Р Е
Ш Е Н
И Е № 153
гр.П., 11.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 177 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на Д.Й.П. *** /първоначално адресирана до РС Р. където е било
образувано анд № 884/2020 г., производството по което е било прекратено и
изпратено по подсъдност на ПпРС/, против НП
№ 38-0000452/24.03.2020 г. на Директора на РД „АА“ гр.Р., с което и на
основание чл.93в,ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му било наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/
за това, че „на 06.03.2020 г. около 12.00 ч., в област Т., на път II-51 км47+796, посока от гр.П. към гр.Б.,
като водач на т.а. с влекач „Рено Магнум“ с рег.№ СВ
**** АВ от категория N3,
с прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№ С **** ЕС, двете ППС собственост на превозвача „Куик
линк“ООД, извършва обществен превоз на товари с пътен лист №598650 и
товарителница серия V-3
№ 379856/06.03.2020 г. от гр.И. за гр.С. Превозът попада в обхвата на Регламент
(ЕО) № 561/2006. МПС е оборудвано с дигитален
тахограф Siemens AG 1381.1062 с № 1142064 е1-84. При проверка на
предходните 28 дни от картата на водача с № 00000000059871001 се констатира, че
за периода от 18.55 ч. на 28.02.2020 г. до 08.41 ч. на 02.03.2020 г. не са
въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато
водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
тахографа и картата на водача“ -
нарушение по чл.34, § 3, б.“б“ от
Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г.
В подробно
мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че в акта
и НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението, както точно и
ясно описание на същото. Сочи се също, че управляваният от жалбоподателя т.а. е
бил системно ползван и от други водачи, което изключва санкционирането му по
посочената в НП санкционна разпоредба. Прилага незадължителна съдебна практика
и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата – РД“АА“ гр.Р., редовно призован, не изпраща представител, в
придружаващото жалбата писмо посочва, че приложената от нарушителя съдебна
практика е неприложима в случая, тъй като се касае за различна фактическа обстановка.
Посочва се също, че приложеното към преписката удостоверение за дейности /по
образец на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и AETR/ е неприложимо за случая, поради което
моли НП да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура
Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
06.03.2020 г. служители от РД“АА“ Р. – М. Д., И. Д.И. и И. С. И. извършвали проверки на територията на Община П. по повод спазване на изискванията
на обществен превоз на пътници и товари. На същата дата тримата били позиционирани
на път
II-51 км47+796, когато около 12.00 ч. спрели
за проверка движещо се в посока от гр.П. към гр.Б. ППС състоящо се от влекач „Рено Магнум“ с рег.№ СВ **** АВ от категория N3 и прикачено към него полуремарке от
категория О4 с рег.№ С **** ЕС, собственост на превозвача „Куик
линк“ООД. Влекачът бил управляван от водача Д.Й.П., който извършвал превоз на
плочки с маршрут от гр.И. към гр.С. с пътен лист №*** и товарителница серия V-3 № 379856/06.03.2020 г. Било констатирано,
че превозът попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., както и обстоятелството, че МПС е оборудвано с дигитален тахограф Siemens AG 1381.1062 с № 1142064 е1-84.
При извършената проверка на дигиталния тахограф длъжностните лица констатирали,
че за предходните 28 дни от картата на водача с № 00000000059871001, за периода
от 18.55 ч. на 28.02.2020 г. до 08.41 ч. на 02.03.2020 г. не са въведени ръчно,
автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън
превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа и картата на
водача. За констатираното нарушение по чл.34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕС)
№ 165/ 2014 г. бил съставен АУАН № 268900 /приложен/. Нарушителят се запознал с
констатациите по акта и го подписал без възражения, като и в 3-дневният срок по
чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнително писмено възражение, след което
било издадено атакуваното в настоящия процес НП № 38-0000452/24.03.2020 г. на
Директора на РД“АА“ гр. Р., връчено лично на 07.05.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени по
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както и от показанията на
изслушаните в с.з. служители от РД“АА“ – М.Д., И. Д. И. и И. С.И.. Така
установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в
жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е
ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя, с оглед подробните
съображения посочени по-горе в настоящото решение.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съдът констатира,
че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като отчете,че обжалваното НП е
издадено от компетентен да го издаде орган – Директорът на РД ”АА” Р. Както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си
да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна
състава на административното нарушение и да посочат точната законова
разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ФЛ.
Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че
е налице яснота относно нарушението, за извършването на което жалбоподателят е
бил санкциониран.
В
преценката си дали да издаде НП наказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК
/към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в
т.7 от ППВС №10/ 1973 год.,
Сб.1992, стр.530, където е посочено, че
“… отразените в АУАН фактически
констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова
административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства…”.В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки
делото, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по
несъмнен и убедителен начин от приобщените към делото доказателства.
