№ 55
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203152 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от СВ. Г. СТ. чрез адв. М.П. против НП № 523651/249818/10.07.2020
г. на Зам.Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 74 ал.1 от Закона
за счетоводството му е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 200
/двеста/ за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е приложена нормата на чл. 58 ал.2
от ЗАНН при връчване на НП, доколкото липсват доказателства, че въззивника трайно
не живее на известния адрес, което е възпрепятствало връчване на НП и не е
отбелязана процедурата за връчването. Сочи се, че съгласно трайната съдебна
практика, когато няма отбелязване на начина и реда на връчването на НП, както и на
датата на влизането му в сила, не е налице валидно изпълнение на чл. 58, ал.2 от
ЗАНН. Излага се становище, че НП е издадено в нарушение на нормата на чл. 34 ал. 3
от ЗАНН, доколкото НП е издадено след изтичане на 6 -месечния срок, предвиден в
посочената разпоредба. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М.П., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания.
В заседание по същество същата пледира , че в нарушение на чл. 43 ал.6 от ЗАНН
административно-наказателното производство е спряно и актът е издаден в
1
отсъствието на нарушителя, съотв. впоследствие и издадено НП извън предвидения в
чл. 34 от ЗАНН 6 месечен срок. Поради изложеното се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от
юк Георгиева. В заседание по същество не се представлява.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото
материалите по АНП. Разпитани са в качеството на свидетели актосъставителят – Д.К.,
свидетелят по акта – Т.Д. и свидетелят по връчване на акта - свид. Н.Д..
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 27.07.2016 г. при извършена проверка в информационната система на НАП,
служител на ТД на НАП-Варна установил, че С.С. в качеството си на представляващ
МИПС-ИНВЕСТМЪНТ АД с БУЛСТАТ: *********, в качеството си задължено лице,
не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговския регистър , на
годишния финансов отчет за 2015 г. в законоустановения срок – до 30.06.2016 г.
Констатирано е, че жалбоподателят С. не е подал заявление за вписване и представяне
за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговския регистър, изискващия се по ЗСч
годишен финансов отчет по реда на чл. 38 ал.1 от ЗСч.
При така установените факти, на 20.09.2016 г. св. Д.К., на длъжност „старши
инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Варна, съставила на въззивника АУАН за
нарушение на чл. 38 ал.1 от Закона за счетоводството.
До същия е изготвена покана с изх. № 306-897-1/20.09.2016 г. за връчване на
акта, която била изпратена на адрес: гр. Варна, ул. Струга № 033А, ет. 3, ап. 38 с
фирма за куриерски и пощенски услуги „МИМБ ЕКСПРЕС“ООД. Пратката е върната
от куриерската фирма на 30.09.2016 г. с отбелязване, че същата не е потърсена.
На 27.07.2016 г. поканата е изпратена на адрес: гр.Варна, кк“Св.св.Константин и
Елена“, х-л Аква Лазур, с фирма за куриерски и пощенски услуги „МИМБ
ЕКСПРЕС“ООД. Пратката е върната на 08.08.2016 г. от куриерската фирма на
30.09.2016 г. с отбелязване, че същата не е връчена на лицето Диана Добрева.
Съставени са три протокола, а именно с изх. № 49796/26.01.2017 г., с изх.
50287/03.02.2017 г. и с изх. № 29333/03.02.2017 г., в които било отразено, че на
посочените дати адресът - гр. Варна, ул. Струга № 33А, ет.3, ап.38 е посетен от
свид.Д.К. и свид. Т.И. с цел връчване на издадения акт на С.С. или друго
упълномощено от него лице.
На 22.06.2020 г. било отразено в съставения акт, че същият е връчен от св. Д.К.
при отказ на С.С. да получи екземпляр от документа, с посочен свидетел - служителя
на ТД на НАП-Варна – свид. Н.Д..
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се
оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от правно легитимирано лице,
подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 523651/249818/10.07.2020 г. е издадено от
компетентен орган - Зам.Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, съгласно Заповед№
ЗМФ-610/03.07.2018 г., копие от която е приложено по делото.
