РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330106386 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81Г, представлявано от ********** С.И., чрез
пълномощник *** И.Н., е предявил против Д. Т. Й., ЕГН: **********, от
************************, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи
присъдените по частно гр. дело № 14434/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261429/ 04.11.2020 г., суми, както
следва: сумата от 1 046 лева- главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит от 22.10.2019
г. и сумата от 192, 42 лева- лихва за периода 11.11.2019 г.- 30.10.2020 г.
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит
от 22.10.2019 г., като на ответника се предоставила кредитна карта с лимит от 1 000 лева, с
възможност за теглене на пари от нея в брой на банкомат. В договора била посочена лихвата
и размера й, падеж на погасителните вноски, както и лихва за забава. Представя се и
извлечение за извършените операции с картата, както и за дължимите суми. Длъжникът не
бил извършвал никакви плащания, като според ОУ при неплащане на задължение повече от
150 календарни дни, кредитът ставал предсрочни изискуем. В случая това станало, считано
от 16.12.2019 г., като дължими били следните суми: главница- 1 046 лева и наказателна
1
лихва за периода 11.11.2019 г.- 30.10.2020 г. в размер на 192, 42 лева. За събирането им било
подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело №
14434/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване
на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и
разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се
представлява, но представя писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител в
производство е подал писмен отговор. Твърди, че до длъжника не било изпратено
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за това било задължително
условие, за да се породи правото на финансовата институция да претендира дълга. Прави се
и възражение за нищожност на клаузите в договора за ГЛП и ГПР, като се твърди, че тези
клаузи били неравноправни, не били индивидуално уговорени и размерът на дължимите по
тях суми бил прекомерен. Отделно от това, лихва се претендирала и за периода на
извънредното положение, за което имало въведена законова забрана. Моли за отхвърляне на
исковете. Прави възражение за прекомерност на разноските на пълномощника на ищеца. В
съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 261429/ 04.11.2020 г. по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 14434/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 046 лева- главница по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на
кредитен лимит от 22.10.2019 г. и сумата от 192, 42 лева- наказателна лихва за периода
11.11.2019 г.- 30.10.2020 г., както и разноските по заповедното дело в общ размер на 75 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от
ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит от 22.10.2019 г., сключен между страните, на ответника е
кредитна карта с лимит до 1 000 лева, за срок до 30.09.2020 г., при съответните условия,
подробно описани в договора в ОУ към него.
Представени са копия от договора за кредитна карта, ведно с общите условия и тарифа на
таксите, протокол за получаване на карта с ПИН код и извлечения по кредита.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
след проверка на съответната документация е установило, че до 01.11.2020 г. няма
извършени плащания по договора, като дължимата главница е в размер на 1 263, 42 лева, а
лихвата- 192, 42 лева, от която: револвираща лихва- 63, 62 лева и лихва за просрочие- 128,
90 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
2
следното:
Няма спор по делото за обстоятелството, че между страните е сключен договор за
издаване на кредитна карта, която е получена от ответника, ведно с ПИН код, като на лицето
е предоставен лимит от 1 000 лева, за срок до 30.09.2020 г., но този срок е бил автоматично
продължен, каквато възможност е предвидена в съглашението, като това е видно от
извършените трансакции с картата, продължили чак до 31.03.2021 г.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда
своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички
негови клаузи. В конкретния случай е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията
на ответника, като според нормата на чл. 13.2.1. от ОУ кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, при забава в плащанията повече от 150 дни, без да е необходимо за
това обстоятелство да се уведомява длъжникът. В този смисъл са неоснователни
възраженията в отговора за неспазени изискванията по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, доколкото
ищецът не е банка и за него не важат специалните правила при обявяване на предсрочна
изискуемост. Вземането по кредита е станало изискуемо и то е дължимо в размерите,
претендирани от ищеца, установени и от вещото лице в заключението му, неоспорено от
страните. Според експерта дължимата главница възлиза на 1 046 лева, като е посочено на
кои дати ответникът е извършвал тегления и кои вноски не са платени. В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на основното си задължение по кредита, а именно- да го
погасява в срок, каквито данни липсват, поради което следва да се приеме, че така
предявеният иск за главница е основателен и трябва да се уважи.
По отношение на претендираната лихва, следва да се посочи, че в заповедното
производство (в т. 9 от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК) е записано, че се търси „наказателна лихва“, а в исковата молба- само „лихва“.
Същевременно пък вещото лице установява, че са начислявани два вида лихви- револвираща
и за просрочие, а в уточняващата си молба за с.з. ищецът изрично посочва, че се начислявала
единствено договорна лихва. В този смисъл претенцията на кредитора е неясна, предвид
констатираните от съда разминавания във волята на ищеца, който в заповедното и в
исковото производство за една и съща сума за лихва има предвид различен вид лихва, а пък
според ССчЕ лихвата е сбор от два вида лихва. Отделно от това, в исковата молба е
записано, че въпросната лихва била дължима на основание т. 7 и 8 от договора и т. 11.1 от
ОУ, където обаче е предвидена само наказателна лихва за забава. При това положение,
следва да се приеме, че действително ищецът претендира наказателна лихва, в която връзка
му е издадена и заповедта за изпълнение. В тази хипотеза обаче ще е налице противоречие с
нормата на чл. 33 от ЗПК, предвиждаща лихва за забава до размера на законната, защото по
договора наказателната лихва е в размер на 16 % + надбавка в размер на 6 пункта. Така
въпросната клауза се явява недействителна, доколкото е в противоречие с императивната
норма на чл.33 от ЗПК и като недействителна тя не е породила действие, а вземане по нея не
е възникнало. В този смисъл втората претенция за лихва следва да се отхвърли като
неоснователна.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното
3
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът
е частично основателен за сумата за главница и изцяло основателен за лихвата. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/
2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче
претенцията е само частично уважена, то и разноските в заповедното производство,
направени от заявителя за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, също
следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по- малко от
претендираната сума. Изчислени съобразно уваженото вземане за главница, разноските в
полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 63, 34 лева, като разликата до
пълния им присъден в заповедното производство размер от 75 лева, остава за сметка на
страната.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото е представляван от особен
представител в процеса, на когото принципно се дължи възнаграждение, внесено от ищеца,
за което на адвоката ще бъде издаден РКО при поискване. Ищецът е направил следните
разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
действителното им заплащане: държавна такса в размер на 75 лева, депозити за вещо лице
по ССчЕ в размер на 150 лева и за особен представител на ответника в размер на 316, 68
лева, като му е дължимо и юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е
представлявана от пълномощник по делото, определено в минималния размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така по съразмерност, на ищеца се дължат разноски от общо 541, 97 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
261429/ 04.11.2020 г., издадена по частно гр. дело № 14434/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, Д. Т.
Й., ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Дайнърс Клуб България”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
81Г, представлявано от ********** С.И., сумата от 1 046 (хиляда и четиридесет и шест)
лева- главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners
Club и предоставяне на кредитен лимит от 22.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на сумата от 192, 42 (сто деветдесет и два лева и четиридесет и две стотинки)
лева- лихва за периода 11.11.2019 г.- 30.10.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Т. Й., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 81Г, представлявано от ********** С.И., разноските в
4
заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 63, 34
(шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) лева, както и разноските по
настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 541, 97
(петстотин четиридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/_____________________
5