РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 22.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10883
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Х.Й.Х. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът твърди, че на 03.05.2013 г. около 16.00 часа на четвъртокласен път 35084 И.В.И.
управлявал лек автомобил Пежо 205, с рег. № ********с посока за движение от гр.
Т. към с Б.. Твърди, че на 4+500 пътят
продължавал с лек десен завой, а И.И. движейки се с превишена скорост и
управлявайки превозното средство в нетрезво състояние, загубил контрол над
автомобила, който поднесъл наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение и
после излязъл от пътното платно и последвал челен удар с крайпътно дърво.
Твърди, че при ПТП били причинени телесни увраждания на пътника на предна дясна
седалка Х.Й.Х. – мозъчно сътресение, продължило повече от денонощие,
травматичен шок, фрактура на пубисна кост, фрактура на седалищна кост, луксация
на дясна тазобедрена става, разкъсно-контузна рана на главата, ракъсно-контузна
рана на лява подбедрица. Твърди, че била извършена операция, изразяваща се в
репозиция на дясната тазобедрена става, като е поставена екстензия.
Твърди, че поради липсата на прогрес на
07.05.2013 г. Х.Х. претърпял и втора оперативна интервенция, изразяваща се в
закрито наместване на дислокация на тазобедрена става. Поставена била гипсова
имобилизация. Твърди, че претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение в общ размер на
346 лева. Твърди, че И.В.И. е сключил
споразумение по НОХД № 607/2013 г. по описа на РС-Т. и се е признал за виновен
по повдигнатото във връзка с ПТП обвинение. Поддържа, че отговорността на
виновния водач е покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с полица № 22112001882911/03.08.2012 г. с ответното дружество. Твърди, че във връзка
с настъпилото застрахователно събитие била образувана преписка по щета №
0000-1000-63-13-7482, по която било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 16511,40 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
65000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 346 лева- застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на събитието 03.05.2013 г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че със сключване на споразумение по
щета № 0000-1000-63-13-7482 и изплащане на застрахователно обезщетение,
претенцията на ищеца е удовлетворена. Оспорва настъпването на твърдяните от
ищеца вреди, както и причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносносния резултат, като твърди, че
Х.Х. е пътувал без поставен предпазен колан и е знаел, че водачът е употребил
алкохол и е бил неправоспособен водач. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Определение
от 25.10.2013 г. по НОХД № 607/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Т. е
одобрено споразумение, по силата на което И.В.И. се е признал за виновен в
това, че на 03.05.2013 г. около 16.00 часа на четвъртокласен път 35084 на пътен
участък около 4+500, с посока на движение с. Б., при управление на технически
неизправно моторно превозно средство - лек автомобил Пежо 205, с рег. № ********и с
несъобразена с пътните условия скорост на движение от 88,5 кв. в част, причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на возещия се на предна дясна седалка
Х.Й.Х., изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние, обуславящо разстройство
на здравето, временно опасно за живота, травматична фрактура на седалищната
кост и такава на срамната кост, както и
травматично изкълчване (луксация) на
дясната тазобедрена става, причиняващи трайно затруднение на движенията на
десния крак за около 4-5 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние –
съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 промила – 1,43 промила.
От събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.М.М. се установява,
че през 2013 г. е участвал в ПТП заедно с ищеца Х.Х.. Свидетелят заявява, че
отишъл при И.И. и Х.Х. и малко след това тръгнали с колата. Те не му изглеждали
пияни, нямало алкохол на масата. Предполага, че са пили бира, тъй като имало
три кенчета бира на масата, но заявява, че не може да каже кой колко е пил
преди той да отиде при тях. На лист 118 – 199 от досъдебно производство № 194/2013 г. по описа
на РУ – гр. Т. към НОХД № 607/2013 г. по описа на РС – гр. Т. е приложен разпит
на Х.Й.Х. в качеството му на свидетел, като протоколът съдържа изявление на
ищеца относно факти, които са релевантни за спора. В показанията си, дадени в
досъдебното производство, ищецът е заявил, че около 10 часа на 03.05.2013 г. е
отишъл на гости на И.И. и започнали да
пият ракия само двамата и се напили. Отразено е и изявление на ищеца, че колан
не е слагал.
