Решение по дело №627/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.

Ищецът Я. С. П., [ЕГН], с адрес понастоящем в Затворническо общежитие Дебелт при Затвора Бургас, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени в периода 25.05.2021г.-15.04.2022г. неимуществени вреди - психическо напрежение, чувство за изоставяне и безнадеждност, както и негативно усещане за подценяване на неговата личност - вследствие незаконосъобразно бездействие на служители на затворническата администрация, изразяващо се в неоказване на адекватно медицинско обслужване и неосигуряване на условия за предписано от медицински специалист лечение на неврологично заболяване на гръбначния стълб.

В исковата молба се твърди, че за посочения период длъжностните лица от администрацията на Затвора Бургас не са изпълнили задължението си да се погрижат за здравословното състояние на лишения от свобода. С амбулаторен лист №001171 от 10.04.2019г., издаден от невролога д-р К., на ищеца му е поставена диагноза увреждане на дисковете на гръбначния стълб, изтръпване на кръста, незадържане на урина и изтръпване на мускулите на десния крак. Сочи се, че въпреки даденото от невролога предписание за хоспитализация, служителите на затвора не са предприели действия по привеждане на П. в болнично заведение за провеждане на необходимото лечение, респ. терапията не му е била осигурена. В постъпило уточнение на исковата молба е заявено, че от посоченото бездействие ищецът е претърпял неимуществени вреди, причинени от болките в поясната област и задностраничната част на долните крайници и обездвижване на долните крайници, което пречи на нормалното движение и позиция на тялото. Твърди се, че изтърпените в продължение на месеци психически болки и страдания са причинили на ищеца психическо напрежение от продължаващата несигурност да му бъде извършена предписаната терапия, чувство за изоставяне и безнадеждност, както и негативно усещане за подценяване на неговата личност.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител адв. И., поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на иска. Представя писмена защита, в която подробно аргументира позицията си по съществото на спора (л.149).

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], редовно призован, не изпраща представител. В представен по делото отговор на исковата молба, чрез процесуален представител юрисконсулт Ч., оспорва исковата претенция (л.56-61). Заявява, че предявеният иск е допустим, но не е основателен, тъй като не са представени доказателства за реално претърпени и установени от ищеца неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че в Затвора Бургас не е било оказвано лечение на ищеца, а напротив, П. е бил извеждан при външен специалист за медицински преглед и му е била осигурена медикаментозна терапия за заболяването му. Твърди се, че понастоящем ищецът е в добро здравословно състояние и полага платен труд в бригада „Пластмаси“ в Затвора Бургас, с оглед на което няма как да са настъпили твърдените неимуществени вреди. Иска съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита, че исковата молба е недоказана и неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

ФАКТИ:

Ищецът Я. С. П. изтърпява наказание 3 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, считано от 25.05.2021г., като за периода от 15.06.2021г. до 08.03.2023г. изтърпява наказанието си в затворническо общежитие „Дебелт“ при Затвора Бургас.

Съгласно справка изх.№1392/22.05.2023г., изготвена от началника на затвора (л.76), през горепосочените периоди ищецът е бил разпределен в затворнически групи в ЗО „Дебелт“, както следва:

• От 15.06.2021г. до 17.10.2021г. – в шеста затворническа група, където е бил настанен в спално помещение №Б307 с площ 15,53 кв.м;
• От 27.10.2021г. до 08.03.2023г. – първа затворническа група, когато е бил настанен в спално помещение №А114 с площ от 40,37 кв.м, а впоследствие в помещение №А110 с площ 20,23 кв.м и в помещение №А113 с площ 17,75 кв.м.

В справката е посочено, че ищецът бил настаняван заедно с неопределен брой лишени от свобода, при спазване на законовото изискване за минимум 4 кв.м жилищна площ на едно лице. Съобразно предварително изготвен график лишените от свобода имали право на престой на открито два пъти на ден по 45 минути, като им се осигурявала и възможност за провеждане на спортни дейности и ползване на фитнес залата на затвора.

