Определение по дело №437/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от А. Михаела А., в качеството си на пълномощник на Р. Г. С. и А. Г. С. насочена против Решение № 1750/11.05.2012 г. на РС Г. Д., постановено по гр.д. № 676/2011 г. по описа на същия съд, в частта с която е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот материализиран в Нотариален акт № 72, т. І, рег. № 1084, дело № 69/2006г. на нотариус Е. Л., вписан с вх. рег. № 245/09.02.2006г. на Служба по вписванията гр. Г. Д. и е постановено, че Пълномощно №15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М., обл. Б. е неистински/неавтентичен/ документ.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

В законоустановения срок е депозиран отговор по въззивната жалба, в който отговор се оспорват доводите, наведени в нея. Прави се искане обжалваното решение в атакуваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана и насрещна въззивна жалба от К. Г. Б., Ч. процесуалния й представител А. К. Г. Б., с която се атакува първоинстанционното решение в частта, с която е уважено само частично предявеното искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски и в частта, с която се отхвърля като неоснователно искането на ищцата К. Г. Б. за обявяване на нищожност на нотариалното упълномощаване, материализирано с пълномощно № 15 от 08.02.2006 година, заверено от кмета на с. М..

В насрещната въззивна жалба се излагат доводи за постановяване на обжалвания акт в атакуваната му част при неправилно приложение на материалния закони и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, а оттам и за необоснованост. Във връзка с тези оплаквания се иска отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на ищцовата претенция.

По така депозираната насрещна въззивна жалба не е постъпил отговор от другата страна.

Пред РС Г. Д. са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове за признаване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 72, т. І, рег. № 1084, дело № 69/2006г. на нотариус Е. Л., вписан с вх. рег. № 245/09.02.2006г. на Служба по вписванията гр. Г. Д. поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави и признаване нищожността на Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М., обл. Б., поради липса на съгласие.

С решение по съществото на спора районният съд е обявил за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 72, т. І, рег. № 1084, дело № 69/2006г. на нотариус Е. Л., вписан с вх.рег. № 245/09.02.2006г. на Служба по вписванията гр. Г. Д. и е отхвърлил като неоснователно искането за обявяване нищожността на нотариално упълномощаване, материализирано с Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М., обл. Б..

Решаващият съд е приел, че процесният договор е сключен при първоначална липса на съгласие и воля от страна на продавача В. Я., тъй като представеното по делото пълномощно, с което последната е делегирала права на ответника А. С. не е подписано от нея. Този извод съдът е направил на база назначена и изслушана по делото съдебно-графологична експертиза изпълнена от в.л. Т. Т.

За да отхвърли искането за прогласяване нищожността на процесното пълномощно съдът е приел, че упълномощаването не е договор, а акт на делигиране на определени права и не подлежи на унищожаване по реда на чл. 26 от ЗЗД.

Така постановеното решение на районния съд е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Депозираните срещу него въззивни жалби са предявени от легитимирани страни в процеса, съдържат необходимите законови реквизити, спазен е срокът по чл. 259 от ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество депозираната въззивна жалба от Р. и А. Стойчеви е неоснователна, а депозираната въззивна жалба от К. Г. Б. е основателна.

Въз основа на представените по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

От представен Нотариален акт за покупко-продажба на земеделски земи № 72, том I, рег. № 1084, дело № 69 от 2006г., вписан в служба по вписванията вх. рег. № 245/09.02.2006г., се установява, че А. Г. С., в качеството си на пълномощник на В.А.Я. продал на Р. Г. С. 1/3 идеална части от придобити по наследство земеделски земи, подробно описани в цитирания нотариален акт, за сумата от 1 403. 38 лв. При изповядване на сделката е представено пълномощно, с което В.А.Я. упълномощила А. Г. С. да продаде на Р. Г. С. земеделските земи, предмет на описания по-горе нотариален акт. Пълномощното е заверено от Розен Илиев Марчев, в качеството му на кмет на с. М. на 08.02.2006г., с изходящ номер 15.

От представено удостоверение за наследници № 54/21.06.2011г. се установява, че упълномощителката В.А.Я. /поч. 02.04.2006г./ е оставила следните законни наследници: К. Г. Б. – дъщеря и Р. Г. С. – дъщеря.

От представено удостоверение за сключен граждански брак от 01.07.2011г. се установява, че А. Г. С. и Р. Г. Я. са сключили граждански брак на 16.05.1982г., за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0008 от същата дата.

Пред районния съд са назначени две отделни съдебно-графолгически експертизи, на които е поставена една и съща задача – да изследват дали подписът за упълномощител в пълномощно от името на В.А.Я. заверено от кмета на с. М.е положен именно от лицето сочено като упълномощител.