Установява се от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
че пътно-транспортното произшествие е настъпило по описания в исковата молба
начин, като пътникът на дясната предна седалка Х.Х. е пътувал без
обезопасителен колан. Дава заключение, че въз основа на събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че ПТП е настъпило, тъй като водачът И.
И. е управлявал лекия автомобил алкохолно повлиян, автомобилът е бил технически
неизправен, движел се е със скорост по-висока от критичната за дадените пътни
условия – движение по крива (завой), както и че пътуващите в автомобила не са
ползвали предпазни колани. Дава заключение, че
регистрираното състояние на протектора на гумите на автомобила сочи, че
към момента на настъпване на ПТП, той е бил технически неизправен и не е
следвало да се експлоатира, което в съчетание с движение със скорост по-висока
от критичната за кривата на завоя, по който е следвало да премине автомобила,
са предизвикали настъпването на произшествието. Вещото лице установява, че
процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани на предните
седалки (за водача и пътника до него), както и на местата на задните седалки,
които са триточкови – инерционни, а от данните по делото прави извод, че ищецът
Х.Х. е пътувал на предна дясна седалка без поставен предпазен колан.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 03.05.2013
г. ищецът Х.Й.Х. е получил мозъчно сътресение с продължителна загуба на
съзнание, счупване на дясната срамна и седалищни кости на таза, изкълчване на
дясна тазобедрена става, разкъсно – контузна рана на главата, разкъсно-контузна
рана на лявата подбедрица. Вещото лице дава заключение, че тези травматични
увреждания често се срещат при пътуващи на предната седалка в автомобил,
претърпял ПТП. Дава заключение, че получената черепно-мозъчна травма със загуба
на съзнанието за неопределено време и последвалия травматичен шок по своя
медико-биологичен характер представляват разстройство на здравето с опасност за живота, а претърпяното счупване
на дясната срамна и седалищни кости е причинило трайно огранвичение на
движенията на десния долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни (в случая 4
месеца), а претърпените мекотъкънни увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява също така и причинната
връзка между ПТП и установените травматични увреждания. Въз основа на
медицинските документи дава заключение, че
по спешност е била обработена раната на главата, изкълчената тазобедрена
става е била наместена, а десния крак е бил поставен на директна екстензия.
След стабилизиране на общото състояние на 07.05.2013 г. пострадалият бил преведен в ортопедично
отделение, където лечението продължило при условията на директна екстензия на
десния крак. Вещото лице дава заключение, че раните са зараснали за срок до 2
седмици. Мозъчното сътресение е било тежко по вид и проявите му са отзвучали за
срок от два месеца. Счупените тазови кости са зараснали за срок от 40 дни, но
ищецът не е можел да провежда рехабилитация поради това, че заради изкълчването
на тазобедрената става не е трябвало да стъпва на десния долен крайник за срок
до 3 – тия месец. Вещото лице дава заключение, че общо лечебният процес и
възстановителния период при ищеца е приключил за 5 месеца. Към настоящия момент
здравословното състояние на ищеца било стабилизирано, като мозъчното сътресение
не е довело до неврологични усложнения, в окосмената част на главата имало
остатъчен белег с траен вид, на лявата подбедрица е останал траен белег от
нараняване. Счупените кости били зараснали окончателно, а изкълчената
тазобедрена става е в анатомичното си място. Останали били ограничения в
движението на дясната тазобедрена става при ротация с 10 градуса и абдукция с
15 градуса, които затрудняват ищеца при крякане, при изкачване на стълби, но не оказват никакво съществено
влияние върху походката. Вещото лице дава заключение, че установените
травматични увреждания са получени, тъй като е настъпил челен удар в дърво,
като тялото се е устремило в предна посока, а главата е достигнала панорамното
стъкло и от удара в стъклото той е получил черепно-мозъчна травма и рана на
главата. В същия момент в негова посока са нахлули тежки деформации от предната
част на купето, като арматурното табло е нанесло удар в дясното коляно, което е довело до
изкълчване на тазобедрената става, както
и фрактурите на дясната срамна и седалищна кост на таза. Вещото лице
дава заключение, че към момента на удара тялото на пострадалия е било свободно
подвижно, като липсата на поставен предпазен колан е довела до настъпване на
черепно-мозъчната травма, но фрактурите на тазовите кости е можело да се
получат и при поставен колан, тъй като те са причинени от деформацията на
купето към ищеца. Вещото лице посочва, че е възможно в резултат на получените
увреждания в бъдеще да възникнат дегенеративни промени, но към настоящия момент
е трудно да бъдат предвидени.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.М.К.. В показанията си свидетелят
установява, че видял Х.Х. в болницата два дни след ПТП. Той бил неадекватен.
