-месечно писмено предизвестие, а
кредиторът съгласно ал.2 може да го прекрати с 2 месечно писмено предизвестие.
Предвидено е, съгласно чл.12 от договора право на прехвърляне на правата и
задълженията по договора.
В
чл. 7 от договора е предвидено, че в случай на просрочие на вноска по
кредита и/или на другите дължими суми,
съгласно условията на договора, кредитополучателят дължи на Кеш Кредит лихва за
просрочени плащания с годишен лихвен процент
в размер на стойността на съответното забавено плащания с годишен лихвен
процент в размер на 10 % от стойността на съответното забавено плащане, ведно
с направените, както съдебно, така и
извънсъдебно, разходи за събиране на вземането, като забавата и неизпълнението
по кредити се отразяват в Централния кредитен лимит (ЦКР). Отразено е, че
разходите за събиране на вземането включват разходи за изпращане на текстови
съобщения и напомнителни писма, разходи за извършване на напомнителни
обаждания, разходи за посещения на служител на адреса, както и разходи за
ангажиране на човешки ресурс в процеса по събиране на вземането. Страните са се
договорили разходите да не надвишават 100 лв. месечно. Сочи се, че за
посещението на служител се съставя протокол, а в случай, че лицето не бъде
открито на посочения адрес, се поставя напомнителен стикер. В чл. 31 от ОУ е
предвидено, че при забавяне на плащането с една или повече вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, ведно с направените
от кредитора разходи за събиране на вземането за телекомуникационни и куриерски
услуги. В чл. 32 от ОУ е предвидено, че
в случай, че кредитополучателят не изплати в срок две или повече вноски,
кредиторът има право да направи вземането си предсрочно изискуемо, считано от
падежната дата на втората последователно непогасена вноска. Договорът за кредит се прекратява след
заплащане на всички финансови задължения от страна на кредитополучателя към
кредитодателя съгласно условията на договора за кредит тип „Кредитна линия“.
Към
договора е представен и погасителен план, в който е отразено, че предоставената
в заем сума се връща чрез заплащане на
18 месечни вноски, всяка от които в размер от по 145,42 лв., платими в срок до
22.08.2020 г. В погасителния план е посочено, че остатъчния дълг преди плащане
на първата вноска е в размер от 1910,03 лв.
От
същата дата – 22.02.2019 г. е приет като писмено доказателство и договор за
възлагане на поръчителство, сключен между ищеца и Кредит Гаранция ЕООД по
силата на който Кредит Гаранция ЕООД в качеството на поръчител е поел
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията
и срока на договора за потребителски договор тип – кредитна линия, описан по –
горе. Уговорено е, че този договор влиза
в сила в момента на неговото подписване, но поражда действие, само ако
кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка
сума в рамките на кредитния лимит по договора не осигури като обезпечение по
кредита уговореното обезпечение, отразено в чл.1, ал.2 от договора за кредит. В
чл. 2 от договора е отразено, че за оценяване и поемане на задължението за
поръчителство по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в
размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока на
изпълнение на задължението по кредита, редовност на клиента пир получаване на
кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на
клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Възнаграждението се сочи, че е
сборът на вноските по погасителен план.
В приложения погасителен план са посочени максимално очаквани суми по
погасителен план с включена услуга обезпечение при кандидатстване за първи път.
Прави впечатление от отразеното, че месечната вноска при една месечна вноска и
сума по кредита 200 лв. е 249 лв. т.е. надвишава месечната вноска. По същия
начин е отразено и относно останалите месечни вноски, като при по-големи
кредити, дори не е предвидено заплащане на възнаграждение за поръчителство по –
малко от 5 месечни вноски.
Съгласно
погасителния план към договора за кредит размера на месената вноска –
предвидени са 18 броя е в размер на 145,42 лв. на месец, размерът на
възнаграждението за поръчителство е 69,58 лв. или обща сума по месечната вноска
215 лв. Общият размер на възнаграждение за поръчителство е 1252, 44 лв.
Предвидено е, че в случай, че срокът, за който клиентът е използвал услугата
поръчителство е по – кратък от 1 месец, то дневната отстъпка е в размер,
съгласно погасителен план на 3,93 лв. на ден.
