Решение по дело №78/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20217210700078
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 70

 

гр. Силистра, 11.06.2021 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година, в състав: съдия: П.Георгиева-Железова ,при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 78 / 2021 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Б.И.А. *** против заповед № РД-01-431/18.02.2021 г. на Кмета на Община Русе за прекратяване на наемно правоотношение по повод на част от общинско жилище-стая и общо ползване на кухня и сервизни помещения, находящо се в гр. Русе, *** включено в резервния фонд на общината. Поддържат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед. Навеждат се аргументи за влошено здравословно състояние, относими към твърдение за необходимост от обгрижване на социално ощетения ползвател. Моли се за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Русе, чрез процесуален представител М., оспорва жалбата като неоснователна. Налице са материално-правните предпоставки за законосъобразност на оспорения акт. Не се спори, че срокът на наемното провоотношение е изтекъл на 01.01.2021 г. Жалбоподателката не отговоря на кумулативно съществуващите изисквания за продължаване на наемното правоотношение предвид неоспорвания факт за получаван доход, надхвърлящ изискуемия се минимум по чл.14,ал.2,т.3 от местната НУРУЖНННРЖОС /Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища-общинска собственост/, тъй като правно-значимият й доход в размер на 1 209,22 лв. надхвърля както изискуемия максимум до една минимална заплата, който в процесния случай се равнява на 610 лева /чл.14,ал.2,т.3 от Наредбата, относима за процесното жилище от резервния фонд/, така и максимума от 915 лева по чл.3,ал.1,т.6 от Наредбата, относима за жилища извън резервния фонд. Не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК. Позовава се на обстоятелството, че в резервния фонд няма „свободни жилища“ като представя списък на чакащи за настаняване в жилища от фонда на общината. Моли за отхвърляне на оспорването и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административният съд, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирано лице по чл. 147 от АПК, като се обжалва индивидуален административен акт, изрично посочен в закона, подлежащ на оспорване по съдебен ред - чл. 46, ал. 5 ЗОбС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото липсва спор по фактите.

Жалбоподателката е със статут на едночленно домакинство.

Недвижимият имот - апартамент № 8, находящ се в *** ,е общинска собственост, част от резервния фонд /Акт за частна общинска собственост № 1903 / 20.05.1998 г./ Със заповед № РД01-3374/17.12.2018 г. на Кмета на Община Русе жалбоподателката е настанена в общинското жилище с право на ползване на една стая и общо ползване на кухня и сервизни помещения, за срок от две години, който срок изтича на 01.01.2021 г. Със заявление от 31.12.2020 г. е поискала продължаване действието на договора като е приложила доказателства по чл.3,ал.1 от Наредбата за влошено здравословно състояние,както и за брутен месечен доход от заплата в размер на 1 209,22 лева. Комисията по чл.6 от Наредба № 6 на 24.01.2021 г. е разгледала заявлението и предложила същото да не се уважава, тъй като декларираният доход от 1209 лева надхвърля изискуемия се по наредбата доход от една минимална заплата от 610 лева по чл.14 от Наредбата, респ. дохода от 915 лева по чл.3 от Наредбата.

С писмо от 02.02.2021 г. жалбоподателката е уведомена за започнало производство за прекратяване на договора,по повод на което жалбоподателката възразила / л.91 и л.40/. Позовала се на обстоятелствата, че здравословното й състояние е влошено, има потребителски кредит, поддържала е имота с грижа, надвишаваща грижата на „добрия стопанин“.

Възражението не било уважено и на 18.02.2021 г. Кметът на община Русе издал оспорената заповед № РД-010431. Като мотиви са изложени аргументите, че срокът по договора е изтекъл на 01.01.2021 г., а заявителката не отговоря на изискванията за продължаване на наемното правоотношение. Жилището е включено в резервния фонд, спрямо което са относими изискванията на чл.14,ал.2,т.3 от Наредба № 6. Липсва кумулативно изискуемата се предпоставка за месечен доход под една минимална заплата,равняваща се на 610 лева. Декларираният доход от 1209 лева надхвърля и критерия за доход от 910 лева по чл.3,ал.1,т.6 от Наредбата /една минимална работна заплата, умножена с коефициент 1,4/, относим за жилища, които не са включени в резервния фонд.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

В настоящото производство съдът прави преценка на законосъобразността на обжалваната заповед, издадена на основание чл. 46 ЗОбС, с оглед изложените в нея фактически и правни основания. Съдът намира, че същата е издадена при спазване на материалния и процесуалния закон.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Кмета на община Русе, в кръга на правомощията му. Спазени са изискванията на чл. 46, ал. 2 ЗОбС, като е посочено основанието за прекратяване на правоотношението. Събрани са относимите доказателства, предоставена е възможност на адресата на акта да участва в производството, за което започване същата е била надлежно уведомена; жалбоподателката е взела участие в производството пред административния орган и е депозирала писмено възражение с приложени доказателства. Спорът, както пред административния орган, така и при разглеждане на делото от съда, е правен. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от приложимата Наредба № 6 / 2005 г.за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, издадена от ОбСъвет Русе /Наредба № 6/2005 г./, предпоставката, която следва да е налице с оглед прекратяване на наемните правоотношения, е изтичане срокът за настаняване на наемателя в общинско жилище. Безспорно е по делото, че жалбоподателката е била настанена в процесното общинско жилище със Заповед № РД-01-3374/17.12.2018 г. за срок от две години,който е изтекъл към 01.01.2021 г. Поради това са налице основанията по чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 за прекратяване на наемното правоотношение.

В чл. 46, ал. 4 от ЗОбС /аналогичен на чл. 31, ал. 5 от Наредбата/ е предвидена възможността след изтичане на срока за настаняване наемното правоотношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Тези норми са диспозитивни по своя характер, те не съдържат безусловно задължение за продължаване на наемното правоотношение при наличие на условия за настаняване, т. е. при съществуване на законовите предпоставки за настаняване административният орган, в условията на оперативна самостоятелност, взема решение за продължаване или не на наемните правоотношения. В този случай, съдът извършва контрол спрямо правомощието на административния орган да преценява в условията на оперативна самостоятелност и дали, действайки в тази хипотеза, са спазени процесуалните изисквания за гарантиране истинността на фактите. При този контрол съдът установява, че комисията по чл.6 от Наредба № 6/2005 г.е изложила мотиви за отказа, обезпечаващи правата на адресата, като е обосновала отказа с изискването за кумулативност на предпоставките по чл.3,ал.1 от Наредба № 6 / 2005 г. Едно от тези кумулативно изискуеми се предпоставки, относимо за жилища, които не са включени в резервния жилищен фонд, е получаваният среден месечен брутен доход  на наемателя да е под една минимална работна заплата, умножена с коефициент 1,4. Декларираният относим доход от 1 209 лева не е под 910 лева/минимална работна заплата, умножена с посочения коефициент/. Комисията е разгледала и втора хипотеза, относима за процесното жилище,което е включено в общинския резервен фонд, при която кумулативно се изисква доходът на член от домакинството да е под една минимална работна заплата. Декларираният относим доход от 1 209 лева не е под 610 лева /минимална работна заплата, утвърдена с Постановление № 350 на Министерския съвет за 2021 г./

В обобщение, съдът приема, че оспореният акт е мотивиран чрез изложени в същия фактически обстоятелства, ведно с цитираните и приложени към преписката доказателства /Протокол № 2/26.01.2021 г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6.

Предвид изложеното, съдът приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на приложимите процесуални правила.

Оспорената заповед съответства на материалния закон и на целта на закона.Цитираните по-горе разпоредби на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от приложимата Наредба № 6 / 2005 г.във връзка с чл.14,ал.2,т.3 от Наредба № 6 / 2005 г. предписват правомощие за прекратяване на наемния договор при изтичане срокът на договора, респ. при липса на основания за продължаване на действието му. Декларираният доход от 1209 лева надхвърля изискуемия се праг по чл.14 от Наредба № 6 / 2005 г. от 610 лева за резервни жилища, респ. прага от 910 лева за жилища, невключени в резервния фонд, поради което оспорената заповед се явява и материално законосъобразна. В тази връзка жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

На осн. чл. 143, ал. 3 АПК, в тежест на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5-то АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Б.И.А., ЕГН:********** *** против заповед № РД-01-431/18.02.2021 г. на Кмета на Община Русе за прекратяване на наемно правоотношение по повод на част от общинско жилище-стая и общо ползване на кухня и сервизни помещения, находящо се в ***

Осъжда Б.И.А., ЕГН: ********** *** да заплати на Община Русе - 100 лв. деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      СЪДИЯ: