№ 519
гр. Варна, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100601002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Предмет на проверката е Определение №1122 от 12.08.2022г.,
постановено по ЧНД №3192/2022г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
потвърдено постановление на прокурор при Варненска районна прокуратура
за прекратяване на наказателното производство по ДП №187/2018г. по описа
на ОСлО - ОП – Варна от 10.06.2022г. за извършено престъпление по чл. 134,
ал.1, т. 2 от НК.
Срещу цитираното определение е постъпила жалба от адв. Д. А. от ВАК
–пълномощник на свид. Н. А., с която се атакува определението на ВРС, като
необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се съдържат твърдения за
недоказаност на претоварването на процесния асансьор, поради неизследване
на общото тегло на всички пътници. За жалбоподателката е налице причинно-
следствена връзка между установеното уморно разрушение на един от
степенчатите болтове и полифрактурното разрушение на фланеца, и
пропадането на асансьора. Иска се отмяна на съдебния акт и на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Частната жалба е подадена в срока по чл.243, ал.7 от НПК от
легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на съдебен
контрол и като такава се явява допустима. По същество е неоснователена по
следните съображения:
Досъдебно производство №187/2018г. по описа на ОСлО- ОП Варна е
1
било образувано на 04.12.2018г. и водено срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, за това че на 04.12.2018г.
в гр. Варна, била причинена средна телесна повреда на Н. И. А., поради
незнание или немарливо изпълнение на занятие.
На 10.06.2022г. наказателното производство е било прекратено за втори
път от наблюдаващия прокурор, като правното основание за неговото
прекратяване е разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът е приел,
че липсва осъществен състав на престъпление от общ характер. ВРС е
потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство по досъдебното производство.
От представените материали по делото се установява следната
фактическа обстановка:
На 04.12.2018г. във II РУП - Варна бил получен сигнал от С.Б. - зам.
изп. директор на МБАЛ „Св. Анна,, АД - Варна за инцидент с асансьор в
сградата, в която се помещава родилното отделение на болничното
заведение. Фирмата която обслужвала и поддържала асансьорът била „ Отис
лифт" ЕООД – с представител свид. Д М.
По-рано, същият ден, свид. С.Н и жена му - свид. К.М., заедно с двете й
лели - свидетелките Н. А. и Ж.М били на свиждане което приключило, около
14.00 ч. и те се насочили към вратите на асансьора на ет. 2, в сградата на
родилното отделение. Наред с тях изчакали пристигането на асансьора и
свидетелите В.Б и съпругът й М.М., и настанените за болнично лечение в
отделението по неврология - свид. С.И. и Н. С..
Когато вратите на асансьора се отворили, в кабината първи влезли
дошлите на свиждане четирима роднини. Последвали ги Б. и М., а последни
влезли пациентките на отделението по неврология.
На прилежащото до вратите пространство и на самото съоръжение, на
видно място били поставени ясни и добре видими табели, с указания за
експлоатация на асансьора и в частност за максималния капацитет на
неговата товароносимост - „ 6 лица 500 кг.“. Макар предупрежденията за
максималното тегло и максималния брой пътници в кабината, осемте човека
се качили в кабината, с цел да бъдат транспортирани. Нито един от пътниците
в авариралата кабина не свидетелствал да е обърнал внимание на указанията
за безопасно ползване на асансьора.
Всички осем пътника намиращи се в асансьора описали едно и също
2
събитие, а именно - въпреки, че било натиснато копчето за ет.1, кабината
потеглила в обратна посока, спряла рязко и бързо се спуснала надолу и
последвал удар в твърда повърхност.
След няколко минути свид. Б. отишла до пропадналата кабина, опитала
се да успокои намиращите се вътре пострадали, а свид. М. отворил аварийно
вратата на асансьора. Установили, че кабината е пропаднала на около
половин метър под нивото на партерния етаж, а в нея се намирали 8 човека.
