№ 528
гр. Варна, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.а Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от М.а Георгиева Гражданско дело №
20243110104234 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основА.е чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В. и
к. - В." ООД, ЕИК *******, адрес: град В., ул. „П." № ** срещу М. Д. Р., ЕГН
**********, адрес: с. Р., ул. „И. в." №** с искане да се приеме за установено в
отношенията между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца сумата от 748.25
лева, представляваща главница за ползвА. и незаплатени В и К услуги за
периода 06.06.2022 г. до 08.08.2023 г. по партида с абонатен № ******* на
адрес: с. Р., ул. „И. в." №** ведно със законната лихва върху главницата от
748.25 лева лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -16.10.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 45.39 лева, представляваща лихва за забава
изчислена върху главницата от 748.25 лева за периода от 13.08.2022 г. до
11.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд, град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Сочи, че е подал заявление, по реда на чл.410 ГПК, за издаване на
заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което е налице
правния интерес от предявяване на настоящите искове, които се подават в
законоустановения едномесечен срок. Посочва, че ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги относно имот, находящ се в с. Р.,
ул. „И. в." №**. Сочи се, че претендираната сума за главница е за реално
предоставени В и К услуги, отчитА. чрез водомер с модул за дистанционен
1
отчет, което не изисква подпис на потребителя. Начислените количества не са
оспорени чрез възражение до ищеца. Твърди, че ответникът като ползвател на
В и К услуги не е заплатил същите в 30 дневен срок след датата на
фактурирането като и след изтичането на този срок, същият е изпаднал в
забава. Моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с
който същият оспорва исковата претенция по основА.е и размер. Заявява, че
оспорва изправността на измервателния уред и посоченото количество вода да
е потребено от ответника. Липсват доказателства за количеството потребена
вода, поради което оспорва претендираната главница и начислените лихви за
забава. Моли за отхвърляне на исковата претенция и прави възражение за
претендираното възнаграждение.
По отношение на допустимостта на предявените искови претенции:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основА.е чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд,
град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите,
предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на
уведомление, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
претендирА.те вземА.я в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на
предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са
заявени в указА.я срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът като съобрази събрА.те по делото доказателства и
относимите правни разпоредби, намира от фактическа и правна страна
следното:
По делото като писмено доказателство е приета справка за недобора на
частен абонат – М. Д. Р., ЕГН ********** относно обект на потребление,
намиращ се в с. Р., ул. И. В. № **. Установява се, че са издадени фактури за
периода от 14.07.2022 г. до 10.08.2023 г. на обща стойност 823.25 лева. От
същата е видно, че тези фактури са относно възникнали задължения за
периода от 06.06.2022 г. до 08.08.2023 г.
За процесния имот е представен /електронен карнет/ опис на отчети от
таблет, модул, самоотчет за периода от 14.07.2022г. до 10.08.2023г. От същият
е видно, че за посочения период има отразявА.я на показА.я на водомер и
консумирана вода /куб.м/.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК
2
услуги на потребители от ВиК оператор "В. и к. – В.“ ООД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. Съгласно общите условия /чл. 33,
ал. 2/, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на
ползвА.те услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "В. и К. - В." ООД, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на
строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Представени са и Решения на ДКЕВР за определяне на цени на ВиК
услуги.
Като писмено доказателство по делото е приета справка на облога и
плащА.ята на частен абонат - М. Д. Р., от която се установява, че последното
показА.е на обекта, находящ се в с. Р., ул. И. В. № ** е отразено на 06.11.2023
г. От нея е видно още, че ответникът не е заплатил потребените от него ВиК
услуги за процесния период, за който са издадени фактури от 14.07.2022 г. до
10.08.2023 г.
Установява се от представения по делото Констативен протокол от
15.11.2023г., съставен от служители на водоснабдителното дружество, че на
15.11.2023г. за абонатен номер *******, с адрес с. Р., ул. И. В. № **, е
извършено затваряне на ТСК, поради теч след водомера и водоподаването е
спряно.
Прието като доказателство по делото е заключение по съдебно-
счетоводна експертиза. От него се установява размерът на всяко едно от
месечните задължения по главницата за ползвА. ВиК услуги по партида с
абонатен номер ******* по посочените фактури в справка за недобора на
частен абонат за периода 14.07.2022 г. до 10.08.2023 г. е както следва: по
издадена фактура от 14.07.2022 г. – главница 24,64 лева и лихва за забава 3,30
лева; по фактура от 08,08.2022 г. – главница 14,71 лева и лихва за забава 1,86
лева; по фактура от 09.09.2022 г. – главница 35,30 лева и лихва за забава 4,18
лева; по фактура 12.10.2022 г. – главница 97,10 лева и лихва за забава 10,60
лева; по фактура отново от 12.10.2022 г. – главница 97,10 лева и лихва за
забава 10,60 лева; по фактура от 10.11.2022 г. – главница 58,85 лева и лихва за
забава 5,95 лева; по фактура от 19.12.2022 г. – главница 52,97 лева и лихва за
забава 4,75 лева; по фактура от 10.08.2023 г. – главница 174,12 лева и лихва за
забава 2,09 лева и по фактура отново от 10.08.2023 г. – главница 193,46 лева и
лихва за забава – 2,33 лева. Общо дължимата сума за предоставени ВиК
услуги е в размер на 748.25 лв. Размерът на лихвата за забава върху всяко едно
от установените месечни задължения за ползвА. ВиК услуги, считано от
съответния им падеж до 11.10.2023 г. е 45.66 лева. От оглед на място на
3
потребление е установено, че имотът е необитаем, отчетените дистанционно
показА.я на водомера към 13.01.2025 г. са 1515, което съвпада с последното
отчетено на 15.11.2023 г. Експертът е заключил, че не са извършени плащА.я
от страна на ответника по процесните задължения.