Първата експертиза, изготвена от в.л. Т. Т., дава категорично заключение, че подписът за упълномощител в пълномощно от името на В.А.Я., заверено от кмета на с. Марчево не е положен от посоченото лице. Тази експертиза е оспорена от ответната страна, по повод на което районният съд назначава повторна такава изпълнима от в.л. В. С.. Последният дава заключение, че подписите положени за упълномощител в Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М., обл. Б. и в двете декларации, заверени на същата дата най-вероятно са изпълнени от В.А.Я.

При наличието на две взаимоизключващо се експертни заключения въззивният съд назначава тройна съдебно-графологическа експертиза със същата задача, изпълнена от вещите лица: Д. Ц., А. С. и А. Д., като заключението по нея е, че подписът за упълномощител в пълномощно от името на В.А.Я., заверено от кмета на с. М. не е положен от В.А.Я. Посочено е също така, че подписите в декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация за гражданство и за гражданско състояние, и двете заверени от кмета на с. М. на дата 08.02.2006г., също не са положени от В.А.Я.

В съдебно заседание вещото лице Д. Ц. уточни, че при изготвяне на експертизата не са използвани в оригинал на хартиен носител процесното пълномощно и двете декларации, а са изследвани подписите върху посочените обекти, които се съхранявали на компютъра на в.л. Т.Т. което преди това е депозирало заключение пред районния съд. Вещото лице Д. Ц. изрично уточни, че приравнява тези подписи на оригинали на документи, макар и да не са налични на хартиен носител, затова именно в експертизата е посочено, че са изследвани оригинали на обектите – подписи в декларации и пълномощно.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основани чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, а именно искане да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 72, т.І, рег. 1084, дело № 69/2006г. на нотариус Е. Л., вписан с вх. рег. № 245/09.02.2006г. на Служба по вписванията гр. Г. Д., поради липса на съгласие /ал. 2 от/ и противоречие с добрите нрави /ал. 1/ и искане да се прогласи нищожност, поради липса на съгласие на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М. /ал. 2/.

Релевантният по делото въпрос е дали подписът в Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М., въз основа на което е изповядана процесната сделка, действително изхожда от упълномощителката В. Я.. Отговор на този въпрос дава назначената пред настоящата съдебна инстанция тройна съдебно-графологическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, тъй като същото е компетентно, обективно, безпристрастно изготвено и не на последно място изключително добре мотивирано.

По изготвената експертиза вещите лица са категорични, че подписът в Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М. не е положен от В.Я. В заключението е посочено, че са установени много и съществени различия в общите и частни признаци на почерка на В.Я. и този, с който е изпълнен подписът под оспорваното пълномощно. При това, както са посочили и самите вещи лица, така констатираните различия в общите и частни признаци са характерни, устойчиви и достатъчни за категоричен извод, че подписът положен от името на В. Я. в процесното пълномощно не е изпълнен от нея.

Съдът кредитира напълно заключението и като се има предвид това, че вещите лица са направили задълбочени изследвания въз основа на представени по делото многобройни сравнителни образци, като повечето от тях са с по-голяма степен на достоверност каквито са нотариално заверени пълномощни и пенсионните картони, като за последните св. М., разпитана пред първоинстанционния съд, посочва, че са подписвани лично от В. Я.. Отделно от това вещите лица са посочили, че най-голям интерес представляват подписите именно от тези пенсионни картони, тъй като са най-близки по дата с датата на заверяване на процесното пълномощно.

На следващо място довод, за да бъде кредитирана напълно изготвената експертиза е и обстоятелството, че експертите изчерпателно и обективно защитиха заключението си при устното им изслушване пред настоящата съдебна инстанция.

В открито съдебно заседание вещото лице Д. Ц. уточни, че преди изготвянето на експертизата е било направено искане от нотариус Л. за достъп до намиращите се в кориците на нотариалното дело пълномощно и двете декларации. Същите не им били предоставени поради това, че не са се пазели вече в архива и били унищожени. Поради тази причина вещите лица изследвали подписите върху обектите на експертизата, които взели от компютъра на в.л. Томов, който преди това е имал достъп до посочените документи в оригинал. Вещите лица приравняват тези обекти с оригинал на документ като в.л. Ц. посочи, че когато се правят графологически изследвания задължително се извършват такива заснемания на обекта на изследване, тъй като по този начин при увеличение се виждат всички признаци – частни и общи, вкл. и всички прекъсвания. Отделно от това в с.з вещото лице уточни, че тези обекти са съпоставени с намиращите се в кориците на делото копия от същите документи и не е установено каквото и да е вмешателство или някаква разлика между документите представени по делото и тези използвани от компютъра на в.л. Томов. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че макар и да са изследвани оригинални подписи от компютър, а не от хартиен носител, това по никакъв начин не поставя под съмнение изводите на вещите лица.