След като се прибрал от болницата само очите му били отворени, не можел да се
движи. Майка му го хранела. Лежал няколко месеца, не можел да ходи. Имал
постоянни болки. Пиел обезболяващи, но те не му помагали. Към Нова година
започнал да се изправя, но с помощ. Имало период, в който ходел с патерици.
Около година бил в къщи, като се страхувал да не остане инвалид. Установява, че
преди случилото се ищецът бил активен, извършвал тежка физическа работа, а сега
работел във фирма за озеленяване, но не можел да вдига тежко. Оплаквал се от
болки в левия крак, главата. Страхувал се да се вози в кола.
Не се спори по делото, че между З.
„Л.И.“ АД и собственика лек автомобил Пежо 205, с рег. № ********е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 22112001882911/03.08.2012
г., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към
датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 19.11.2013
г. ищецът Х.Й.Х. е направил искане до З. „Л.И.“ АД да му бъде заплатено
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие в размер на 130
000 лева за причинени неимуществени вреди и 346 лева – за причинени имуществени
вреди. По искането е образувана преписка по щета № 0000-1000-63-13-7482, като
страните не спорят, че на ищеца е платено обезщетение в размер на 16511,40
лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от И.В.И. в
резултат, на което на ищеца са причинени увреждания на здравето. Съдът намира,
че представеното одобрено по НОХД І 607/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Т. споразумение, с което
подсъдимият се е признал за виновен и му е наложено наказание е задължително за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината
на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Определението, с което е одобрено
споразумение е постановено в рамките на наказателно производство, образувано
срещу И.И.. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В чл. 383,
ал. 1 от НПК е предвидено, че одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Следователно и на
основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 383, ал. 1 от НПК
следва да се съобрази със задължителната сила на одобреното от съда
споразумение относно това, че описаното в исковата молба деяние е противоправно
и извършено виновно от И.И. при
управление на застрахования при ответника лек автомобил Пежо 205, с рег. № ******. Съдът е обвързан и от констатациите
за настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй
като те са елемент от състава на престъплението, за което е осъдено
застрахованото лице.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Пежо 205, с рег. № ********е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както
с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от
ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 5 месеца след ПТП, като при ищеца се установява остатъчна
симптоматика единствено при някои движения. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид, че в периода след ПТП
и по време на възстановителния период ищецът е бил лишен от възможността да се
обслужва сам, необходима му е била чужда помощ, възстановителния период е
продължил дълго – около пет месеца. По преценка на вещото лице от
съдебно-медицинската експертиза по своя медико-биологичен характер мозъчното
сътресение е състояние, което било опасно за живота на пострадалия. В посочения
период не е имал възможност да работи. Изпитвал е болки. От значение е също
така, че получените увреждания не са дали усложнения и по преценка на експерта
от съдебно-медицинската експертиза към настоящия момент възстановителния период
е приключил, като има възможност в
бъдеще да възникнат усложнения, които обаче към настоящия момент не могат да
бъдат предвидени. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 50000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване в две насоки. От една
страна, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, а от друга - че е
знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да
установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
пострадалото лице е знаело, че водачът е употребил алкохол, както и че е поел
риск като е приел да пътува въпреки това в управлявания от И.И. автомобил. От
събраните по делото доказателства се установява, че виновният за настъпване на
ПТП водач е имал концентрация на алкохол в кръвта 1,43 промила. Обективният
факт за наличието на алкохол в кръвта, обаче, не е достатъчен за да обуслови
намаляване на застрахователното обезщетение при условията на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите (т. 7 от Тълкувателно решение №1/2014 г. на
ОСТК на ВКС от 23.12.2015 г.). Настоящият съдебен състав приема за установено,