За уважаване на исковите претенции в доказателствена тежест на ищеца
е да установи че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по
възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на
количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендирА.те
суми за процесните периоди; датата на изпадане на ответника в забава и
размера на претендираното обезщетение за забава за процесния период; че
водомерът в процесния период е изправен.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване между стрА.те, с протоколно
определение от проведеното публично заседА.е от 23.01.2025 г., е обявено
следното обстоятелство - че ответникът е собственик на водоснабден имот,
находящ се в село Р., ул. „И. в.“ № **, както и че същият е потребител на
водоснабдителни услуги.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица– собственици, ползватели и
притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят
ВИК услуги. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на
"потребител" на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор-Варна. Следователно за
възникване на правоотношението по предоставяне на ВиК услуги, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, а обвързаността между стрА.те възниква по силата
на закона и Общите условия, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между стрА.те, с оглед обявения за
безспорен между тях факт, че М. Д. Р. е собственик на водоснабден имот,
находящ се в село Р., ул. „И. в.“ № **, както и че същият е потребител на
водоснабдителни услуги. Между стрА.те не се спори и че имотът е
присъединен към водопреносната мрежа.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства и приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че е налице извършен реален месечен
отчет на предоставените ВиК услуги. Безспорно е установено, че е
извършвано дистанционно отчитане на потребените количества вода, за което
по аргумент от арг. от чл.23, ал.4, изречение последно от ОУ, не е необходимо
същото да бъде извършено в присъствието на потребителя или на негов
представител. При оспорване верността на дистанционно отчетените
показА.я, в тежест на ответника е да докаже евентуалната неизправност на
4
техническото устройство за дистанционен отчет и наличието на разлика
между доставеното и начислено количество, каквито доказателсва в случая не
бяха представени. Доказателствената стойност на представения опис на
отчети не е опровергана в настоящото производство, поради което е годен да
установи начислените количества вода. С оглед гореизложените мотиви,
неоснователни се явяват възраженията на ответника, заявени в отговора на
исковата молба за недължимост на сумите. Видно от заключението на ССчЕ,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и съответстващо на
останалия събран по делото доказателствен материал и приетите писмени
доказателства и предвид гореизложените мотиви, следва, че общо дължимата
стойност, въз основа на извършен реален отчет, за периода от 06.06.2022 г. до
08.08.2023 г. възлиза на 748.25 лева, поради което главната искова претенция
се явява основателна и подлежи на уважаване. Предвид основателността на
главната искова претенция и с оглед липсата на заплащане в срок на
дължимата сума за реално потребени водоснабдителни услуги, следва
изводът, че и акцесорната претенция за забава се явява основателна. Относно
дължимата лихва за забава, в ССчЕ е отразено, че същата възлиза на 45.66
лева. Предвид факта, че ищецът претендира по-малък размер, съдът следва да
присъди именно претендирА.я размер от 45.39 лева, доколкото произнасяне
плюс петутим е недопустимо.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на настоящото производство, право на разноски, както
за исковото, така и за заповедното производство, има ищецът. Същият
претендира заплащането на следните суми за исковото производство: сумата
от 75 лева, представляваща заплатена държавна такса; сумата от 400 лева
заплатен депозит за назначаване на особен представител; сумата от 250 лева -
заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ и сумата от 300 лева - претендирано
юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78,
ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото
съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лева, т.е.
за исковото производство в тежест на ответника следва да се възложат
разноски в общ размер на 825 лева. За заповедното производство в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 75 лева.
ПретендирА.те разноски от 108 лева такса за връчване на книжата чрез ЧСИ,
съдът намира че не се следват. В чл. 42, ал. 2 ГПК изрично е посочено, че
разноските за връчване на книжа чрез ЧСИ са за сметка на поискалата
връчването страна. Присъждането на сторените в заповедното производство
разноски следва от постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т.12.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „В. и к. - В."
ООД, ЕИК *******, адрес: град В., ул. „П." № ** и М. Д. Р., ЕГН **********,
адрес: с. Р., ул. „И. в." №**, по предявените обективно кумулативно съединени
искове с правно основА.е чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, че М. Д. Р., ЕГН
********** дължи на „В. и к. - В." ООД, ЕИК ********* сумата от 748.25
лева, представляваща главница за ползвА. и незаплатени В и К услуги за
периода 06.06.2022 г. до 08.08.2023 г. по партида с абонатен № ******* на
адрес: с. Р., ул. „И. в." №** ведно със законната лихва върху главницата от
748.25 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -16.10.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 45.39 лева, представляваща лихва за забава
изчислена върху главницата от 748.25 лева за периода от 13.08.2022 г. до
11.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд - град
Варна
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, адрес: с. Р., ул. „И. в." №** да
заплати на „В. и к. - В." ООД, ЕИК *******, адрес: град В., ул. „П." № **,
сумата от 75 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски и сумата от 825 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок, от връчването му на стрА.те
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6