Приет
е като писмено доказателство договор за поръчителство от 27.02.2019 г. между
Кеш Кредит Мобайл ЕАД в качеството на кредитодател и Кредит Гаранция ЕООД в
качеството на поръчител. По силата на така сключения договор поръчителят се е
задължил спрямо кредитодателя за изпълнение на задълженията на ищеца по
договора за потребителски кредит тип кредитна линия № ************* и договор
за кредит към договора за кредитна линия. Уговорено е, че поръчителят отговаря
солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на договора
за кредит.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че сумата по кредита в размер на 2000 лв. е усвоена в пълен размер
от ищеца. Вещото лице установява, че в размера на ГПР, посочен в договора е
включена само възнаградителната лихва като разход на заемодателя. Размерът на
годишния лихвен процент на законната
лихва, считано от сключване на договора за потребителски кредит – тип кредитна
линия до датата на изготвяне на заключението, вещото лице установява, че е 10 %
съответно друкратния 20 %, а трикратния 30 % . Вещото лице установява, че
процентът, с който би се оскъпил кредита с постигнатата договорка за заплащане
на възнаграждение към поръчител/гарант, изчислен като какъв е процента годишно
41,75 %.
По силата на чл. 1, ал. 2 от договора, заемът
се обезпечава с поръчителство на две физически лица, отговарящи па условията но
договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество-поръчител,
одобрено от кредитора. На същата дата 22.02.2019г. ищецът- е сключил с „Кредит
Гаранция" ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата на който
дължи престирането на възнаграждение в размер па 1252, 44 лв. Ищецът е усвоил заемен
ресурс в размер па 2000лв., който е договорно установен със срок за погасяване
на заема - 18 месеца с месечна погасителна вноска съгласно погасителния план
към договора, като общият размер е установен след математически изчисления, а
именно: чрез умножаване на броя на месечните вноски по техния размер.
Между ищеца и КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ
ЕАД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за
потребителски кредит тип кредитна линия, за който приложими са разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова
услуга.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
В договора за
кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя,
представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя. Представен
е погасителен план, в който е отразена дължима сума преди плащане на първата
вноска, но не става ясно при сключване на договора за кредит какъв би бил
размерът на възнаграждението за поръчителство в случай на настъпване на
предпоставките. Още повече, че видно от погасителния план вноските по договора
за възлагане на поръчителство са включени в общите дължими вноски от ищеца,
като от отразеното в погасителния план не става ясно отново какъв е общият
размер на подлежащата на погасяване сума.
ГПР съгласно член 19, ал. 1 от
ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл.19, ал.1 от ЗПК. Видно от договора в ГПР не е включен разхода - възнаграждение
за поръчителя, представляващ ”допълнителна услуга“, пряко свързана с
кредита, обстоятелство установяващо се и от изслушаната заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, от което е видно, че ако тази разход беше включен,
ГПР ще е повече от 90 % и многократно би надхвърлил определеният в член
19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил възнаграждението
за поръчителя в ”общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е
заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника. Неспазването изискването на чл. 11,
ал. 1, т.10 от ЗПК, води до недействитерност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Освен
горното клаузата по чл.1, ал.2 от договора за паричен заем, според която се
дължи погасяване на кредита с по-високи погасителни вноски, включващи и
възнаграждение за поръчителство, в случай че не се осигури такова от физически
лица или чрез банкова гаранция и погасителния план в тази хипотеза на
предоставяне на кредита, в резултат на което към всяка месечна вноска се добавя
сума от по
69,58 лв. месечно се намира в пряко противоречие с преследваната от
Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този
начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в
чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и
едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че искът за обявяване на договора за кредит за
недействителен е основателен и следва да се уважи.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза ищеца следва да се присъдят
направените разноски, съобразно представения и приет списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им. Ищецът претендира разноски в размер от 104,70 лв. за платена държавна и 150 лв. депозит за съдебно – счетоводна експертиза,
като същите следва да се присъдят изцяло. Представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение.
Неговият размер, съобразно уважените претенции, съдът определя на
осн.чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на стойност
413 лв. В случая е представен договор за правна защита и съдействие с
адв. Е.И. в полза, на която следва да се присъди възнаграждението.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. С.В.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адвокат Е.И. ***, със съдебен адрес:*** и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света
Троица", ул. „Зографски манастир11, № 15, вх. „Г“, ет. 6, че договор № ************* за потребителски
кредит тип кредитна линия/22.02.2019г. е
недействителен, като противоречащ
на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски
манастир11, № 15, вх. „Г“, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ НА А. С.В., ЕГН **********, постоянен адрес: *** разноски в размер от 104,70 лв. за платена държавна и 150 лв. депозит за съдебно – счетоводна
експертиза
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул.
„Зографски манастир11, № 15, вх. „Г“, ет. 6 да заплати на адв. Е.Г.И.,*** № 2 сумата от 413
лева -
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Дафина
Арабаджиева/
Вярно
с оригинала!
КГ