че пострадалото лице Х.Х. е знаело за това, че водачът И.И. е употребил
алкохол, тъй като в свое изявление, обективирано в протокол за разпит на
свидетел в досъдебното производство № 194/2013 г. по описа на РУ – гр. Т.,
изрично е заявил, че заедно са пили ракия от 10 часа на 03.05.2013 г. и са се
напили. В конкретния случай, протоколът за разпит представлява приобщен към
доказателствата по делото писмен документ съдържащ извънсъдебно признание на факти,
неизгодни за ищеца. Признанието на неизгодните факти, обсъдено във взаимовръзка
с другите събрани по делото доказателства, а именно събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М., както и установената по съответния
ред концентрация на алкохол в кръвта, водят до единствения възможен извод, че
към момента на настъпване на ПТП пострадалият Х.Х. е знаел, че виновния водач е
употребил алкохол. От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че една от причините за
настъпване на ПТП е именно, че водачът на процесния автомобил е употребил
алкохол. Следователно е налице и
причинна връзка между настъпилите вреди и обстоятелството, че пострадалия сам
се е поставил в риск като е допуснал да пътува в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол.
На
следващо място, при преценка на обстоятелствата, които могат да послужат като
основание за намаляване на застрахователното обезщетение следва да бъде
обсъдено дали по делото се установява, че пострадалия Х.Х. е бил с предпазен
колан. От събраните по делото доказателства – признание, обективирано в
протокол за разпит на свидетел на лист 118-119 от ДП № 194/2013 г. по описа на
РУ – Т. и приетите по делото заключения на съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза се установява, че към момента на настъпване на
ПТП ищецът не е бил с правилно поставен предпазен колан. С оглед заключението
на съдебно-медицинската експертиза непоставянето на предпазен колан е довело до
травмата в главата, поради което и противоправното поведение на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с настъпването на тази вреда.
Следователно
и доколкото е установено от събраните по делото доказателства, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и с оглед разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, то обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 60 % или до размер от 20000 лева.
Предявеният иск се явява основателен за сумата от 3834,60 лева – представляващи
неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, като се съобразява
платеното извънсъдебно застрахователно обезщетение в общ размер на 16511,40
лева, включващ обезщетение както за неимуществените вреди, така и за имуществените
(съобразно твърдения, изложени в исковата молба и по които не се спори).
Предявеният иск за сумата от 346 лева – имуществени вреди следва да бъде
отхвърлен, тъй като с платеното извънсъдебно обезщетение задължението е
погасено.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 564 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 553,80 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. И. Г.Х. сумата от 498,42 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на материално затруднени
лица.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.Й.Х., ЕГН-**********,*** сумата от 3834,60 лева (три хиляди осемстотин тридесет и
четири лева и шестдесет ст.),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – мозъчно сътресение,
продължило повече от денонощие, травматичен шок, фрактура на пубисна кост,
фрактура на седалищна кост, луксация на дясна тазобедрена става,
разкъсно-контузна рана на главата, ракъсно-контузна рана на лява подбедрица, настъпили
в резултат на ПТП, причинено на 03.05.2013 г. от И.В.И., водач на лек автомобил Пежо 205, с рег. № ******,
застрахован със застрахователна полица № 22112001882911/03.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 03.05.2013 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за разликата над сумата от 3834,60 лева до предявения размер от 65000
лева – обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 346 (триста четиридесет
и шест) лева – обезщетение за имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Х.Й.Х., ЕГН-**********,***
да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 564 (петстотин шестдесет и четири) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 553,80 лева (петстотин петдесет и три лева и
осемдесет ст.), представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. И. Г.Х., САК,
личен номер ******** със съдебен адрес *** сумата от 498,42 лева
(четиристотин деветдесет и осем лева и четиридесет и две ст.), представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: