Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.06.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на дванадесети май, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана
Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 15 554 по описа за 2014
г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че „М.» ЕООД
(в несъстоятелност) дължи на „О.Б.Б. АД 98 007,14 евро главница по
договор за инвестиционен банков кредит от 26.01.2009 г. и анекс към
него от 09.11.2010 г., плюс законната лихва от 23.08.2012 г. до окончателното
изплащане. Искът е предявен за 100 000,00 евро, които са част от цялото
твърдяно задължение за 628 005,37 евро.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „М.“ ЕООД (в несъстоятелност) да
заплати на «О.Б.Б. АД:
- 4 421,74 лева разноски и 250,00 лева юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство;
- 6 191,59 разноски по заповедното производство.
[3] ОТХВЪРЛЯ следните
искове на «О.Б.Б. АД срещу «М.» ЕООД
(в несъстоятелност):
- иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка
с 240, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 98 007,14 евро главница до пълния
предявен размер от 100 000,00 евро;
- иска за присъждане на разноски по заповедното
производство за разликата над 6 191,59 лева до пълния предявен размер от 6 317,49
лева.
[4] Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.
[5] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с която
обжалва изцяло решението, с нея той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 102,95 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
ответникът подаде въззивна жалба, с която обжалва решението изцяло, с нея той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на
3 957,54 лева. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2%
държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще
бъде върната
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] В искова молба от 09.10.2014
г. „О.Б.Б.“ АД (ОББ) е заявила, че с „М.” ЕООД (М.) е бил сключил договор за
заем, а след това анекс към него. По този договор ОББ е бил заемодател, а М. е
бил заемополучател. ОББ е предоставила заем на М. на 26.01.2009 г., който е
следвало да бъде върнат до 26.01.2016 г.
[7] М. не е заплатил погасителни
вноски от март 2012 г. Затова ОББ е превърнал кредита в предсрочно изискуем.
ОББ е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. и
съдът е издал такава заповед за:
- 100 000 евро главница;
- 3 911,66 евро държавна
такса;
- 2 405,83 евро юрисконсултско
възнаграждение.
[8] След като ответникът е
получил поканата за доброволно плащане, той е подал възражение срещу заповедта
за незабавно изпълнение. Затова ОББ моли съда да приеме за установено, че
ответникът М. му дължи описаните суми (исковата молба, л. 3-5;
допълнителната искова молба, л. 69-73; становището, л. 93а-93в).
2.
На ответника
[9] Ответникът М. е оспорил
предявения иск. Той е заявил, че кредитът не е станал предсрочно изискуем,
защото ищецът не го е уведомил за това. Той също твърди, че е заплатил суми на
ищеца, които последният е използвал за погасяване на наказателна, а не на
възнаградителна лихва и главница. Ето защо М. моли съда да отхвърли предявения
иск (писмения отговор, л. 63-66).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[10] Не се спори, че на 26.01.2009 г. ОББ и М. са сключили
договор за инвестиционен банков кредит. По него ОББ се е задължил да предостави
на М. 900 000,00 евро за изграждане на административно-складова сграда.
Срокът на договора е бил до 26.01.2016 г. (договора, л. 27-28). Погасяването на
заема е следвало да стане на 39 равни последователни месечни вноски, всяка
дължима на 30-то число на съответния месец (погасителния план, л. 29).
[11] М. е приел за задължителни и Общите условия по
Договор за кредит, сключвани от ОББ с корпоративни клиенти (Общи условия), приложими
към договора за кредит (Раздел III
от договора). В чл. 20 от Общите условия е било предвидено, че в случай на просрочие
на вноска по кредита и/или
начислени лихви на всеки един от договорените падежи ОББ може да обяви кредита
за предсрочно изискуем (Общите условия, л. 31-38).
