РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Бургас, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20242120200590 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Л. П., ЕГН: **********, чрез адв. *
от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 23-0769-003579/04.01.2024 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, и Наказателно постановление № 23-0769-
003578/04.01.2024 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ (след обединяването с дело № 594/2024 г. по описа на БРС), с което на
жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител оспорва наказателните
постановления, като излага възражения за допуснати съществени процесуални нарушения,
както и за материална незкаоносъобразсност.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП са връчени на 16.01.2024 г., а жалбите са изпратени по пощата на
29.01.2024 г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същите се явяват процесуално допустими. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
1
На 28.10.2023 г., около 05:20 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес ГЛЕ
350Д“ с рег. № *, собственост на М. П., в гр. Бургас, по пл. „*“, в посока бул. „*“, когато бил
спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“, сред които бил и свидетелят И.
Е. Г.. В автомобила била и св. П.. П. отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на лкохол и наркотични вещества, поради били издадени талони за медицинско
изследване № 0183183 и № 0183182, в които било посочено да се яви във ЦСМП към
УМБАЛ-Бургас за медицинско изследване в срок от 45 минути, като талоните били връчени
на водача в 07:10 часа. Било иззето СУМПС на П. с № *********.
П. и П. се обадили на св. М. Я., който пристигнал на мястото със своя личен автомобил.
После Я. се качил в автомобила на П. и тръгнал заедно с нея и П. в посока УМБАЛ-Бургас,
за да може П. да даде кръвна проба. Около 07,20 часа управляваният от Я. автомобил бил
спрян за проверка на ул. „Христо Ботев“ от св. С. С. и св. К. С.- служители на 01 РУ-Бургас.
Документите за самоличност на всички в автомобила били взети за проверка, като П. казал,
че трябва да даде кръвна проба. На св. Я. било предложено да бъде тестван за употреба на
алкохол и наркотични вещества, на което последният се съгласил. На място бил извикан
екип на Сектор „Пътна полиция“, в който бил и св. Д. В., като в 08:13 часа Я. дал
положителна проба за употреба на наркотични вещества. Същият пожелал да даде кръвна
проба, като бил откаран до УМБАЛ-Бургас. Бил извикан дежурен от 01 РУ-Бургас- св. И. П..
П. пристигнал на място след 08:30 часа, като там установил св. П. и жалбоподателя П.. П.
им казал да отидат до сградата на 01 РУ-Бургас, а той междувременно откарал автомобила
до паркинг.
По повод първата проверка, св. Г. съставил на жалбоподателя П. АУАН № 330861 и
АУАН № 330860 за нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на които били издадени
и обжалваните постановления.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По отношение на по-
голямата част от описаната фактология, показанията на всички свидетели са последователни
и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Единственото противоречие е по
отношение на обстоятелството в кой момент е бил върнат документът за самоличност на
жалбоподателя П.. По отношение на това обстоятлство съдът кредитира показанията на св.
М. П., тъй като същите са много побробни и логични. Изложеното от нея кореспондира с
останалия доказателствен материал, като не може да се приеме, че същата е предубедена по
някакъв начин от изхода на делото, тъй като стана ясно, че не се намира в добри отношения
с жалбоподателя. Твърденията на тази свидетелка се подкрепят и от изложеното от св. Я.. В
този смисъл съдът не кредитира изложеното от св. С. и св. С., че са върнали документа за
самоличност на П. след като той им казал, че трябва да даде кръвна проба. На първо място,
това противоречи на цялостното поведение на жалбоподателя до този момент. Съгласно
изложеното от св. Г., П. не е бил агресивен, колебаел се дали да бъде тестван на място, като
накрая решил да откаже да бъде тестван, а да даде кръвна проба. Също така, става ясно, че
веднага след проверката на П. е бил извикан св. Я., който да го откара до УМБАЛ-Бургас.
При това положение, съдът намира за нелогично личната му карта да му е била върната и
той да е решил да остане при проверката на св. Я.. Съдът намира, че не се касае за
недобросъвестно излагане на факти от страна на полицейските служители, като е възможно
предаването на документите за самоличност да е станало в някакъв по-късен момент, когато
вече е било изтекло времето на П. за явяване в УМБАЛ-Бургас за даване на кръвна проба.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
2
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Съставът обаче намира, че не се доказа извършване на нарушение.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени
предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача
на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата
съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от
предвидените в закона изпълнителни Д.ия - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова Д.ие е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или
упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за
това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че всъщност жалбоподателят е
бил обективно възпрепятстван да изпълни всички задължения, които са му вменени в закона.
Жалбоподателят е изявил готовност да бъде тестван чрез кръвна проба, като му е бил
издаден талон, като се е отправил към медицинското заведение. Впоследствие обаче, след
като управляваният от св. Я. автомобил е бил спрян за проверка, документите за
самоличност на намиращите се в него, включително и на жалбоподателя, са били взети от
полицейските служители. Преди това пък свидетелеството за управление на МПС на П. е
било иззето от служителите на Сектор „Пътна полиция“ при първата проверка. При това
положение жалбоподателят не е имал възможност да напусне мястото на проверката и да
отиде до медицинското заведение. Дори и да бе отишъл, пак нямаше да му бъде взета проба,
тъй като съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, лицето, което извършва медицинското изследване, и лицето, което взема
пробата за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, ако то е
различно, са длъжни да се уверят в самоличността на изследваното лице чрез документ за
самоличност, а в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва
документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Както бе посочено по-горе,
съдът кредитира показанията на св. П., че нейният документ за самоличност и този на П.
3
били върнати едва след разпита им от св. П.. Дори и да се приемат за верни твърденията на
св. С. и св. С., че те били върнали личната карта на П., то остава недоказано по безспорен
начин в кой момент точно това се е случило, като изводът, че това е станало преди
изтичането на 45 минути от връчването на талоните за изследване на П., би почивало само
на предположения. Следва да се отбележи, че процедурите в Наредбата са детайлно
разписани и не допускат каквито и да е отклонения. Когато се касае за спазването на
сроковете за даване на кръв, същите следва да се тълкуват буквално, като вземането на
кръвна проба дори само 5 минути след упоменатия срок би било безпредметно, защото
резултата от такава негодна проба не може да бъде валиден (в този смисъл е и Решение №
741 от 15.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 151/2019 г.). В конкретния случай
безспорно е доказано, че пред жалбоподателя е възникнала обективна пречка да даде кръвна
проба, като не се установи дали тази пречка е отпаднала преди да изтече предписания в
медицинския талон срок за явяване в УМБАЛ-Бургас, поради което не може да се извлече
категоричен извод за наличие на виновно поведение.
На практика, поради действията на контролните органи водачът е бил лишен от
възможността да даде кръвна проба, за да бъде тестван. Това означава, че същият не е
извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доколкото липсата на надлежна проба не се
дължи на негово поведение, още по-малко виновно такова.
С оглед изложеното, обжалваните постановления се явяват необосновани и следва да
бъдат отменени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-003579/04.01.2024 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на Т. Л. П., ЕГН:
**********, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-003578/04.01.2024 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на Т. Л. П., ЕГН:
**********, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4