Като разгледа жалбата от правна страна, съдът установи следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че
обжалваното в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото НП е издадено в нарушение на чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. Съгласно разпоредбата чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-
наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление
в шестмесечен срок от съставянето на акта. В съставения АУАН не е извършено
надлежно отбелязване, че административно наказателното производство е спряно,
съгласно предписанието на нормата на чл. 43 ал.6 от ЗАНН, с оглед на което
давностният срок, цитиран в чл. 34 ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 20.03.2017 г., докато
процесното наказателно постановление е издадено на 10.07.2020 г.
Друг е въпросът, че в случая не са налице и предпоставките за спиране на
образуваното административно-наказателно производство, доколкото не са изчерпани,
предвидените в закона способи за реализиране връчването на процесния акта, съотв.
не е проведено надлежно щателно издирване на възз. С., което съгласно нормата на чл.
43 ал.6 от ЗАНН е предвидено като предпоставка за спирането.
Видно от материалите по АНП, въззивникът не е намерен на известния по
делото адрес на две дати, но не е установено поради каква причина е отсъствал и дали
трайно не пребивава на него.
Поканата за издаване на АУАН срещу възз.С. е връчена на един от адресите, на
които е изпратена, без да е установено дали се касае за регистриран постоянен респ.
настоящ адрес на лицето, като връчването е осъществено на лице, за което няма данни
да е упълномощен представител на жалбоподателя.
3
В ЗАНН е предвиден специален ред за предявяване и връчване на акт, съставен в
отсъствие на нарушител, когато нарушителят не е бил намерен на адрес, които не са
приложени в случая. В разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, е обективирано правилото,
че когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната
служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване. В случая не са използвани визираните в
закона процедури като средство за надлежно връчване на акта, съотв. не са предприети
каквито и да е действия за установяване на друг адрес респ. телефон за кореспонденция
с въззивника, в т.ч. и чрез използване съдействието на органите на МВР.
Съгласно трайната съдебна практика щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и
активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини.
Тази активност следва да се осъществява в продължителен период от време,
издирвателните мероприятия не следва да се ограничават до определен часови
интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там и с
издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията
и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и
органите на МВР. Едва при условие, че описаната дейност в течение на разумен
период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43,ал.6
от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.
С оглед на изложеното и доколкото не са били налице предпоставките на чл. 43,
ал. 6 ЗАНН за спиране на производството, съответно НП е издадено в нарушение на
чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото е издадено след изтичане на шестмесечния давностен
срок, предвиден в цитираната разпоредба за реализиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя. Давността се прилага служебно, като
държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни
вече наложено му наказание. Давността погасява административно-наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. /В
този смисъл - Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд;Решение
№ 385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н. о., ВКС и решение № 127/2017 г. по
н. д. № 582/2017 г. на III н. о., ВКС./
Друг е въпросът, че с оглед установените по делото факти досежно връчването
на процесния акт, съдът намира, че е ограничено правото на защита на въззивника и
по-конкретно да се ползва от регламентираната в закона форма на реализирането й
чрез депозиране на възражение пред АНО срещу издадения по отношение на него акт.
За да формира извод в този смисъл, съдът взе предвид, че от материалите по делото не
4
бе установено безспорно, че актът е връчен на въззивника, съотв. че същият е
реализирал отказ да получи екземпляр от него. В тази връзка показанията на св. Д.,
сочена в акта за свидетел на реализирания отказ, нямат категоричен характер,
доколкото същата не споделя да има конкретен спомен относно случая. Поради
изложеното и предвид липсата на доказателства, сочещи, че жалбоподателя е бил
уведомен за образуваното срещу него административно-наказателно производство,
съдът намира за житейски недостоверна тезата връчването на акта да е реализирано
при отказ на С. да удостовери същото срещу подпис.
Поради изложените съображения, съдът намери, че НП е издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, с оглед на което същото следва да бъде
отменено.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 523651/249818/10.07.2020 г. на Зам.Директора на ТД на НАП
- Варна, с което на СВ. Г. СТ. на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството му
е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното решение административно-наказателната
преписка да бъде върната на административно-наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5