Въззивният съд приема, за безспорно доказано обстоятелството, че подписът в пълномощното не е положено от В. Я.не само въз основа на заключението на тройната експертиза, но и като съобрази изготвените пред първоинстанционния съд две експертизи, като първата е в подкрепа на назначената пред настоящата инстанция тройна такава, докато експертизата на в.л. С. не е категорична и сочи за една „вероятност” подписът да е положен от В. Я. т.е мнозинството от вещите лица категорично установяват, че подписът не е положен от В. Я.. Не налага обратен извод становището на в.л. С., който сочи както вече се спомена за една вероятност подписът да е положен от В. Я., в подкрепа на който извод няма други доказателства по делото.

Поради изложените съображения и след като се установи по безспорен и категоричен начин, че подписът в Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М. не изхожда от В. Я. следва, изводът, че покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт № 72, т.І, рег. 1084, дело № 69/2006г. на нотариус Е. Л., вписан с вх. рег. № 245/09.02.2006г. на Служба по вписванията гр. Г. Д. е нищожна поради липса на съгласие. Като е разсъждавал по същия начин районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който в тази му част следва да бъде потвърден.

Въззивният съд не споделя изводите на районния съд относно това, че упълномощаването след като не е договор, а акт на делегиране на определени права не подлежи на унищожаване по реда на чл. 26 от ЗЗД. Действително липсата на съгласие, за която сочи разпоредбата на чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД, може да има само при двустранните сделки, където има съвпадения на две насрещни волеизявления. При едностранните сделки липсата на съгласие по съществото си представлява липса на воля, като двете са равнозначни понятия, като и при едностранните, и при двустранните сделки при липса на воля се касае за незавършен фактически състав, водещ до порок на волята, а именно до неговата нищожност. След като пълномощното не е подписано от лицето, сочено като негов автор следва, че упълномощителната сделка също е нищожна поради липса на съгласие на упълномощителя.

С оглед на това решението на районния съд, в частта с която е отхвърлено като неоснователно искането за обявяване нищожността на упълномощаване, материализирано с Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М., обл. Б. е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като вместо това се признае за нищожна упълномощителната сделка. В посочения смисъл е Решение 1101/03.12.2008г. на ВКС по гр. д 4705/2007г. на II г.о. на докладчик съдията Б. Т.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателите А. С. и Р. С. да бъдат осъдени да доплатят и разноските за първа инстанция в размер на 435 лв., тъй като от страна на ищцата в районния съд са направени общо 870 лв. разноски, а са присъдени само 435 лв.

С оглед на това, че въззиваната жалба на посочените жалбоподателите е изцяло неоснователна следва същите да бъдат осъдени да заплатят на К. Б. сумата в размер на 215 за експертиза, 25 лв. заплатена държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар, /общо 840 лв./, които суми представляват разноски направени във възивната инстанция. Не следва в полза на жалбоподателката К. Б. да се присъждат претендираните по списъка по чл. 80 от ГПК разноски, представляващи цени на билети, тъй като доказателства за тяхното заплащане не са ангажирани пред настоящата инстанция, а разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК посочва, че в полза на страната се присъждат само заплатени разноски. Не следва да бъде присъждана и сумата в размер на 80 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство за съдебно заседание на дата 14.08.2013г., тъй като не се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателят А. С. неоснователно е станал причина за отлагането на делото, поради което и на основание чл. 92а от ГПК същият не следва да понася санкцията на закона.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите А. С. и Р. С. направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Направеното възражение е неоснователно поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 4 от ГПК по иска за съществуване на договор размерът на цената на иска е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – данъчната му оценка. В настоящия случай цената на исковете, касаещи съществуването на упълномощителната сделка и на покупко-продажбата е в размер на по 2 019. 80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв. С оглед на посочената разпоредба и като се има предвид цената на отделните кумулативни искове и конкретната фактическа и правна сложност на делото настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 600 лв. С оглед на това възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде без уважение.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1750/11.05.2012 г., постановено по гр.д. № 676/2011г. по описа на Районен съд Г. Д., В ЧАСТТА с която е отхвърлено като неоснователно искането на ищцата К. Г. Б. за обявяване на нищожност на нотариалното упълномощаване, материализирано с Пълномощно № 15 от 08.02.2006 година, заверено от кмета на с. М. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД по иск предявен от ищцата К. Г. Б. срещу ответниците Р. Г. С. и А. Г. С. упълномощителна сделка, материализирана с Пълномощно № 15/08.02.2006г., заверено от кмета на с. М., обл. Б., поради липса на съгласие.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Р. Г. С. с ЕГН * и А. Г. С. с ЕГН *, двамата с местожителство Г. Г. Д., ул. “Кирил и Методий” блок 1, вход “А”, етаж 4, ап.1. област Б. да заплатят на К. Г. Б. с ЕГН *, местожителство с. Г., община Г., област Б. сторени съдебни и деловодни разноски в размер на 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева дължими за първа инстанция и 840 /осемстотин и четиридесет/ лева дължими за втора инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: