Р Е Ш Е Н И Е
№ 2882, 09.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 17.06.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13911 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му юрисконсулт П. П., твърди, че К.М.М. е собственик
на апартамент **, в жилищна сграда, находяща се на бул. „В. *** и като такъв по
силата на чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката има качеството на клиент на
топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на дружеството за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода,
за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите
условия дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се още, че за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2017 г. ищецът е доставил до
сградата, в която се намира апартаментът на ответника, а търговецът, извършващ
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, разпределил за имота му
топлинна енергия на обща стойност 233.73 лева, цените на която не са заплатени
в срок, поради което по партидата му са начислени и лихви за забава в общ
размер на 24.86 лева за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4800
по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба, с
която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 4800/18
г. в съда – 23.03.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноски.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Продължение на решение по
гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 2/5
Назначеният по делото особен представител на ответника
К.М.М. с ЕГН ********** – адвокат К.А.А., оспорва между страните да е
съществувало облигационно правоотношение през исковия период, съответно
ответникът да е имал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на
Закона за енергетиката; оспорва, също така, твърденията на ищеца, че на
ответника да е доставяна топлинна енергия през исковия период, чиято стойност възлиза
на тази претендирана с исковата молба, а също и че през исковия период
абонатната станция, обслужваща сградата, е работила, както и че е била снабдена
с оборудване, преминало метрологичен контрол, поради което моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на ищеца и на особения представител на ответника във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 4800
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г., че на 26.03.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено К.М.М. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 233.73
лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2016
г. – 30.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. „В. А.” №
***, ап. **, с ИТН *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.03.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 24.86
лв. – обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г.; сумата от
25 лв. разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 50
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Видно приетите като доказателства по делото заверени
преписи на писмо изх. № 160331400075040/25.03.2014 г. на НАП – ТД – Пловдив и
справка към него за притежавани от К.М.М. недвижими имоти, последният е
декларирал пред данъчните органи, че е собственик на следния недвижим имот –
апартамент **, на етаж * в жилищна сграда на бул. „В. ***, придобит чрез
транслативна сделка – договор за покупко-продажба, на **.**.**** г. А
последният е идентичен с този, описан в исковата молба.
Справката издадена от НАП – ТД – Пловдив съставлява
официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се
ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него факти – в случая,
че ответникът е подал данъчна декларация, в която е декларирал, че е собственик
на посочения в предходния абзац недвижим имот, с оглед на което въз основа на
същата съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че ответникът е
собственик на описания в исковата молба недвижим имот.
Продължение на решение по
гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 3/5
Според неоспореното заключение на вещото лице ***. *. :
жилищният блок, в който се намира апартаментът на ответника, е бил включен към топлопреносната
мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017
г. в блока е ползвана топлоенергия само за отопление; в имота на ответника има
монтирани 2 броя отоплителни тела тип радиатор, снабдени с индивидуални
разпределителни уреди /ИРУ/, които са технически изправни, на редовен месечен
дистанционен отчет, но през горепосочения времеви отрязък за същите не е
начислявана топлинна енергия поради липса на консумация; за времето от
01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. за имота на ответника е начислена само топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или
съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е
меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради –
етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за
дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5
ЗЕ/.
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения
апартамент през исковия период, който е в жилищна сграда присъединена към
топлопреносната мрежа, той е имал качеството на клиент на топлинна енергия,
поради което следва да заплати цените на доставената му топлинна енергия – в
процесния случай само на тази, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, каквато е тази, в която се намира апартаментът на
Продължение на решение по
гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 4/5
ответника, се извършва по система за дялово разпределение, като
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а /чл. 139, ал. 2 ЗЕ/.
В
съответствие с горните изисквания установява се още от заключението на вещото
лице ***. *., че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният
отопляем обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово
разпределение - „Н.” ***. Освен това съобразно същото : през исковия период
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се е определяло от
топлинния счетоводител по формулата към т. 6.1.1 на Методика за дялово
разпределение на топлина енергия в сгради етажна собственост, съставляваща Приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се
определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като за имота
на ответника проектният отопляем обем е 224 куб. м.; начисляването на дължимите
суми за топлинна енергия за всички абонати, в това число и за ответника, през
целия период е извършвано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, като
разпределената от топлинния счетоводител топлинна енергия е умножавана по
действащите за периода цени; начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника топлинна енергия съответства на специалната методика,
уреждаща разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия.
В обобщение на горното и въз основа на заключението на
експерта по съдебната инженерно-техническа експертиза настоящият състав приема,
че разпределената за имота на ответника топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация е на база на отопляемия обем на имота му по проект, което е в
съответствие със закона - чл. 143, ал. 5 ЗЕ.
Пак
според заключението на ***. *. за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г.
количество топлинна енергия разпределено за имота на ответника е 2,64164 мвтч.
на стойност с ДДС, в това число и такса за услугата дялово разпределение,
съгласно заключението на вещото лице *., което съдът кредитира, тъй като е
изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл.
182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а
ответникът не установи те да са водени неточно, 233.73 лв. Съгласно последното
дължимите лихви за забава за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г. възлизат на 24.86
лв.
Предвид гореизложеното предявените главни и акцесорни
установителни искове се явяват доказани по основание и размер, поради което следва
да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 645 лв. разноски по
производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 570 лв. депозитни
разноски, в това число 300 лв. за особен представител и 270 лв. депозити за
вещите лица по допуснатите по делото две експертизи/, а на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв.
Продължение на решение по
гр. д. № 13911/18 г. на РСПд – стр. 5/5
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено
съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ в минимален
размер, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на
ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските по производството по ч. гр. д. № 4800/18 г. в размер на 75 лв., в
това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.М. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул.
„Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 233.73
лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект
на потребление – апартамент **, на етаж 6, в жилищна сграда с административен
адрес - гр. П., бул. „В. А.“ № ***, ИТН ******* през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017
г. ведно със законната лихва от 23.03.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 24.86 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 02.12.2016
г. – 22.03.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4800 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА
К.М.М. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37 : сумата от 645 лв.
разноски по производството по гр. д. № 13911 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 13911 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата
от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 4800 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : / П / ТАНЯ БУКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.