№ 100
гр. Велико Т, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело №
20214100100020 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадено от Е.Я. С., ЕГН:
**********, гр. В. Т, ул. ТМ № 3, вх.А заявление до РС – В. Т, като районният
съд е приел заявлението, че е искова молба и с оглед записаната цена на иска
е прекратил производство пред райониия съд и го е изпратил по подсъдност
на ВТОС, който многократно е прекратявал производството по делото с
дадени преди това указания за отстраняване на пороци на заявлението,
прието от съда като ИМ, като ВТАС е отменял прекратителното
определение, и е връщал делото с указания. В ИМ, именувана заявление, Е.Я.
С. твърди, че предявява иск срещу Р Д. М., като по-късно с писмена молба
уточнява, че лицето се именува Р. Д. М., с ЕГН: ********** от гр. В. Т, ул.
Н.Г., *** като насочва иска срещу него, защото с разпореждане
3771/27.11.2020г. на ВТРС му е дадено указание, че може да предяви иск
срещу Р.М., който е обжалвал издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 639/22.07.2020г. по ч.гр.д. № 1652/2020г. по описа на ВТРС. В
резултат на това ВТОС е образувал гражданско дело по предявения иск,
предприел е процедура по размяна на книжата и е насрочил делото в
открито СЗ. Твърдяната цена на иска от С. в ИМ възлиза на 49 654,00лв.
1
Записано е че се претендират, и се иска да се присъдят полагаеми лихви и
обезщетение за нанесени морални щети поради продължителното
неспазване на договори за парични заеми и че вече 13 години парите остават
неиздължени, но ИМ се базира само на последните 2 договора. Твърди се
още, че ответникът се е възползвал от добрината и лековерието на ищеца,
получавал от ищеца суми, но не връщал нито сумите, нито лихвите.
Цитирани са 7 договора за паричен заем от различни дати и различни суми в
евро. Освен това се цитира и договор за наем за ползване на гараж и сума
от 800 лв. за наем на книжарница, но предявеният иск е само за част от
сумата за договора от 22.10.2015г., т.к. ответникът до момента на
предявяване на ИМ бил погасил само заем от 3 100лв., както и 346,00лв. по
заема по договора от 22.10.2015г. В уточнителните молби се допълва, че на
горната дата с ответника е сключен договор за заем в размер на сумата
50 000,00лв. и този договор е нотариално заверен от нотариус С.. Описват
се клаузите на договора, както и че е върната само малка по размер сума от
346 лв., но остатъкът се дължи и не е възстановен от ответника, а именно
сумата 49 654 лева. Акцентира се отново върху издадената заповед за
изпълнение по частното гражданско дело и че всъщност предявява иск по
чл.422 ГПК, т.к. по частното гражданско дело има подадено възражение,
съответно му е указано да води иск до съда. С последната уточнителна
молба, моли предявения иск да се квалифицира от съда като установителен,
да се счита че са отстранени нередовностите по смисъла на чл.129 ГПК, че
е съобразил указанията на апелативен и окръжен съд. Отново подчертава,
че искът срещу ответника е по чл.422 ГПК.
Ответникът Р. Д. М., чрез процесуален представител с отговора на
исковата молба и в съдебно заседание оспорва изцяло предявените искове.
Счита, че за него няма валидно възникнало задължение да заплаща
претендираните от ищеца суми.
Великотърновският окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. дело №
1652/2020г. по описа на РС В. Т, е видно, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за сумата 48 654,00лв.; законната лихва
2
от 22.10.2015г. За документ от който произтича вземането е посочен и
представен договор за паричен заем от 22.10.15., нотариално заверен от
нотариус С..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като на заявителя е
указано да предяви иск за вземането си при условията на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК. В указания едномесечен срок, ищецът е подал настоящата искова
молба, което демонстрира правния му интерес от предявяване на
настоящите искове.
Налице е представен като доказателство по делото договор за
паричен заем между страните от 22.10.15. - нотариално заверен от
нотариус С.. По делото обаче не е доказано, че ищецът е предал реално на
ответника посочената в договора сума. Ищецът на представя абсолютно
никакви доказателства в тази насока.
Договорът за заем е реален договор с основание по чл.240 от ЗЗД и
същият възниква единствено при предаване, съответно получаване на
заемната сума. Посоченото не се установява в настоящия случай.
Запитан в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК ищецът лично
заявява, че към датата на сключване на договора - 22.10.15. не е предавал на
ответника паричната сума посочена в него, нито пък е сторил това по –
късно. Същият посочва, че в процесния договор се включвали суми давани на
ответника по – рано, в миналото, което е напълно неотносимо към
настоящия спор.
Двамата разпитани в съдебно заседание свидетели също не говорят и
не знаят за предавани от ищеца на ответника суми.
Няма доказателства за преведени по банков път между страните суми,
нито разписка за предадена в брой сума.
Предвид на това, че не са налице обстоятелствата за наличие на
получен и невърнат заем, налице е неоснователност и необоснованост на
претенцията за главницата. Респективно за неоснователност и
необоснованост на акцесорния иск за лихва.
В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, както и размера, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът не установява
3
правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Искът следва
да се отхвърли.
На ответната страна се дължат разноски.
Водим от горното съд Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК, във вр. чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1, във вр. с чл.240 от ЗЗД, предявен от Е.Я. С., ЕГН: **********, гр. В. Т,
ул. ТМ № 3, вх.А, ПРОТИВ Р. Д. М., с ЕГН: ********** от гр. В. Т, ул. Н.Г.,
***, за установяване съществуването на вземане в размер на 49 654,00лв. ,
съгласно договор за паричен заем от 22.10.2015г., между Е.Я. С., ЕГН:
********** и Р. Д. М., с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.10.15г., за което вземане е издадена Заповед №
639/22.07.2020г. по ч.гр.д. № 1652/20г. на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата Е.Я. С.,
ЕГН: **********, гр. В. Т, ул. ТМ № 3, вх.А да заплати на адвокат Г.Х. Н.,
ЕГН: **********, гр. В. Т, ул. „П Х“, № 4Б сума в размер на 2 019,62лв. -
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие на Р. Д. М., с ЕГН: **********, от гр. В. Т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. В. Т в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Т: _______________________
4