В резултат на спасителните мероприятия на служителите на Гражданска
защита, пожарната и полицията успели да извадят от кабината шестима от
пътниците. Свид. А. и свид.М. останали в кабината, която рязко потеглила
отново нагоре и спряла половин метър над нивото на пода на етаж 4, където
двете свидетелки били извадени. Всички пострадалите били отведени за
преглед в спешен център. В резултат на инцидента, свид. Н. И. А. е получила
комбинирани травми на двете коленни стави с разкъсване на връзки,
обусловили трайно затруднение в движението на долните крайници за период
от 5 - 6 месеца /СМЕ – л. 141-143, том 1 от ДП/.
След приключване на спасителната операция, представителите на
фирмата, поддържаща съоръжението, се качили в машинното помещение,
където установили счупен фланец на короната.
В хода на разследването е назначена СТЕ, видно от която основната
техническа причина за възникване на инцидента е свързана с първичното
уморно разрушаване на един от степенчатите болтове и свързаното с него
разрушение на присъединителният фланец към главината на червячното
колело, като вещото лице обобщава, че тази причина не е следствие на
външно силово претоварване. Според вещото лице, към момента на
възникване на злополуката процесното СПО не е било технически изправно и
безопасно /л.22 от ДП, том 2/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка първата
инстанция е намерила правните изводи на наблюдаващия прокурор за
правилни доколкото липсват данни за осъществен състав на престъпление.
От правна страна:
ВОС с оглед установената по делото фактическа обстановка намира, че
изводите на ВРП, така и на ВРС са неправилни доколкото са необосновани.
Направен е извод, че деянието не съставлява престъпление, без да са
3
положени усилия да се съберат всички доказателства за изясняване на
основните факти по делото. Постановлението на прокурора, настоящият
състав намира за необосновано, поради липсата на цялостен анализ на
събраните по делото доказателства, довели до неяснота относно волята на
прокурора и невъзможност за преценка правилността, и законосъобразността
на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Въззивният съд не споделя изводите на решаващия съд, като счита, че
крайния извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за
прекратяване на досъдебното производство е неправилен и необоснован.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява
преждевременно и изготвено при неизясняване на обективната истина във
връзка с предмета на доказване. Наред с това е недостатъчно мотивирано,
постановено след неправилна преценка и при липса на анализ на събраните и
приложени по досъдебното производство доказателства. Прокурорският акт
страда от липса на пълнота по отношение на съществения въпрос, а той
винаги е един и същ – налице ли са достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер на база мотивиран цялостен анализ на
събраните доказателства по делото. За да е законосъобразен един акт, който е
от категорията на преграждащите развитието на едно наказателно
производство, той трябва да е мотивиран и в него да има изложение в насока
на това, защо не е осъществен нито един състав от особената част на НК.
Горното води до неяснота относно волята на прокурора и абсолютно
невъзможна преценка дали крайният извод за липса на престъпление от общ
характер е правилен и законосъобразен. Неправилно първостепенния съд е
възприел изводите на представителя на обвинението за недоказаност,
доколкото са непълни и не съответстват на събраните по делото
доказателства. Макар, че в хода на ДП са разпитани свидетели, имащи
отношение към разследването и приложени множество писмени
доказателства, както и изготвени експертизи /СМЕ и СТЕ/, то в
постановлението на прокурора липсват съображения, кои от доказателствата
се кредитират, кои не и защо. За разлика от първоинстанционния съд, който
изцяло е възприел становището на прокурора, за настоящата инстанция
остава неясно защо след като, към момента на възникване на злополуката
асансьорът не е бил технически изправен и безопасен, / видно от
заключението на експертизата/, то наблюдаващият прокурор е приел това
обстоятелство за „очевидно, като се има предвид случилото се“, но въпреки
4
това за него в хода на разследването не се установяват пропуски в работата по
поддържане и проверка на асансьора.