Съдът намира, че нарушението на жалбоподателя П. е установено по несъмнен
и безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно посочената като санкционна норма на чл.93в,ал.11 от ЗАвПр водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга
работа", "време на разположение", "прекъсване" или
"дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на
превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се
наказва с глоба в размер от 1500 лв.
/размер на глобата към датата на процесното нарушение/. От друга страна, съгл. чл. 34 от Регламент
/ЕС/ 165/2014 - водачите използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозното
средство, считано от момента на приемането му. Тахографският
лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното
работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският
лист или картата не могат да бъдат използвани и за по-дълъг период, освен този,
за който са предназначени. Когато в резултат на отсъствие
от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа,
съответните периоди следва да се нанесат ръчно в листа или в картата на водача.
По делото не е спорно, че проверяваното превозно средство е било оборудвано с дигитален
тахограф тахограф Siemens AG 1381.1062 с № 1142064 е1-84. В разпоредбата на чл. 34, § 3, б.
"б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. е изрично предвидено, че когато в резултат на отсъствие от превозното средство,
водачът не е в състояние да използва този тахограф, периодите, посочени в § 5,
б. "б", подточки "ii", "iii" и " iv",
се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане
на данни, осигурено за тахографа. От
показанията на изслушаните в с.з. длъжностни лица, както от приложените
разпечатки на дигиталната карта на водача се установява, че жалбоподателят Д.П. като водач на превозното средство не е изпълнил това свое задължение.
Видно от разпечатките на дигиталната карта с името на жалбоподателя за времето /периода/ от 18.55 ч. на 28.02.2020 г. до 08.41 ч. на
02.03.2020 г. липсват записи и той не
е въвел ръчно необходимите данни когато е бил извън превозното средство. В
случая под "период" се има предвид времето, отговарящо на символите в
§ 5 на чл. 34 - друга работа, време на разположение, различно от управление или
почивки и то с оглед преценка на изискванията и на Регламент (ЕС) № 561/2006 г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт. Тук е мястото да
се посочи, че за съставомерност на това нарушение е без значение при какви обстоятелства е бездействал
нарушителя, вместо да изпълни вменените му задължения. Ето защо съдът приема,че е налице съответствие
между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната
квалификация, дадена от АНО в издаденото НП, което води до ангажиране на
отговорността му за процесното нарушение.
Действително и както се посочва в жалбата чл.34 § 3 от Регламент № 165/2014 г.
постановява, че "държавите членки не
налагат на водачите изискване за представят формуляри, свидетелстващи за
действията им във времето, когато не се били в превозното средство",
но в конкретния случай е вменено административнонаказателно обвинение за това,
че водачът не е изпълнил задължението си чрез използване на приспособлението
за ръчно въвеждане на данни, осигурено от дигиталния тахограф, с който е
оборудвано превозното средство, да отрази в картата си на водач, че за определен
период от време е бил извън превозното средство поради "друга
работа", различна от управление, "период на разположение" или
"почивки по време на работа или почивки", съобразно посоченото в § 5,
буква "б", подточки "ii", "iii" и "
iv", а не за представяне на формуляри /удостоверения за дейности/
относно какви са били неговите действия извън превозното средство. Ето защо това негово възражение свързано и с прилагане /л.13/ на удостоверение за
дейности обосноваващо претенция за отпадане на АНО, се
явява изцяло неоснователно.
От друга страна,
съдът служебно констатира, че от датата на извършване на нарушението –
06.03.2020 г. до настоящото произнасяне, е настъпило последващо съществено
изменение на приложената санкционна разпоредба на чл.93в,ал.11 от ЗАвПр, като с
ДВ,бр.60/ 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., като
предвиденото за нарушението административно наказание глоба е намалено от 1 500
на 500 лв. При така посоченото и доколкото подаването на жалба против НП има
суспенсивен ефект и възпрепятства влизането му в сила (по аргумент от
противното от чл. 64,б.”в” ЗАНН) съдът е длъжен да извърши преценка по чл.3 от ЗАНН за това кой закон по-благоприятен за нарушителя. При извършеният анализ и
съпоставяне в различните редакции на ЗАвПр за съда е безспорно, че посоченото
изменение, доколкото с него е въдена по-ниска като размер фиксирана санкция,
съставлява по-благоприятен за жалбоподателя закон, който следва да намери
приложение в случая. Издаденото НП следва да бъде изменено и санкцията бъде
определена в размер на 500 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА НП № 38-0000452/24.03.2020
г. на
Директора на РД“АА“ Р., с което и на осн.чл.93в,ал.11
от ЗАвПр, на Д.Й.П.
***, ЕГН-**********, с адрес ***, за
нарушение по чл. 34, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕС)
№ 165/ 2014 г. е наложена глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
като във вр. с чл.3,ал.2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
глоба на 500 лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: