РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Тутракан, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100373 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3265/12.08.2022 на А. С. А. с ЕГН ********** и М. С. А. с ЕГН **********
срещу О. Г с БУЛСТАТ ***. Предметът му касае спор за собственост на
недвижим имот в ***, с площ 2155 кв.м., с планоснимачен № 43, в квартал 3
по регулационния план на селото, за който са отредени УПИ – I-43 (1135
кв.м.) и II-43 (1020 кв.м.), заедно с построената в него жилищна сграда.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, съвпадаща с
данъчната оценка за целия имот – 3217,80 лева.
Ищците А. и М. А.и твърдят, че са собственици на недвижимия имот
по наследство от баща им С. А. С.. ПоискА. от О. Г. да им бъде издадена
скица, но им било отказано, тъй като общината ги уведомила писмено, че
счита себе си за собственик на процесната вещ. В писмото си изложила факта,
че трето лице, което е декларирало имота и е плащало данъците за него, се
явява последния му собственик, а след неговата смърт, вещта вече е общинска
собственост. Във връзка с това твърдение в писмото на общината ищците
поясняват, че въпросният К. А. бил допуснат от наследодателя им да ползва
имота на договорно основание, с цел да го поддържа и да не буренясва.
Молят съда да ги признае за собственици на недвижимия имот спрямо
ответната община. Претендират разноски.
Ответната О. Г. оспорва иска като недопустим, тъй като липсвал
1
правен интерес от воденето на този иск, понеже ищците са могли да оспорят
отказа за издаване на административен акт. Навежда довода, че имотът не е
индивидуА.зиран точно, заради което не може да бъде взето становище по
предявения иск, а и не е ясно при каква площ и граници е придобита
недвижимата вещ от ищците. Освен това намира иска за неоснователен на
база изнесените твърдения, че трето лице е собственик на имота, а именно К.
С. А., поради което ищците нямат активна процесуална легитимация.
Процесуалният представител на общината твърди, че именно това трето лице
е собственик на имота, тъй като го е владял над 10 години и е плащал
данъците за него. Ответникът моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
В съдебното заседание страните поддържат становищата си.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Касае се установителен иск за собственост по чл. 124 ЗС, като ищците
се позовават на наследствено правоприемство на правото на собственост от
своя баща.
Според съда, неоснователен е доводът на ответника за липса на
индивидуА.зация на имота. Самият факт, че твърди трето лице да е било
собственик по давност и то е плащало данъците за него, означава, че
ответната община се е ориентирала много добре за кой имот става въпрос.
Правният интерес за предявяване на иска се извежда от твърдението на
общината в писмото и до ищците, че тя е собственик на имота, а не от отказа
̀
да издаде скица.
По делото се доказа от представените писмени доказателства, че с
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит от
преселник от Северна Добруджа № 124/22.05.1961 г., том I, дело 246/1961 г.
на Народен съд – Тутракан А. С. Д.-Б. е признат за собственик на дворно
място от 2155 кв.м., ведно с къщата в него, находящи се в ***, съставляващ
имот № 43, парцел I и II в квартал 3-ти. С друг Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 116/22.05.1961 г., том I, дело № 247/1961 г. А.
Д.-Б. продава на С. А. С. същата недвижима вещ.
Стефан А. С. с ЕГН ********** е съпруг на Ц. И. С. и баща на ищците,
починал е на 26.02.2015 г. – видно от представеното Удостоверение за
наследници изх.№ 87/05.03.2015, издадено от Община Главиница. Ц. С. с ЕГН
********** е починала на 23.02.2022 г. и е оставА. за наследници двамата
ищци – Удостоверение за наследници изх.№ 66/11.05.2022, издадено от Кмета
на с. С.
Следва изводът, че А. и М. А.и се легитимират като собственици на
процесната вещ с нотариалните актове, първият от които констативен,
вторият конститутивен, както и посредством двете удостоверения за
наследници, сочещи на наследствено правоприемство от техните родители.
Според ТР-11/2012-ОСГК, предвид обвързващото и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
2
Община Главиница признава, че не разполага с титул за собственост на
процесния имот, но освен това не изпълни нищо от указаната доказателствена
тежест, в т.ч. да установи, че К. С. А. е придобил собствеността върху имота
на основание 10 годишна давност, за което твърдение не само не ангажира
доказателства, но дори не посочи кога и с какви действия той е установил
фактическата власт върху имота, по какъв начин я е демонстрирал и колко
време е продължила тя. Записването на вещта в данъчните служби на името
на К. А. не е доказателство за осъществено от негова страна явно владение,
още по-малко за противопоставяне на правото на собственост на ищците.
Признаването от съда за безспорно, че процесният имот е предназначен за
жилищно строителство, имаше значение във връзка с приложението на чл. 11,
пр. последно от Закона за наследството, предвид наведените твърдения от
ответника, който така и не положи усилия да докаже, че К. С. А. няма
наследници, или всички са се отказА. или са изгубили правото да го наследят,
за да се приеме, че вещта е станала собственост на общината. Изложеното е
достатъчно да се уважи искът, защото не се доказа двамата ищци да са
изгубили собствеността върху наследствения им имот, а само при тази
хипотеза искът следваше да бъде отхвърлен – чл. 99 от Закона за
собствеността, защото неползването на вещта, колкото и дълго да продължи,
не води от само себе си до изгубване правото на собственост.
Въпреки това, доказа се от свидетелските показания на А. О. и З. К. –
живеещи недалеч от спорното място, че бащата на ищците С. С. е допуснал К.
А. да живее в къщата с цел да поддържа имота; същевременно той често
идвал приживе да го наглежда. Показанията на свидетелите са
безпротиворечиви и звучат достоверно, доколкото е всеизвестно, че селските
къщи и дворове се рушат и буренясват от неползване, поради наблюдаваното
последните десетилетия обезлюдяване, и не са рядкост именно такива
уговорки – безимотни лица да бъдат допускани да ги ползват, къде
безвъзмездно въз основа на заем за послужване, къде срещу символичен
наем. Затова съдът дава вяра на тези показания, които не противоречат на
изложеното от другите двама свидетели. Последните само са виждА. К. А. в
къщата и е логично да считат, че той е собственик, без да знаят за
действителните отношения между К. А. и С. С., когато са били живи и
двамата. Касае се до облигационно договорно отстъпване на правото на
ползване, което изключва намерението за своене на вещта, понеже става
въпрос за държане – чл. 68, ал. 2 от ЗС, оттук презумираното намерение по
чл. 69 от ЗС се явява опровергано, а заедно с него и предположението, че
осъществяваната от К. А. фактическа власт е представлявала владение,
необходимо за придобиването на вещта по давност – чл. 79 вр. чл. 68, ал. 1 от
ЗС.
Установителният иск на ищците се явява доказан и следва да се уважи,
като в тяхна полза се присъдят сторените разноски според представения
списък по чл. 80 от ГПК – 1570 лева. Неоснователно е възражението на
ответника, че адвокатският хонорар от 1500 лева на адв. И. е прекомерен.
Защитата е осъществена адекватно в две заседания с предхождащи ги
действия по снабдяване с доказателствени средства, вписване на исковата
3
молба и проучване на съдебна практика на ВКС, която цитира в хода на
устните състезания. Само това е достатъчно да оправдае размера на хонорара
му, но освен това, според чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по искове по 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-
малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Известно
е, че искът по чл. 108 от ЗС иманентно съдържа установяването на правото на
собственост, което най-вече ангажира процесуалните усилия на страните и
съда, докато фактът на отнетото владение е по-често безспорен. Настоящият
иск също има за предмет установяването на правото на собственост, поради
което за него минималното възнаграждение също следва да е 1500 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията с ответната Община
Главиница с БУЛСТАТ ***, че ищците А. С. А. с ЕГН ********** и М. С. А.
с ЕГН ********** са собственици по наследство от техните родители и въз
основа на Нотариален акт за право на собственост № 124/22.05.1961 г., том I,
дело 246/1961 г. на Народен съд – Тутракан и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 116/22.05.1961 г., том I, дело № 247/1961 г.,
на НЕДВИЖИМ ИМОТ в ***, с площ 2155 кв.м., с планоснимачен № 43, в
квартал 3 по регулационния план на селото, за който са отредени УПИ – I-43
(1135 кв.м.) и II-43 (1020 кв.м.), заедно с построената в него жилищна сграда.
ОСЪЖДА Община Главиница с БУЛСТАТ *** да плати на А. С. А. с
ЕГН ********** и М. С. А. с ЕГН ********** общо 1570 лева (хиляда
петстотин и седемдесет лева) за сторените разноски по гр.д.№ 373/2022 на
ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4