[12] На 09.11.2010 г. ОББ и М. са сключили анекс. С него
те са договорили да се намали надбавката на уговорената лихва за редовна
главница от 4,35 пункта на 3,75 пункта годишно, приели са нова ликвидационна
стойност на обезпечението по кредита и са се съгласили кредитът да бъде обезпечен
с особен залог върху съвкупност от всички настоящи и бъдещи вземания по всички
сключвани договори за наем от страна на М. (анекса, л. 39-41).
[13] Не се спори, че от март 2012 г. М. е преустановил заплащането
на вноските по заема. На 23.08.2012 г. ОББ е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу М. на основание извлечение от счетоводни
книги за 100 000,00 евро - част от просрочената главница по договор за
кредит, вследствие на настъпила предсрочна изискуемост (заявлението, л. 25). Към
този момент размерът на главницата, за която падежът е бил настъпил, но не е
била заплатена, е бил 98 007,14 евро (заключението на вещото лице, л. 427-428).
[14] На 30.08.2012 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу М. за: 100 000,00 евро главница плюс законната
лихва от 23.08.2012 г. до изплащането на вземането; 6 317,49 лева разноски по делото
(заповедта, л. 42). В законния срок, на 12.08.2014 г. ответникът М. е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение (възражението, л. 33). Междувременно,
на 04.08.2014 г. ОББ е връчил на М. нотариална покана, с която го е уведомил за
настъпването на предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит от 26.01.2009 г., изменен с анекса от 09.11.2010 г. (поканата, л. 11-13).
[15]
ОББ е заплатил 3 911,66 лева държавна такса (л. 10) и 600,00 лева на вещо лице
(л. 83, 387 и 451). Той е бил представляван от юрисконсулт. М. е заплатил 600,00
лева за вещо лице (л. 85, 384 и 456), като не търси присъждане на разноски по
делото.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[16] ОББ е предявил иск по чл. 415 от ГПК,
връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът му дължи главница по договор за
заем и законна лихва върху нея.
1.
По иска по
чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[17] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на заемополучателя; 3. ответникът и заемополучателят да не са заплатили на ищеца главницата по договора за заем.
[18] Съдът установява, че М. е заемополучател по валиден договор с ОББ. М. е получил от ОББ парите по договора за заем. Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.
[19] М. е заявил, че не дължи търсената сума, тъй като падежът на цялото вземане не е настъпил поради ненастъпване на предсрочната изискуемост. Това възражение е частично основателно.
[20] Съгласно т. 18
от ТР на ВКС 4/2013 по т. д. 4/2013 г., ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер. Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена чрез изрично
волеизявление на банката, което да е достигнало до длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (пак там).
[21] В случая съдът
установи, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение размерът
на главницата, за която падежът е бил настъпил,
но не е била заплатена, е бил 98 007,14 евро. Следователно
към този момент М. е дължал на ОББ тази сума.
[22] Съдът установи,
че на 04.08.2014 г. ОББ е връчил на М. нотариална покана, с която го е уведомявал,
че превръща заема в предсрочно изискуем. Към този момент обаче, ОББ вече е бил
депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Затова
съдът приема, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение не са настъпили фактите, обуславящи предсрочната
изискуемост на заема. След като предсрочната изискуемост не е била настъпила, М.
е дължал само главницата
по процесния
договор за заем, за която
падежът е бил настъпил, но не е била заплатена - 98 007,14 евро. М. не е заплатил тази сума на ОББ.
[23] Налице са предпоставките за уважаването на иска, но за 98 007,14 евро главница. Ето защо съдът уважава иска за тази сума, като го отхвърля за разликата до пълния му предявен размер от 100 000,00 евро.
2. По разноските
[24] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 4 511,66 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[25] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 98 007,14 евро при
предявен размер от 100 000,00 евро. Затова съдът осъжда М. да заплати на
ищеца 4 421,74 лева разноски по исковото производство (98 007,14/100 000,00х4 511,66) и 250,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Съдът осъжда М. да заплати на ОББ и 6 191,59 лева разноски по
заповедното производство (98 007,14/100 000,00х6 317,49).
Съдия: