№ 213
гр. Русе , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500448 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от Т.С. П., ЕГН: **********, с адрес с. П., обл.
Р., ул. Д., чрез адв. А.Н. от АК – Р., със съдебен адрес гр. Р., пл. „Средец“ №
2, ет. 1, офис 2, срещу Постановление от 14.05.2021 г. по изп. дело №
12075/2019 г. по описа на ДСИ при СИС на РС – Р., с което на
жалбоподателката са наложени следните глоби:
1. В размер на 100 лв. за това, че на 14.03.2021 г. от 10,00 ч до 18,00 ч не
е изпълнила задължението си за предаване на детето К.А.В., ЕГН: *****, на
бащата АН. В. АТ., ЕГН: **********;
2. В размер на 200 лв. за това, че на 25.04.2021 г. г. от 10,00 ч до 18,00 ч
не е изпълнила задължението си за предаване на детето К.А.В., ЕГН: *****,
на бащата АН. В. АТ., ЕГН: **********;
3. В размер на 200 лв. за това, че на 09.05.2021 г. г. от 10,00 ч до 18,00 ч
не е изпълнила задължението си за предаване на детето К.А.В., ЕГН: *****,
на бащата АН. В. АТ., ЕГН: **********.
Жалбоподателят счита обжалваното постановление за неправилно,
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на фактическата
1
обстановка, постановено при нарушаване на процесуални правила и норми и
при несъобразяване на висшия интерес на малолетното дете Кристиян. ДСИ
приемал, че на посочените дати жалбоподателката не била осигурила лице,
което да присъства по време на неделните срещи на бащата с детето, като така
приел, че длъжникът по изпълнението имал задължение да осигури друго
лице, извън социалните работници, което да присъства на срещите. Признава,
че на тези дати детето не е било предавано на бащата, но поради
обстоятелството, че същото отказало категорично да тръгне с него поради
страх от упражняване на физическо насилие от страна на бащата върху него.
Карането на детето да тръгне с баща си при нежелание от негова страна би
било акт на насилие над него. Жалбоподателката нямала задължение да
осигури трето лице, което да присъства на срещите на бащата с детето.
Жалбоподателят твърди за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на обжалваното постановление. ДСИ не е поискал съдействие от
Дирекция „Социално подпомагане“ съгласно разпоредбата на чл. 528, ал. 4
ГПК. Следвало предвид всички данни ДСИ да поиска от ДСП предприемане
на мерки по чл. 23 ЗЗДет. В конкретния казус съдебният изпълнител поискал
само изготвяне на социален доклад, като указал дата на изготвяне 10.06.2021
г., а към момента на налагане на глобите такъв доклад все още не е бил
изготвен. По изпълнителното дело на жалбоподателя не са изпращани и той
никога не бил получавал покани за доброволно изпълнение на задълженията
му да предаде детето на взискателя на датите 14.03.2021 г., 25.04.2021 г. и
09.05.2021 г. Чрез нормата на чл. 528, ал. 5 ГПК било възприето
разрешението, дадено с т. 1 от Постановление № 4/1962 г. на Пленума на ВС,
че изпълнението на решенията на съдилищата относно упражняването на
родителските права спрямо децата се извършвало от съдебните изпълнители
чрез фактическото предаване на детето, а не чрез налагането на глоби.
Съдебният изпълнител не можел да преценява кой способ да избере – да
наложи глоба или да отнеме принудително детето. Принудителното
изпълнение в този смисъл било обусловено от предхождащи действия, които
се явявали подготвителни, а такива не били извършени от съдебния
изпълнител. Глобата по чл. 528, ал. 3 ГПК била предвидена като санкция за
неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК, а не като способ за
принудително изпълнение на задължението за предаване на дете. Съдебният
изпълнител е трябвало да покани длъжника за изпълнение за всяка една от
2
датите, на които е следвало да предаде детето, като поканите е следвало да
имат съдържанието по чл. 528, ал. 1 ГПК, от което вече да възникне
задължение за жалбоподателя по чл. 528, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител не
присъствал на никоя от посочените в разпореждането дати, което означавало,
че същият наложил глобите единствено въз основа на доводите на взискателя
и приложените от него декларации на трети лица. Съдебният изпълнител
нямал впечатления от поведението на детето, нито за това на
жалбоподателката, и нямало как да прецени обективно, че не може да бъде
освободена от отговорност за неизпълнение на съдебно решение. Моли за
отмяната на обжалваното постановление и за присъждането на разноски.
В законоустановения 3-дневен срок е постъпило възражение срещу
жалбата от взискателя АН. В. АТ., ЕГН: ЕГН: **********, с което счита
жалбата за неоснователна. Фактическата обстановка била правилно възприета
от ДСИ. Жалбоподателката заявявала, че детето отказвало да тръгне с
взискателя, но следвало да се вземе предвид, че детето все още нямало
навършени осем години и нямало самостоятелна воля според
законодателството, поради което това твърдение било „несериозно“. Според
съдебната спогодпа по гр.д. № 1533/2021 г. на РС – Р. взискателят можел да
осъществява режима на лични отношения с детето в присъствието на трето
лице, посочено от длъжницата, поради което последната трябвало да осигури
такова. Как се извършвало предаването на дете било подробно разяснено в
Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и срещу действие на ДСИ, което подлежи на
обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435 ГПК, а
именно обжалване на постановление, с което е наложена глоба – чл. 435, ал.
2, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Изп. дело № 12075/2019 г. по описа на ДСИ при СИС на РС – Р. е
образувано по молба на АН. В. АТ. срещу Т.С. П. за изпълнение на режим на
лични отношения. Съгласно чл. 528, ал. 1 ГПК когато пристъпва към
3
изпълнение на задължение за предаване на дете, съдебният изпълнител кани
длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Той следва
да връчи поканата със съдържанието по ал. 2, съдържащо въпроси, на които
длъжникът трябва да отговори: 1. готов ли е да предаде детето в определеното
място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето.
Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по
възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното
време за предаване на детето. В настоящия случай ДСИ е връчил покана за
доброволно предаване на дете на 10.09.2019 г., в която е посочил общо
съдържанието на въпросите по чл. 528, ал. 2 ГПК, на които длъжникът трябва
да отговори. На 10.09.2019 г. при явяване на длъжника пред него е съставил
протокол, в който е отразил изявлението на длъжника, че за него не
съществува пречка да изпълнява определения със съдебното решение режим
на лични отношения и да предава детето в определеното място и време. Нито
в поканата за доброволно изпълнение, нито в съставения от ДСИ протокол
обаче е отразено кое ще бъде времето и мястото за предаване на детето, а в
отговора на длъжника не се съдържа обяснение в кое време и място детето ще
бъде предавано. От съдържанието на приложеното към изпълнителното дело
Решение от 23.05.2019 г. по гр.д. № 1237/2019 г. на РС – Р. става ясно, че
бащата има право на режим на лични с детето както следва: „до навършване
на 8-годишна възраст на детето бащата да го вижда и взема при себе си
всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без
преспиване, 2 дни с преспиване за Новогодишните празници през всяка
нечетна година и 2 дни с преспиване за Коледните празници през всяка четна
година и на два пъти за по 5 дни през лятото (с преспиване) по споразумение
с майката и когато това не съвпада с годишния отпуск. След навършване
на 8-годишна възраст на детето бащата има право да го вижда и взема при
себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, 3 дни с преспиване за
Новогодишните празници през всяка нечетна година и 3 дни с преспиване за
Коледните празници през всяка четна година и на два пъти за по една
седмица (с преспиване) през лятото по споразумение с майката и когато
това не съвпада с годишния отпуск. За рождените дни на детето – 11.08.,
бащата ще има право да го вижда и взема при себе си за 3 часа по
4
споразумение с майката, а за рождените дни на бащата – на 25.01., той ще
има право да вижда и взема при себе си детето за 3 часа по споразумение с
майката.“ В така формулирания режим почти липсват конкретни дати, на
които бащата има право да взема своя син, липсва и посочване на мястото,
откъдето детето да бъде вземано.
Взискателят е сезирал съдебният изпълнител за оказване на съдействие
с три молби във връзка с отказа на длъжницата да предаде детето за
упражняване на определения със съдебното решение режим по отношение на
конкретни дати – молба с вх. № 266853/18.03.2021 г., молба с вх. №
269503/26.04.2021 г. и молба с вх. № 270046/10.05.2021 г. за това, че на датите
14.03.2021 г., 25.04.2021 г. и 09.05.2021 г. взискателят посетил дома на
жалбоподателката длъжник, но детето не било предадено. Към молбите са
приложени нотариално заверени декларации от трети лица, които
потвърждават, че режимът на лични отношения не се е осъществил и ДСИ ги
е взел предвид при налагането на глобите. След молбата на взискателя от
10.05.2021 г. ДСИ е искал обяснения от длъжницата Т.П. за причините за
неизпълнение, а след молба от взискателя с вх. № 270307/13.05.2021 г., в
която същият изрично е поискал на длъжника да бъде наложена глоба, ДСИ е
издал обжалваното постановление.
Обжалваното постановление се явява неправилно, защото ДСИ не е
спазил производството по изпълнение на задължение за предаване на дете по
чл. 528 ГПК. Глобата, предвидена в чл. 528, ал. 5 от ГПК, има характер на
санкция, чието приложение се предпоставя от липсата на доброволно
изпълнение от страна на длъжника на покана на съдебния изпълнител да
предаде детето в определено време и на определено място, връчена по реда
на чл. 528, ал. 1 от ГПК. По смисъла на тази разпоредба, за да наложи санкция
за неизпълнение на задължението, съдебният изпълнител следва да покани
длъжницата доброволно да изпълни конкретното действие за предаване на
детето, като определи време и място за това. Горното следва от редакцията на
разпоредбата на ал. 5 и тълкуването във връзка с ал. 1 и 2 от същия член. В
чл. 528, ал. 1 от ГПК е уредена покана за доброволно изпълнение на
конкретно действие за предаване на дете с посочване на време и място за
това, а ал. 2 предвижда задължение на длъжника да съобщи готов ли е да
изпълни доброволно насроченото от съдебния изпълнител предаване на дете.
