РЕШЕНИЕ

 

Номер 4084                           Година  2018                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 28.11                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 29.10.2018 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  9503  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „ДАТ 1“ ЕООД - гр. Пазарджик моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 130, 30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2017 г. до 31.01.2018 г. върху сумата 1 540 лева – платен със закъснение дължим остатък от месечен абонамент за месец февруари 2017 г. по данъчна фактура № ***/02.02.2017 г. на стойност 6 540 лева с ДДС; сумата 600 лева – дължим неплатен остатък за възнаграждение за извършени ремонтни дейности по данъчна фактура № ***/07.02.2017 г. на стойност 1 284 лева с ДДС, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.04.2018 г. до 19.03.2018 г. в размер на 57, 78 лева; сумата 4 000 лева – дължим неплатен остатък от месечен абонамент за месец март 2017 г. по данъчна фактура № ***/06.03.2017 г. на стойност 6 540 лева с ДДС, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 05.05.2017 г. до 31.01.2018 г. в размер на 547, 45 лева; сумата 6 540 лева с ДДС - дължим месечен абонамент за месец април 2017 г. по данъчна фактура № ***/03.04.2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 02.06.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 529, 71 лева, заедно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на Заявлението в съда – 20.03.2018 г., които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2695/21.03.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 4471/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и разноските в заповедното производство.

Ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив“ АД - гр. Пловдив с подаден на 01.08.2018 г. отговор на исковата молба признава иска по основание и по размер (като за оспорените първоначални претенции на ищеца са били допуснати от съда изменение и отказ с частично прекратяване на производството по настоящето дело и частично обезсилване на Заповедта). Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното ч. гр. дело № 4471/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2695/21.03.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 4471/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 15 220 лева – главница, включваща възнаграждения по Договор от 24.02.2016 г. за техническа поддръжка и обслужване на 9 броя асансьорни уредби, въведени в експлоатация и находящи се в сградите на дружеството-длъжник на бул. „***“ № ***, от които сумата 1 540 лева – дължим остатък от месечен абонамент за месец февруари 2017 г. по данъчна фактура № ***/02.02.2017 г. на стойност 6 540 лева с ДДС, сумата 600 лева – дължим неплатен остатък за ремонтни дейности по данъчна фактура № ***/07.02.2017 г. на стойност 1 284 лева с ДДС, сумата 6 540 лева с ДДС – неплатен месечен абонамент за месец март 2017 г. по данъчна фактура № ***/06.03.2017 г., и сумата 6 540 лева с ДДС - неплатен месечен абонамент за месец април 2017 г. по данъчна фактура № ***/03.04.2017 г., както и мораторна лихва за периода от 03.04.2017 г. до 19.03.2018 г. върху сумата 1 540 лева в размер на 150, 45 лева, мораторна лихва върху сумата 600 лева за периода от 08.04.2018 г. до 19.03.2018 г. в размер на 57, 78 лева, мораторна лихва върху неплатения месечен абонамент за месец март 2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 580, 68 лева, и мораторна лихва върху неплатения месечен абонамент за периода от 02.06.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 529, 71 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението в съда – 20.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 530, 78 лева - разноски по делото, от които 330, 78 лева – държавна такса и 2 220 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищецът е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

На 24.02.2016 г. в гр. ***, между ответника, като Възложител, и ищеца – като Изпълнител, е бил сключен Договор, с който Възложителят е възложил, а Изпълнителят е приел, да извършва техническа поддръжка и обслужване срещу заплащане на месечна абонаментна такса на девет броя асансьорни уредби, въведени в експлоатация и находящи се в сградите на ответното дружество в гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу месечна абонаментна цена в размер на 6 540 лева с ДДС, платима разсрочено в рамките на 60 дни по банкова сметка ***. Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява (като и самият ответник признава в отговора на исковата молба), че ответното дружество не е заплатило своевременно дължимите месечни абонаменти за месеците февруари, март и април 2017 г., както и възнаграждението за извършен от ищеца ремон на асансьорните уредби през месец февруари 2017 г.

Същевременно, от страна на ответника са били извършени частични плащания на задълженията му за извършения ремонт и за месечните абонаментни такси през посочения период, поради което и в съдебното заседание по делото на 29.10.2018 г. ищецът частично се е отказал за част от претенциите си и по отношение на тях производството по делото е било прекратено и Заповедта в тази й част – обезсилена, а по отношение на друга част от претенциите ищецът е поискал, а съдът допуснал в същото съдебно заседание, изменение на иска.

Предвид направеното от ответника признание на иска (по отношение на претенциите, за които не е налице отказ от иска и частично прекратяване на делото и обезсилване на Заповедта, както и не е поискано и допуснато изменение на иска)– което не по попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК, с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК – и, като взе предвид, че от събраните по делото писмени доказателства и служебно извършеното от съда изчисление на размерите на мораторната лихва върху отделните главници, се установява, че претендираните към момента на приключване на устните състезания по делото размери на претенциите на ищеца съвпадат с действително дължимите, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 5 911, 55 лева – платени държавни такси  и адвокатско възнаграждения, като предвид общата цена на претенциите на ищеца, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***” № ***, представлявано от *** ***, ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА „ДАТ 1“ ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК: *********, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, адвокат ***, сумата 130, 30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2017 г. до 31.01.2018 г. върху сумата 1 540 лева – платен със закъснение дължим остатък от месечен абонамент за месец февруари 2017 г. по данъчна фактура № ***/02.02.2017 г. на стойност 6 540 лева с ДДС; сумата 600 лева – дължим неплатен остатък за възнаграждение за извършени ремонтни дейности по данъчна фактура № ***/07.02.2017 г. на стойност 1 284 лева с ДДС, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.04.2018 г. до 19.03.2018 г. в размер на 57, 78 лева; сумата 4 000 лева – дължим неплатен остатък от месечен абонамент за месец март 2017 г. по данъчна фактура № ***/06.03.2017 г. на стойност 6 540 лева с ДДС, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 05.05.2017 г. до 31.01.2018 г. в размер на 547, 45 лева; сумата 6 540 лева с ДДС - дължим месечен абонамент за месец април 2017 г. по данъчна фактура № ***/03.04.2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 02.06.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 529, 71 лева, заедно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на Заявлението в съда – 20.03.2018 г., които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2695/21.03.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 4471/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА „ДАТ 1“ ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 4471/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав  В РАЗМЕР НА 5 911, 55 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението И НА Определението от 29.10.2018 г. ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХV гр. състав ч. гр. дело № 4471/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение И ОТ Определението от 29.10.2018 г.

                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.