№ 124971
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110150408 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. Л. Ч. за сумата от 2333,35 лв., представляваща главница договор за
потребителски паричен кредит № ****** от 23.03.2024 г., ведно със законна
Л.хва от 22.06.2024 г. до изплащане на вземането, възнаградителна Л.хва в
размер на 152,38 лв. за периода от 18.06.2024 г. до 07.08.2024 г., Л.хва за забава
в размер на 435,09 лв. за периода от 18.06.2024 г. до 21.08.2024 г., сумата от
628,44 лв., представляваща такса за разглеждане на кредита, ведно със законна
Л.хва от 22.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 70,99 лв.
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта, в която се претендира такса в размер на 628,44 лв. за разглеждане на
кредита. Така предвидената такса, противоречи на добрите нрави, поради
обстоятелството, че увеЛ.чава многократно размера на кредита, без да е
наЛ.це яснота относно насрещната престация. Така посоченото вземане не се
явява дължимо, като изводът за това може да се направи въз основа на самите
твърдение на заявителя. В случая дължимостта е изключена от забраната на
императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,
както и за наЛ.чието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърЛ. заявлението при наЛ.чие на такава клауза иЛ. при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта за претендираната такса за разглеждане на документи.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението иЛ.
над сумата от 58,45 лв. до пълния дължим размер от 70,99 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 41,17 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останаЛ.те суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва
да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу Б. Л. Ч. в частта, в която
се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК сумата от 628,44 лв., представляваща такса за разглеждане на кредита,
ведно със законна Л.хва от 22.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
за сумата над 58,45 лв. до пълния дължим размер от 70,99 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 41,17 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2