№ 69
гр. гр. Р., 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100357 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 4. ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и ответникът се намирали в
облигационни правоотношения, които се регулирали от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, съгласно които ищецът доставил на
ответника, с електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., с ИТН: .,
електрическа енергия за периода от 29.08.2020 г. до 29.12.2020 г., за което били издадени 4 бр.
фактури, както следва: фактура № .т 31.12.2020 г., на стойност 14,00 лева за периода от 29.11.2020
г. до 29.12.2020 г., фактура № . от 31.10.2020 г., на стойност 82,39 лева за периода от 29.09.2020 г.
до 29.10.2020 г., фактура № . от 30.11.2020 г., на стойност 79,70 лева за периода от 30.10.2020 г. до
28.11.2020 г. и фактура № . от 30.09.2020 г., на стойност 50,72 лева за периода от 29.08.2020 г. до
28.09.2020 г.
Задълженията по посочените фактури били изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД абонатът
разполагал с 10-дневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, но
в срока ответникът не изпълнил задължението си за плащане на процесните суми, вследствие на
което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. на РС – Р.. В рамките на образуваното дело
съдът издал заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец в настоящото производство за
процесните суми, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
С оглед изложеното, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от .6,81 лева за ползвана и
1
незаплатена електрическа енергия за периода от 29.08.2020 г. до 29.12.2020 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., с ИТН: ., сумата от 4,14 лева – мораторна
лихва за забава за периода от 24.10.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
12.02.2021 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор
на исковата молба, в който е изложил твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието
на облигационно правоотношение между страните по повод доставката на ел. енергия в процесния
имот.
Сочи, че ищецът не може да доказва претенциите си посредством вписвания в счетоводните
книги, като наред с това оспорва и по размер претенцията на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД е подало на 12.02.2021 г. до Р.ския районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. Н.
П. за дължими суми за ползвана електрическа енергия за периода от 29.08.2020 г. до 29.12.2020 г.
за електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ..
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на РдРС, по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260096/12.02.2021
г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети 4 бр. фактури, както следва: фактура № .т 31.12.2020 г., на
стойност 14,00 лева за периода от 29.11.2020 г. до 29.12.2020 г., фактура № . от 30.11.2020 г., на
стойност 79,70 лева за периода от 30.10.2020 г. до 28.11.2020 г., фактура № . от 31.10.2020 г., на
стойност 82,39 лева за периода от 29.09.2020 г. до 29.10.2020 г. и фактура № . от 30.09.2020 г., на
стойност 50,72 лева за периода от 29.08.2020 г. до 28.09.2020 г.
По делото е представена и справка от община Р., от която се установява, че процесният
недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., е данъчно деклариран от ответника
Н. Н. П..
По делото са представени и счетоводна справка за консумация на клиента, издадена от
ищцовото дружество и справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания за
обект, находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., с ИТН: ., с отразяване в последната на
количеството използвана ел. енергия за процесния период.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че в ищцовото дружество има открита партида на името на ответника за електроснабден имот,
находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., като в счетоводството на ищцовото дружество,
което е водено редовно, съществува отразено задължение за използвана и незаплатена ел. енергия
за процесния имот в размер на .6,81 лева за периода от 29.08.2020 г. до 29.12.2020 г.
2
Според вещото лице лихвата за забава, изчислена върху размера на незаплатената главница за
периода от 24.10.2020 г. до 29.01.2021 г., е в размер на 4,14 лева.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза се установява,
че в регистрите на „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния период от 29.08.2020 г. до 29.12.2020
г. има открита партида с клиентски номер ., с адрес: гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., на името на
ответника Н.П.. Монтираното в обекта СТИ е произведено през 2020 г. и е с оценено съответствие
на типа съгласно Закона за измерванията.
Съдът кредитира заключенията по допуснатите и изслушани по делото съдебно – счетоводна
и съдебно - техническа експертизи, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия срещу задължение
на последния да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество електроенергия,
посочено в изброените в исковата молба фактури, единичната цена на потребената ел. енергия,
както и общия размер на претенцията си и начина на начисляването ù и че за ответника е
възникнало задължение за плащане на исковата сума.
За да бъде задължен ответникът за заплащане на цената на доставена и потребена през исковия
период електрическа енергия, същият следва да има качеството потребител (битов клиент) на ел.
енергия. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия за битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител на
електрическа енергия продава същата при публично известни Общи условия. В чл. 4, ал. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“
АД е предвидено, че потребител на електрическа енергия е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В същия смисъл е и
разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗЕ, съгласно която „краен клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване. Гореизложеното налага извод, че потребител на ел.
енергия за битови нужди (краен клиент), а оттук и купувач по сключения при общи условия
договор за продажба на ел. енергия, е собственикът или ползвателят на електроснабдения
недвижим имот. Изключение от горното правило е установено в чл. 4, ал. 3 от ОУ, където е
предвидена възможност потребител на електрическа енергия (клиент) да бъде и друго лице -
ползвател на имота, различен от собственика и титуляра на вещното право на ползване, при
условие че последните са дали изрично писмено съгласие пред продавача или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител за определен срок.
В случая по делото се установява безспорно, че ответникът притежава качеството „битов
3
клиент“ на ел. енергия по аргумент от чл. 4, ал. 3 от ОУ на ищеца, като в тази връзка съдът
съобрази представената от община Р. справка, от която се установява, че е налице декларация по
чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответника за процесния имот, находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх.
„Б“, ап. ., с която ответникът е декларирал, че е собственик на процесния недвижим имот, т. е.
налице е изявление изхождащо от Н.П., с което признава правото на собственост върху
обсъждания имот. Действително декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма правопораждащо действие за
придобиването на собствеността, но съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено
лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти
(правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална
доказателствена сила. От ответника не са представени и доказателства, оборващи извода, че в
периода, за който ищецът претендира цената на доставена ел. енергия, ответникът продължава да е
собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в
собствеността след подаване на декларацията.
Това извънсъдебно признание в декларацията по чл. 14 ЗМДТ се преценява от съда по реда на
чл. 175 ГПК и с оглед останалите данни по делото – а именно данните от община Р., че това е
единствената подавана за имота декларация, обстоятелството, че адресът на топлоснабдения имот
е регистриран от страна на ответника като негов постоянен и настоящ адрес, както и
обстоятелството, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника с ИТН: ..
Наред с това, от заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период
ползваната, но незаплатена електрическа енергия за електроснабдения имот, находящ се в гр. Р.,
ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., е в размер на .6,81 лева. Заключението не е оспорено от страните,
поради което съдът приема иска за главница за доказан в пълния предявен размер.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава, ако не плати
на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено,
че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в срок - този срок е 10-дневен
след изтичане на периода, за който се отнася и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на ел. енергия. През 10-
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана
ел. енергия, което не е изпълнено в 10-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
като същият е изпаднал в забава на 09.10.2020 г., след като е изтекъл 10-дневният срок за
заплащане на задължението по фактура № . от 30.09.2020 г. за периода от 29.08.2020 г. до
28.09.2020 г., поради което ответникът е в забава. Лихвата за забава върху главницата се
претендира за периода от 24.10.2020 г. до 29.01.2021 г. и изчислена от вещото лице е в размер на
4,14 лева, което съответства на претендираното от ищеца, поради което искът следва да бъде
уважен, така както е предявен.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
По разноските:
4
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от последния разноски в общ размер на 937,00 лева, от които 100,00
лева – внесена държавна такса, 187,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 350,00 лева –
депозит за вещо лице и 300,00 лева – възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул.
„я.“, бл. ., вх. „Б“, ет. 1, ап. ., че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
„БенчМарк“, „Бизнес център“ сумата от .6,81 лева (двеста двадесет и шест лева и осемдесет и една
стотинки) за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 29.08.2020 г. до
29.12.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., с ИТН: .,
сумата от 4,14 лева (четири лева и четиринадесет стотинки) – мораторна лихва за забава за
периода от 24.10.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2021 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Н. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „я.“, бл. ., вх. „Б“, ет. 1, ап. . ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. „БенчМарк“, „Бизнес център“, сума в
размер на 937,00 лева (деветстотин тридесет и седем лева), представляваща направени от ищеца
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5