От своя страна първоинстанционния съд се е задоволил да изложи
своите оскъдни правни изводи, като напълно погрешно е възприел, че
изводите на прокурора са направени след задълбочено обсъждане на
фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Нито в
постановлението на прокурора, нито в определението на съда, се дава отговор
на съществени въпроси, касаещи процесния асансьор. Така например е
останало неизследвано обстоятелството дали асансьорът е имал монтирано
устройство за контрол на товара. В материалите по делото се съдържат
единствено кореспонденция с РО„ИДТН“ – Варна, с която се дава съгласие за
монтиране на устройство за контрол на товара, но не става ясно, дали това е
било изпълнено, кога и от кого. Според НАРЕДБАТА за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори, асансьорната уредба
следва да бъде оборудвана с устройство за контрол на товара /Глава пета
ПОДОБРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА
СЪЩЕСТВУВАЩИ АСАНСЬОРИ - чл. 38 Ползвателите на асансьори, на
които няма монтирано устройство за контрол на товара и площта на пода на
кабината е над определената по т. 8.2 от БДС EN 81-1:1998+А3 (за
електрически асансьори) или т. 8.2 от БДС EN 81-2:1998+А3 (за
хидравлични асансьори), трябва да осигурят асансьорите да имат устройство
за контрол на товара/ и липсата му следва да бъде отразена в ревизионния акт
от контролните органи от ДТН при задължителния периодичен преглед на
поднадзорния обект. Липсата на устройство за контрол на товара, се явява
нарушение на изискванията за безопасност. От своя страна липсата на
предписание в ревизионния акт освобождава фирмата от отговорност за
немонтирането на устройство за контрол на товара, ако такова не е
предвидено и монтирано конструктивно в асансьорната уредба.
Още повече, че по делото не е приложена първичната документация
(паспорт на процесната уредба), която може да даде отговор на въпроса дали
на асансьорната уредба - болничен асансьор с рег. №2124/26.09.1980г., и
заводски номер 35575 е било монтирано устройство за контрол на товара и
сигнализация за претоварване, дали е била конструктивно предвидена или не.
При констатиране липса на монтирано в този случай такова устройство,
това задължително трябва да бъде отразено като предписание в ревизионния
акт от контролните органи от "ДИТН" при продължителния периодичен
5
преглед на поднадзорния обект. В този случай асансьорната уредба е следвало
да бъде спряна и да бъде въведена в експлоатация след монтирането на
устройството. Ако е било монтирано такова устройство за контрол на товара
и в процеса на експлоатация дефектира, то съгласно "Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори" (об. ДВ, бр. ЗЗ от
11.04.2003 г.) поддържащият персонал задължително спира асансьора до
отстраняване на неизправност на неработещо устройство за контрол на товара
или сигнализация за претоварване, от което следва, че ако на асансьорът е
монтирано такова устройство, то същото не е работило, поради което и
асансьорът не е трябвало да се намира в експлоатация. В конкретния случай
злополуката с пострадалите, е можело да бъде избегната, само ако
на асансьорната уредба е било монтирано устройство за контрол на товара,
изключващ оперативната верига на асансьора при претоварване или същото е
било в изправност към момента на злополуката. Асансьорът е с номинална
товароподемност 500 кг. При наличие в кабината на 6 пътника с общо тегло
до 500 кг. асансьорът е щял да бъде в нормален процес на експлоатация.
Според прокурора причината за аварията, се дължи на прекалено голямо
претоварване на теглото на пътниците в кабината – 8 човека, но не е посочено
какво е било тяхното общо тегло и дали то действително превишава
допустимите 500 килограма натовареност.