Според представена по делото медицинска справка от 19.04.2023г., подписана от м.с. З. Т. (л.63), Я. П. е постъпил за пореден път в Затвора Бургас на 25.05.2021ч. без субективни оплаквания. На 10.04.2019г. му е бил проведен медицински преглед от д-р Е. К. /невролог/, който в амбулаторен лист №001171/10.04.2019г. поставил на ищеца основна диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Доуточ: дископатия лумб. Десностранна л.-сакр. Радикулопатия“ (л.79). В графа „Терапия“ на амбулаторния лист било предписано приемане на медикаменти Magnematrix и аналгетици, като освен това било вписано - „за скенер – лумбален дял; за доуточняване поведение и терапия; негоден за тежка физическа работа“. В медицинската справка, изготвена от м.[населено място], е посочено, че предписаната от д-р К. медикаментозна терапия била изпълнена.

На 09.03.2022г. е проведен повторен медицински преглед на ищеца от невролога д-р Ж. Г.. В издадения от него амбулаторен лист №06859/09.03.2022г. на ищеца е поставена диагноза „Увреждания на междупрешеленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб“ , като са описани оплаквания от постоянни и силни болки в поясната област с ирадиация към задностраничната повърхност на долните крайници и ограничени движения (л.97). В амбулаторния лист неврологът направил заключение, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, поради което пациентът се насочва за хоспитализация. Назначил медикаментозна терапия – ABO Mg, B complex tabl + Nolpaza 20 mg + Brufen Retard + Disprophos. На 09.03.2022г. лекуващият лекар издал на името на ищеца и направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури с отбелязване за „планов прием“, по КП №0561 (л.77). На гърба на направлението саморъчно е изписано, че „след проведен разговор с д-р Г. на този етап следва да се проведе назначената медикаментозна терапия и ако пациентът не се повлияе, тогава да се премине към хоспитализация“. Под тази бележка е положен подпис на неустановено лице и печат на медицинския център към Затвора-Бургас.

В справката от 19.04.2023г. е посочено, че към момента на изготвянето й лишеният от свобода Я. П. е в добро общо здравословно състояние и полага платен труд в бригада „Пластмаси“ в Затвор Бургас.

В изпълнение разпореждането на съда към ответника да посочи дали П. е бил конвоиран за хоспитализацията, назначена от д-р Г., в писмо вх.№7147/07.07.2023г. (л.93-94) е заявено, че хоспитализация не е осъществена поради наложените противоепидемични мерки от Министерство на здравеопазването по повод COVID-19, включващи и ограничаване на плановия прием в болничните заведения през този период. Твърди се още, че след проведен разговор между служител на Медицинския център към Затвора Бургас с невролога д-р К., от лекаря е била дадена препоръка на този етап да се проведе терапия с предписаните медикаменти и при липса на терапевтичен ефект да се осъществи хоспитализацията.

От страна на ответника е представена медицинска справка от 29.06.2023г., подписана от м.ф. К. Буриева, в която е посочено, че хоспитализация не е била проведена, тъй като в издадения от д-р Г. амбулаторен лист не е препоръчана спешна хоспитализация (л.96). Посочено е, че на 21.03.2022г. ищецът П. е посетил медицинската служба със същите оплаквания, като му е направен Флостерон – интрамускулно, дадени са му Пироксикам, Мидокалм и Фамодитин, т.е. медикаменти, идентични с първоначално предписаните от д-р Г.. Представя се извлечение от амбулаторния журнал за посещение на медицинския център на 21.03.2022г., в който №1886 са записани трите имена на ищеца, поставената диагноза и наименованията на два медикамента (л.99-100). Твърди се, че след горепосочената дата лишеният от свобода не е посещавал медицинската служба с оплаквания, касаещи опорно-двигателния апарат и не е проявявал искане за извеждане за преглед при външен специалист.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Д. М., който в показанията си заяви, че за период от приблизително шест месеца (от м. март миналата година нататък) е бил настанен в една килия с ищеца. П. споделял на свидетеля, че страда от дископатия и десният му крак се схваща, като в медицинския център в затворническото общежитие в Дебелт не му обръщали внимание за тези оплаквания. М. му помагал за оправяне на леглото и при обличане за сутрешна проверка. Ищецът няколкократно е търсил медицинска помощ в медицинския център. Там го записали на външен лекар, като служителите на ГДИН го конвоирали и после го върнали обратно. Впоследствие ищецът трябвало да изчака час и дата, на които трябва да отиде да се лекува в медицинския център към затворническото общежитие, като според свидетеля такова лечение не е било провеждано, а служителите от медицинския център не обръщали внимание на ищеца. Последният ходел всяка седмица в понеделник на лекар в затвора в Дебелт. В продължение на един месец се придвижвал с помощта на свидетеля, не можел да се навежда. От медицинския център не му били инжекции, нито му давали някакви хапчета, включително след като са го извели за преглед при външен лекар. В затвора нямало възможности за рехабилитация, раздвижване и разтягане. Свидетелят посочи, че е виждал ищеца в добро състояние за малко време, като през повечето лежал на леглото и не можел да мърда. М. му помагал да ходи да се храни и до тоалетна. Докато били в една килия състоянието на ищеца се подобрявало с течение на времето.

По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза (л.135-142), от заключението на която се установява, че социалните и битови условия в ЗО Дебелт към Затвора Бургас през исковия период нямат клинично значими последици спрямо психическото здраве на ищеца. Според вещото лице има данни за негативни емоции, но не и за негативни ефекти върху психиката на П.. Тези емоционални и физиологични усещания не са се явили отключващ фактор за възникване на негативно състояние от емоционален или психологически характер или определено трайно или временно негативно състояние за психиката на ищеца. Същият е споделил на вещото лице за изпитаните през исковия период емоционална нестабилност, безпокойство, нервно напрежение, тъй като никой не му обръщал внимание, но същевременно е коментирал как са го водили на преглед извън затвора. По време на психодиагностичното интервю вещото лице е констатирало, че ищецът през цялото време стои спокойно седнал на стола, като не са установени реактивни усещания и/или симптоми, които могат да бъдат определени като интензивни. Според експерта засягането на личността на ищеца в психологически аспект, самоувереност, самооценка, самочувствие, психическа устойчивост на дразнители, устойчивост на стрес, активност, комуникативни способни, нива на тревожност и страхове от неблагоприятно влошаване на здравословното състояние, са клинично незначителни. Ищецът описва със свои думи неприятни според него психологически усещания, емоционална нестабилност и психофизиологически състояния, които свързва с неоказването на медицинска помощ. Извън физическите болки и страдания тези неприятни усещания описва с поставянето на фалшиви диагнози от лекарите, вкарването му в операционна без наличие на реално заболяване и поява на стрес в тази връзка, необръщане на внимание на оплакванията му от дископатия, притеснение да остане сакат. Според вещото лице паметта на ищеца е в нормата. При проведеното психодиагностично интервю с ищеца вещото лице е установило наличие на неотстъпчивост, претенциозност, мудност в маниерите, изразена раздразнителност, песимистично отношение, потиснатост, нисък толеранс към скуката, проблеми с авторитети, перманентни проблеми в семейството и работата, враждебност, повърхностни емоционални реакции по отношение на вина и срам, асоциални черти в поведението. Ищецът се чувства потиснат, скован от множество симптоми и оплаквания, изразява злобата си прикрито, манипулирайки другите със своите оплаквания.

При разпита в съдебно заседание вещото лице поясни, че ищецът има соматична болка, която не е клинично значима от гледна точка на психологията.

В хода на производството ищецът представя амбулаторен лист №24099A0AF050/08.04.2024г., в който е отразена същата основна диагноза както предходните амбулаторни листи, като допълнително в този лист е вписано, че П. приема антидепресивни лекарства, има хроничен бронхит от 5 години, изтръпване в поясно-кръстната област и че лицето не желае хоспитализация (л.145). По делото е представен и резултат от рентгенологично изследване на Я. П. с данни за остеохондрозни промени (л.146).

П. И.:

Искът е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с осигуряването на медицинско обслужване и лечение по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, през обхванатия от исковата претенция период 25.05.2021г.-15.04.2022г.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Производството по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно средство за лишени от свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред националното законодателство.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, 2) настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и 3) връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

Ищецът твърди наличието на бездействия на затворническата администрация по отношение на задължението им да осигурят адекватно медицинско обслужване по начин, описан в исковата молба. Твърди се, че поради бездействието на ответника да изпълни предписана от медицински специалист терапия на установено заболяване чрез насочване към хоспитализация, която терапия не е била осигурена в продължителен период от време, ищецът е търпял психически и емоционални страдания и силни физически болки в поясната област и задностраничната повърхност на долните крайници, водещи до липса на условия за двигателна активност поради обездвижване на долните крайници.

Разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, не са изчерпателно изброени.

Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му човешки права.

Съдът счита, че от доказаните по делото факти се установява наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на Затвора Бургас, което се изразява в неоказване на медицинска помощ на ищеца при установено по надлежния ред неврологично заболяване на гръбначния стълб, с което бездействие е нарушен чл.3 от ЗИНЗС.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е уредено в чл.128, ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съдържанието на това задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

От събраните по делото доказателства не се установява ответната страна е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, така както тя е описана в цитираната по-горе нормативна уредба.

По делото е установено, че здравословните проблеми на П. са били констатирани за първи път преди настоящото му постъпване в Затвора-Бургас - когато с амбулаторен лист №001171 от 10.04.2019г. д-р К. му е поставил диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Доуточ: дископатия лумб. Десностранна л.-сакр. Радикулопатия“ (л.79).

От събраните доказателства се установи, че по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Бургас, през 2022г. ищецът е бил отведен за медицински преглед при невролога д-р Г., който е поставил идентична диагноза с горепосочената, но вземайки предвид оплакванията на ищеца (постоянни и силни болки в поясната област с ирадиация към задностраничната повърхност на долните крайници и ограничени движения) е дал заключението, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ и е насочил ищеца към хоспитализация.

Затова на 09.03.2022г. на името на ищеца е издадено направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури по КП №0561 (л.98). От този момент за администрацията на Затвора Бургас е възникнало и задължението да се извърши надлежно планиране и транспортиране на ищеца за прием в болнично заведение. По делото не са представени доказателства, че предписанието на невролога за хоспитализация на П. е било изпълнено от затворническата администрация. В тази връзка ответникът твърди, че хоспитализацията не е осъществена поради наложените противоепидемични мерки от Министерство на здравеопазването по повод COVID-19, включващи ограничаване на плановия прием в болничните заведения през този период.

След извършена справка в официалния сайт на Министерство на здравеопазването съдът установи, че за този период в сила е била заповед №РД-01-973/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 01.12.2021г. до 31.03.2022г. Съгласно т.16 от заповедта е преустановено провеждането на планов прием и планова оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ, с изключение на дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, диагностиката и лечението на пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания, дейностите по асистирана репродукция, ражданията, независимо от метода на родоразрешение, дейностите по прекъсване на бременност, дейностите по рехабилитация, продължително лечение и психиатрична помощ. Цитираната точка от заповедта обаче е била отменена с последваща заповед №РД-01-991/02.12.2021г. на министъра на здравеопазването, която е в сила от 06.12.2021г. Т.е. противоепидемични мерки на територията на Република България са били въведени само в периода от 01.12.2021г. до 06.12.2021г. Няма данни за последващо издадени заповеди на министъра, с които да е било преустановено провеждането на планов прием и планова оперативна дейност в лечебните заведения.

При това положение съдът намира, че след 09.03.2022г., когато е било издадено направлението за хоспитализация от д-р Г., за затворническата администрация не е съществувала основателна причина да не изпълни предписанието на лекуващия лекар. Този извод не може да бъде променен с отразеното на гърба на направлението за хоспитализация, че е бил проведен разговор с д-р Г., който е дал указания първоначално да бъде проведена медикаментозна терапия и само при липса на ефект от същата да се пристъпи към хоспитализация.

Съдът констатира, че посочената бележка е положена на гърба на направлението, без да е посочено кое лице е нейният автор, т.е. не може да бъде установено кой е провел разговора с невролога и на коя дата всъщност са били получени указанията от лекаря. Липсата на тези реквизити поставя под основателно съмнение твърдението за провеждането на такъв разговор.

От страна на ответника не са ангажирани други доказателства за това ищецът да е бил воден на контролни прегледи след 09.03.2022г., нито да са предприемани някакви действия по лечение на заболяването му, с което съдът приема за доказано твърдението за неоказване на медицинска помощ, в частност, че предписанието за хоспитализация на лекуващия лекар не е било изпълнено от затворническата администрация.

Спорен по делото е и въпросът дали служителите на медицинския център към Затвора Бургас са дали на ищеца предписаните от д-р Г. лекарства. В тази връзка свидетелят М. е категоричен, че от медицинския център системно неглижирали състоянието на ищеца, като не му били инжекции, нито са му давали хапчета, в това число и след като са го извели за преглед при външен лекар. Спазването на това задължение ответникът се домогва да докаже с представеното от него извлечение от книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ. Действително в извадката от този журнал е отразено, че на 21.03.2022г. ищецът е посетил медицинския център, като срещу името и диагнозата му са записани имена на някои от предписаните лекарства. Настоящият състав счита, че в случая не може да се установи категорично дали медикаментите действително са били предоставени на лишения от свобода, доколкото липсва положен от негова страна подпис за удостоверяване на факта, че такова лекарство му е било изписано от служител на медицинския център на затвора.

Посочените бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в неизпълнение на препоръките на лекуващия лекар представляват нарушение на чл.5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010г. затворническата администрация да спазва препоръките на лекуващите лекари и да взема решения единствено в интерес на здравето на ищеца, а това обосновава извод и за неизпълнение на задълженията по чл.128, ал.1, вр. чл.2, ал.3 от ЗИНЗС за осигуряване на адекватно по време, качество и обем медицинско обслужване.

Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие е доказано поради липса на оказана медицинска помощ при дадено от лекар предписание за хоспитализация, представлява третиране, способно да породи у човек физическо и емоционално страдание. От свидетелските показания се установи, че вследствие на дископатията десният крак на ищеца се е схващал и му е било невъзможно да се навежда, придвижвал се е с помощта на свидетеля М., който му помагал да ходи да се храни, до тоалетна и да си оправя леглото, като за тези болки П. многократно се е оплаквал на служителите в медицинския център, но те неглижирали здравословното му състояние.

Съдът счита, че претърпяното от ищеца за процесния период не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Въпреки, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза не установи засягане на личността на ищеца в психологически аспект, вещото лице посочи, че през исковия период П. е изпитвал емоционална нестабилност, безпокойство, нервно напрежение, свързани с неоказването на медицинска помощ; според психологическата оценка П. се описва като потиснат и скован от множество симптоми и оплаквания. Затова следва да се приемат за установени претърпените негативни преживявания от ищеца, включващи увреждане на физическото му и емоционални травми, които са в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на затворническата администрация в Затвора Бургас.

В допълнение следва да се посочи, че по делото са налице доказателства за това, че оплакванията и болките на ищеца продължават и след края на исковия период, което се установява от представения амбулаторен лист от 08.04.2024г. (л.145) и резултата от рентгенологичното изследване, съдържащо данни за остеохондрични промени (л.146). Няма данни, че служителите на ответника са предприели съответните действия по изпълнение препоръката на медицинския специалист за хоспитализация и лечение.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че бездействията на затворническата администрация, свързани с неосигуряване на необходимата по време, обем и качество медицинска грижа за здравето на ищеца са му причинили болки и страдания, вкл. такива като чувство на страх, малоценност, поради което искът е доказан по основание и са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника и на уврежданията, както и естеството и степента на претърпените емоционални страдания, като съобразява, че затворническата администрация е бездействала през непродължителен период от време – от момента на издаване на амбулаторния лист № 006859 от 09.03.2022г. с назначената терапия – планов прием за хоспитализация до датата на подаване на исковата молба – 15.04.2022 г., през който период ищецът е търпял физически болки и страдания, чувствал е несигурност, тъй като се е придвижвал с чужда помощ, както и при липсата на установени със съдебно-психиатричната експертиза трайни негативни ефекти върху психиката му, съдът счита, че справедливото обезщетение за процесния период следва да бъде в размер на 360 лв., като в останалата част до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] да заплати на Я. С. П., [ЕГН], обезщетение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева за претърпени неимуществени вреди – незачитане на човешките му права, чувство на малоценност, беззащитност, притеснение за здравословното му състояние, вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, изразяващи се в неоказване на адекватно медицинско обслужване и неосигуряване на условия за изпълнение на предписано от медицински специалист лечение на неврологично заболяване на гръбначния стълб, за периода 09.03.2022г. – 15.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15 000 лева, както и за останалата част от периода.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на А. съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.