№ 476
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 52048 на 03.09.2021 г . от „ОББ“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“,
бул.“****, представлявано от изпълнителните директори Т.М. и С.Г., чрез
пълномощника юрисконсулт С.И., със съдебен адрес: гр.Стара Загора,
бул.“**** срещу Постановление от 02.09.2021 г., с което ЧСИ В.М. е
оставила без уважение молбата с вх. № 51691/01.09.2021 г. в частта за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1
ГПК. Твърди се, че банката е направила всичко необходимо да изпълни
доброволно задължението си преди да бъде образувано изпълнителното дело
на 27.07.2021 г., като е депозирала платежно нареждане от 24.08.2020 г. за
заплащане на сумата от 8750 лв. по сметката на П.Д.Б.. Текстът изисква
писмо от банка, като документ, удостоверяващ извършено плащане и
независимо от това, че платежното нареждане, като документ, подписан от
банков служител по своята същност представлява писмо от банка, в деня на
внасянето на настоящата частна жалба, „ОББ“ АД е депозирала пред ЧСИ М.
1
изричен документ, удостоверяващ заверяването на сметката при него на
взискателя П.Д.Б. с процесната сума в размер на 8 750 лв., придружен с ново
искане за прекратяване на изпълнителното производство.
Моли съда да отмени разпореждането за отказ от прекратяване на
изпълнително дело № 20218600401142 на описа на ЧСИ В.М. и да постанови
прекратяване на изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата П.Д.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат П.М. оспорва частната жалба като недопустима, а по същество
неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ В.М., рег. № 860
при КЧСИ, район на действие СГС на основание чл.436, ал.3 ГПК, досежно
допустимостта и основателността на жалбата.
СГС намира следното:
Подадена е частна жалба срещу разпореждането за отказ от
прекратяване на изпълнително дело № 20218600401142 на описа на ЧСИ В.М.
от „ОББ“ АД, уточнена с молба вх. № 52049 от 03.09.2021 г., от която е
видно, че жалбата е срещу Постановление от 02.09.2021 г., с което ЧСИ В.М.
е оставила без уважение молбата с вх. № 51691/01.09.2021 г. в частта за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1
ГПК.
Жалбата против изричния отказ на ЧСИ В.М., е подадена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт по
смисъла на чл.435, ал.2, т.6 пр.2 ГПК и в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК от деня на получаване на съобщението,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество,
основателна.
От представените писмени доказателства се установява, че
2
изпълнително производство № 20218600401142 е образувано с разпореждане
на 27.07.2021 г. от ЧСИ В.М. по молба на П.Д.Б., чрез пълномощника адвокат
П.М. въз основа на ИЛ, издаден на 11.03.2021 г. от ОС-Сливен по решение №
51/20.12.2017 г. по т.д. № 17/2017 г., в сила на 14.07.2020 г. и влязло в сила
определение от 12.06.2018 г., с което е допусната поправка на ОФГ. Длъжник
по изпълнението е „ОББ“ АД, за сумата от 8750 лв., представляваща
разноски.
На 20.08.2021 г. длъжникът „ОББ“ АД е поискал от ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като е приложил
кредитен превод от 24.08.2020 г., от който е видно, че длъжникът е превел по
сметка на взискателя сума в размер на 8750 лв., с основание „ТД 17 2017 ОС
СЛ“. Със съобщение изх. № 70920/27.08.2021г. е оставено без уважение
искането на длъжника за прекратяване на делото, като съобщението е
получено на 30.08.2021 г.
На 01.09.2021 г. е постъпила нова молба от длъжника, с която отново се
иска делото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като се
прави и възражение срещу приетите по делото такси и разноски.
С нарочно Постановление от 02.09.2021 г. молбата е оставена без
уважение в частта за прекратяване на делото, като в останалата част е
уважена и са редуцирани приетите за събиране такси и разноски. Взискателят
и длъжникът са били уведомени надлежно за Постановлението по
електронната поща на 03.09.2021 г.
На 03.09.2021 г. по делото е постъпила частна жалба от длъжника
против отказът на ЧСИ за прекратяване на делото.
От правна страна:
}
Нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи
3
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема
за истинска; Уреденото в чл.433, ал.1, т.1 основание за прекратяване на
изпълнителното дело предполага длъжникът да е изпълнил задълженията си
по изпълнителния лист преди образуване на производството по принудително
изпълнение, в подкрепа на което да е представил писмени доказателства от
посочения в цитираната разпоредба вид, а именно надлежно заверена
разписка от взискателя, квитанция от пощенска станция илиписмо от банка. В
случая по делото е представено платежно нареждане, видно от което
длъжникът действително е изпълнил задължението си по изпълнителния лист,
като е заплатил на взискателя П.Д.Б. сумата от 8750 лв.
ЧСИ е постановил отказ, като е приел, че липсват категорични
доказателства за прилагане на хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е
депозирано платежно нареждане, а не писмо от банка. На 01.09.2021 г.
длъжникът повторно е поискал прекратяване на делото по реда на чл.433,
ал.1, т.1 ГПК, като ЧСИ отново е постановил отказ с Постановление за отказ
от 02.09.2021 г. На същия ден, 02.09.2021 г., след постановяването на този
отказ, от длъжника по елекронната поща постъпило писмо-удостоверение от
„ОББ“ АД, с което банката удостоверява, че на 24.08.2020 г. по посочената
банкова сметка с титуляр П.Д.П., открита на 30.11.2015 г. е постъпила сума в
размер на 8 750 лв. от наредител „ОББ“ АД с основание „разноски т.д. №
17/2017 г., ОС-Сливен.
Настоящият съдебен състав намира, че отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнителния процес на основание чл. чл.433, ал.1, т.1 ГПК с
Постановление за отказ от 02.09.2021 г., се явява незаконосъобразен.
Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава
да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни
действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената
разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при
4
осъществяването на които е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се
предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна
компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва
разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на
длъжника по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК да се основава на твърдение за
правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни
доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а
именно-плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от
кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При
тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за
принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя,
който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно
изпълнено. Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата
да е внесена за взискателя като обстоятелството дали той е получил внесената
за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за
прекратяване на изпълнението. В тази хипотеза основателността на искането
по чл.433, ал.1, т.1 ГПК е обусловено единствено от представяне на
доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата сметка на
името на взискателя, каквото в случая е налице.
Ето защо, СГС намира, че са налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, постановеният
отказ с Постановление за отказ от 02.09.2021 г. за прекратяване на
изпълнителното дело се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя се следват разноски за
настоящето производство в общ размер от 125 лв., от които 25 лв. държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 52048 на 03.09.2021 г . от „ОББ“ АД, ЕИК
5
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“,
бул.“****, представлявано от изпълнителните директори Т.М. и С.Г., чрез
пълномощника юрисконсулт С.И., със съдебен адрес: гр.Стара Загора,
бул.“**** срещу Постановление от 02.09.2021 г., с което ЧСИ В.М. е
оставила без уважение молбата с вх. № 51691 от 01.09.2021 г. в частта за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1
ГПК, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА П.Д.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат П.Г.М. да заплати на „ОББ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“****, представлявано от
изпълнителните директори Т.М. и С.Г., чрез пълномощника юрисконсулт
С.И., със съдебен адрес: гр.Стара Загора, бул.“**** направените разноски за
настоящето производство в общ размер от 125 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6