5
В ал. 5 от същия член хипотезата, при която се налага санкция, е
формулирана чрез употреба на глагол в свършен вид: "Ако длъжникът не
изпълни доброволно... ". Това означава, че законодателят е имал предвид
конкретното действие за предаване на дете, за което длъжникът е бил поканен
за доброволно изпълнение, а не обща покана за доброволно изпълнение на
задълженията, свързани с режима на лични контакти. В изпратената до
жалбоподателя покана на 10.09.2019 г. не са посочени денят и времето, когато
ще се изпълнява режимът на личните отношения, както и мястото. Длъжникът
следва да бъде уведомен конкретно за всяка една дата, на която ще бъдат
предприети действия за принудително изпълнение срещу него, а не общо
както е било сторено с поканата от 10.09.2019 г., защото задължение на
съдебния изпълнител е за всяко едно неуспешно предприето действие да
констатира с протокол дали е налице изпълнение или неизпълнение на
съдебното решение, а това няма как да бъде сторено, ако длъжникът не бъде
уведомен, че за всяка конкретна дата съдебният изпълнител ще пристъпва
към изпълнение. В поканата изрично трябва да бъде посочено времето, през
което ще се осъществява режимът, като няма пречка да бъдат посочени и
няколко такива конкретни дати, за които длъжникът да може да даде
съответния отговор. Изпълняването на режима на лични отношения трудно би
могъл да бъде определен като периодично задължение, съобразно изложеното
в мотивите на съдебния изпълнител, доколкото, първо, режимът се реализира
само и единствено по инициатива на лицето, което има право да го упражни и
второ – в същия са налице и други нюанси, които изключват неговата
периодичност и регулярност, като например възможността на бащата да взема
детето една седмица през лятото, което очевидно няма периодичен характер,
защото тази правна възможност се предоставя само веднъж годишно и то през
един, но неопределен месец от летния сезон. Осъществяването на режим на
лични отношения по принудителен ред не означава, че длъжникът следва да
бъде канен да извърши едно и също нещо два пъти, защото посочването на
конкретна дата за предаване на детето означава, че на тази дата ще се
реализира едно единично действие по принудително изпълнение, за което
длъжникът следва да бъде уведомен. В този смисъл за длъжника възниква
задължение за активно действие – предаване на детето, само когато такова е
поискано от взискателя и то по отношение на конкретна дата и конкретно
място, за което длъжникът трябва да бъде уведомен не по-късно от една
6
седмица преди определеното време.
За посочените от взискателя дати – 14.03.2021 г., 25.04.2021 г. и
09.05.2021 г., няма данни съдебният изпълнител да е канил длъжника да
изпълни, първо като отговори на въпросите по чл. 528, ал. 2 ГПК, изразяващи
се в това дали съществуват пречки пред изпълнението, и второ при липса на
основателна причина за непредаване на детето да се пристъпи към
изпълнение, като непредаването на детето и причините за това следва да
бъдат отразени в протокол съгласно чл. 434, ал. 2 ГПК, а след това съдебният
изпълнител да прецени дали следва да наложи глоба на длъжника и/или да
поиска съдействие от съответните органи за принудително отнемане на
детето, отчитайки разбира се опасността от засягане на неговата психика. За
налагане на обжалваните глоби са послужили само и единствено твърденията
на взискателя за неосъществен режим на лични отношения, както и че
длъжницата неправомерно е възпрепятствала, без да е налице основателна
причина, правото на лични отношения на взискателя със сина си.
Недопустимо е неизпълнение на задължението за предаване на дете да бъде
констатирано само по твърдения на взискателя и приложени декларации от
трети за изпълнителното производство лица. Последните като частни
документи съставляват доказателство единствено за обстоятелството, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги
подписали. Приложените по делото декларации нямат материална
доказателствена сила и не могат да са основание за съдебния изпълнител да
приеме за установени изложените в тях обстоятелства. В този смисъл е
Решение № 480/16.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 752/2012 г. на ОС – Русе.
Предвид гореизложеното обжалваното постановление следва да бъде
отменено като неправилно.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 14.05.2021 г. по изп. дело № 12075/2019 г.
по описа на ДСИ при СИС на РС – Р., с което на Т.С. П., ЕГН: **********, с
адрес с. П., обл. Р., ул. Д., са наложени следните глоби:
7
1. В размер на 100 лв. за това, че на 14.03.2021 г. от 10,00 ч до 18,00 ч не
е изпълнила задължението си за предаване на детето К.А.В., ЕГН: *****, на
бащата АН. В. АТ., ЕГН: **********;
2. В размер на 200 лв. за това, че на 25.04.2021 г. г. от 10,00 ч до 18,00 ч
не е изпълнила задължението си за предаване на детето К.А.В., ЕГН: *****,
на бащата АН. В. АТ., ЕГН: **********;
3. В размер на 200 лв. за това, че на 09.05.2021 г. г. от 10,00 ч до 18,00 ч
не е изпълнила задължението си за предаване на детето К.А.В., ЕГН: *****,
на бащата АН. В. АТ., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
8