Отделно от това, в постановлението за прекратяване на наказателното
производство е посочено в сервизния дневник за поддръжка и ремонт /л.17/,
че е отразена профилактика извършена на 28.11.2018г. от поддържащата
фирма, но не са посочени конкретни лица, извършили профилактиката. От
чл.9, ал.3 от цитираната разпоредба е видно, че техническото обслужване,
ремонтирането, преустройването, търсенето и отстраняването на
неизправности на асансьорите се извършват съвместно най-малко от двама
асансьорни монтьори. Горното е необходимо за да се установи, дали лицата
са притежавали съответната правоспособност, съгласно "Наредба № 3 от
2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за
упражняване на професията "монтьор по монтиране, поддържане и
ремонтиране на асансьори" (ДВ, бр. 9 от 2001 г.) и дали извършилите
профилактиката лица са наети по трудови правоотношения, с фирма „Отис
лифт“ ЕООД, както и дали разполагат с технологични инструкции за
извършване на техническо обслужване, ремонт и изпитване на асансьорите и
техните съставни части; технологично оборудване, универсални и
6
специализирани инструменти, калибрирани средства за измерване и
контролни уреди.
В продължение на гореизложеното следва да се отбележи, че лицата,
които извършват поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, са
длъжни да въвеждат в изградена в ДАМТН компютризирана информационна
система информация за всички извършени от тях дейности по поддържане,
ремонтиране и преустройване на асансьорите при извършването им. / Чл.9
ал.10 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори"/. Такава информация е следвало да бъде събрана от органите по
разследването в хода на досъдебното производство.
Трето: въпреки че свид. М. отворил аварийно вратата на асансьора, от
където са били извадени шестимата пътника, вратите на асансьора не са били
затворени, когато кабината започва да се движи в посока нагоре.
Недопустимо е, от гледна точка на безопасността на асансьора, кабината да се
движи при отворена шахтна врата. / чл.38, т.2 от Наредбата/.
Ето защо събраните на този етап доказателства не биха могли да изведат
категорични правни изводи, които да стоят в основата на един стабилен
прокурорски акт, който да сложи край на наказателното производство,
какъвто опит е направен. Липсва дължимият цялостен правен анализ на
данните, очертаващи наличието или не на признаци на соченото
престъплението и по отношение на неговият автор. В случая прокурорския
акт не покрива съдържанието за мотиви по чл.199 ал.2 НПК. Въпреки
наличието на изброените по-горе доказателства, формираният краен извод, че
не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 от
НК или друго престъпление от общ характер е направен при липса на мотиви,
поради съществени празноти и неизяснени обстоятелства в постановлението
за прекратяване на наказателното производство. По този начин не е
изпълнено задължението да бъдат подложени на внимателна проверка,
поотделно и в тяхната съвкупност, доказателствата събрани в хода на
досъдебното производство. Така направения извод за недоказаност на
обвинението се явява необоснован, тъй като не почива на всестранен и
обективен анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното
разследване. Необсъждането на всички доказателствени материали, особено
когато те са противоречиви, и неизлагането на съображения в мотивите защо
едни от тях се приемат, а други - се отхвърлят, е съществено процесуално
нарушение, равносилно е на липса на мотиви, тъй като води до абсолютна
неяснота по отношение на волята на прокурора, а от там и до невъзможност за
извършването на последваща съдебна проверка на атакувания акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК, мотивите са задължителен елемент от
7
съдържанието на постановлението на прокурора, като липсата им съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето му. Не се
нуждае от коментар, че липсата на мотиви е достатъчно основание за отмяна
на акта.
Поради това настоящата инстанция счита, че крайния извод на
районния съд, както и този на прокуратурата е неправилен и
незаконосъобразен, като нито в атакуваното определение, нито в
постановлението за прекратяване на наказателното производство са изложени
мотиви. Постановлението за прекратяване, а така също и проведеното
разследване страда от недостатъци, които налагат връщането на делото за
допълнително разследване в хода на което да се изпълнят действия по
разследването, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение
за попълване на съществуващия дефицит, поради което и на основание чл.
243, ал.8 от НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1122/12.08.2022г. на ВРС, постановено по
ЧНД№3192/22г. и Постановление на Районна прокуратура Варна от
10.06.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №187/2018г. по описа на ОСлО-ОП Варна и ВРЪЩА делото на
ВРП.
Препис от определението да се връчи на Н. И. А. и адв. Д. А. – ВАК и
ВРП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8